О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
20.10.2021г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №520/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Административното дело е
образувано по жалба на Б.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена срещу
Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч. С
обжалваното решение на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ на Ц. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с
приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022г.
В жалбата се твърдят допуснати от
административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила поради нарушение на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК – отменително основание
по чл.146, т.3 от АПК. Оспорващият претендира и нарушение на материалния закон
– отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, като отрича настъпването на
фактическия състав на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ.
Отделно се твърди неспазване на изискванията за форма – отменително основание
по чл.146, т.2 от АПК, както и несъответствие с целта на закона – отменително
основание по чл.146, т.5 от АПК. В заключение се моли съда да отмени оспореното
Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч, както и да присъди
направените разноски на жалбоподателя.
Оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа
жалбата на заявените основания и моли за отмяна на акта, като излага подробни
съображения по съществото на спора.
Ответникът не ангажира становище
по жалбата.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по
чл.159 от АПК на допустимостта на жалбата, намира за установено следното:
С множество разпореждания, съдът
е оставял без движение жалбата на Ц. за внасяне на държавна такса и за
установяване срочността на подаване на жалбата. Нередовностите са отстранени в
дадения срок. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок с оглед материалите
по делото – обжалваното решение е връчено на Ц. на 03.12.2020г., а жалбата е
подадена на ръка на 15.12.2020г. и е заведена при административния орган (АО)
на 18.12.2020г., вх. №176200-8978 (доказателства с писмо от 08.02.2021г. на Началника
на РУ Ловеч и приложения, както и представени такива от оспорващия).
След извършване на служебна проверка
в деловодната програма на Административен съд Ловеч е установено, че за
отнемане на процесното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложението към
него, са издадени три административни акта, по които в съда са образувани три
административни дела. Предвид това, настоящият състав на Административен съд Ловеч
е указал на жалбоподателя да посочи дали иска да се спре производството по
настоящото дело до приключване на преюдициалното за него производство по адм.
дело № 420/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч с влязъл в сила
съдебен акт. С молба вх. № 247/25.01.2021г. жалбоподателят изрично e ангажирал
становище, че не желае спиране производството по настоящото дело.
От процесуалния представител на
жалбоподателя са представени писмени доказателства – заверено копие от
Постановление за прекратяване на наказателно производство рег. № 457/20 от
22.02.2021г. на прокурор при РП Ловеч, с отбелязване за влизането му в сила на
01.06.2021г., и обявление до Б.Д.Ц. по ч.н.д. №233/2021г.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
С Разрешение № 20160247480/01.04.2017г.,
издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до 31.03.2022г., на Б.Д.Ц. е
разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към
него, съгласно приложение, неразделна част от разрешението, а от приложението
към това разрешение е видно, че същото се отнася за: пистолет „Глок“ 9х19 мм, №
LZN647; Успоредка „Бюхак“,16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна
карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Видно от Постановление за
привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение от 16.11.2020г., връчено
лично на оспорващия, Б.Д.Ц. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.290, ал.1 от НК и по отношение на същия е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Същото е послужило като основание за издаване на
обжалваното в настоящото производство Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на
Началника на РУ Ловеч.
Няма спор, а и се установява от
административната преписка, че въз основа на Заповед за незабавна защита №
11/09.09.2020г. по гр.д. № 1412/2020г. на Районен съд Ловеч е издадено
предходно Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, което
е било предмет на адм. д. № 420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.
Въз основа на Заповед за защита №
7 от 06.11.2020г. на Районен съд Ловеч по гр.д. № 1412/2020г. по описа на ЛРС е
издадено обжалваното в производство по адм.д. № 513/2020г. на АдмС Ловеч Решение
№ 1762р-22604/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч.
Предмет и на двете цитирани решения
на Началника на РУ Ловеч е отнемането на Разрешение № 20160247480/01.04.2017г.,
издадено от РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, валидно до 31.03.2022г., с което на Б.Д.Ц.
е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към
него.
Видно от представеното по
настоящото дело Постановление за прекратяване на наказателно производство изх.
№ 457/20 от 22.02.2021г. на прокурор при Районна прокуратура Ловеч, влязло в
законна сила на 01.06.2021г., е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 401/2020г. по описа на РУ на МВР Ловеч, образувано за престъпление
по чл.290, ал.1 от НК по отношение на Б.Д.Ц. ***, и е отменена мярката за
неотклонение „подписка“, взета по отношение на същия.
Междувременно от извършена
служебна проверка в деловодството на съда се установява, че:
С Решение № 244/16.12.2020г. по
адм. дело № 420/2020г. по описа на Административен съд Ловеч е отхвърлена
жалбата на Б.Д.Ц. срещу друг административен акт – Решение № 1762р-16937 от
16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч, с което на жалбоподателя е отнето същото
разрешение за съхранение, носене и употреба №20160247480/01.04.2017г., ведно с
приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022г., и е разпоредено
да се изземат притежаваните от оспорващия
оръжия. С Решение № 8915/29.07.2021г. по адм. д. № 1765/2021г. по описа
на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение по адм. д. №420/2020г. на
АдмС Ловеч, като от тази дата е влязло в сила и отнемането на разрешението на Ц.
за съхранение, носене и употреба на оръжие и на самото оръжие.
С Решение № 118/11.08.2021г. по
адм. дело № 513/2020г. по описа на Административен съд Ловеч е отхвърлена
жалбата на Б.Д.Ц. срещу Решение № 1762р-22604/02.12.2020г. на Началника на
РУ Ловеч, с което на Ц. е отнето същото
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер,
валидно до 31.03.2022г. Срещу решението е подадена касационна жалба пред
Върховния административен съд, поради което същото не е влязло в законна сила.
Следва да се посочи, че
независимо че формално предметът на адм. д. №420/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, предметът на адм. д. №513/2020г. по описа на Административен съд
Ловеч и предметът на настоящото дело са три различни административни акта,
страните по делата са напълно идентични, като трите административни акта,
предмет на трите дела, имат идентичен предмет и диспозитив – отнемане от
жалбоподателя Б.Ц. на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017 г., ведно с
приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022 г., но на различни
правни и фактически основания. Поради горното при постановяване на настоящото
определение съдът съобрази Решение № 8915/29.07.2021г. по адм. д. №1765/2021г.
на ВАС и потвърденото с него решение по адм. д. №420/2020г. на АдмС Ловеч,
както и разпоредените с двете съдебни решения правни последици и силата на
присъдено нещо за страните по делото (чл.177, ал.1 от АПК).
При съобразяване на горната
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.147, ал.1
от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове принадлежи
само на онези правни субекти, чиито права са нарушени или застрашени от
административния акт, или за които той поражда задължения. Т.е. абсолютна
процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за
наличието на която съдът следи служебно по време на цялото производство, е
наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т.е.
обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни
последици, респективно към предотвратяването им, или към постигане на
положителни правни резултати. Правният интерес обуславя активната правна
легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на
административния акт. Липсата на активна процесуална легитимация има за своя
последица недопустимост на оспорването.
Нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България дава право на „гражданите и юридическите
лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично
посочените със закон“. Тази конституционна норма обаче не дерогира изискването,
правото на жалба да се обуславя от наличието на правен интерес. При направеното
задължително тълкуване на чл.120, ал.2 от Конституцията по к.д. № 18/1995г., с
Решение № 21/26.10.1995г. Конституционният съд приема, че „чл.120, ал.2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички
административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за
законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон,
които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и
юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези
административни актове. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите
на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни
интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес“.
Конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е
да са нарушени или застрашени непосредствено правата или законните интереси на
правните субекти. Правната рамка, която следва да се прилага при позоваването
на общата клауза за съдебен контрол на административните актове, е доразвита в
Решение № 5 от 17.04.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 11/2006г., където
ясно е посочено, че във всички случаи когато гражданите, позовавайки се на
чл.120, ал.2 от Конституцията, атакуват индивидуални, общи или нормативни
административни актове, трябва да докажат пред компетентния съд наличието на
пряк и непосредствен интерес от оспорването им, т.е. че е налице пряко,
непосредствено и лично засягане на техни права и законни интереси.
Правният интерес е
процесуално-правно понятие, което се свързва с призната от АПК възможност да се
търси съдебна защита против конкретен административен акт, ако този акт има
пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на
личните права и законни интереси на съответния правен субект. Законът изисква
правният интерес да е пряк, личен и непосредствен. „Пряк“ интерес означава, че
със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани една щета,
или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния
акт. Интересът на следващо място следва да е „личен“, т.е. защитата да има за
цел охраняване на свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на
субекта. Правният интерес трябва да е и „непосредствен“ – в случаите, когато
административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема,
изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата
на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите
на конкретния жалбоподател. Наличието на непосредствен и пряк интерес трябва да
съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време
на движение на съдебното производство по разглеждането й.
Правният интерес е материалноправен
и процесуалноправен. Материалноправният е основание за възникването на
процесуалноправния. С други думи – процесуалноправният интерес е средството,
инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи
същността на материалноправния интерес и съотношението е като средство към цел.
Такъв интерес трябва да е налице не само при подаване на жалбата, но и при
решаването на делото, като ако междувременно е отпаднал, в тези случаи делото
следва да се прекрати – арг. от чл.159, предл. второ от АПК. Ще липсва правен
интерес, ако с разпоредителната част (диспозитива) на акта с нищо не се уврежда
жалбоподателя, тъй като наличието на правен интерес се преценява по отношение на
разпоредителната му част, т.е. частта, с която се определят правата или
задълженията.
Съгласно чл.142, ал.2 от АПК,
установяването на нови факти от значение на делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази хипотеза под
нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение (включително и
спрямо допустимостта на оспорването) значение на юридически или доказателствени
факти.
В настоящия случай, към датата на
получаването му жалбоподателят е бил активно легитимиран да обжалва процесното
решение, тъй като към момента на издаването му (арг. от чл.142, ал.1 от АПК) не
е имало влязъл в сила административен акт, по силата на който да се отнема
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях № 20160247480/01.04.2017г.
По време на висящността на
настоящото дело, с Решение №8915/29.07.2021г. по адм. д. № 1765/2021г. на ВАС е
оставено в сила Решение № 244/16.12.2020г. на Административен съд Ловеч по адм.
дело № 420/2020г. С последното е отхвърлено оспорването на Б.Д.Ц. срещу Решение
№1762р-16937 от 16.09.2020г. на Началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч, с което
на оспорващия е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба
№20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със същия номер,
издадени от РУ Ловеч, валидно до 31.03.2022г. и е разпоредено да се изземат
следните оръжия: Пистолет „Глок“ 9х19
мм, № LZN647; Успоредка „Бюхак“ , 16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867;
Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Т.е. към настоящия момент
процесното разрешение за оръжие е вече отнето с влязъл в законна сила
административен акт, потвърден на две съдебни инстанции. Това обстоятелство се
явява нов факт, който съдът е длъжен да вземе предвид съгласно чл.142, ал.2 от АПК, тъй като установява юридически факт от значение за наличието на правен
интерес от оспорване на административния акт – предмет на настоящото
производство. Разпоредителната част (диспозитивът) на процесното решение на
Началника на РУ Ловеч вече с нищо не уврежда жалбоподателя, тъй като визираното
в него разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017г., ведно с приложение към него със
същия номер, валидно до 31.03.2022г., е отнето. Поради това, обжалваният в
настоящото производство административен акт по никакъв начин не засяга и не
рефлектира в правната сфера на жалбоподателя, тъй като вече не отнема, не
изменя и не ограничава негови права – както се спомена по-горе, правото на
носене на оръжие е отнето в отделно административно и съдебно производство. Следователно
е отпаднало основанието, което е правело Ц. активно легитимиран да оспорва
процесния административен акт.
Наличието на пряк, личен и
непосредствен интерес от обжалването на даден административен акт е въведено и
с цел да не се възпрепятстват други права, които също са засегнати от
административния акт. Легитимацията, без да се обосновава правен интерес и без
нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има
нежелан ефект по отношение на различни правни субекти. Колкото и широки да са
пределите на правото на защита, то трябва да съхранява баланса с останалите
права на гражданина, от една страна, и с правата на всички други граждани, от
друга.
С оглед на изложеното съдът
счита, че целеният от жалбоподателя правен резултат – да му бъде върнато
отнетото с оспореното решение разрешително, няма
как да бъде постигнат дори при евентуалната отмяна на решението на Началника на
РУ Ловеч. Чрез отмяна на оспорения административен акт, не би се отстранила
щета за оспорващия, нито ще се предотврати настъпване на щета/вреда от
изпълнението на акта – както бе посочено, към настоящия момент процесното
разрешение за носене на оръжие е вече отнето с влязъл в законна сила
административен акт. Оръжията – предмет на разрешителното, вече са иззети с влезлия
в сила административен акт, предмет на адм. дело № 420/2020г. по описа на
Административен съд Ловеч, поради което изпълнението на процесното решение по
настоящото дело не би причинило вреди на оспорващия във връзка със
собствеността на тези оръжия – той разполага с възможността, предоставена му с
чл.213, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Съдът намира за ирелевантно към
наличието на правен интерес, съответно допустимост на оспорването, представеното
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.02.2021г. на
РП Ловеч. Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, издаденото разрешение се отнема при
настъпване на обстоятелството по т.2 на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ. Точка 2 на
правната норма визира два самостоятелни юридически факта – осъждане за умишлено
престъпление от общ характер, и образувано наказателно производство за умишлено
престъпление от общ характер. Безспорно, относима за предмета на спора е
хипотезата на образувано наказателно производство. Следователно законодателят е
приел, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да
бъде отнето, е образуването на наказателно производство, като не го обвързва с
последващ резултат от наказателното производство. За него самият факт на
образувано производство е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното.
Поради това приключването на наказателното производство, независимо дали с
постановление за прекратяване или с повдигане на обвинение пред съда, е
ирелевантен факт както за законосъобразността на оспореното решение на
Началника на РУ Ловеч, така и за наличието на правен интерес от обжалването на
това решение при вече отнето разрешение с влязъл в сила друг административен
акт. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, законосъобразността на обжалвания акт се
преценява към момента на издаването му. Съобразявайки императивния характер на
чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ и констатирайки факта на образувано и висящо досъдебно
производство срещу Ц., ответникът е издал оспореното решение. Приключването на
наказателното производство с постановление за прекратяване поради липса на
престъпление не заличава с обратна сила факта на образуване на наказателното
производство. Този факт продължава да съществува в правния мир, и именно той е
правнорелевантен за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на
решение за отнемане на разрешителното за оръжие. Следва да се има предвид, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност – след
като установи някоя от материалноправните предпоставки, посочени в чл.58, ал.1,
т.2-8 от ЗОБВВПИ, е длъжен да приложи чл.155, ал.1 от същия закон, т.е. да
издаде решение за отнемане на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси. Органът няма право на преценка нито относно
законосъобразността за образуването на наказателно производство, нито дали да
издаде или не решение за отнемане на разрешението.
По изложените мотиви и предвид
отпадналата активна процесуална легитимация на Ц., се налага правния извод, че
жалбата му срещу Решение № 1762р-22605/02.12.2020г. на Началника на РУ Ловеч
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен
интерес – чл.159, т.4 от АПК, и делото следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на спора на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а ответникът не е претендирал
такива и разноски не му се дължат.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без разглеждане жалбата
на Б.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Решение № 1762р-22605/02.12.2020г.
на Началника на РУ Ловеч към ОДМВР Ловеч.
Прекратява
производството по адм. дело № 520/2020г. по описа на Административен съд Ловеч.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: