№ 15227
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110134336 по описа за 2022 година
„Т.....“ ЕАД е предявило срещу Б. В. С. и Б. В. С. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
3610,97 лева за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане, 430,01 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., 54,31 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2018 г.
– 04.2020 г. и 9,99 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 10.05.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „........., разпределени
както следва: от Б. В. С. – 1/2, а именно: 1805,48 лева за периода 05.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, 215
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., 27,15 лева – сума за дялово
разпределение за периода 05.2018 г. – 04.2020 г. и 4,99 лева – мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г.; от Б. В. С. – 1/2, а именно:
1805,48 лева за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане, 215 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., 27,15 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2018 г.
– 04.2020 г. и 4,99 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 10.05.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
1
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване в интернет.
С молба от 30.12.2022 г. ответникът Б. В. С. е представил доказателства за плащане
на суми в общ размер на 2324,95 лева.
С молба от 13.03.2023 г. ищецът е заявил, че с постъпилото от Б. В. С. плащане,
същият е заплатил претендираните от него задължения, като доколкото това е станало след
завеждане на делото, последният дължи сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. В. С.
чрез особения представител, в който се оспорва предявения иск по основание и размер,
както и наличието на облигационно между страните. Навежда се възражение за изтекла
погасителна давност на ищцовата претенция, както и че е ползвана доставена от
дружеството топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е собственик или ползвател на
процесния имот.
С оглед осъществените плащания и на основание чл. 153 ГПК съдът е счел, че
фактите, включени във фактическите състави на предявените искове, не се оспорват и не се
нуждаят от доказване. В съдебно заседание особеният представител на ответницата С. е
заявил, че няма възражения по отношение на доклада по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 193 от 07.12.1970 г., по силата на който Ма...... С. и
В....... С. придобиват недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „...... Представени са
удостоверения за наследници, според които Ма...... С., починала на 25.10.2008 г., е оставила
за свои наследници В....... С. (съпруг), Б. В. С. (дъщеря) и Б. В. С. (син), а В....... С., починал
на 11.12.2019 г., е оставил за свои наследници Б. В. С. (дъщеря) и Б. В. С. (син).
С оглед изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответниците като
потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
2
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
.., без да е необходимо изричното им приемане, за периода 01.05.2018 г. – 11.12.2019 г. за по
1/6 ид. част от доставената до процесния имот топлоенергия, а за периода 11.12.2019 г. –
30.04.2020 г. – за по ½ ид. част.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
По делото е представени платежни документи от 16.12.2022 г. за заплащане на сума в
общ размер на 2324,95 лева от Б. В. С.. Ищецът признава, че всички дължими процесни
суми от Б. В. С. са заплатени. Поради изложеното съдът приема, че претендираните от Б. В.
С. суми са били изцяло погасени в хода на производството. Дължимата законна лихва за
периода 30.06.2021 г. - 16.12.2022 г. е в размер на 272,35 лева, като съдът намира, че същата
също се покрива от направеното плащане.
Поради изложеното предявения иск срещу Б. В. С. следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на претендираните суми в хода на процеса чрез плащане.
Ответницата Б. В. С. чрез особения си представител с отговора на исковата молба
упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
3
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 30.06.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
30.06.2018 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. Съдът намира, че след смъртта на
Ма...... С. ответницата е придобила 1/6 ид. част от процесния недвижим имот и за периода
01.07.2018 г. – 11.12.2019 г. е задължена за 1/6 част от доставената топлинна енергия. За
периода 11.12.2019 г. – 30.04.2020 г. след смъртта на В....... С. ответницата е притежавала ½
ид. част и съответна е отговорна за такава част от доставената топлинна енергия. Като
съобрази това и обстоятелството, че част от претендираните сума за погасени по давност
съдът на основание чл. 162 ГПК определя сумата, за която следва да се уважи предявения
срещу ответницата С. иск, на 574,39 лева.
По исковете чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на тези искове предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Поради извършено плащане предявения иск срещу Б. В. С. следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на претендираните суми в хода на процеса чрез плащане. Съдът приема, че
следва да уважи предявения акцесорен иск срещу Б. В. С. в размер, определен на основание
чл. 162 ГПК, за сумата от 68,90 лева, включваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
Доколкото ответниците са станали повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба и са били погасени в хода на процеса,
същите дължат разноски на ищеца: 164,20 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. В тежест на
ответницата С. следва да бъде възложена сумата за депозит за особен представител в размер
на 300 лева. Ответниците не са претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.....” ЕАД, ЕИК ........, срещу Б.
В. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, Б. В. С. дължи на „Т.....” ЕАД
4
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 574,39 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.07.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане, с включена сума за дялово разпределение и 68,90 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г. с включена мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.
к. „........., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
38161/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 574,39 лева до
пълния претендиран размер от 1832,63 лева с включена сума за дялово разпределение и за
периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. и над сумата 68,90 лева до пълния претендиран размер
от 219,99 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.....” ЕАД, ЕИК ........,
срещу Б. В. С., ЕГН **********, искове с правно основание, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на ½ част от вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия в размер на сумата от 1805,48 лева за периода 05.2018 г. –
04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане, 215 лева –мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., 27,15 лева –
сума за дялово разпределение за периода 05.2018 г. – 04.2020 г. и 4,99 лева – мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „........., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 38161/2021 г. на СРС, 82 състав, поради погасяването
на сумите чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. В. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.....” ЕАД, ЕИК ........, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 407,10 лева.
ОСЪЖДА Б. В. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.....” ЕАД, ЕИК ........, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 107,10 лева.
Решението е постановено при участието на „......“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5