№ 702
гр. Шумен, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20243630102235 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В молбата си до съда, ищецът "***" АД, ЕИК ****, излага, че по ч. гр. д.
№ 1523/2024г. по описа на ШРС, по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Р. М.
Г., ЕГН **********, адрес: гр.***, за неплатени задължения на ответника за
ползвана от него, през периода от 23.01.2024г-02.04.2024г., електрическа
енергия, равняващи се на сума от 551,72 лева, за която са издадени и посочени
в исковата молба фактури, както и за сума от 18,58 лева лева, представляваща
обезщетение за забава (сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа
на задължението по фактурите до 13.06.2024г.
В молбата се твърди, че по силата на сключен, при общи условия,
договор за продажба на ел. енергия, ответникът дължи така присъдените суми,
тъй като същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания
се отнасят за клиентски №: **********, касателно обект на потребление,
заведен с абонатен номер № **********, находящ се на адрес: гр.*** Поради
обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си за
заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му дължал и
обезщетение за забава.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца
спрямо ответника, както следва: за сума от 551,72 лева, представляваща
главно задължение за консумирана от ответника ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 23.01.2024г-02.04.2024г., за обект на потребление,
заведен с абонатен номер № ********** и кл. номер №: **********, имащ
административен адрес: гр.***; 18,58 лева лева, представляваща обезщетение
за забава (сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на
задължението по фактурите до 13.06.2024г. , ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от
ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му особен представител,
представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но
неоснователни, излагайки аргументи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
По ч. гр. д. №1523/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, за следните суми: 551,72 лева, представляваща главно задължение
за консумирана от ответника ел. енергия по фактури, издадени в периода от
23.01.2024г-02.04.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер
№ ********** и кл. номер №: **********, имащ административен адрес:
гр.***; 18,58 лева лева, представляваща обезщетение за забава (сборът от
мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурите до
13.06.2024г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението, като са присъдени и извършените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Тези факти и обстоятелства се установяват от документите, приложени в
заповедното производство, водено по ч. гр. д. №1523/2024 г. по описа на ШРС.
От приложените по делото писмени доказателства, става ясно, че страните се
намират в облигационни правоотношения, основаващи се на сключен, при
общи условия, договор за доставка (продажба) на ел. енергия, действащ в
процесния период за посочения по- горе обект на потребление. Видно от
представените от ищеца Фактура № ФП036246442/23.01.2024 г.; Фактура №
ФП**********/23.02.2024 г. и фактура № ФП**********/02.04.2024г., че от
ищцовото дружество са съставени платежни документи за консумирана и
незаплатена ел. енергия, считано за периода от 23.01.2024г.-02.04.2024г. ,
равняваща се на стойност от 551,72 лева . Фактурите са за доставена ел.
енергия за обект, имащ административен адрес: гр.*** , въведен с абонатен
номер № ********** и клиентски №: **********. Във всяка една фактура е
посочен и падежът на съответното задължение.
Спорното правоотношение по настоящото дело намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от
договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а
ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител.
2
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "***" АД потребител на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува
същата от крайния доставчик. Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ
свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на
страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или
ползването върху захранвания с ел. енергия имот.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот. В този смисъл е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "***" АД, потребител
може да бъде и друго лице, в случай, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "****" АД съгласие в
нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В
тази хипотеза, ал.4 от същата разпоредба приема, че тогава страна по
договора за доставка на електроенергия е третото лице и фактурите се издават
на негово име.
В настоящият случай по делото е представено Заявление от 24.02.2023г.
от ответника, подадено до ищеца за сключване на договор за продажба на
електрическа енергия. Представено е и нотариално заверено съгласие от
собственика С. П., в договорното правоотношение да встъпи
ответника.Съобразно изложеното съдът намира, че са изпълнени визираните
по-горе условия третото лице, което не е собственик или титуляр на вещно
право да придобие качеството на клиент.
Същият е бил заведен в регистрите на дружеството под клиентски №:
**********, относно недвижим имот с административен адрес: гр.***.
Предвид събраните писмени доказателства и назначената и приета ССчЕ,
съдът приема, че претендираната с настоящата искова молба сума,
представляваща цена на доставена в имота ел. енергия, е ползвана от
ответника, като титуляр по партидата, водена при дружеството за обекта на
потребление, ето защо следва да понесе отговорността за заплащане на
консумираната в същия обект електроенергия. Количеството на ползваната
през процесния период електроенергия не е оспорено от ответната страна.
Поради това и по силата на облигационната връзка между страните счита, че
следва да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати
стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно
се установи, че такава е подавана и остойностена, съобразно общите условия
на договорите.
Доколкото се установи дължимостта на другите главни вземания,
безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични
задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като
дължи съответното мораторно обезщетение, чийто размер, съдът определя на
сума от 18.58 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от падежа на всяка фактура до дата 13.06.2024 г. За да определи
размера на мораторното обезщетение съдът използва общодостъпните в
3
интернет пространството електронни калкулатори.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство (т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС) се явява
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
деловодни разноски общо в размер на в размер на 825 лева, от които 75 лева-
държавна такса, 400 лева- възнаграждение за особен представител, 250 лева-
възнаграждение по ССчЕ и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение , които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 75
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Г., ЕГН **********, адрес:
гр.*** ДЪЛЖИ на "***" АД, ЕИК ****, с адрес: ***** , следните суми:
551,72 (петстотин петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки ) лева,
задължение за консумирана от ответника ел. енергия по Фактура №
ФП036246442/23.01.2024 г.; Фактура № ФП**********/23.02.2024 г. и
фактура № ФП**********/02.04.2024г., за обект на потребление, заведен с
абонатен номер № ********** и клиентски №: **********, имащ
административен адрес: гр.*** и 18,58 лева , представляваща обезщетение за
забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 13.062024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението -14.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена
Заповед №711/17.06.2024г. по ч.гр.д.№1523/2024г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН ********** да заплати на "***" АД, ЕИК ****,
деловодни разноски в общ размер от 900 (деветстотин) лева, от които 825 лева
в исковото и 75 лева в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4