№ 13252
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110125757 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи март две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
1
Прокурор Костова
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 25757 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба на В. Г. Г., с ЕГН
**********, от гр. ..., против Прокуратура на Република България за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални вреди и страдания,
вследствие влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС,
2 състав, сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за платено
адвокатско възнаграждение по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав, ведно със
законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 07.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2013 г. било образувано ДП № 1669/2013 г.
по описа на 07 РУ при СДВР, пр.пр. № 22747/2013 г. по описа на СРП срещу неизвестен
извършител за това, че на 17.06.2013 г. в гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл. 355, вх. 1 , отнел
чужди движими вещи – златен синджир с кръст от владението на Атанаска Иванова Попова
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, деянието представляващо
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Твърди, че на 23.10.2013 г. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем, а на 31.10.2013 г. СРП внесла обвинителен акт в съда, по който
било образувано производството по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав. С
присъда от 18.09.2017 г. съдът признал за невиновен ищеца и последният бил оправдан по
повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. По повод на подаден
протест било образувано ВНОХД № 1568/2018 г. по описа на СГС, приключило с решение,
потвърждаващо постановената присъда. Излага твърдения, че воденото срещу ищеца
наказателно производство продължило повече от 4 години, през който период ищецът
претърпял неблагоприятни последици, изразяващи се в стрес, силно притеснение от
действията на органите на прокуратурата и полицията, нарушение на съня. Също така
твърди, че в случаите, когато успявал да си намери работа, се притеснявал, че работодателят
му може да прекрати трудовото правоотношение, ако разбере, че му е повдигнато
обвинение. В случаите, когато бил търсен от органите на съдебната власт и полицията,
изпитвал неудобство от съседи и приятели, а в квартала, в който живеел информацията се
разпространявала бързо, поради което ищецът избягвал да посещава публични места. Сочи,
че по време на наказателното производство ангажирал адвокат, на когото заплатил
възнаграждение в размер на 800 лв. за защита по наказателното производство. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявената искова претенция, като основателна и доказана,
2
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ..... Ответникът, чрез представителя си, оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер. Твърди се, че отговорността на ответника се ограничава
до вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Исковата
претенция се оспорва и като значително завишена. Прави възражение по чл. 5, ал. 1 от
ЗОДОВ, като твърди, че ищецът е с обременено съдебно минало, като срещу ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Оспорва отговорността за вреди,
претърпени през периода на съдебната фаза на производството. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди като завишена по размер, както и претенцията за имуществени вреди,
като неоснователна и недоказана. Излагат се подробни съображения. Към отговора на
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез представителя си, оспорва предявения иск,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и от
ЗОДОВ, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав, е видно, че по
внесен в СРС обвинителен акт по пр.пр. № 22747/2013 г. по описа на СРП, ДП с вх. №
1669/2013 г. по описа на 07 РУП – СДВР, е било повдигнато обвинение на В. Г. Г. за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. С присъда от 18.09.2017 г. по НОХД № 18782/2013 г.
по описа на СРС, 2 състав, съдът е признал подсъдимия В. Г. Г. за невиновен в това, че на
17.06.2013 г., около 20,30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл. 355, във вход 1, е отнел
чужди движими вещи – част от златен синджир 14 карата с тегло 7,6 грама, на стойност 418
лв. и златен кръст с разпнат Исус Христос 14 карата, с тегло 0,6 грама на стойност 33 лв.,
всичко на обща стойност 451 лв., от владението на Атанаска Иванова Попова-Пешева, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал синджира
от врата на свидетелката Попова-Пешева – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 07.08.2018 г.
От находящия се на лист 23 в кориците на НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2
състав, договор за правна защита и съдействие № 504637 от 15.04.2014 г. е видно, че ищецът
е платил на адвокат А., от САК, размера на уговореното адвокатско възнаграждение от 200
лв.
От представения от ответника заверен препис от справка за съдимост от 21.10.2021 г.,
3
изготвена от СРС, е видно, че ищецът е осъждан, като в свидетелството за съдимост
подробни са описани наложените наказания за извършени престъпления по семе броя
наказателни дела, а от представения заверен препис от Писмо с изх. № 513000-61229 от
21.10.2021 г., изпратено от СДВР до СРП, се установяват други седем на брой регистрирани
заявителски материали. Видно от представения заверен препис от Писмо с изх. № И-29921
от 22.10.2021 г., изпратено от НСС до СРП, срещу ищеца има образувани пет досъдебни
производства и едно наказателно дело пред СГС.
От разпита на свидетелката Асенова, чиито показания съдът преценява по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че синът е бил оправдан, но делото се водело в продължение на
пет години. Ищецът бил задържан през 2013 г. Той бил разстроен, защото не бил извършил
процесното деяние. По време на процеса синът на свидетелката бил в затвора за изтърпяване
на наказания по други присъди. Свидетелката също така установява, че синът се срамувал
да излиза навън, защото бил многократно осъждан. Съдът възприема показанията в
посочената част като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял вреди по повод наказателно
производство по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав, изразяващи се в
морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно преследване.
По делото е безспорно установено, че с присъда от 18.09.2017 г. по НОХД №
18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав, В. Г. Г. е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК, като присъдата е влязла в сила на 07.08.2018 г.
Съдът като взе предвид, че в конкретния случай е налице влязла в сила оправдателна
присъда, намира, че е доказана първата от предпоставките от фактическия състав, а именно:
оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение.
На следващо място съдът намира, че са доказани и другите елементи от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: настъпване на вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и постановените съдебни актове. В
конкретния случай на ищеца са били причинени неимуществени вреди. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ищецът изпитвал срам, бил разстроен. Съдът
приема, че по отношение на ищеца е настъпил вредоносен резултат вследствие повдигнатото
му обвинение, като е налице пряка причинно-следствено връзка между действията на
делинквента и претърпените от ищцата вреди.
4
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира същата за основателна, по следните съображения:
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е претърпяло неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че ищецът е бил
разстроен и е претърпял дискомфорт в резултат на воденото срещу него наказателно
производство за периода от време, в който е продължило същото. Обезщетението по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД идва да възмезди вредите, понесени от увреденото лице. Съдът
като взе предвид възрастта на ищеца, характера на причиненото увреждане,
продължителността на наказателното производство, като съобрази и критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, намира, че за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца Г. е необходима сумата от 2 000 лева. Исковата претенция
като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 2 000 лв., като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв. исковата претенция следва да
бъде отхвърлена.
Направените разходи в хода на наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът не само е уговорил
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, но е платил същото в размер на 200 лв.
По отношение на представените в настоящото производство заверени преписи от два броя
разписки, съдът намира, че доколкото оригиналите не се съдържат в кориците на
наказателното дело и при липса на договор за допълнително договорено адвокатско
възнаграждение, претенцията за сумата от общо 600 лв. е недоказана. Съдът приема, че
исковата претенция е доказана по основание и до размера от 200 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 800 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното от представителя на ответника възражение по чл. 5,
ал. 1 от ЗОДОВ, съдът намира следното: В производството пред настоящата инстанция
ответникът не ангажира доказателства във връзка с направеното възражение, съобразно с
разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК. За пълнота следва да се отбележи,
че представените по делото справки касаят други производства, за които липсват данни
същите да са приключили с окончателен съдебен акт, а от друга страна направеното
възражение касае само действията, извършени от ищеца във връзка с повдигнатото му
обвинение, по което е била постановена оправдателна присъда. Ето защо съдът намира
възражението за неоснователно.
Основателността на главната искова претенция, налага извод за основателност и на
акцесорния иск за заплащане на лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда, а именно: от 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на
5
сумата, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен.
По отношение на направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, същото е
основателно, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 1,06
лв. от общо направените разноски в размер на 10 лв., представляваща платена държавна
такса. На ищеца се дължат разноски и за адвокат съразмерно с уважената част от исковите
претенции. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че
адвокатът е предоставил на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 122,06 лв. от общо дължимото възнаграждение
в размер на 1 154 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с уважената част
от исковите претенции, както и при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ...., с адрес: гр. ......, представлявана от ...., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Г., с ЕГН
**********, от гр. ..., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, сумата
от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални вреди и страдания, вследствие
влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав,
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
платено адвокатско възнаграждение по НОХД № 18782/2013 г. по описа на СРС, 2 състав,
ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 07.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1,06 лв.
/един лев и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
2 000 лв. до първоначално претендирания размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и за
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 200 лв. до първоначално претендирания
размер от 800 лв. /осемстотин лева/.
ОСЪЖДА ...., с адрес: гр. ......, представлявана от ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. И. А., от
САК, с адрес: гр. .... сумата от 122,06 лв. /сто двадесет и два лева и шест стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7