Определение по дело №561/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 701
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20195000600561
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№701

гр. Пловдив, 09.12.2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесетата година в състав:                    

                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                             МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                  

                  

след като се запозна  с докладваното  от съдия Рангелова ВЧНД № 561/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

Производството е по реда на глава 21-ва НПК във връзка с чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г.З. и по жалба на назначения за негов служебен защитник адв. И.С. срещу определението № 638/ 15.10.19 г. по ЧНД № 264/19 г. на СтОС, с което е извършено групиране, на основание чл. 25 и 23 НК, на наложени наказания лишаване от свобода и е определено общо най-тежко наказание от същия вид, увеличено, на основание чл. 24 НК, с една втора.

Жалбите, които са своевременно депозирани, съдържат критика по отношение на решението за приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Адв. С. счита, че увеличението на общото най-тежко наказание лишаване от свобода не би постигнало целения поправително-превъзпитателен ефект, тъй като би засилило чувството на доверителя му за проявена несправедливост при определяне на отделните кумулирани наказания. Отбелязва, че многобройните престъпления, започнали още преди навършване на пълнолетие и продължили след това, сочат, че по отношение на осъдения е бил постигнат обратният ефект. В тази връзка намира, че липсата на правилен подход в миналото не трябва да се компенсира посредством „прекомерна суровост“, каквато била приложена с атакуваното определение. Осъденият също окачествява увеличението по реда на чл. 24 НК като несправедливо санкциониране, а също като нелогично при положение че по последното дело (н.о.х.д. № 421/18г. на СтОС) не е понесъл най-тежкото наказание. Изразява и мнението, че самите осъждания не са справедливи, доколкото са произнесени по „скалъпени“ обвинения, а и избраната правна квалификация на деянията не е правилна от материалноправна гледна точка. Формулираната претенция е въззивната инстанция да отмени обжалваното определение в частта относно приложението на чл. 24 НК, а в останалата част – да го остави в сила.

При пренията адв. С. насочи възражението си само срещу размера на увеличението, не и срещу решението да бъде приложен чл. 24 НК. В тази връзка формулира молба да бъде намален. Неговият доверител поднови оплакването си, че увеличението на общото най-тежко наказание не е подходящо.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбите оплаквания, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледани по същество, са неоснователни.

    Няма спор по делото, че са налице формалните предпоставки за групиране на наложените на осъдения З. наказания лишаване от свобода по н.о.х.д. № 888/18 г. на РС – Стара Загора, № 198/18г. на ОС – Стара Загора, № 303/18 г. на ОС – Стара Загора, № 318/18 г. на ОС – Стара Загора, № 391/18г. на ОС – Стара Загора, № 421/18г. на ОС – Стара Загора и № 321/18г. на ОС – Стара Загора, както и формалните предпоставки за извършеното по реда на чл. 24 НК увеличение с три години на общото най-тежко наказание шест години лишаване от свобода, определено след групирането. Споменатите наказания са кумулируеми, доколкото са наложени за престъпления, извършени преди някоя от присъдите (определенията) за тях да е влязла в сила, а увеличението е в рамките на допустимия предел: с една втора, но не повече от сбора на отделните наказания и от най-високия предвиден в общата част на НК размер на наказанието лишаване от свобода.   

   Спорът е относно оценъчната предпоставка за извършеното увеличение, свързана с извод за целесъобразност по смисъла на чл. 36 НК.

Според СтОС целите по чл. 36 НК, изразяващи се в поправително-превъзпитателно и принудително-възпиращо въздействие, налагат да бъде извършено увеличение на общото най-тежко наказание от шест на девет години.

ПАС споделя това виждане. Касае се за седем на брой престъпления, някои от които разкриват завишена конкретна тежест, доколкото са наказани с лишаване от свобода около и над пет години. Степента на обществена опасност на дееца също се очертава като значителна и по-точно като значително по-висока от типичната за потенциалния извършител на кражби и грабежи. Освен настоящите престъпления Г.З. е извършил още двадесетина подобни деяния, което говори за навикване (и своеобразно специализиране) в тежки користни посегателства. Видно от справката му за съдимост, той е започнал престъпната серия още като непълнолетен (през 2006 г.), като през целия си съзнателен живот периодично е участвал в кражби (през 2007, 2008г, 2009, 2010г., 2011г, 2012г., 2013г., 2014г., 2016г.,2018г. и 2019г.), а еманация на престъпния му начин на живот са сторените през последните две години квалифицирани грабежи. В повечето случаи е било постановявано ефективно изтърпяване на наказанията, като поредните престъпни прояви са били извършвани веднага след поредното освобождаване от затвора. Впрочем те представляват опасни рецидиви по смисъла на чл. 29 НК.

  В заключение следва да се посочи, че решаващият съд е съобразил изискванията и ограниченията при прилагане на факултативната разпоредба на чл. 24 НК, а решението му да избере максималното увеличение (с три години) е придружено от споделими мотиви. Следователно проверяваната инстанция е приложила правилно материалния закон, което води до единствения извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

           При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд

 

                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението № 683/15.10.2019 г. по ч.н.д. 264/19 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е извършена кумулация на наложени на Г.Й.З. наказания лишаване от свобода и е извършено увеличаване с една втора, по реда на чл. 24 НК, на общото най-тежко наказание лишаване от свобода.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

                                                     

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: