Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4815 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Л.Г.И. ***, при участието на “ДВЛ“
ЕООД, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за
присъждане на сумата 25500,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 214.49лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и
обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на
23.01.2021г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул. „Екзарх Йосиф“ с
посока от центъра към ул. „Г.С.Раковски“, попаднал в участък с неравни,
разбити, незакрепени към земната повърхност плочки, които при стъпването върху
тях поддали и се разклатили, в резултат на което
загубил равновесие, залитнал напред към засадено на тротоара дърво и паднал, приа което получил травматично увреждане: „Закрита раптура на Ахилесово сухожилие на дясна подбедрица.“,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
иска, до окончателното им изплащане.
В исковата молба твърди, че в резултат на травмата претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания с голям интензитет. Претърпял множество медицински изследвания и
оперативна намеса, с поставена гипсова имобилизация,
продължителен период на възстановяване и рехабилитация, в голяма част от който
не можел да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди,
поради което бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Претърпял и
увреждания на психиката. Изживял отрицателни емоции на страх, отчаяние,
безпомощност, спад в самочувствието и неудовлетвореност. За продължителен
период от време не могъл да осъществява трудовата си функция. Променил се и
ритъмът му на живот. Не могъл да упражнява физически труд и спорт сам и със
семейството си със същата интензивност от преди травмата.
Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението
на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и
прилежащи тротоари, включително по местонастъпване на инцидента, да ги обезопаси
и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва механизма на твърдяната увреда, наличието
на причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания и
неимуществени вреди, а в евентуалност оспорва последните по интензитет и
проявление.
В евентуалност навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, който не проявил нужното внимание и не
съобразил поведението си със зимните условия и това, че се движи в тъмната част
на денонощието, с което поставил сам себе си в риск.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.
Третото лице помагач на страната на ответника “ДВЛ“ ЕООД изразява становище по иска идентично с
това на ответника.
Поддържа и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, като в допълнение възразява, че ищецът сам е допринесъл
за настъпването му, т.к. в миналото и до момента на процесния
инцидент е бил активен спортист, за които е общо известно, че страдат от
множество травми и веднъж контузените места лесно се поддават на нови травми, с
което състояние е улеснил механизма на увреждането.
Идентично с ответника претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран
размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата
първоначална и допълнителна СМЕ се установява следното:
В резултат на инцидента от 23.01.2021г., като пряка и непосредствена
последица ищеца е получил травматични увреждания „Закрита раптура
на Ахилесово сухожилие на дясна подбедрица.“
Съгласно заключението травмата е типична за активни професионални
спортисти, които извършват внезапно неконтролируемо движение без да извършат
обща подготовка и загряване. Типична е и за спортисти ветерани, които са
прекратили отдавна тренировъчен процес и инцидентно са решили да се включат в
състезание, при внезапен силов отскок. В процесния
случай при движението си по тротоара ищеца е пропаднал, залитнал и внезапно
отскочил опитвайки се да избегне сблъсъка с дървото на тротоара, което е
станало причина за раптурата и отговаря на най
честата причина за настъпването и, още повече че в миналото е спортувал и към
момента извършва силова трудова дейност.
След инцидента е получил спешна медицинска помощ. Извършена е оперативна
интервенция и обездвижена чрез поставена гипсова шина дясна подбедрица.
След 14 тия ден конците са премахнати и на ищеца е предписано придвижване с
патерици без да стъпва на крака. Шината е свалена 40 тия ден, след което
пострадалият е започнал раздвижване на глезенната
става отново с патерици, но при постепенно дозирано натоварване на оперирания
крак.
Общо лечебният и възстановителен период на ищеца е продължил 3 месеца, през
който същият е търпял болки и страдания. Най интензивни те са били първите 30
дни след злополуката и около 2 седмици след началото на проведената
рехабилитация. През останалото време са били спорадични, при преумора и промяна
на времето. Наред с търпените болки през първите 2 месеца пострадалият е имал
затруднения при придвижване и самообслужване в ежедневието.
Към момента е възстановен, но е възможно да получава единични болки при
преумора и промяна на времето, които се повлияват от аналгетици.
Разкъсаното сухожилие не е така еластично, но позволява самостоятелна, нормална
походка. Има остатъчен белег с дължина 9 см и ширина 0.5см, както и малка палпаторна деформация в средно-долната част на сухожилието.
Съгласно заключението, в пряка причинна връзка с увредата
ищеца е реализирал медицински разходи с неизбежен и задължителен характер, в
общ размер 233.39лв.
Съгласно допълнителното заключение миналите заболявания на ищеца – лезия на вътрешния мениск на ляво
коляно, първична гонартроза на лява колянна става, двустранна дискова херния, са без причинна
връзка едно с друго, както и с процесното увреждане и
твърдените вреди.
От показанията на свидетелите Л.М.И. – майка на ищеца и Т.Б.И. – съпруга на ищеца се установява, че в
деня на инцидента ищеца съпровождал майка си към дома на братовчедка. Изведнъж,
както вървял плочките се разхвърчали, защото не били добре закрепени, той
залитнал и се подпрял на едно дърво, извикал рязко от болка и повече не могъл
да се изправи или върви. Майка му не могла да му помогне и извикала съпругата
му, която дошла с кола, взела го и го откарала в болница. Приели го, оперирали
го и го изписали с шина на крака. От тогава започнало залежаване шест месеца с
гипсови превръзки, обездвижване, патерици. Ищеца изпаднал в тревожно състояние,
защото не можел да работи бизнеса си, има много загуби и не може да осигурява
работа на работниците си. Започнал да плаче нощно време, не можел да ходи до
тоалетната с патериците и не му давали да стъпва на крака и се налагало да му
помагат. Имал и нужда от помощ за да се
самообслужва. Около година трябвало да спазва режим на покой. После не смеел и
в автомобил да се качва, за да не скъса пак нещо. Преди инцидента бил много
деен. Работел физическа работа, спортувал с детето, помагал в домакинството,
често пътувал – 293 пъти седмично до Нови Искър, където живеела майка му, за да
и пазарува и и помага в градината и дома.
След инцидента вече не било така. Не предприемал дълги пътувания, правел
чести почивки, защото кракът му отичал, вече не можел да носи галони с вода на
работа. Оплаквал се от болки, когато се преумори.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно
поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на
конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят
вредоносните последици.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Цени показанията на разпитаните свидетели Л.М.И. – майка на ищеца и Т.Б.И.
– съпруга на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, т.к. са
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, те са вътрешно
непротиворечиви, последователни, във връзка едни с други и с останалите
доказателства по делото.
Въз основа заключението по СМЕ,
свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено,
че процесния инцидент е настъпил при следният
механизъм: На 23.01.2021г. в гр.София, движейки се по левия тротоар на ул.
„Екзарх Йосиф“ с посока от центъра към ул. „Г.С.Раковски“, ищецът попаднал в
участък с неравни, разбити, незакрепени към земната повърхност плочки, които
при стъпването върху тях се разклатили, в резултат на което той загубил
равновесие, залитнал напред към засадено на тротоара дърво и паднал, при което
получил травматично увреждане: „Закрита раптура на
Ахилесово сухожилие на дясна подбедрица.“
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че ищеца е
търпяла твърдените болки и страдания в със сочения интензитет. Претърпял е
медицински изследвания, оперативна интервенция и обездвижена чрез поставена
гипсова шина дясна подбедрица. За продължителен
период от време – до 40 тия ден не е могъл да стъпва на крака, след което се е
придвижвал отново с патерици, но при постепенно дозирано натоварване на
оперирания крак. През този период и до 60тия ден, без съмнение не е могъл да се
придвижва и обслужва самостоятелно, като задоволява ежедневните си нужди, при
което е бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Общо лечебният и
възстановителен период на ищеца е продължил 3 месеца, през който същият е
търпял интензивни болки и страдания през първите 30 дни след злополуката и
около 2 седмици след началото на проведената рехабилитация. Към момента е
възстановен, но е възможно да получава единични болки при преумора и промяна на
времето, които се повлияват от аналгетици. Налице са
остатъчни негативни последици: разкъсаното сухожилие не е така еластично, има
остатъчен белег с дължина 9 см и ширина 0.5см, както и малка палпаторна деформация в средно-долната част на сухожилието.
Ответникът не е установил главно и пълно твърдяното съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, включително на наведените и
от третото лице основания. Не е установено, че ищеца е проявил недостатъчно
внимание и не е съобразил поведението си със зимните условия и това, че се
движи в тъмната част на денонощието, с което поставил сам себе си в риск. Не е
установено и, че ищеца е страдал от заболявания или е бил във физическо състояние,
с оглед упражнявана активна спортна дейност в миналото, което е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Съгласно заключението по СМЕ в миналото
ищеца е бил активен спортист и към момента работи физически труд, което е
предпоставка да настъпят подобни травми. Недоказано е обаче, че конкретно това
състояние на ищеца е допринесло за настъпването и. Доказано е, че травмата е
настъпила при типична ситуация - внезапен силов отскок, което е естествено,
нормално телодвижение. От друга страна не е обосновано да се приеме, че лице с
физическото състояние на ищеца, при
внезапен силов отскок задължително би получило процесното
увреждане. Не е обосновано да се приеме и, че тротоарите, поддръжката на които
е задължение на ответника, са пригодени и са във вид да могат безопасно да се
ползват само от лица, чието физическо състояние е необременено от предишни
травми или упражняват труд несвързан с усилена физическа активност. Респективно
да се приеме, че гражданите, чието физическо състояние предполага настъпване на
подобни травми при внезапен силов
отскок, следва да проявят нужното внимание и да не ги ползват.
Тротоарите представляват част от земното платно, на осн.
Пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. От своя
страна земното платно е част от пътищата, съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Улицата и тротоара по местонастъпване на инцидента са общински път – публична
общинска собственост, на основание чл. 5, ал. 2, вр.
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съгласно чл. 11 от Закон за общинската собственост ЗОС/
имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в
общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а
съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите в общинските пътища, както и тяхната поддръжка е задължение на С.О..
Следователно отговорност за настъпване на твърдените вреди носи последната или
вредите са претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа
общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по
тях, включително заледяване, неравности по пътя и незакрити шахти.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца
или в конкретният случай съобрази следното: касае се за мъж на 44 години към датата на инцидента; в резултат на
инцидента е получил травматични увреждания, довели до интензивни болки и
страдания за продължителен период от 3 месеца, като за около 40 дни се е
придвижвал изключително с помощни средства, като след 60 ден отново с помощни
средства е започнал да стъпва постепенно на кракът си. За продължителен период
е бил поставен в невъзможност да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява
ежедневните си нужди, което го е направило зависим от помощта на трети лица.
Изживял е негативни емоции във връзка с невъзможността да работи и се грижи за
семейството си и да поддържа обичайната си активност. Налице са и трайни,
негативни последици.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 25500,00лв.
Следователно искът е изцяло основателен.
За основателен въз основа заключението на вещото лице по приетата СМЕ и
писмените доказателства съдът намира и искът за неимуществени вреди –
медицински разходи, в размер на сумата 214.49лв.
Съобразно направеното искане главниците за обезщетение за вреди следва да
се присъдят ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска,
до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.
Ищецът не е направил искане за присъждане на съдебни разноски в полза на адв. М.Н. – САК, за осъществена безплатна правна помощ на
основание чл. 38 ЗА, които възлизат на 3181.00лв., с включен ДДС и следва да се
присъдят в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1020.00лв., както и сумата 500.00лв. сторени
разноски от бюджета на съда, съобразно уваженият иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул.
„******, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. М.Б. Й.- САК, при
участието на “ДВЛ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя М.М., в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника, сумата 25500,00
/двадесет и пет хиляди и петстотин/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 214.49
/двеста и четиринадесет, 0.49/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и
поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите
препятствия по тях, поради което на 23.01.2021г. в гр.София, движейки се по
левия тротоар на ул. „Екзарх Йосиф“ с посока от центъра към ул. „Г.С.Раковски“,
попаднал в участък с неравни, разбити, незакрепени към земната повърхност
плочки, които при стъпването върху тях се поддали и
се разклатили, в резултат на което загубил равновесие, залитнал напред към
засадено на тротоара дърво и паднал, при което получил травматично увреждане:
„Закрита раптура на Ахилесово сухожилие на дясна подбедрица.“, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на предявяване на иска – 13.04.2021г., до окончателното им
изплащане, на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул.
„****** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Б. Й.– САК, в качеството на процесуален представител
на Л.Г.И., ЕГН **********, сумата
3181.00 /три хиляди сто осемдесет и един/лв., с включен ДДС, представляваща
възнаграждене за оказана безплатна адвокатска защита
на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, представлявана от Кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул.
„****** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на сумата
1020.00 /хиляда и двадесет/лв., както и сумата 500.00 /петстотин/лв. сторени разноски от бюджета на съда,
съобразно уваженият иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: