№ 1764
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100508586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20248719/ 11.11.2020г., постановено по гр.д. № 17252/ 2014г. По
описа на Софийския районен съд, 72 състав, е изнесен на публична продан недвижим
имот, представляващ апартамент, представляващ апартамент № 36, намиращ се в гр.
София, ж.к. “****, с площ 61.12 кв.м., представляващ имот с идентификатор
68134.1386.2443.1.36 по КК на гр. София.
Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство М. Ф. П., в която са релевирани доводи за
нарушение на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е определил правата на останалите съделители в имота.
С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и
за постановяване на решение, с което имотът да не се изнася на публична продан и да
се установи справедливост в отношенията между страните, като имотът се подели по
равно.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
1
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната
част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
С решение № 459230/ 27.07.2018г., постановено по гр.д. № 17252/ 2014г. е
допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент, представляващ
апартамент № 36, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, с площ 61.12 кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 68134.1386.2443.1.36 по КК на гр. София,
между при квоти . Решението е влязло в сила на 16.07.2019г.
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, имотът е
неподеляем. Средната пазарна стойност на имота е 84150 лева.
По извършване на делбата:
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесният имот е реално неподеляем съгласно техническите правила и норми.
Възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК в преклузивния срок не са
направени. Броят на съделителите е по- голям от броя на имотите, което препятства
извършване на делба чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК. Ето защо
делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на
публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи
паричната равностойност на своя дял.
По отношение на доводите в молба от 24.11.2021г. следва да се посочи и, че
когато способът за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична продан,
както е в настоящия случай, оценката се определя от съдебния изпълнител на
основание чл. 485, ал. 1 ГПК, който назначава вещо лице. Заключението на вещото
лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят (чл. 485, ал. 2
ГПК).
При извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК въпросът за действителната
стойност на изнесения на публична продан имот /имоти/ не е обуславящ изхода на
спора. Това е така, защото цената на имота в този случай е от значение само за
определяне стойността на дяловете и на дължимите от съделителите държавни такси за
производството, а оценката на имота и началната цена, от която да започне
2
наддаването, се определят с помощта на вещо лице в производството пред съдебния
изпълнител, който не е обвързан от определената в делбеното производство цена -
аргумент от чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 ГПК. Тъй като при този способ делбата реално
се извършва не със съдебното решение, а с приключването на публичната продан, в
която може да участва всеки един от съделителите и да изкупи имота при условията
на чл. 354 ГПК, то и действителната (реалната) пазарна цена се определя именно в това
производство и така съсобствениците ще получат най-справедливо парично
възмездяване - т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл действителната
стойност на делбения имот не е въпрос от значение за изхода на спора.
По отношение на останалите изложени във въззивната жалба доводи, касаещи
размера на определените квоти на съсобствениците в имота, следва да се посочи, че с
влязлото в сила решение в първата фаза на делбеното производство по чл. 344, ал. 1
ГПК е определен размерът на квотите на съсобствениците в допуснатия до делба
недвижим имот. Решението е задължително за съда във втората фаза на делбата, този
въпрос няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като според установената
практика на ВКС въпросът за размера на дяловете на съсобствениците в делбения имот
следва да бъде повдигнат в първата фаза на делбата. Във фазата по нейното
извършване съдът извършва единствено преценка за реалната поделяемост на
допуснатия до делба имот и за неговата оценка, както и за способа за ликвидирането на
собствеността.
Изложеното обуславя извод, че първоинстанцинното решението е правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20248719/ 11.11.2020г., постановено по
гр.д. № 17252/ 2014г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3