№ 18089
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110112297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против К. И. З. и Д. А. З., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат
разделно сумите както следва:
К. З. – 1121.10лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 243.69лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г., 30.62лв. – дялово
разпределение за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
8.29лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2021г. – 05.11.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68668/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Д. З. - 1121.10лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 243.69лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г., 30.62лв. – дялово
разпределение за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
8.29лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2021г. – 05.11.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68668/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 68668/2024г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав, срещу която е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което е депозирана исковата молба,
1
инициирала настоящото производство. Твърди се, че между страните са налични
облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди
топлоснабдителното дружество да е доставило за исковия период, топлинна енергия,
ползвана от ответника, която не е заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на
фактурите в интернет страницата на дружеството. Сочи се, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия е извършено от фирма „Т.С.“ ЕООД, Навеждат
се доводи, за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които исковите
претенции се оспорват, като неоснователни. Сочи се, че ответниците са собственици
на процесния апартамент, но не отговарят за задълженията за процесния период,
доколкото са били лишени от възможността да ползват имота, като са въведени във
владение едва на 29.10.2024г., в каквато насока са изложени подробни съображения.
На следващо място се сочи, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Не
се оспорват твърденията, че през периода е доставена топлинна енергия в посочени
количества и на посочена стойност, както и че е извършена услуга дялово
разпределение. Оспорват се акцесорните претенции за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
2
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за заплащане на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот –
апартамент – партерен етаж, находящ се в /адрес/.
От приложения на л. 45 по делото препис на Решение от 05.02.2025г.,
постановено по гр.д. № 74/1999г., по описа на СГС, се установява, че по реда на чл. 19,
ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключен между ответниците, в качеството им на
купувачи и А.З. и Д.З., в качеството им на продавачи, предварителен договор.
Видно от отбелязването решението е влязло в законна сила на 15.02.2018г.
От приложеното на л. 17 по делото копие на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 21, том II, рег. № 13994,
дело № 196/2018г., се установява, че на 18.07.2018г., ответниците се прехвърлили
правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в гр. София /адрес/.
на Г.Г.П.. Видно от нотариалния акт ответниците са запазили пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху жилището.
От приложеното на л. 102 по делото копие на Протокол за опис на движими
вещи се установява, че на 08.01.2020г. е направен опит за извършване на опис на
имуществото, намиращо се в жилището, но входната врата е отворена от С.П., който е
отказал да допусне ответниците и ЧСИ, с мотива че наглежда жилището, заедно със
съпругата му Д.П., при твърдения, че жилището е собственост на С.А., който ги
пуснал да ползват имота без наем.
От приложеното на л. 99 по делото копие на Протокол за въвод във владение се
установява, че Г.Г.П., който е придобил правото на собственост от ответниците по
силата на цитирания договор за издръжка и гледане през 2018г., е въведен във
владение едва на 29.10.2024г.
Предвид описаните писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема,
че през исковия период е имало спор за собственост, поради което не може да се
приеме, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ / в този смисъл Решение № 534 от
3.02.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7150/2022 г./
По изложените съображения исковите претенции за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника К. И. З. сумата от 400.00лв. – разноски за адвокат. За пълнота
следва да се отбележи, че възнаграждението следва да бъде платено само на К. З.,
3
доколкото договорът е сключен между него и процесуалният представител на
ответниците.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД , ЕИК
**********, срещу К. И. З., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1121.10лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – 30.04.2023г., до обект с
абонатен № *****, представляващ апартамент – партерен етаж, находящ се в гр.
София /адрес/, 243.69лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г.,
30.62лв. – дялово разпределение за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г. и 8.29лв. –
мораторна лихва за периода 16.12.2021г. – 05.11.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68668/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
**********, срещу Д. А. З., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1121.10лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – 30.04.2023г., до обект с
абонатен № *****, представляващ апартамент – партерен етаж, находящ се в гр.
София /адрес/, 243.69лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г.,
30.62лв. – дялово разпределение за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г. и 8.29лв. –
мораторна лихва за периода 16.12.2021г. – 05.11.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68668/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. И. З., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД
- на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4