Решение по дело №1271/2021 на Районен съд - Монтана

Мотиви към решение № 126 / 09.12.2021г. по
АНД № 1271/ 2021г. по описа на РС - М.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от
10.11.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата АНГ. Г. ИВ.
от град Б. за престъпление по чл. 227б,ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа
обвинението, но моли съда да освободи от наказателна отговорност
обвиняемата по реда на член 375 и сл. от НПК и да и наложи
административно наказание.
Обвиняемата АНГ. Г. ИВ. в хода на досъдебното производството не се
признава за виновен за извършеното деяние. В съдебното производство
редовно призована не се явява. Упълномощеният и защитник моли съда да
постанови решение, с което да я признае за невиновна и я оправдае.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
становището на страните в съдебното производство, намира за установено
следното:
Търговското дружество „Б.” ЕООД ЕИК ХХХХХХ е регистрирано на
09.04.2015г. със седалище и адрес на управление в гр.Б. обл.М. на ул.”Б.Р.”
№64. Управляващ и представляващ дейността на дружеството, през цялото му
съществуване и до настоящия момент е обвиняемата АНГ. Г. ИВ.. След
извършена данъчна ревизия от ТД-НАП-Велико Търново е издаден
Ревизионен акт № Р- 04001220001156/ 08.09.2020г, като са установени
задължения на дружеството в размер на 36978.80 лева към 10.09.2020г.
Видно, от заключението на възложената, в хода на досъдебното
производство съдебно-икономическа експертиза, както и от уведомлението,
получено от НАП с изх.№ 1833/01.02.2021г. процесното дружество не работи
с банкови сметки, както и няма дълготрайни активи, имущество и парични
средства, поради което върху такива не са налагани запори и възбрани. След
съставянето на Ревизионен акт № Р-04001220001156/08.09.2020г.
дружеството продължило да развива търговска дейност, но продължавало и
да не погасява задълженията си към НАП, като междувременно натрупвало
нови такива. След като дружеството било уведомено за изготвения
ревизионен акт, на основание, удостоверение за извършено връчване по
електронен път в „ИСКонтрол” на 09.09.2020г. не са постъпвали доброволни
плащания по задълженията към НАП. Видно, от приложеното писмо от ОС-
М., „Б.” ЕООД не е уведомявало съда за настъпила неплатежоспособност и не
е инициирало откриване на процедура, по обявяване на дружеството в
несъстоятелност. Вещото лице приема в заключението си, че на 10.09.2020г.
1

дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, по отношение на изискуеми
и ликвидни свои задължения, установени по основание и размер в
ревизионния акт на НАП. В последвалия 30-дневен период, управляващата и
представляваща дейността на търговското дружество, обвиняемата АНГ. Г.
ИВ. е била длъжна да уведоми за невъзможността да изпълнява задълженията
си, като по този начин е следвало да защити правата и интересите на всички
кредитори на „Б. ЕООД”, каквото задължение е предвидено в чл.626 от
Търговския закон. Безспорно е установено по делото, че обвиняемата И. не е
изпълнила това си задължение.
Установената по–горе фактическата обстановка се установява от
събраните при разследването писмени доказателствени средства – протоколи
за разпит на свидетел, както и от приложените писмени доказателства:
справки; данни за личността на обвиняемата; постановление за привличане на
обвиняем и разпит, заключение по назначената в хода на съдебното
производство счетоводна експертиза.
Възприетата и описана по – горе фактическа обстановка не се оспорва
от страните, а и съдът я намира за безспорно установена.
С Решение № 126 от 07.12.2021 година съдът признава обвиняемата
АНГ. Г. ИВ. за невиновна за това, че към 10.10.2020 година в град М., в
качеството си на управляваща и преставляваща дейността на търговско
дружество „Б.“ ЕООД, с ЕИК ХХХХХХ със седалище и адрес на управление в
град Б. обл.М., ул.“Б.Р.“ № 64, след като изпаднала в неплатежоспособност,
по отношение на изискуеми и ликвидни публични задължения, установени по
основание размер към 10.09.2020 година и в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не е поискала от Окръжен съд – М. да открие производство по
обявяване на дружеството в несъстоятелност, поради което и на основание
чл.227б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК във връзка с чл. 378,ал.4,т.2 НПК във връзка
с чл. 304 НПК я оправдава по това обвинение.
Мотивите за постановяване на горепосоченото решение са следните:
Обективен признак на престъплението по член 227б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК
е изпадането на ЕТ в неплатежоспособност. Съгласно чл. 608 от Търговския
закон – „Неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да
изпълни изискуемо публично задължение към държавата и общините
свързано с конкретната му търговска дейност.”
Изпадането на търговец в неплатежоспособност е предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 625 от ТЗ при
изпадане на търговец в неплатежоспособност производството по
несъстоятелност се открива или от кредиторите или от длъжника.
Съгласно чл. 626 от ТЗ – неплатежоспособния длъжник е длъжен в 30-
дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност с молба
до окръжния съд по неговото местоседалище. Неизпълнението на това
задължение е въздигнато в престъпление в чл. 227б,ал.2 от НК.
2

Термина „не заяви това пред съда” означава „подаване на молба” –
престъплението е осъществимо само чрез бездействие, като е типичен случай
на формално престъпление.
От субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл.
Само по себе си изпадането в неплатежоспособност /фалит/ не е
престъпление.
С оглед посочените по-горе признаци от обективна и субективна страна
на престъпния състав по член 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, съдът намира, че
в конкретния случай не са налице нито всички съставомерни признаци от
обективна страна, нито признаците от обективна страна, а именно не е
доказано по безспорен начин обстоятелството, че търговецът е изпаднал в
несъстоятелност по смисълът на член 608 от ТЗ, нито пък не доказана
субективната страна необходима за съставомерност на извършеното деяние
по горепосочената разпоредба от НК.
За липсата на съставомерност от обективна страна и по конкретно липса
на достатъчно безспорни доказателства относно настъпилата несъстоятелност
на търговско дружество „Б.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХ със седалище и адрес на
управление в град Б. обл.М., ул.“Б.Р.“ № 64 съдът се позовава на следното:
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитана Г.П.Т. –
главен инспектор по приходите към ТД на НАП-Велико Търново, която
заявява „ според мен в качеството ми на главен инспектор по приходите и в
резултат на събраните доказателства, считам, че предприятието е било
действащо, реализирало е приход и печалба, като печалбата е била достатъчна
за плащане на данъчните и осигурителните задължения. Това, което заявявам
го подкрепям с установените в хода на ревизията приходи и разходи и
съответно реализираната печалба. В разходите са отчетени осигурителните
вноски за сметка на работодателя, които не са внесени в бюджета, а относно
данъка върху доходите от трудови правоотношения, същият е удържан от
работниците, но също не е внесен в бюджета. Дружеството е
платежоспособно и всички показатели като приходи, разходи и печалба по
години са отразени в ревизионния доклад.”
Към материалите събрани в хода на разследването е приложено и
заключението на вещото лице по възложената му счетоводна експертиза. В
отговорите на поставените въпроси вещото лице допуска противоречие в
своите изводи, като на тази основа съдът приема експертното заключение
като частично обективно и компетентно дадено, като не приема изводите
направени в точка 5, в която експертът заключава, че дружеството „Б.” ЕООД
е изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на член 608, ал.1, т.2 от ТЗ,
като за дата на настъпване на неплатежоспособността е приета 10.09.2020
година като мотив за този извод е посочено, че на тази дата е връчен Акт по
ревизия № 04001220001156/08.09.2020 г. като от същата дата задължението е
станало изискуемо. Като основание за отхвърляне на изводите на експерта в
точка 5 на изготвената експертиза следва да бъде посочено съществуващото
3

противоречие в самото експертно заключение, където в отговора по точка 3
експерта заявява следното: „Въпреки, че дружеството извършва стопанска
дейност, има наети лица по трудово-правни отношения и реализира приходи
същото не е погасило задължения възникнали по ревизионен акт както и нови
формирани вследствие на продължаващата му икономическа дейност.“
Даденото от експерта заключение в точка 3 се подкрепя и от
свидетелските показания на Г.П.Т. – главен инспектор по приходите към ТД
на НАП-Велико Търново. В този случай съдът не приема за отговарящ на
действителното положение изводът на експерта по точка 5 на експертното
заключение, че дружеството „Б.” ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност
по смисъла на член 608, ал.1, т.2 от ТЗ към 10.09.2020 година тъй като към
този момент дружеството е било действащо, реализирало е приход и печалба,
като печалбата е била достатъчна за плащане на данъчните и осигурителните
задължения.
Съдът при постановява на своето решение приема за установени
обстоятелствата посочени в експертното заключение, относно факта че към
дата 10.09.2020 година дружеството „Б.” ЕООД е имало установени по
основание и размер, изискуеми парични задължения в размер на 36978.80
лева, които задължения не са обслужвани от дружеството от този момент до
момента на привличането в качеството на обвиняем на АНГ. Г. ИВ. за
извършено престъпно деяние по член 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК. От друга
страна съдът кредитирайки експертното заключение в частта по точка 3 и
свидетелските показания на Г.П.Т. – главен инспектор по приходите към ТД
на НАП-Велико Търново не приема за безспорно установено, че към дата
10.09.2020 година дружеството е изпаднало в неплатежоспособност тъй като
към този момент е било действащо, реализирало е приход и печалба, като
печалбата е била достатъчна за плащане на данъчните и осигурителните
задължения, а причините поради които същите не са плащани не са
обследвани от страна на държавното обвинение в хода на проведеното
разследване, поради което не са налични юридически доводи, подкрепени с
нужните доказателства за осъществен друг престъпен състав извън този по
член 227б, ал.2, т.1 от НК.
Съдът намира също така, че не е доказана по безспорен начин и
субективната страна на престъплението по член 227б, ал.2 в вр. с ал.1 от НК,
по който състав е привлечена в качеството на обвиняема АНГ. Г. ИВ.. От
субективна страна за съставомерност по горецитираният престъпен състав се
изисква наличие на пряк умисъл. Азбучна истина е, че за да е извършено
виновно определено престъпно дейния, изискващо форма на вина „пряк
умисъл“ следва по безспорен начин да се докаже от държавния обвинител
наличие на представи в съзнанието на дееца относно фактите, включени в
обективния състав на конкретното престъпление. В конкретния случай
подлежащо на доказване от субективна страна е наличието на ясна представа
за настъпилата неплатежоспособност на търговското дружество у неговия
управител – обвиняемата АНГ. Г. ИВ. и въпреки тази ясна представа
4

неосъществяване на вмененото и задължение по член 626 от ТЗ да поиска
откриване на производство по несъстоятелност пред окръжния съд по
седалището на търговското дружество. В целия събран в хода на
разследването доказателствен материал не само не се съдържат данни за
извършено доказване в тази насока, а напротив, както беше посочено по-горе
в настоящите мотиви са събрани доказателства в посока на обстоятелството,
че към момента посочен в предложението внесено в съда по реда на член 375
и сл. от НПК, търговското дружество не само не е било изпаднало в
несъстоятелност но е развивало търговска дейност и е реализирало печалби.
Действително безспорно е установено, че към така посечената дата
дружеството е имало изискуемо публично задължение към държавата,
установено по основание и размер но самото им неплащане не следва да се
субсимира в рамките на разпоредбата на член 227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК
за която е образувано настоящото наказателно производство
По тези мотиви, съдът намери, че не са налице необходимите признаци
от състава на престъплението и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК, оправда
обвиняемата АНГ. Г. ИВ. в извършването на престъпление по по 227б,ал.2 в
вр. с ал.1 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК
направените по водене на делото разноски следва да останат в полза на
държавата.
По горните мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	126
Дата:	7 декември 2021 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия:	Димитрина Николова

Дело:	20211630201271
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 ноември 2021 г.

Решение по дело №1271/2021 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите