Р Е Ш Е Н И Е № 9
гр.Кюстендил, 25.01.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и
с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 330 по описа за 2022год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
ЕТ "В.П.-В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. Т.П., оспорва с касационна жалба решение № 243 от 31.10.2022г. на Районен съд - Кюстендил по АНД № 347/2022 год., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 10-0001317/16.03.2022 год., издадено от директора
на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кюстендил. Изложени
са доводи за допуснати нарушения на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се съдържанието на АУАН и НП във връзка с описанието на деянието. Отрича се извършването на релевирано нарушение
поради липсата на доказателства, че осъществяваната дейност създава опасност за живота и здравето на
работника Стоян Х.в, който на процесната дата не е работил на обекта на
търговеца. Извън горното, се
претендира приложимост на хипотезата на
чл.413в от КТ с твърдения, че са налице предвидените в същата предпоставки. Прави
се искане за отмяна на оспореното решение, както
и на наказателното постановление или за изменение на последното с определяне на имуществена санкция в
размера по чл.413в от КТ.
В съдебно заседание, адв. П.
поддържа доводите и исканията в жалбата.
Ответникът – директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил, чрез пълномощника юрк Х. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба,
като приема въззивното решение за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на
касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №
10-0001317/16.03.2022год., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на ЕТ "В.П.-В.“ за нарушение по чл.52, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, на осн.
чл.413, ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това,
че при извършена на 09.12.2021г. проверка по работни места
и
на
21.12.2021г. проверка по
документи на ЕТ,
експлоатиращ дърводобивен обект № 21038
в землището на с. С. , община Т.,
е установено, че
търговецът в качеството му на работодател,
до 10.12.2021г. не е застраховал за риска „трудова злополука“ работещите, заети с дърводобив , в това число
и С.Н.Х.в на длъжност „секач“. Сочи се, че
предприятието на ЕТ принадлежи към икономическа
дейност „горско стопанство“ и съгласно
заповед № РД-01-61/22.10.2020г. на министъра на труда и социалната политика, е
с коефициент на трудов травматизъм през
2021г. от 1,47, който е по-висок от средния за страната - 0,62, поради което
застраховането на работещите е задължително.
За деянието е съставен АУАН № 10-0001317 от 04.02.2022год., а към административнонаказателната преписка са приложени: ПИП от 09.12.2021г.,
обективиращ констатациите от проверката, вкл. за инцидент с пострадало лице, настъпил
на 09.12.2021г. в дърводобивен обект в
землището на с. С., отдаден за дърводобив на ЕТ; трудов договор със С.Н.Х.в, сключен с ЕТ на 30.04.2020г. и копие
от заповед № РД-01-61/22.10.2020г. на
министъра на труда и социалната политика.
По делото е представена
застрахователна полица от 10.12.2021г., сключена от ЕТ "В.П.-В.“ с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за
застраховане на работници и служители за застраховка „трудова злополука“, ведно
със списък на застрахованите лице, сред които и С.Н.Х.в.
В производството пред КРС са разпитани
длъжностните лица при ответната дирекция, които потвърждават констатациите в
АУАН и депозират ясни и
подробни показания относно относимите за спора фактически обстоятелства, като
сочат, че проверката е извършена във връзка с получен сигнал за настъпил
инцидент.
При така установените факти по делото, съдът е
формирал правен извод за липса на съществени нарушения на процесуалните
правила в
административнонаказателното
производство; за доказано
противоправно деяние и за
наказание, което е определено в минимален размер. Съдът е приел, за безспорно
установено качеството на ЕТ като работодател по §1, т.1 от ДР на КТ по
отношение на лицето С.Н.Х.в, който към 10.12.2021г. е назначен на длъжност „секач“ в дейност „горско стопанство“
с трудов травматизъм по посочената заповед по-висок от средния за страната. Според съда, съобразно нормата на чл.2, ал.1
от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, лицето С.Н.Х.в и
останалите работещи за ЕТ, заети с дърводобив, са подлежали на задължително
застраховане за риска „трудова злополука“, което е следвало да се извърши за
сметка на работодателя на осн. чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Съдът е посочил, че неизпълнението
на задължението на работодателя осъществява състава по чл.413, ал.2 от КТ,
поради което е потвърдил НП по съображения за законосъобразност.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
обосновава следните констатации:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния
съд са обосновани от доказателствата по делото и са законосъобразни с оглед приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е изпълнил
задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14,
ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички
обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени
средства; надлежно е обсъдил и
анализирал фактите от значение за спорното право и е дал отговор на доводите и възраженията на
нарушителя. Правилни са констатациите в оспореното решение за липса на съществени нарушения в
административнонаказателното производство, вкл. относно съдържанието на АУАН и НП. Обратно на соченото от касатора, процесното деяние е описано
ясно и точно като време, място на извършването му и неговите обективни признаци. Надлежно са отразени нормативните актове, предвиждащи процесното задължение
за работодателя и актът, относим към
процента трудов травматизъм за икономическата дейност, в която попада
предприятието на ЕТ.
