Решение по дело №2038/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. Л. М., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.8, против ревизионен акт (РА) № Р-02000222001182-091-001 от 28.06.2023 г. на началник сектор Ревизии, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 105 от 16.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас, ЦУ НАП, с който е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на Маджестик билдинг ЕООД, както следва: за данък върху добавената стойност за следните данъчни периоди: от 01.03.2017 г. до 31.10.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018г. в размер на 78 127,56 лв. и 42 514,09 лв. лихви за забава; корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 14 373,57 лв. и 8 272,08 лв. лихви за забава; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 23 682,43 лв. и 9 229,80 лв. лихви за забава; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 6 547.48 лв. и 3 420.57 лв. лихви за забава; вноски за ДОО – за осигурители за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 15 150,72 лв. и 7 991,10 лв. лихви за забава; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 6 041,05 лв. и 3 192,80 лв. лихви за забава; вноски за УПФ – за осигурители за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 3 775,58 лв. и 1 995,48 лв. лихви за забава.

Жалбоподателят сочи, че РА е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че органът не е доказал наличие на никоя от предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК, която би могла да ангажира отговорността на физическото лице. Оспорва наличието на каквито и да е действия, свързани с плащания в натура или пари от имуществото на дружеството, които да са довели до осуетяване събирането на данъци и осигурителни вноски. Оспорва се и наличието на друга предпоставка, предвидена в нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на М. и невъзможността на ответника да събере публични задължения на соченото юридическо лице.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли оспорваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, ангажира доказателства.

Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Излага, че РА е правилен и законосъобразен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Бургас взема становище, че не са налице основания за уважаване на жалбата, предвид факта, че по делото са събрани доказателства, че постановеният РА е законосъобразен.

Факти

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000222001182-020-001 от 10.03.2022 г. (л.455) на началник сектор Ревизии, ТД НАП Бургас със срок за извършване на ревизията до три месеца от датата на връчване на заповедта (връчена на 24.03.2022 г., л.457); изменена със ЗВР № Р-02000222001182-020-001 от 02.06.2022 г., със срок на ревизията до 22.07.2022 г. (л.264); изменена със ЗВР № Р-02000222001182-020-003 от 12.07.2022 г., с която е определен срок за завършване на ревизията до 22.08.2022 г. (л.260).

Възложилият ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед № РД-5/03.01.2023 г. (л.7), заповед № РД-265/17.05.2022 г. (л.9) и заповед № РД-3/04.01.2022 г. (л.11).

Ревизията обхваща отговорност за видове задължения и периоди, както следва: корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 01.01.2018 г. до 31.12.2029 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.; за ДДС от 01.02.2017 г. до 09.04.2019 г.; за ДОО за осигурители от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.; за вноски за здравно осигуряване (ВЗО) за осигурители от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.; за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за осигурители от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.; за Професионален пенсионен фонд от 01.02.2017 г. до 31.01.2019 г.

Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) по чл.117 от ДОПК № Р-02000222001182-092-001/08.03.2023 г. (л.116). Задълженото лице не е депозирало възражение срещу ревизионния доклад.

В хода на ревизионно производство, с цел проверка за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорност по чл.19 от ДОПК на Н. Л. М. за гореописаните задължения на Маджестик билдинг ЕООД, са били извършени множество процесуални действия от ревизиращия екип, описани в РД.

По данни от търговския регистър е установено, че Маджестик билдинг ЕООД, с ЕИК ********* е вписано в Агенция по вписванията – Бургас на 20.11.2015 г. със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ул. Г. Раковски, № 30, партер. Едноличен собственик на капитала на дружеството от 20.11.2015 г. е Н. Л. М., [ЕГН]. За ревизирания период същата се осигурява, като самоосигуряващо се лице, за периода от 01.01.2016 г. – 21.12.2018 г. в Маджестик билдинг ЕООД. Лицето извършва дейност като управител и едноличен собственик на капитала на Маджестик билдинг ЕООД от 18.11.2015 г. От централизирана база данни Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми за Н. Л. М., е установено, че за период 2016 г. – 2020 г. е получило 137 996,43 лв., за които е удържан данък в размер на 6 899,82 лв.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-02000222001182-040-001/19.04.2022 г. (л.273) на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от жалбоподателя е поискана информация за подавани годишни данъчни декларации, платежни документи и банкови извлечения, нотариални актове, договори за покупко-продажба и наем, документи за сключени заеми, банкови извлечения, документи свързани с Маджестик билдинг ЕООД, информация за лицата подписвали фирмени документи и извършвали плащания.

На 30.05.2022 г. задълженото лице депозира молба с вх.№ ИТ-00-3784 за удължаване на срока за представяне на документи и писмени обяснения на основание чл.25 от ДОПК (л.272). С решение № Р-02000222001182-106-001/31.05.2022 г. (л.268) срокът за предоставяне документи и писмени обяснения е удължен до 19.06.2022 г.

С вх.№ 4267/17.06.2022 г. (л.433) жалбоподателят представил документи и писмени обяснения. В декларация М. посочва, че търговската кореспонденция на Маджестик билдинг ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2019 г. е осъществявана от Н. Л. М. и Б. И. П.. Същите лица са полагали подписи на договори, оферти, актове и други, извършвали са плащания по фактури, предоставяли са парични средства от името на дружеството. Паричните средства от банковата сметка на дружеството са теглени от Н. Л. М. и Б. И. П., за което са представени спесимени.

До Маджестик билдинг ЕООД е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица № Р-02000222001182-041-001/20.07.2022 г. (л.160). Документи и писмени обяснения са представени от лицето с вх.№ ИТ-00-5448/04.08.2022 г. (л.164).

По данни от подадени годишни декларации по чл.92 от ЗКПО декларираната основна дейност на дружеството е строителство на жилищни и нежилищни сгради Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.12.2015 г. и е дерегистрирано на 09.04.2019 г. от органите по приходи на основание чл.176 от ЗДДС.

При проверка в ПП СУП, Модул Трудови договори е установено, че за периода 20.11.2015 г. – 31.01.2019 г. в дружеството са назначени на трудов договор 24 лица: работници подови облицовки и настилки и общи работници, като средно списъчния им състав за 2016 г. е 1,9 бр. а за 2017 г. е 4,57 бр. за 2018 г. – 7,58 бр. Към момента на приключване на ревизията – 0 бр.

За целите на ревизията с протокол обр.Кд.-73 № Р-02000222001182-ППД-002/20.07.2022 г. (л.184), към доказателствата по ревизията са приобщени и доказателства, събрани в хода на ревизионно производство на Маджестик билдинг ЕООД, възложено със ЗВР № Р-0200220000238-020-001/14.01.2020 г., приключило с издаване Ревизионен акт № Р-02000220000238-091-001/06.10.2020 г. (л.186). Според Протокол обр. Кд-73, cep. АА № П-02000219204822-073-001/18.12.2019 г. (л.238), за извършена проверка по несъстоятелност на Маджестик билдинг ЕООД, в представената оборотна ведомост към 30.11.2019 г. по дебита на сметка 501 (каса) е отразена сума в размер на 323 763,10 лв. (налични в касата), по дебитна сметка 503 е отразена сума в размер на 11 890 лв. (налични пари в безсрочни сметки), а по дебита на сметка 411 е отразена сума в размер на 3 049,71 лв. (вземания от клиенти). Н. Л. М., в качеството си на управител на дружеството, в декларация с вх.№ ИТ-00-12864/17.12.2019 г. декларира, че няма касови наличности.

В провелото се ревизионно производство е събрана информация от дирекция Събиране при ТД НАП Бургас относно образуваното срещу Маджестик билдинг ЕООД изпълнително дело, постъпилите плащания, размер и вид категория на дълга на дружеството. От получената информация става ясно, че срещу Маджестик билдинг ЕООД е имало образувано изпълнително дело № *********/2016 г., в което дългът е квалифициран като трудно събираем. С разпореждане с изх.№ С190002-035-0286409/13.08.2019 г. на основание чл.225 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение срещу Маджестик билдинг ЕООД за задължения в размер общо 151 880,55 лв., от които 130 896,45 лв. главница и 20 984,10 лв. лихва (л.37, стр.2). Според мотивите за прекратяване на производството вземането е квалифицирано като несъбираемо, след като са изчерпани всички изпълнителни способи, включително е извършена преценка, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл.216 от ДОПК.

След преглед и анализ на представените документи, справки и писмени обяснения органът по приходите е приел, че в случая са налице материалните предпоставки за установяване на отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК спрямо Н. Л. М. за невнесените данъчни задължения на Маджестик билдинг ЕООД.

Направен е извод, че Н. Л. М. е извършила действия по намаляване на имуществото на дружеството чрез разпределяне на дивидент, което е довело до категоризиране на задължението в несъбираемо и до невъзможност за удовлетворяване на вземанията. М. е допуснала извършване на плащания и разпореждане с парични средства на дружеството в размер на 323 763,16 лв. през периода 30.11.2019 г. – 18.12.2019 г., като вследствие на това разпореждане финансовият актив е намалял в такава степен, че да не могат да бъдат платени изискуемите задължения на Маджестик билдинг ЕООД.

Посочено е, че в офиса на дружеството не се съхраняват парични средства в брой, въпреки че съгласно представената оборотна ведомост дебитното салдо по счетоводна сметка 501 „Каса в лева” към 18.12.2019 г. възлиза на 323 763,10 лв. При проверката, свързана с инвентаризацията на паричните средства, не са представени документи или други доказателства, доказващи разходването на цитираните парични средства за дейността на дружеството или причината за тяхната липса. Не са представени доказателства изтеглените в брой парични средства да са използвани за дейността на дружеството.

В тази връзка от страна на ревизиращите органи е прието, че са налице и четирите материалноправни предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно:

- лицето има качеството на орган на управление или на управител на ЗЛ по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, в който са установени задълженията. Ревизиращите органи са посочили, че в случая е налице знание за задълженията на дружеството от страна на управителя, тъй като подписвайки финансовата документация и осъществявайки действия по администриране на данъчните задължения на Маджестик билдинг ЕООД, М. е била наясно, че задължено лице има изискуеми и непогасени публични задължения;

- обсъдено е и поведението на М., изразяващо се в плащане в натура или в пари от имуществото на ЗЛ, представляващо скрито разпределение на печалбата, или дивидент. Посочено е, че са налице безспорни доказателства, че при наличие на съществуващи задължения на Маджестик билдинг ЕООД за 2016 г., 2017 г., 2018 г., М. е извършила действия по намаляване на имуществото на дружеството чрез разпределяне на дивидент, което е довело до категоризиране на задължението в несъбираемо и до невъзможност за удовлетворяване на вземанията. Н. М. допуснала извършване на плащания и разпореждане с парични средства на дружеството в размер на 323 763,16 лв. през периода 30.11.2019 г. – 18.12.2019 г. При проверката, свързана с инвентаризацията на паричните средства, не са представени документи или други доказателства, доказващи разходването на цитираните парични средства за дейността на дружеството или причината за тяхната липса. Не са представени доказателства изтеглените в брой парични средства да са използвани за дейността на дружеството;

- по отношение на недобросъвестността в поведението на третото лице е прието, че Н. Л. М. е била запозната с публичните задължения на дружеството, както и със започналото изпълнително производство. Формиран е извод, че управителят М. умишлено и недобросъвестно е извършила отклоняване на средства от дружеството за покриване на лични нужди, като по този начин е препятствала погасяването на текущите задължения на дружеството и е спомогнала за формирането на нови такива. Извършените разпоредителни действия (взети решения за предоставяне и разпределяне на дивидент) с паричните средства на дружеството, са довели до намаляване на имущество на последното и до невъзможност за погасяване на задълженията на Маджестик билдинг ЕООД;

- причинно-следствена връзка между поведението и намаленото имущество на ЗЛ и липса на доброволно плащане на ликвидно и изискуемо задължение е налице според мотивите на РД, като е посочено, че поведението на М. е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения, като въпреки наличието на парични средства за обслужване на текущите задължения за данъци и осигурителни вноски, управителят, в лицето на Н. Л. М. не е разпоредил плащания към бюджета.

Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали РА № Р-02000222001182-091-001/28.06.2023 г. (л.83), който е обжалван по административен ред. Решаващият орган е потвърдил РА с решение № 105/16.10.2023 г. (л.18), връчено на жалбоподателя на 20.10.2023 г. (л.17).

Жалбата срещу РА е подадена чрез административния орган на 31.10.2023 г. (л.13).

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението, на която са посочени установените от документалната проверка суми отразени в сметка 501 Каса за периода 2016 г. – 2019 г. Според вещото лице няма разходни документи, от които да следва намалението на касовата наличност на дружеството.

Правни изводи

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК с оглед представените по делото заповеди. Актът е издаден в предписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл.120 от ДОПК.

В случая не е нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички актове в хода на административното производство и му е осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. От доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на жалба, както пред директора на Дирекция ОДОП Бургас, така и пред съда.

РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл.120 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен извън срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Неспазването му не преклудира правото на оправомощените лица да издадат съответния административен акт, нито пък води до нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице. По аргумент от чл.119, ал.2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА. Ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя.

Органът по приходите приел за реализирана хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, според която управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Субект на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК, към момента на извършване на действията.

Отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна и за нейното реализиране следва кумулативно да са налице следните предпоставки:

- лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1, и т.2 от ДОПК;

- да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

- плащането да е извършено недобросъвестно;

- имуществото на задълженото лице е намаляло;

- в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Няма спор, че жалбоподателят е собственик на капитала и управител на Маджестик билдинг ЕООД. Съгласно чл.141, ал.1 от ТЗ именно управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, с оглед на което жалбоподателят е бил наясно, както с размера на вземанията и средствата на търговеца, така и с неговите задължения.

Безспорно установено е също, че Маджестик билдинг ЕООД е задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, доколкото като дружество, осъществяващо търговска дейност, е било носител на задължението за внасяне на корпоративен данък, ДДС, данък върху дивидентите и ликвидационните дялово на местните и чуждестранните физически лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и на задължителни осигурителни вноски за осигурителите.

Събраните в хода на ревизията данни установяват, че дружеството има несъбрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са декларирани от управителя на дружеството и за събирането, на които е било образувано изпълнително дело.

При наличието на парични средства Н. М. не е разпоредила плащания към бюджета, а е насочвала средствата на дружеството в лична полза, под формата на „изплатен дивидент“, след датата на образуване на изпълнителното дело, като по този начин е намаляло имуществото на дружеството и се е стигнало до неговата задлъжнялост.

Наред с това от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че няма разходни документи, от които да следва намалението на касовата наличност на дружеството, възлизаща на 323 763,10 лв. за 2019 г.

Според легалната дефиниция по § 1, т.5, б. „а“ ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, букви „а” и „б”.

Поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизирания период, не може да се квалифицира като добросъвестно. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ. изпълнение на задълженията – в т.ч. погасяване на изискуемите публични такива.

Скритото разпределение е от изброените в чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на постъпване на суми по сметката, които не са насочвани към дружеството. Всичко това, наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения и то при налично имущество за пълното им погасяване, изключва добросъвестността на ревизирания. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Чрез допустими доказателствени средства в хода на ревизията е установен обективният факт, че поради липса на имущество задълженията не могат да бъдат събрани по образуваното изпълнително дело на публичен изпълнител.

Обоснован и законосъобразен е изводът на ревизиращите органи, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващия за процесните задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие разпределените дивиденти и липсата на касовата наличност на дружеството е довело до намаляване на имущественото състояние на Маджестик билдинг ЕООД и поради това не са изплатени задълженията му за данъци и осигурителни вноски. Установява се наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на управителя на Маджестик билдинг ЕООД – Н. М. и невъзможността да се погасят изискуемите и ликвидни задължения на дружеството.

От страна на ревизираното лице не са представени надлежни доказателства, които да се противопоставят на изводите на органите на приходната администрация, при разпределена и указана от съда доказателствена тежест, съгласно Определение № 2889/14.11.2023 г.

Установената съдебна практика на ВАС сочи, че отговорността на лицата по чл.19 от ДОПК може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от последното декларации по съответния материален закон (СД по ЗДДС, декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ, декларации обр. 6 и др.). В този смисъл са решение № 13623 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9714/2015 г.; решение № 8279 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 2921/2017 г.; решение № 3857/26.03.2018 г. по адм. дело № 1263/2018 г.

По силата на чл.19, ал.4 от ДОПК, обхватът на отговорността е ограничен до размера на извършените плащания, който е съобразен от органите по приходите при издаването на оспорения РА.

Правилно в периметъра на отговорността на третото задължено лице са включени и установените задължения за лихви на дружеството, предвид приетото с Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г.

На основание изложеното, следва да бъде направен извод, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството.

Предвид горното съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалвания РА за правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 582,57 лв., определено на основание чл.7, ал.1, т.5, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно материалния интерес по делото – 224 314,31 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Л. М., [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8, против ревизионен акт № Р-02000222001182-091-001 от 28.06.2023 г. на началник сектор Ревизии, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 105 от 16.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, ЦУ НАП.

ОСЪЖДА Н. Л. М., [ЕГН] да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 13 582,57 лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от връчване на съобщението.