Решение по дело №13947/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5317
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20121100113947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №13947 по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Ищците Й.Д.Б., С.Й.Д., действаща чрез законния си представител Й.Д.Б.-баща, Д.Й.Д., действаща чрез законния си представител Й.Д.Б.-баща, и Д.Й.Д., действащ чрез законния си представител Й.Д.Б.-баща, твърдят, че на 11.02.2011 г. наследодателят им Б.Л.Б.е постъпила в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД с диагноза: Фрактура на пети лумбален прешлен, а на 14.02.2011 г. и е извършена оперативна интервенция – отстраняване на остатъци от дискова херния, след която операция състоянието и се влошило – задълбочаващи се болки и обездвижване, като и е прилагане единствено лечение с обезболяващи медикаменти. Сочат, че на 22.02.2011 г. лекуващият лекар им съобщава, че наследодателят им ще бъде изписана и следва да се лекува вкъщи, тъй като е болна от рак в последен стадий и на 23.02.2011 г. вече е изписана в много тежко състояние и още същия ден е приета за лечение в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, където през следващите дни отново и е прилагано единствено лечение с обезболяващи медикаменти, както и е проведена една процедура по лъчетерапия, но състоянието и се влошило изключително много – била силно подута, неадекватна, с променен цвят. Ищците твърдят още, че на 02.03.2012 г. наследодателят им била приета в хирургичното отделение на ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД и на 03.03.2011 г. е починала. Поддържат, че е налице виновно и противоправно поведение на длъжностни лица – служители при ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, които са извършили неналожителна неврохирургична операция, не са провели лечение на основното и онкологично заболяване, както и на служители при ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, които също не са провели необходимото лечение на онкологичното и заболяване, в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя им.

Ищецът Й.Д.Б. твърди, че е съпруг на починалата Б.Л.Б.и след смъртта и е загубил много близък човек и трябва сам да се грижи за трите им деца, преживял е изключително състояние на стрес. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 50 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ищците С.Й.Д., Д.Й.Д. и Д.Й.Д. твърдят, че са деца на починалата Б.Л.Б.и след смъртта и са останали без майка. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на от по 25 100,00 лв., поради което претендират тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на негови служители и причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответното дружество и смъртта на наследодателя на ищците. Оспорва, че на наследодателя на ищците е извършена неналожителна неврохирургична интервенция, като твърди, че при лечението и са спазени добрите медицински практики и стандарти. Претендира разноски.

Ответникът „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на негови служители и причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответното дружество и смъртта на наследодателя на ищците, както и че при лечението и са спазени добрите медицински практики и стандарти. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове имат за предмет компенсирането на претърпените от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответниците.

Съгласно чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице  някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тълкуването на правната норма налага извод, че отговорността на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата, е безвиновна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа. Съгласно ППВС №7/1959 г. за ангажиране на отговорността на юридическите лица по реда на чл.49 ЗЗД не е необходимо конкретното установяване на  лицата - техни работници или служители, чието поведение е причинило вредите на потърпевшото лице. Правнорелевантните, подлежащи на компенсиране по посочения ред, вреди трябва да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и при виновно и противоправно поведение на извършителя. За да бъдат вредите причинени при или по повод възложената работа следва да са настъпили в резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа или действия, които са пряко свързани с възложената работа, но не съставляват изпълнението и.

Ако лекар или друг медицински специалист допусне лекарска грешка, в резултат на което бъде причинена смърт или телесна повреда на пациент, лечебното заведение, с което лекарят или медицинският специалист се намира в трудово правоотношение, би могло да носи отговорност по силата на чл.49 ЗЗД. В този смисъл те в качеството си на изпълнители на възложената им работа, при или по повод на която са причинили вреди на трети лица, носят отговорност по силата на чл.45 ЗЗД. Наред с тях на основание чл.49 ЗЗД отговорност носи и възложителят на работата. Затова и при установена лекарска грешка отговорността се носи от лечебното заведение, което представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в чл.2 Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Освен това следва да се има предвид, че лечебното заведение е обявено от закона за юридическо лице и осъществява дейността си чрез своя персонал, като това от своя страна са физически лица с медицинска правоспособност, които обслужват непосредствено пациентите. Лечебното заведение има правно положение на работодател, респ. възложител на работа на посочените по-горе лица и ако последните причиняват виновно и противоправно вреди на пациенти при или по повод упражняване на своята дейност те носят гражданска отговорност за техните действия или бездействия. Отговорността на лечебното заведение е за виновно чуждо поведение. Тя обаче не възниква, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не да докаже непозволеното увреждане и по-точно неговите обективни елементи - деянието /действие или бездействие/, вредата /изразяваща се в неблагоприятно засягане сферата на увредения/, противоправността на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинната връзка между деянието и вредата и противоправността, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или небрежност. С оглед на въведената законова презумпция, че вината се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 ЗЗД/, ответникът ще следва да обори същата в рамките на настоящия процес.