Преценката по съществото на спора за наличие на
съставомерно деяние, направена от въззивния съд, е
обоснована и законосъобразна. Съответстващ на доказателствата по делото е
изводът за осъществено нарушение по
чл.413, ал.2 във вр. с чл.52,
ал.1 ЗЗБУТ. Съгласно
чл.413, ал.2 от КТ, работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. За да приложи визирания
общ състав по чл.413, ал.2 от КТ,
АНО в случая приема за доказано
неизпълнение от страна на работодателя, на задължението за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Според правната норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за
живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. Нормата
на чл.52, ал.2 от ЗЗБУТ допълва условията и реда за застраховане по чл.52, ал.1
от ЗЗБУТ, въвеждайки необходимостта да се отчитат осъществяваната икономическа
дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за
честота и тежест на трудовите злополуки. Дефинициите за „здравословни и
безопасни условия на труд“, „работодател“ и „работещ“ по §1, т.1, 2 и 2а от ДР на ЗЗБУТ включват в условията на труд,
условията, които не водят до злополуки при работа; определят работодателя като
идентично понятие с дефиницията по §1, т.1 от ДР на КТ и дефинират като работещ
определена категория лица, между които е всяко лице, което е наето от
работодателя. Препращането в чл.52, ал.1 от ЗЗБУ относно условията и реда
за застраховане правят приложими изискванията на Наредба за задължителното
застраховане за работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /обн.
ДВ, бр.15/17.02.2006г., изм. и доп./. Правилото на чл.2, ал.1 от Наредбата
задължава работодателят да застрахова работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок
от средния за страната. Правната уредба се допълва
от Параграф единствен
от ЗР към ПМС №24 от 06.02.2006г. за приемане на Наредбата, съгласно който
коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и
социалната политика по икономически дейности по данни на НОИ от информационната
система за трудови злополуки и се обнародва в ДВ. Относима
за случая е цитираната в НП, заповед № РД-01-61/22.10.2020г. на министъра на труда и
социалната политика.
Приложимата към казуса нормативна уредба
правилно е анализирана от районния съд и
е формиран обоснован извод за нарушение на задължението от ЕТ по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Съгласно
фактологията
по делото, до 10.12.2021г., ЕТ не е застраховал работещите, заети с дърводобив, вкл. лицето С.Н.Х.в, назначен на длъжността „секач“, за риска „трудова злополука“, тъй като от представената застрахователна полица се установява сключен договор за
застраховка след констатиране на
нарушението. Видно е, че извършваната
дейност
е включена като т.12 „Горско стопанство“ от Приложението към заповед № РД-01-61/22.10.2020г. на
министъра
на труда и социалната политика за определяне на коефициент
на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021г., с коефициент от 1,47
при среден за страната от 0.62. За тази
работа
работникът е
следвало
да бъде застрахован от работодателя, а бездействието на последния е съставомерно деяние, подлежащо на санкция по
общия състав на чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.52, ал.1 от
ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от посочената по-горе Наредба, които въвеждат
правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, едно от
които е задължението на работодателя да застрахова определена категория работещи
лица за риска „трудова злополука“.
Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на правилата за
задължително застраховане по отношение на работника Стоян Х.в, който на процесната дата не е
работил на обекта на търговеца. Последното обстоятелство не е доказано по
делото, но и същото не води до отпадане на
отговорността на работодателя. Относимото
задължение се свързва с осъществяваната от
ЕТ дейност с висок процент на трудов
травматизъм, от което следва, че изпълняваната работа на лицето като секач въз основа на трудов
договор, е създаваща опасност за живота и здравето му. Преценката във връзка с трудовия травматизъм е
правомощие на министъра на труда и социалната политика и се извършва
при издаване на заповедта по параграф единствен от ЗР на МПС № 24/2006г.
В случая правилността на същата се потвърждава със събраните безспорни доказателства за възникнала злополука с пострадало лице, непосредствено преди проверката от
инспекторите на АНО.
Във връзка с наведените
доводи в касационната жалба, следва да се посочи, че съдът не установява наличие на условия за прилагане на състава по чл. 413в от КТ. Съгласно нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ, за нарушение, което
е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В
случая работодателят е
сключил договор за застраховка на следващия ден след проверката, но горното
обстоятелство не е достатъчно за прилагане на привилегирования състав по
чл.413в, ал.1 от КТ. Процесното задължение за застраховане на работниците е предвидено с цел да се осигурят безопасните
условия на труд, а с неизпълнение на това задължение работодателят е поставил работещите
в дърводобива и конкретно работника Стоян Х.в в необоснован риск, т.е. в
периода, през който е липсвала сключена застраховка, е могло да се случи
събитие, увреждащо здравето и живота на работника, което не би могло да бъде
обезщетено при липсата на сключена застраховка за риска "трудова злополука".
Нещо повече, че в случая са налице доказателства за действително настъпила злополука с пострадало лице именно
при осъществяване на процесната дейност по дърводобив. С оглед на горното, касационният съд приема, че по казуса не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като с оглед
характера на извършеното нарушение не са налице кумулативно предвидените
предпоставки в нея. Наложената
с оспореното НП, имуществена санкция е в минималния размер от 1500лв. и е съобразена с изискванията на чл.27,
ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
В контескста на
изложеното, изводите на въззивната инстанция за
законосъобразност на
наказателното постановление са обосновани и правилни. Дължимо е решение при усл. на чл.221, ал.2 от АПК
за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.
С оглед изхода по делото, касаторът няма право на деловодни разноски, а
в полза на ответника, съдът присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00лв., платими от ЕТ.
Водим от горното ,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 31.10.2022г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по АНД № 347/2022г.
ОСЪЖДА ЕТ "В.П.-В.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.