РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 23.07.19 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА
ЛАЛЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията БАНКОВ ВНЧХД № 397 по описа за 2019 година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 23/06.03.19г.,постановена по НЧХД № 1843/18г.РС-Плевен
е признал подсъдимата
Х.О. И. за невинна в това, че на
10.07.2018 г. в гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“*****“ причинила на Л.А.Б. лека телесна повреда,
изразяваща се в изгаряне в областта на лявата предмишница, довело до временно и
неопасно за живота разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.1 НК,
поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по така повдигнатото обвинение.
Пришзнал подсъдимата Х.О. И. за невинна
в това, че на 10.07.2018 г. в гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“*****“ казала нещо унизително
за честта и достойнството на Л.А.Б. в нейно присъствие – нарекла я „*****“ като
обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 НК,
поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по така повдигнатото
обвинение.
Признал подсъдимата Х.О. И. за невинна в това, че на 10.07.2018 г. в
гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“*****“ се заканила на Л.А.Б. с престъпление против нейната
личност – казала й, че ще я унищожи и няма да се спре пред нищо – престъпление
по чл.144 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по така
повдигнатото обвинение.
На основание чл.190 ал.1 НПК осъдил Л.А.Б. ЕГН: ********** да заплати
направените по делото разноски, както следва: сумата от 521.76 лв./петстотин
двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - по сметка на РС Плевен и сумата от 1050.00 лв. /хиляда и петдесет
лева/ – на Х.О. И. , във връзка с правната защита по делото.
Недоволна от присъдата е останала частната тъжителка Л.Б.,
която я обжалва, чрез повереника си, като навежда доводи, че същата е необоснована
и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли въззивната
инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата и да постанови друга,
с която да осъди оправданата подсъдима по предявените с частната тъжба
обвинения, а също да я осъди да заплати и деловодни разноски за двете съдебни
инстанции или да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.
Ответницата по въззивната жалба, лично
и чрез защитника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
постановената присъда е правилна. Моли въззивния съд да постанови решение, с
което да я потвърди и да осъди въззивната жалбоподателка да й заплати
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319
от НПК,поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването, че при разглеждане на делото първоинстанционния
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно.
Във връзка с това възражение в хода на пренията пред въззивната инстанция
защитниците на жалбоподателката навеждат доводи, че РС не е изпълнил
задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, а се е задоволил с анализ на част от доказателствата, а други е
тълкувал превратно. Настоящата инстанция не споделя това становище. Разглеждайки
делото първоинстанционния съд е съобразил и спазил всички основни принципи на
наказателния процес, събрал е всички относими към процесния случай
доказателства чрез допустимите от НПК доказателствени средства, които
впоследствие е коментирал детайлно и задълбочено, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Съобразил е противоречивостта на доказателствените
материали и в съответствие с разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК е изложил
подробни съображения защо приема едни от
тях, а други отхвърля.
В този ред на мисли предвид възражението за едностранчиво
и превратно тълкуване на доказателствата, следва да се оценят съжденията на
първоинстанционния съд относно възприетата фактическа обстановка и
съответствието им със събраните в хода на наказателния процес данни, т.е.
обосноваността на присъдата, предмет на обжалване в настоящето производство.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция, макар и с
леки нюанси, които не касаят правно релевантни факти, а само уточняват
действията на старите, напълно споделя възприетата от предходната фактическа
обстановка, като конкретни доводи ще бъдат развити по-късно в мотивите на
решението. По категоричен начин е установено, че подсъдимата Х. И. и
частната тъжителка Л.Б. се познават. Към 10.07.2018г. И., от една страна, и
семейството на Л.Б., от друга, стопанисвали съседно разположени магазини за
дрехи на ул.“*****“ в гр.ПЛЕВЕН, съответно - „БУТИК ****“ и „****“. Отношенията
между И., от една страна и членове на семейството на Л.Б. /в т.ч. самата тя, а
също и св.E. Б. – нейна майка/ били влошени от дълго време. Причините за това
са ирелевантни по настоящото дело, но следва да бъде отбелязано, че в миналото,
преди да отвори собствен магазин, И. работела като продавач-консултант в
магазина за дрехи „****“; от страна на ЕВА Б., подсъдимата била заподозряна в
присвояване на парични средства, оборот от търговския обект, докато самата И.
не приема за основателни подобни подозрения.
На 10.07.2018г. около
10:00 часа, подсъдимата И. била на разстояние от магазина си и
пиела кафе със своя позната. Видяла, че в търговския обект, стопанисван от нея
влизат клиенти-мъж и жена и се забързала към магазина. В дясната си ръка
носела чаша с кафе, а в лявата – цигари и запалена цигара. За да достигне до входната врата
на своя магазин, пътят на И. преминавал
покрай стопанисвания от страна на Е. Б. магазин „****“.
Настоящата инстанция счита, че причината за бързото придвижване на подсъдимата
покрай магазина на свид. Е. Б.
не са влошените отношения между двете, а намерението на подсъдимата да посрещне
и обслужи клиентите си. Този факт обаче е без съществено значение и не касае
фактическата обстановка и правните изводи досежно наличието на обективнна и
субективна страна на престъпленията предмет на настоящия процес.
Точно при преминаването
на И. покрай входната врата на магазин „****“ обаче, оттам излязла Л.Б.,
носейки в лявата си ръка чаша с напитка. Въпреки че можела да възприеме
наближаването на подсъдимата, частната тъжителка продължила пътя си напред,
като лявата страна на тялото на Л.Б.
пресичала траекторията на движение на Х. И.. За да предотврати сблъсък,
подсъдимата се спряла за миг и опитала да заобиколи частната
тъжителка, но в този момент Л.Б., продължавайки движението си напред, с лявата си
страна бутнала в областта на гръдния кош И.. Веднага след сблъсъка, подсъдимата
продължила да се движи напред, към входната врата на собствения си магазин за
дрехи, без да се обръща и без да търси или осъществява какъвто и да било друг
контакт с частната тъжителка. На свой ред обаче, Л.Б. се обърнала към И. с
думите: „Еее ****!“. И. се спряла,
обърнала се към Л.Б. и й отвърнала – „Какво
бе?“. Последвал кратък разговор:
„Л.Б.:
Кво праиш ма?
И.:
Ми нищо.
Л.Б.:
**** яиш ко ма напрай ма.“
При така отправените от
страна на Л.Б. изявления, същата, с рязко движение, плиснала държаната в лявата си ръка напитка по посока
на Х. И.. От своя страна, веднага след това, И. плиснала държаната в дясната си
ръка напитка, по посока на Л.Б.. След това подсъдимата незабавно влязла в
собствения си магазин за дрехи. Била последвана обаче от страна на частната
тъжителка Б., която отново нарекла подсъдимата „****“, опитала да нанесе ритник на подсъдимата, заканила й се,
че ще я убие. Опитът за физическа саморазправа от страна на Л.Б. бил възпрян от
неустановено по делото лице от мъжки пол
/клиент в магазина/ и междувременно влязлата в магазина, свидетелка К.К.. Последната
също отправила различни некрасиви обръщения и изрази по адрес на И., а също
така й заявила, че ще я убие. Малко след това, както частната тъжителка, така и
свидетелката К. напуснали магазина на Х. И.. По-късно, на входната врата на същия
магазин дошли свидетелките Е. Б. и В.О. както и отново свидетелката К.К.. Както
Е. Б., така и К.К. отново отправили некрасиви думи и изрази по адрес на И..
В 10:08:29 часа, свидетелката
Е. Б. подала оплакване за случая по ЕЕН 112, прието от РЦ 112 – МОНТАНА, като
инцидентът бил предаден за работа на ОДЧ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в 10:14:48 часа.
Тази фактическа обстановка фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- обяснения на
подсъдимата Х.О. И.;
- показания на
свидетеля Д.Д.А.;
- заверен препис
на СМУ №365/18г. /л.6 от делото/;
- справка от
РЦ112 – МОНТАНА /л.73 от делото/;
- заключение по
единична съдебно-медицинска експертиза /л.81-82 от делото/, от което се
установява, че от данните в делото е видно, че на Л.Б. е причинено изгаряне на
лявата ръка, първа към втора степен; увреждането е резултат от действието на
суха топлина и отговаря да е получено при защитна поза на вдигане на ръцете
пред лицето; довело е до временно и неопасно за живота разстройство на
здравето. В съдебно заседание експертът уточни, че се наблюдава белег в средната
трета на лява предмишница на Л.Б.; отбеляза, че коментираното телесно увреждане
не може да бъде причинено от прост допир с цигара, а е необходим
по-продължителен контакт, както и че е резултат от действието на суха топлина,
т.е. огън, а не може да бъде причинено от попарване, в т.ч. – заливане с кафе.
Съдът преценява експертното заключение за обективно и пълно, поради което му
отдава вяра;
- заключение по
единична видео-техническа експертиза /л.84-102 от делото/, от което се
установява, че е представен за
изследване един брой компакт диск марка марка „MAXELL CD-R 700 Мb“, чиято
основната директория съдържа пет видеофайла, записани в специализиран за
файлове съдържащи видеозапис, формат „MP4“:
§ magazin_01_20180710100510082,
§ magazin_01_20180710102737108,
§ magazin_02_20180710101629052,
§ magazin_02_20180710101650281,
§ magazin_02_20180710103215734.
Експертът посочва, че файловете са цифров презапис от оригиналните файлове,
записани на твърдия диск на охранителна видео-система; касае се за видеозаписи,
заснети от две заснемащи устройства, обозначени в охранителната видеосистема
като „Camera 01“ и „Camera 02“. Записаното изображение е цветно, с размер
1280x720 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм код/.
Според тази информация видеозаписите са заснети на 10.07.2018 г. за времето
09:58:16 до 10:24:36 часа системно време. Вещото лице е категорично, че не са налице
следи от манипулация върху записаната информация; таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва; отбелязва, че на видеозаписите е заснет конфликт
между лица от видим женски пол, чиито действия са илюстрирани с кадри,
извлечени от видеозаписите и подредени в хронологичен ред, поместени в
приложение в изследователската част на експертизата. Съдът преценява
експертното заключение за обективно и пълно, поради което му отдава вяра;
- заключение по
допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л.160 - 170
от делото/, от което се установява, че на изследваните и споменати по-горе 5
видеозаписа са заснети лицата Е. А. Б., К.Н.
К., В.С.О., Л.А.Б. И Х.О.И.; на видеозаписите не са налице подходящи качествени
кадри за сравнение със снимките на свидетелката М.Р.Д., поради което е
невъзможно извършването на сравнително лицево-идентификационно изследване и
установяване заснета ли е същата на видеозаписите или не. Съдът преценява
експертното заключение за обективно и пълно, поради което му отдава вяра;
- заключение по
фоноскопна експертиза /л.196 - 209 от делото/, от което се установява, че
представените на процесния компакт-диск 5 броя видеозаписи –
§ magazin_01_20180710100510082,
§ magazin_01_20180710102737108,
§ magazin_02_20180710101629052,
§ magazin_02_20180710101650281,
§ magazin_02_20180710103215734,
не съдържат следи от манипулация на аудиозаписите в тях; вещото лице е снело
текст на звуковия съпровод, като изявленията на лицата са предадени в
последователност за всеки от видеозаписите в изследователската част на
експертизата, ведно с лицето, от което текста изхожда – където е било възможно
да се направи такава връзка. Съдът преценява експертното заключение за
обективно и пълно, поради което му отдава вяра;
- 5 броя
видеозаписи от охранителна система във формат МР4:
§ magazin_01_20180710100510082,
§ magazin_01_20180710102737108,
§ magazin_02_20180710101629052,
§ magazin_02_20180710101650281,
§ magazin_02_20180710103215734,
съдържащи се на компакт-диск „MAXELL CD-R 700 Мb“ /л.103 от делото/;
- характеристични
данни /л.17, л.52 от делото/;
- справки за
съдимост /л.51-51а от делото/.
Както бе посочено и по-горе
правилно РС е преценил, че в доказателствената съвкупност са налице
противоречия и особености, които налагат обсъждането
им
в съответствие с текста на чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Доказателствените източници,
между които се наблюдават противоречията, биха могли да бъдат обособени условно
в
две групи: „оправдателни“ по същината си доказателствени материали, в т.ч.
обяснения на подсъдимата И., показания на св.А., 5 броя видеозаписи от
охранителна система във формат МР4, отбелязани по-горе, заключения по единична
видео-техническа експертиза, допълнителна видео-техническа
лицево-идентификационна експертиза и фоноскопна експертиза – от една страна и
„обвинителни“ по същината си доказателствени материали, в т.ч. - показания на
свидетелките Е.А.Б., К.Н. К., В.С.О. донякъде показанията на свид. М.Р.Д.
/същата не е свидетел на целия инцидент/ – от друга.
Според настоящата инстанция заключението на ВЛ по назначената СМЕ, не може да
се причисли с категоричност нито към обвинителните, нито към оправдателните доказателствени
източници, доколкото съдържа данни за обективното състояние на ръката на
частната тъжителка и евентуалния механизъм на увреждането.
Според показанията на
свидетелките Е.А.Б., К.Н. К., В.С.О., на
10.07.18г. около 11:00 часа, подсъдимата И. преминала покрай частната
тъжителка, плиснала кафе в лицето й, при което Л.Б. се опитала да се предпази,
поставяйки ръце пред лицето си, но в този момент подсъдимата изгасила цигарата
си в лявата ръка на частната тъжителка, нарекла я „*****“ и й се заканила, че ще я унищожи, че няма да се спре пред
нищо – всичко това, без каквито и да било провокации от страна на Л.Б..
Последната изпищяла от болка и се прибрала в магазин „****“, а свидетелките Е.Б.,
К.К. и В.О. се заели да й оказват първа помощ.
Правилно РС е преценил, че показанията на
свидетелките Б., К., О. са подробни и взаимно потвърждаващи се. И трите
свидетелки са категорични, че са очевидци на описания от тяхна страна инцидент;
и трите се намират в близки отношения с частната тъжителка: Е. Б. е нейна
майка, св.К. – работи като продавач-консултант в магазин „****“, а св.В.О. –
също като продавач-консултант, но в друг магазин, стопанисван от страна на
св.Е. Б.. До известна степен в потвърждение на техните показания са тези на св.М.Д.,
която също твърди, че е била очевидец на случката, но посочва, че докато се е
движела по ул.“*****“ на 10.07.2018г. около 10:00 часа е забелязала две
непознати за нея жени: частната тъжителка, която викала към подсъдимата „Защо ме изгори“. Св.Д. не уточнява нищо
друго, а посочва, че се е възмутила и уплашила от случващото се, поради което
продължила движението си по ул.“*****“. Известно време след това обаче, докато
пазарувала в магазин „****“ видяла белег от изгорено върху ръката на Л.Б.,
съобщила й, че е видяла инцидента и й предложила да свидетелства в нейна полза.
Настоящата инстанция напълно споделя мнението на предходната, че показанията
на св.М.Д., пораждат определено недоумение. Същата свидетелка, от една
страна, заявява, че е била възмутена и уплашена, поради което продължила пътя
си, а от друга –– ясно запомнила външността на частната тъжителка и подсъдимата
/които преди това не познавала и посочва като непознати жени/ и е
успяла да разпознае в съдебно заседание пред първоинстанционния съд;
същевременно, не предложила по никакъв начин помощ на Л.Б. при описвания
инцидент, но пък известно време след това – се срещнала с частната тъжителка,
забелязала, че й е изгорена ръката и веднага, радушно се ангажирала с това да й
помогне да осъществи правата си по съдебен ред; свидетелката, наред с това, изключително
добре си спомня датата на случилото се и неговия час /около 10 часа/, без обаче
да проявява подобна детайлност при изложението на други обстоятелства, например
във връзка с поведението на лицата в инцидента. Макар всички тези бележки към
показанията на М.Д. да не налагат обезателно извод, че същите са лъжовни,
едновременно с това обаче, не способстват и за тяхната убедителност. Необходимо
е обаче да се отбележи, че от показанията на тази свидетелка могат да се черпят
с категоричмност доказателства само относно състоянието на ръката на частната
тъжителка, а такива се намират и в други доказателсдтвени средства.
Същата не може да опише с подробностти както конфликта, така и действията на
страните в него.
Настоящата инстанция не
споделя изложените от защитата на частната тъжителка и въззивна жалбоподателка
доводи, че мотивите на РС са противоречиви и не дават яснота относно вътрешното
убеждение на решаващия орган, защото от една страна той сочи, че показанията на
свид. Е.Б., К.К. и В.О. кореспондират помежду си, а от
друга-не ги кредитира по неясни причини. Изрично първоинстанционният съд е посочил, че показанията
на Е.Б., К.К. и В.О., съдържат хармонично, безпротиворечиво изложение на
фактическа обстановка /и според въззивният съд същите не противоречат
помежду си, а напротив-съвпадат в голяма степен досежно релевантните за състава
на престъпленията предмет на производството факти/, но
тази фактическа обстановка не може да бъде възприета. Настоящата инстанция също
намира,че изводите относно фактическата обстановка не могат да се изградят само
и при безусловно кредитиране на показанията на тези три свидетелки, защото те
са диаметрално противоположни с изображенията и звука от видеофайловете
представени от подсъдимата, записани от охранителната система инсталирана пред
и в търговския й обект съобразени със заключенията на ВЛ по единична
видео-техническа експертиза, допълнителна видео-техническа лицево-идентификационна
експертиза и фоноскопна експертиза. Видеофайловете /видеозаписите/ от
охранителни системи се разглеждат от трайната съдебна практика като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността си представляват
предмет /електронен запис върху оптичен носител/, който може да послужи за
изясняване на обстоятелствата по делото. В тази насока са например Решение №
228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, Решение № 277
от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 839/2012 г., I н. о., НК, Решение № 410 от
4.12.2013 г. на ВКС по к. д. № 1479/2013 г., НК, II н. о., Решение № 462 от
26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, Решение № 390 от
02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г., ІІ н.о., НК и много други. Както от
показанията на св.А. /служител на „ЕНЕРДЖИ СОФТ“ – гр. РУСЕ/, извършващ
техническа поддръжка на охранителната система на магазин „БУТИК ****“, така и
от заключенията по видеотехническата и фоноскопна експертизи се установява, че
се касае за неманипулирани, случайно изготвени видеозаписи; по-конкретно,
липсата на звук в част от тях се дължи на зададения режим на работа, т.е.
инициирането на запис на звук зависи от неговия интензитет и е свързан със
спестяване на дисково пространство. Ето защо, извън всяко съмнение е, че представените
видеофайлове, изброени по-горе представляват годни веществени доказателства и
не само, че не могат да бъдат игнорирани, а дори – представляват основни
доказателства, при това – ползващи се с обективност. С известна условност може
да бъде разглеждан единствено вкопирания във видеозаписите таймкод, доколкото
същият е изцяло свързан с коректността на зададеното астрономическо време за
охранителната система. Същевременно обаче, видно от представената справка на
РЦ112 – МОНТАНА, сигналът за инцидент, подаден от Е.Б. е подаден на 10.07.18г.
в 10:08:29 часа, а оттук може да се направи и извод, че системното време,
въведено в охранителната система, се отличава с необходимата точност, т.е. дори
и да е налице известна неточност, то същата е незначителна и не е в състояние
по никакъв начин да промени приблизителното време на настъпване на процесния
инцидент – а именно: около 10:00 часа.
По-нататък, внимателният
преглед на видеофайла magazin_02_20180710101629052 разкрива, че в 09:58:24 часа
системно време, подсъдимата преминава тичешком по посока към охранителната
камера. Междувременно, от лявата страна на кадъра, в кадър навлиза частната
тъжителка Б. – излизайки от входна врата на сграда. Видимо е, че траекториите
на движение на И. и Б. предстои да се пресекат. Следва да бъде отбелязано, че в
своята дясна ръка, И. държи предмет, наподобяващ чаша с напитка, а в лявата –
друг обект, който е трудно да бъде посочен с положителност. От своя страна, Б.
държи в лявата си ръка редмет, наподобяващ чаша с напитка, а в лявата – друг
обект, който е трудно да бъде посочен с положителност.
В 09:58:26 - 09:58:27
часа системно време, траекториите на движение на частната тъжителка и
подсъдимата се пресичат по следния начин:
частната тъжителка продължава споменатото си движение напред, без да
спира, въпреки явното бързо приближаване на човек от лявата й страна
/подсъдимата/ - и опасността от евентуален сблъсък; от друга страна,
доближавайки Б., Х. И. спира за миг и прави опит да заобиколи частната
тъжителка – при което обаче Б. се блъска с лявата си страна в областта на
гръдния кош и лявата ръка на И.. Сблъсъкът е мигновен и веднага след него,
подсъдимата продължава движението си
напред, без да се обръща - и без да търси какъвто и да било друг контакт
/телесен или словесен/ с частната тъжителка.
В 09:58:28 часа системно
време, Л.Б. се обръща към подсъдимата и й казва на висок глас „Еее ****!“, при което И. се спира,
обръща се към Б. и й отвръща – „Какво бе?“.
Така започналия разговор продължава по следния начин:
„Л.Б.:
Кво праиш ма?
И.:
Ми нищо.
Л.Б.:
**** яиш ко ма напрай ма.“
Докато протича цитирания
разговор, в 09:58:30 часа системно време, Л.Б. плисва държаната в лявата си
ръка напитка по посока на Х. И., веднага след което, на свой ред, И., плисва
държаната в дясната си ръка напитка по посока на Л.Б. и също така веднага,
влиза през входна врата, находяща се отляво на кадъра, по този начин излизайки
от кадър. Междувременно, звуковия съпровод на видеофайла завършва с неустановен
женски глас, който казва „Не, не,…?“.
По същото време, Л.Б. се впуска да последва Х. И., като влиза през входната
врата, няходяща се отляво на кадъра, по този начин излизайки от кадър /09:58:34
часа системно време/. Около 09:58:35 часа системно време е видно, че от
вратата, от която първоначално излиза Л.Б., на улицата изскача свидетелката К.К.
и тичешком се втурва през същата входна врата, през която са вече влезли И. и Б.,
излизайки от кадър. По този начин завършва разглеждания видеофайл, който
впрочем, времево и пространствено изцяло покрива поставените с частната тъжба
предели на предмета на доказване: отново следва да бъде напомнено, че в
частната тъжба се твърди /а в този смисъл са и показанията на Е.Б., К.К. и В.О./,
че целият инцидент се е състоял на улицата, пред входовете на двата магазина.
На видеофайл magazin_02_20180710101650281
/единственият, който изцяло няма звуков съпровод/, около 09:58:41 часа системно
време, през входната врата /явно на магазина, стопанисван от подсъдимата/,
набързо излиза частната тъжителка, гледа лявата си ръка, говори нещо и около
09:59:13 часа системно време, двете заедно със свидетелката К. се прибират през
входната врата, от която първоначално са се появили на видеофайла magazin_02_20180710101629052.
Непосредственото продължение на ситуацията, заснета на видеофайл magazin_02_20180710101629052,
след влизане както на И., така и на Б. през споменатата входна врата, е заснета
на видеофайл magazin_01_20180710100510082. От същия е видно, че в
действителност, И. влиза в магазин за дрехи, в който се намират две
неустановени лица, от мъжки и от женски пол, видимо – клиенти. В самото начало
на видеофайла се чуват цитирания по-горе разговор между Л.Б. и Х. И. /„Еее ****!“ и т.н./, което на свой ред дава възможност да се направи извода,
че се касае за втора охранителна камера, заснемаща вътрешността на магазина по
същото време, по което, пред магазина, се развива описаната ситуация между
частната тъжителка и подсъдимата.
Във връзка с видеофайли magazin_01_20180710100510082,
magazin_01_20180710102737108 и magazin_02_20180710103215734, при все, че както
беше споменато, покриват пространство и време, излизащи извън пределите на
предмета на доказване, се налага да бъдат изтъкнати следните положения, които
индиректно все пак са относими към предмета на доказване:
-
на никой от видеофайловете по делото не се съдържат
действия на физическа саморазправа от страна на Х. И. спрямо което и да било
лице, включително – частната тъжителка Л.Б.
§ същевременно,
от страна на частната тъжителка са налице такива действия спрямо Х. И. – на
видеофайл magazin_01_20180710100510082 - Л.Б. влиза почти тичешком в магазина,
в който е влязла преди това И. и се опитва да й нанесе удар с крак /ритник/ -
09:58:37 часа системно време – но е възпряна от неустановено лице от мъжки пол,
както и свидетелката К.;
-
на никой от видеофайловете по делото не се съдържат обидни
или заплашителни думи или фрази, включително – действия от подобно естество, от
страна на Х. И., спрямо Л.Б.
§ същевременно,
от страна на частната тъжителка са отправени множество подобни думи и фрази по
адрес на Х. И. - „****“, „****“, „шъ тъ убия ей сеа шъ тъ убия“;
§ същевременно, от страна на свидетелката К. са
отправени подобни думи и фрази по адрес на Х. И. - „ще те убия“, „*** тъпа“, „***“, „****“, „***“, „***“;
§ същевременно,
от страна на свидетелката Е.Б. са отправени подобни думи и фрази по адрес на Х.
И. - „*** такъв“, „***“;
§ единственият
случай, при който И. използва неприлични думи и фрази е във връзка с
отправените обидни и заканителни изявления на К.К. – отговаря й, че всъщност К.
е „***“ и я нарича „***“.
На следващо място, никой
от видеофайловете и техния звуков съпровод, не съдържа механизъм на инцидента
като този, изложен от страна на свидетелките Е.Б., К.К. и В.О.. Както беше
отбелязано и по-горе – действителното време на инцидента не е около 11:00 часа,
а около 10:00 часа. На следващо място - очевидно е, че подсъдимата не търси
никакъв сблъсък с частната тъжителка, а напротив – именно Л.Б., волно или не,
се бута в Х. И., която на свой ред, дори се старае да избегне подобен сблъсък,
като спира и се опитва да я заобиколи. Именно Л.Б. започва разговор на висок глас,
използвайки некрасиви думи и изрази и именно Л.Б. плисва напитка по посока на Х.
И.. Вярно е, че подсъдимата й отвръща със същото – плисване на собствената си
напитка по посока на Л.Б., но веднага след това се обръща и влиза в собствения
си магазин. Не се вижда вдигане на ръце в защитна поза от страна на Л.Б., както и изгасяване
на цигара, от страна на подсъдимата, в лявата ръка на частната тъжителка,
както уверено и категорично твъдят свидетелките Е.Б., К.К. и В.О..
Противно на соченото от тези три свидетелки, че частната тъжителка след
спречкването е влязла обратно в магазина на майка си, плачела е и се е присвивала от страхотните болки
причинени от изгарянето, което е наложило те трите да й оказват първа помощ от
видеозаписите е видно, че именно Л.Б. предприема нападение спрямо Х. И.,
като я следва в собствения й магазин, опитвайки се да й нанесе ритник.
Впоследствие както тя, така и трите свидетелки в различни комбинации застават
на вратата на търговския обект на подсъдимата и продължават да й се заканват и
да я обиждат. Не на последно място – никъде в приобщените видеофайлове
не се чуват думи и изрази, дори приблизително наподобяващи „*****“ и закани за унищожение, изходящи
от подсъдимата и насочени към Л.Б.: напротив, разнообразни, обективно и
безспорно некрасиви думи и изрази, както и закани, са отправяни както от страна
на свидетелките К.К. и Е.Б., така и от страна на самата частна тъжителка Л.Б..
При съпоставката на
веществени доказателства, ползващи се с обективност и онагледяващи по ясен и
безпротиворечив начин процесния инцидент /такива са видеозаписите/, няма как да
бъдат кредитирани гласни доказателствени средства, които не само че по
естеството си, носят елемент на субективизъм, но и изхождат от лица, близки до
частната тъжителка – каквито са показанията на Е.Б., К.К., В.О.. Нещо повече,
видно е, че показанията на всяка от тези свидетелки не отговаря на
действителното фактическо положение, поради което, изцяло
не тръбва да бъдат ценени с доверие. От друга страна, като достоверни и формиращи
хармонична съвкупност, следва да се кредитират обясненията
на подсъдимата И., показанията на св.А., 5 броя видеозаписи от охранителна
система във формат МР4, отбелязани по-горе, заключенията по единична
видео-техническа експертиза, допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза и фоноскопна експертиза. Що се отнася до заключението
по изготвената съдебно-медицинска експертиза, увреждане, като установеното при Л.Б.,
би могло да е причинено от изгаряне с цигара, но по делото липсват обективни
доказателства подсъдимата умишлено да е извършила такова действие. Такива са
налице само в показанията на свид. Е.Б., К.К., В.О., за
които съдът изложи подробни доводи защо не следва да бъдат кредитирани. Основателно
в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода по делото
трябва да се постави въпросът за евентуално извършване на престъпление по
чл.290 от НК от тези три свидетелки.
Неоснователно е и оплакването
за противоречие на присъдата с материалния закон. При правилно изяснената
фактическа обстановка единственият юридически прецизен извод, до който е можел
да достигне РС е, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на всяко от престъпленията, вменени й от частната тъжителка с
депозираната частна тъжба и я е оправдал по всички обвинения.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба
е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да
бъде потвърдена.
При този изход на процеса и на
основание чл.190, ал.1 от НПК въззивната жалбоподателка и частна тъжителка Л.А.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по въззивната
жалба и подсъдима Х.О.И. сумата 1 000 /хиляда/ лв., представляваща
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/06.03.19г., постановена
по НЧХД № 1843/18г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
осн.чл.190,ал.1 от НПК Л.А.Б. да
заплати на Х.О.И.
сумата 1 000 /хиляда/ лв., представляваща деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: