ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1417
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500945 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.78,ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на ИВ. СТ. Р.,ЕГН-
**********,ПЛ. СТ. Р.,ЕГН-********** и ОГН. СТ. Р.,ЕГН-**********,чрез
пълномощника им адв.В.Б. против протоколно определение от
14.03.22г.,постановено по гр.д.№ 7669/20г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което
на осн.чл.248,ал.1 от ГПК е допълнено определение от 05.01.11г. в частта му
за разноските,като са осъдени на осн.чл.78,ал.4 от ГПК ИВ. СТ. Р.,ПЛ. СТ. Р.
и ОГН. СТ. Р. да заплатят на М.С. Б.,ЕГН-********** сумата от
1650лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо по предявените
субективно съединени искове по чл.30,ал.1 от ЗН,производството по които е
прекратено.
В частната жалба се твърди незаконосъобразност на атакуваното
определение и се иска неговата отмяна,като се намали размера на
адв.възнаграждение до размер от 900лв.
Ответницата по жалбата М.С. Б. чрез пълномощника си адв.Д.Г.
изразява становище за неоснователност на частната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за настоящото
производство.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд
по искова молба на ИВ. СТ. Р.,ПЛ. СТ. Р. и ОГН. СТ. Р. против М.С. Б. по
искове с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН и иск за делба по чл.34 от ЗС на 8
съсобствени имота,като впоследствие производството е прекратено по
отношение на част от тях-6 земеделски недв.имота.С иска по чл.30,ал.1 от ЗН
се претендира възстановяване на запазена част от наследството на ищците от
тяхната майка М. Д. чрез намаляване на извършеното от съпруга й М. Д. в
полза на ответницата Б. дарение на единият от имотите,представляващ
апартамент в гр.П. до размера на запазената част от 3/8 ид.части.
Постъпил е писмен отговор от ответницата,с който оспорва
исковете,вкл.намира същите за недопустими.С отговора са представени
пълномощно и ДПЗС от 01.10.20г.,от който е видно,че ответницата е
заплатила на пълномощника си в брой сумата от общо 2850лв.за
адв.възнаграждение,от които 1650лв.по иска с правно основание чл.30,ал.1 от
ЗН и 1200лв.по иска за делба.
С определение от 12.01.21г.ПдРС е прекратил производството по
делото по отношение на шестте земеделски имота.
С определение № 260012/05.01.22г.съдът е прекратил производството и
в частта по предявения от ищците Р. против Б. иск по чл.30,ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на М. Д. чрез отмяна в
обем на 3/8 ид.ч.,на извършеното от М. Д. в полза на ответницата дарение на
апартамента в П.С това определение обаче съдът не се е произнесъл по
разноските.
С молба,депозирана в съда на 11.01.22г.ответницата е поискала
присъждане на направените от нея разноски за адв.възнаграждение на
осн.чл.78,ал.4 от ГПК в размер на 1650лв.
Ищците са възразили,че така заявения размер на адв.възнаграждение е
прекомерен,доколкото пълномощника на ответницата е подал единствено
отговор по чл.131 от ГПК и едно становище по същество на
делото.Възразяват също,че за да се определи точния размер на
възнаграждението,следва да се има предвид данъчната оценка на имота,както
и че претенцията им е до размера на 3/8 ид.ч.запазена част.
2
С атакуваното определение районният съд от една страна е приел
искането за допълване на определението от 05.01.22г.за изцяло
основателно,като са представени доказателства за платен адв.хонорар в
размер на 1650лв.,от друга страна намира,че тази сума е прекомерна предвид
данъчната оценка на проц.имот,но въпреки това е присъдил пълния
претендиран размер на осн.чл.78,ал.4 от ГПК поради фактическа и правна
сложност на делото.
Настоящата инстанция не споделя този извод на първостепенния съд.
Касае се за предявен иск по чл.30,ал.1 от ЗН,производството по който е
прекратено и са присъдени разноски на ответницата в претендирания от нея
размер за адв.възнаграждение по този иск-1650лв.,на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.
Съгл.чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството по делото,като основанието за
прекратяването е без значение.След като ответницата е получила препис от
исковата молба и е направила разноски,за да подаде отговор,то при
прекратяване на делото за нея възниква правото да бъде обезщетена за тези
разноски.Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е
разходите да са извършени след получаването на преписа от исковата с
указанията по чл.131 от ГПК и преди ответницата да е уведомена за
прекратяването на производството.В случая тези условия са налице-
представения договор за правна защита и съдействие е с дата 01.10.20г.-след
получаване от нея на преписа от молбата и преди същата да е уведомена за
прекратяване на производството по делото.
Поради горното на ответницата се дължат разноски при прекратяване
на производството.Въпросът е дали е основателно възражението на частните
жалбоподатели за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение.
Видно от доказателствата по делото,данъчната оценка на имота,предмет
на иска по чл.30,ал.1 от ЗН е в размер на 38 193,20лв.Ответницата счита,че
въз основа на тази сума правилно е определено адв.възнаграждение по
чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ № 1/04г.,като дори е под изчисления на база тази
оценка минимум от 1675,80лв.Разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата
обаче има предвид определяне на адв.възнаграждение на база материален
интерес,а в случая този материален интерес се определя от претендираната
запазена част от наследството на М. Д. в размер на 3/8 ид.части,които пък се
3
определят от данъчната оценка на дарения имот,т.е.,материалния интерес е не
38 193,80лв.,а 14 322,45лв.В този случай минималният размер на
адв.възнаграждение,определено по реда на чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ,е за
сумата от 959,67лв.,до който размер следва да се намали присъденото на Б.
адв.възнаграждение за иска по чл.30,ал.1 от ЗН.
Настоящата инстанция счита,че в случая следва да се уважи
възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,тъй като,дори да се
приеме,че искът е с фактическа и правна сложност,то по него не се е развило
производство,в което да се разгледа иска,да се събират доказателства,да се
явява пълномощника в няколко заседания и т.н.Производството по делото е
прекратено досежно този иск още преди делото да бъде насрочено в
съд.заседание,поради което и пълномощникът не е извършил пълния обем
процесуални действия,които би осъществил,ако производството се бе развило
и приключило със съдебен акт по съществото на спора.
С оглед на гореизложеното следва да се отмени обжалваното
определение,с което е допълнено определението от 05.01.22г.и са осъдени
ищците да заплатят на ответницата разноски в размер на 1650лв.,за частта над
959,67лв.до присъдената сума от 1650лв.,а в останалата част следва да се
потвърди.
Разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство не следва
да се присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно
константната съдебна практика в производството по разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски за адв.възнаграждение,поради
което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.(В този смисъл
Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.).
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.03.22г.,постановено по гр.д.№
7669/20г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което на осн.чл.248,ал.1 от ГПК,са
осъдени на осн.чл.78,ал.4 от ГПК ИВ. СТ. Р.,ЕГН-**********, ПЛ. СТ.
4
Р.,ЕГН-********** и ОГН. СТ. Р. да заплатят на М.С. Б.,ЕГН-**********
сумата от 1650лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо по
предявените субективно съединени искове по чл.30,ал.1 от
ЗН,производството по които е прекратено,за разликата над частта
от 959,67лв.(деветстотин петдесет и девет лв.и 67 ст.)ДО присъдената сума
от 1650(хиляда шестотин и петдесет)лв..
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.03.22г.,постановено
по гр.д.№ 7669/20г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което на осн.чл.248,ал.1 от
ГПК,са осъдени на осн.чл.78,ал.4 от ГПК ИВ. СТ. Р.,ЕГН-**********, ПЛ.
СТ. Р.,ЕГН-********** и ОГН. СТ. Р. да заплатят на М.С. Б.,ЕГН-
********** сумата от 1650лв.,представляваща адвокатско
възнаграждение,дължимо по предявените субективно съединени искове по
чл.30,ал.1 от ЗН,производството по които е прекратено,до размера
от 959,67лв.(деветстотин петдесет и девет лв.и 67 ст.)
Определението подлежи на обжалване на осн.чл.274,ал.4 от ГПК пред
ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5