В тежест на ищците е да докажат следните факти: деянието, извършено от служители на ответницитеизвършването на неналожителна неврохирургична операция и непровеждане на лечение на онкологичното заболяване на наследодателя на ищците от страна на ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, и  непровеждане на лечение на онкологичното заболяване на наследодателя на ищците от страна на ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД; противоправността на деянието, изразяваща се в неспазване на добрите практики и на медицинския стандарт при лечение на онкологично заболяване; настъпилите вредоносни последици – смърт на наследодателя на ищците; причинната връзка между деянието и вредите; размера на търпените вреди.

В тежест на ответниците е да докажат, че при лечението на наследодателя на ищците са спазени добрите медицински практики и медицински стандарти за лечение на онкологични заболявания.

Представена е по делото епикриза от 23.01.2011, издадена от ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, от която се установява, че наследодателят на ищците е постъпил в лечебното заведение на 11.02.2011 г. по повод болки в кръста с ирадиращ характер по задно-страничната част на десния крак, като и е проведено медикаментозно и оперативно /ту корпорис вертебре Л5. ет стенозис каналис вартебралис/ лечение, като окончателната диагноза е: Фрактура паталогика корпорис вертебре Л5. В епикризата е посочено, че пациентът е изписан на 23.02.2011 г. и е насочен за провеждане на химиотерапия, поради установен плоскоклетъчен карцином.

По делото е представена епикриза, издадена от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, Отделение по гръдна хирургия,  от която се установява, че наследодателят на ищците е постъпила в лечебното заведение на 23.02.2011 г. за диагностика и лечение по повод метастаза от белодробен карцином, като са и извършени параклинични изследвания и консултативни прегледи и е изписана на 28.02.2011 г. и е насочена към Отделение по лъчетерапия.

По делото е представена епикриза, издадена от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, Отделение по лъчетерапия,  от която се установява, че наследодателят на ищците е постъпила в лечебното заведение на 28.02.2011 г. за провеждане на дефинитивна обезболяваща лъчетерапия по повод метастази от нискодиференциран невроговяващ плоскоклетъчен карцином, като и е проведено мадикаментозно лечение и лъчетерапия и е изписана на 02.03.2011 г. поради влошаване на състоянието  и привеждането и в Отделение по хирургия.

По делото е представена епикриза, издадена от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, Отделение по хирургия,  от която се установява, че наследодателят на ищците е постъпила в лечебното заведение на 02.03.2011 г. по повод хронична чревна непроходимост, като и е проведено консервативно и оперативно /почистване на тънки и дебели черва под интратрахеална анестезия/ лечение. В епикризата е посочено, че наследодателят на ищците е починала на 03.03.2011 г.

От представената по делото аутопсионна епикриза от 01.04.2011 г. се установява, че леталният изход при наследодателя на ищеца се дължи на комплекс от усложнения, свързани с прогресия на белодоробен карцином, реализирали многоорганна недостатъчност с водещи дихателна и бъбречна и оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Представени са още резултати от образни изследвания, амбулаторни листове, медицински направления, резултат от хистопатолологично изследване, аутопсионен протокол, протокол от онкологична комисия, лабораторни изследвания, ИЗ №3678 от ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, ИЗ №0126 от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, ИЗ №1088 от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, ИЗ №1114 от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД,констативни протоколи за извършена проверка №№КП27-76/28.03.2014 г. и КП27-111/04.05.2011 г. на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването.

От представените по делото препис-извлечение от акт за смърт №195/03.03.2011 г., издаден от Община В.Т. и удостоверение за наследници от 19.03.2011 г., издадено от Община Ловеч, се установява, че Б.Л.Б.е починала на 03.03.2011 г. и е оставила следните наследници по закон: Й.Д.Б.-съпруг, С.Й.Д.-дъщеря, Д.Й.Д.-дъщеря и Д.Й.Д.-син.

От показанията на свид. Д.И. се установява, че болките на наследодателя на ищците в кръста за започнали през мес. декември, които болки са се усилили в началото на мес. януари, поради което е изпратена в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, поради съмнения за метастази, като в болницата и е казано, че има тумор, но не е установено къде, както и че ще и бъде извършена операция от дискова херния, като след операцията болките са станали по-силни, след което е била изписана на 23.02.2011 г. Предложено е пациентът да остане за  лечение в Отделението по онкология, но срещу заплащане. Свидетелят сочи още, че веднага след изписването пациентът е била закарана в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, където е приета късно вечерта в Отделение по гръдна хирургия, като веднага са и сложили обезболяващи и са и правени кръвни изследвания, а на 28.02.2011 г. и е правена лъчетерапия, но от 26.02.2011 г. вече е била неадекватна, болките и не са намалели, имала е болки и в корема.

От показанията на свид. К.К.се установява, че от началото на мес. януари наследодателят на ищците е имала болки в кръста, поради което е отишла на лекар в гр. Плевен, където са установили проблеми в гръбначния стълб и са я изпратили в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, където и е извършена операция. Свидетелят сочи още, че след операцията наследодателят на ищците продължила да има болки и лекарите са казали, че има метастази и че трябва да бъде преместена в онкологично отделение, поради което е закарана в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, където са и слагали болкоуспокояващи, правили са и лъчетерапия, но тя е започнала да се влошава – започнала е да се подува, била е неадекватна.

От показанията на свид. Д.М.се установява, че наследодателят на ищците е приета в Отделение по гръдна хирургия при „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД в много тежко състояние – със силни болки, пареза на долните крайници, била с рак на белия дроб и с метастази навсякъде, вкл. в черепа, в костите, в таза.

От показанията на свид. П.А.се установява, че наследодателят на ищците е приета в Отделение по хирургия при „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД на 02.03.2011 г. по повод проблеми с перисталтиката на червата – чревна неефективност, като веднага и е извършена операция, но състоянието и е било изключително критично, тъй като е имала напреднал стадий на онкологично заболяване.

От показанията на свид. Г. Костов се установява, че наследодателят на ищците е приета в Отделение по хирургия при „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД през 2011 г., като веднага и е извършена операция.

От показанията на свид. С.А.се установява, че през 2011 г. наследодателят на ищците е постъпила в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД по повод болки в кръста и краката, като веднага са и извършени много изследвания – параклинични, образни, преглед и е установена обемна формация на гръбначния стълб, поради което е оперирана и е установено, че се касае за рак на белия дроб с метастази – 4-ти стадий по СЗО, след което на пациента е предложено платено лечение /лъчетерапия/ за облекчаване на състоянието и – за ограничаване на тумора и за намаляване на болката. Свидетелят сочи още, че пациентът не е имала оплаквания от болки в гастроентестеналния тракт, ежедневно и правена рехабилитация. Операцията на гръбнака и е направена за уточняване на диагнозата и за намаляване страданието на пациента, като по време на операцията е взет материал за хистологично изследване, което е поставило точната диагноза. През цялото време пациентът е била в съзнание, адекватна и абсолютно съзнателна, давани са и болкоуспокояващи.

От показанията на свид. Г.Г. се установява, че в края на годината наследодателят на ищците се е оплакала от болки в крака и леко накуцване, като 1 мес. след това е постъпила в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, където и е извършена операция, след която операция не е могла да става, като при изписването и била в ужасно състояние – имала е много силни болки и е била преместена „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, като от страна на „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД не им е оказано никакво съдействие при изписването на пациента и отношението на персонала е било ужасно и унизително. Свидетелят сочи още, че при постъпването и в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД наследодателят на ищците е била в много добро състояние и от болницата са и казали, че ще и правят операция на тазобедрената става, а в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД първоначално е била добре и на третия ден вече е била неадекватна, била е подута и е получила чревна непроходимост, 10 дни не е ходила до тоалетна, поради което и е направена операция, след което е починала, като лекарят, извършил аутопсията и е казал, че причината за смъртта е интоксикация на организма.

От приетото по делото заключение на КСМЕ от 01.05.2014 г., което съдът кредитира напълно, се установява, че наследодателят на ищците е постъпила в Клиника но неврохирургия на „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД на 11.02.2011 г. в средно увредено общо състояние – болки в кръста, ирадиращи към десния крак, което е наложило придвижването и с помощни средства, като са и направени изследвания и е установена на ниво L5-S1 обтурация на десния интервертебрален канал от обемна формация, фрактура на тялото на дъгата на  L5, лезия на тялото на Th11 и множество лезии на тазовите кости и сакрума, което дава основание да се приеме, че се касае за начална клинична проява на злокачественост от неизвестно към момента огнище. Извършена е оперативна намеса – освобождаване на притиснатия нервен ствол, като от взетия материал е установена хистологично диагнозата /костна структура с макрометастаза от нискодиференциран невроговяващ плоскоклетъчен карцином/, като извършената оперативна намеса е имала за цел само освобождаване на притиснатия нерв и взимане на материал за хистологично изследване и не крие риск от допълнително влошаване състоянието на пациента. По време на престоя на пациента в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД не и е провеждано специфично лечение за установения и белодробен карцином, което лечение при този напреднал стадий по принцип не цели излекуване на заболяването, а само удължава преживяемостта и купира симптомите, като в случая и проведената неврохирургична операция е вид палиативна и диагностична – да се намали обема на туморната метастаза до пълно отстраняване, но в случая това е било невъзможно. От заключението се установява още, че при изписването и от „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД пациентът е била в стабилно неврологично състояние и е отговаряла на критериите за дехоспитализация, съгласно алгоритъма по клинична пътека №205. В „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД наследодателят на ищците е постъпила в задоволително общо състояние, където са извършени кръвни изследвания и консултации с кардиолог и със съдов хирург, започнато е симптоматично лечение и лъчелечение. Вещите лица сочат също, че е отчетена трайна прогресия на злокачественото заболяване – в тази фаза на мултиорганна, прогресираща декомпенсация, породена от агресивността на тумора и изчерпващите се компенсаторни възможности на организма, не може да има обратен ход към подобряване. На 02.03.2011 г. е отразено наличие на остър хирургичен корем, който изисква спешно оперативно лечение, което е проведено, като интраоперативно е описано наличието на чревна непроходимост, както и наличието на некротични участъци по сигмовидното черво, което е наложило извеждането на двустволов противоестествен анус. От заключението се установява, че в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД е проведено правилно наблюдение, предприето е оперативно лечение по витални индикации, оперативната процедура е правилно проведена и в достатъчен обем, съобразена с общото състояние на пациента, както и че стадият на белодробния карцином на наследодателят на ищците е 4-ти авансирал, претерминален, лечението е симптоматично, а подходът индивидуален, като в случая острия хирургичен корем е проява вероятно на хиперкалциемичния синдром, вероятно от лечението с опиоиди, вероятно съдов тромбоемболизъм, като крайният изход е един – фатален. В заключението вещите лица сочат, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на лекарския екип на „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД и заболяването на наследодателят на ищците, действията на лекарския екип при наличните медицински данни и индикации са били правилни, извършени са необходимите изследвания и процедури за определяне на окончателното заболяване и последващото лечение на пациента, като единствено не са проследени лабораторните показатели в периода след операцията или преди изписването от „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, а процесът е бил необратим и с бърз ход към естествен фатален край, както и че лечението на пациента в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД не може да бъде определено като „имитационно“. В о.с.з. вещите лица сочат, че при наследодателят на ищците се касае за заболяване в терминалната фаза, когато могат да се приемат само палиативни мерки – за обезболяване, каквото са били предприети. Данните за онкологично състояние са дошли след операцията и взетия по време на нея материал, като първите оплаквания на пациента са болките в поясната област, като са приема, че има онкологично заболяване чак след хистологична верификация. В случая от медицинска гледна точка това, което е предприето в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД е оптималният вариант. Появилата се чревна непроходимост е в резултат на развитието на основното заболяване – вероятно има туморна емболизация на малки кръвоносни съдове, хранещи червата, хиперкалциемията също води до илеус.

От приетото по делото допълнително заключение на КСМЕ от 23.05.2015 г., което съдът кредитира напълно, се установява, че заболяването при наследодателя на ищците е диагностицирано и лекувано съгласно приетите правила за диагностика и лечение на онкологични заболявания. Вещите лица сочат още, че при постъпване в болница всеки пациент подписва информирано съгласие, вкл. и за оперативно лечение, ако такова е наложително, но в него няма описание каква хирургическа интервенция ще бъде извършена, а това се обяснява в разговор с хирурга, като при наследодателя на ищците е налице такова, вкл. и за операцията. От заключението се установява още, че ако не е била извършена процесната операция в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД последиците са в две насоки: първо - липса на възможност за достигане до хистологична или цитологична диагноза на онкологичното заболяване и второ – след такъв вид операция съществува вероятност за повлияване на болката, а липсват алтернативни неврохирургични методи за освобождаване на притиснатия нерв в неговия форамен, но при доказаните множествени костни метастази  не е показана хирургична стабилизация на патологичната фрактура на L5. Онкологичното заболяване на пациента е диагностицирано след проведената операция и взетия материал за хистологично и цитологично изследване в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, където не е могло да бъде проведено специализирано лечение за онкологичното заболяване, а от проведената операция е възможно да бъде повлиян само болковия синдром, като при установените множество костни метастази оперативно лечение не се предприема. Вещите лица сочат също, че при изписването на пациента от „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД същата е била в съзнание с болки в десния крак и без отпадна неврологична симптоматика, оперативната рана е била зараснала и конците са били свалени, а при постъпването и в „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД е била в задоволително общо състояние, персистирал е болковия синдром, като е започнато симптоматично лечение за болковия синдром, а в такива случаи провеждането на химиотерапия е абсолютно противопоказно. При изписването и от „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД при наследодателя на ищците е отчетена трайна тенденция към прогресия на злокачественото заболяване, което е еквивалент на влошаване на общото състояние, като в тази фаза на мултиорганна декомпенсация, породена от агресивността на тумора и изчерпващите се компенсаторни възможности на организма, не може да има обратен ход към подобряване, въпреки прилаганото лечение. От заключението е видно, че „Леко балониран корем“ е отбелязан в ИЗ на 02.03.2011 г. и в случая състоянието се е влошило, което е довело до последваща консултация с хирург и интраоперативно е констатирана чревна непроходимост, а извършването на оперативно лечение по-рано не би променило изхода, с оглед тежкото общо състояние от авансиралото и терминално онкологично заболяване. Не може да се определи с каква давност са описаните интраоперативно промени по червата, състоянието е било установено своевременно и предприетото оперативно лечение е било извършено своевременно преди да настъпи най-тежкото усложнение – перитонит. В „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД на пациента са проведени изследвания и лечение на болковия синдром с опиоид, противовъзпалителни средства, дехидратиращи средства, антихипертензивни. В о.с.з. вещите лица сочат, че патологичната фрактура при наследодателя на ищците е показала, че е изява на патологичен процес от неизвестно място, като въз основа на тази диагноза в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД са започнали да търсят причината за множеството метастази, където въз основа на извършената и операция е поставена истинската диагноза на пациента. При наследодателя на ищците категорично се касае за карцином, като при постъпването и в „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД не е имала белодробна симптоматика, а извършената и в лечебното заведение операция е на неврофорамена, където е бил притиснатия нерв, която операция е продължила около 1 час и с нищо не е увредила пациента и е допринесла за диагностицирането. Появилият се при пациента симптом – балониран корем има връзка с основното онкологично заболяване, като е имало индикации за спешно оперативно лечение.

От приетото по делото заключение на повторната СМЕ от 16.05.2018 г., което съдът кредитира напълно, се установява, че настъпилата при наследодателя на ищците чревна непроходимост е резултат от различни фактори – метаболитни нарушения от напредналия туморен процес, прекъсване на инервацията в резултат на костни метастази, обездвижване, лечение с опиати, тромбоза и емболия в съдовете, хранещи червата и др., и представлява резултат от необратимото развитие на туморния процес в терминален стадий, като тази чревна непроходимост би могла да настъпи във всеки един момент, независимо от това дали пациента е дефекирал редовно или не. Вещото лице сочи още, че при наследодателя на ищците първите алармиращи симптоми за остър хирургичен корем са от 02.03.2011 г., като пациента веднага е консултиран с хирург и е извършено операция и в случая няма закъснение при поставянето на диагнозата и оперативното лечение. От заключението се установява още, че настъпилото при наследодателя на ищците усложнение – остър хирургичен корем с чревна непроходимост е разпознато и оперативната интервенция е извършена своевременно.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При тези данни и с оглед насъбраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи безспорно и категорично, че смъртта на наследодателя на ищците да е в пряка причинно – следствена връзка от виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответните лечебни заведения. В хода на производството не беше установено виновно и противоправно поведение на лекарите и/или медицинския персонал на ответниците, изразяващо се в неналожителна неврохирургична операция и непровеждане на лечение на основното и онкологично заболяване при ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД и непровеждане на необходимото лечение на онкологичното и заболяване при ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД. Не се установи лекарските екипи да са проявили небрежност и/или самонадеяност, които да са довели до нарушаване на добрата медицинската практика, респ. на медицинския стандарт при диагностика и лечение на онкологични заболявания.

Предвид спецификата на предмета на делото, съдът изгражда това убеждение въз основа на подробно изследване на всички заключения на изготвените по делото СМЕ, както и разясненията във връзка с тях, дадени от вещите лица в о.с.з. В тази връзка съдът достигна до извода, че причината за смъртта на наследодателя на ищците са усложненията, свързани с прогресия на белодробния карцином. Извършената при ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД неврохирургична операция е била за освобождаване на притиснатия нерв и взимане на материал за хистологично изследване и не е носила риск от допълнително влошаване състоянието на пациента, а пациентът е насочен за лечение за онкологичното заболяване в специализирано лечебно заведение, а извършените от ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД палиативни мерки – за обезболяване, и извършената хирургична интервенция - поради настъпилото усложнение – остър хирургичен корем с чревна непроходимост, която интервенция е извършена своевременно. Липсва пряка причинно-следствена връзка между смъртта на  наследодателя на ищците и действията, респ. бездействията на лекари от ответните дружества, като предприетите действия са правилни и медицински издържани.

Предвид недоказаната вина на служителите от медицинския персонал на ответните лечебни заведения по повод изпълнение на възложената им дейност по предоставяне на медицинска услуга, в причинно–следствена връзка от което да е настъпил вредоносен резултат, за който се търси обезщетение, съдът намира, че не е налице основание за ангажиране на гаранционно–обезпечителната отговорност на ответниците.

Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят в размер на сумата от 5146,80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между ответника и Адв. дружество „Д. и М.“, според което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 5146,80 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят в размер на сумата от 3409,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 300,00 лв., представляваща депозити за вещи лица. Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между ответника и Адв. М.Г. и адв. Г.С., според което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 3409,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., срещу „А.С.К.МБАЛ „Т.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, и „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на съпругата му Б.Л.Б., починала на 03.03.2011 г. в резултат на медицинска грешка, изразяваща се в извършване на неналожителна неврохирургична операция и непровеждане на лечение на основното и онкологично заболяване от страна на ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, и  непровеждане на необходимото лечение на онкологичното и заболяване от страна на ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., и Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., срещу „А.С.К.МБАЛ „Т.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, и „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от по 25 100,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на майка им Б.Л.Б., починала на 03.03.2011 г. в резултат на медицинска грешка, изразяваща се в извършване на неналожителна неврохирургична операция и непровеждане на лечение на основното и онкологично заболяване от страна на ответника „А.С.К.МБАЛ „Т.” ЕАД, и непровеждане на необходимото лечение на онкологичното и заболяване от страна на ответника „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД.

ОСЪЖДА Й.Д.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., С.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., и Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., да заплатят на „А.С.К.МБАЛ „Т.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 5146,80 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Й.Д.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., С.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., и Д.Й.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, – чрез адв. М.Ц., да заплатят на „Комплексен онкологичен център – В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 3709,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: