Р Е Ш Е
Н И Е
№260080
гр. Несебър, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая
Деянова, като разгледа АНД №
76 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Й.Д. срещу наказателно постановление № 21-0304-000006 от
04.01.2021г. на началник сектор към ОД на
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в
размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Жалбоподателят
сочи, че управляваният от него автомобил бил повреден и го ремонтирал, като
поради тази причина не го регистрирал. Твърди, че не знаел за прекратената
регистрация на автомобила и никой не го уведомил за това. Отбелязва, че двата
талона и двете регистрационни табели са в него, като автомобилът има валидна
гражданска отговорност и преглед. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Видно от справка от регистъра на ОД на МВР Бургас за регистрациите на
автомобил „Рено Меган“ с рег. № *****(на л. 32 от
делото) на 14.05.2020г. автомобилът бил придобит от жалбоподателя Д., което
било удостоверено със заверка на подписите № 3619 от 14.05.2020г. на нотариус №
208. Към този момент автомобилът бил надлежно регистриран. В двумесечен срок от придобиването Д. не изпълни
задължението си да регистрира превозното
средство, поради което
регистрацията му била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
считано от 15.07.2020г. На 20.07.2020г., около 04:00 часа, в к. к. „Слънчев
бряг“, на ул. „Първа“, пред бензиностанция „Петрол“, срещу хотел „С., в посока
хотел „Д. – хотел „П.“, жалбоподателят управлявал закупения от него автомобил -
„Рено Меган“ с рег. № ******. По същото време бил
спрян за проверка от св. М. – младши автоконтрольор в РУ Несебър, който извършил
служебна справка и установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. При
тези данни св. М. съставил на жалбоподателя АУАН № 387650 от 20.07.2020г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със случая била образувана
преписка с вх. № 8572/2020г. по описа на РП Бургас. В рамките на преписката
жалбоподателят попълнил писмено сведение (на л. 22 от делото), в което посочил,
че през месец май закупил автомобил „Рено Меган“ с
рег. № ******, знаел, че трябва да го регистрира, но нямал физическа
възможност. Посочил, че не знаел за прекратената регистрация на автомобила. По
преписката били събрани данни (справка за нарушител/водач на л. 23 – л. 25 от
делото), че Д. е правоспособен водач от 20.03.2019г., като са му налагани неколкократно наказания за нарушения на ЗДвП (с 14 влезли в
сила фиша и 7 наказателни постановления, от които 4 влезли в сила). При тези
данни с Постановление от 30.09.2020г. прокурор при РП Бургас, ТО Несебър,
отказал да образува досъдебно производство срещу Д. (на основание чл. 9, ал. 2
от НК) и изпратил материалите на РУ Несебър за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Въз основа на постановлението било
издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 387650 от 20.07.2020г., постановление от 30.09.2020г.
за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при РП Бургас, Несебър,
ведно със заверени копия от материалите по цялата преписка по вх. № 8572/2020г.
по описа на РП Бургас, свидетелските показания на свидетеля М., заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Посочените
доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по
делото, като възраженията му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи)
в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в
тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира
следното:
От фактическа страна по делото се установява, че управляваният
от жалбоподателя автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******,
към 20.07.2020г. бил с прекратена регистрация по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Самият жалбоподател твърди, че е придобил автомобила през май 2020г.,
като от материалите по делото се установява, че придобиването е станало със
сделка от 14.05.2020г. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец
с цел продажба. В чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средствае предвидено, че при промяна на собствеността
на регистрирано в страната превозно средство МВР и Нотариалната камара обменят по електронен път
информация за превозното средство и сключения договор. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
От анализа на цитираните текстове може да се направи
извод, че при придобиване на регистриран автомобил от съответния нотариус се
подава служебна информация до надлежното звено на МВР и от този момент за новия
собственик започва да тече срокът по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да регистрира
превозното средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по адрес. Ако той не изпълни това
задължение, в съответната служба се пристъпва към служебно прекратяване на
регистрацията по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Служебно прекратяване на
регистрацията в такива случаи е предвидено и в чл. 18 б, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Според чл. 18 б, ал. 2
от Наредбата при прекратяване
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът
на ПС, посочен в регистъра. Т.е. при служебно прекратяване на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не съществува задължение да бъде уведомяван
собственикът на превозното средство. По делото безспорно се установява, че към
20.07.2020г. управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с прекратена
регистрация (т.е. без регистрация). Ето защо управлението му към този момент е
представлявало нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани.
Следва да се обърне внимание, че задължението по чл. 145,
ал. 2 от ЗДвП е установено в закона и като такова следва да се познава и
изпълнява от всяко лице, което придобива автомобил. В рамките на образуваната
прокурорска преписка и в жалбата срещу НП Д. дава различни обяснения относно
причините за неизпълнение на задължението си да регистрира придобитото превозно
средство, но потвърждава, че е знаел за това свое задължение. Посочените от
него причини по никакъв начин не могат да отменят задължението му по чл. 145,
ал. 2 от ЗДвП. Без правно значение е и обстоятелството (посочено в жалбата), че
жалбоподателят не знаел за прекратената регистрация. Както се посочи
контролните органи не са имали задължение да уведомяват жалбоподателя (за
разликата от повечето други случаи на служебно прекратяване на регистрацията).
Това е и напълно логично, доколкото служебното прекратяване на регистрацията е
следствие на неизпълнение на законово задължение и жалбоподателят би следвало
да е наясно, че след като не е изпълнил това свое задължение регистрацията му
ще се прекрати. Впрочем касационната инстанция се е произнасяла многократно и е
формирала трайна и последователна практика в насока, че прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е
законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил в предвидените срокове и като
управлява собствения си автомобил, след като е знаело, че не е изпълнило това задължение, съответното лице е наясно с предвидените от закона последици - Решение № 73 от 22.01.2021
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2538/2020 г., Решение № 211 от 11.02.2021 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 19/2021 г., Решение № 1129 от
28.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1171/2020 г., Решение № 1179 от 21.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2020 г., Решение № 1193 от 24.09.2020 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1776/2020 г., Решение № 1296 от 9.10.2020
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1895/2020 г., Решение № 1374 от 20.10.2020 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1742/2020 г., Решение № 1408 от
27.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1538/2020 г., Решение № 1778 от 22.12.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1983/2020 г.
С оглед горното може да се
направи извод, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган е подвел нарушението и
под приложимата санкционна норма – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която
се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Относно размера на
наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената
опасност на извършеното нарушение следва да се определи като сравнително
висока, тъй като е извършено управление на нерегистрирано превозно средство
(което осъществява и състав на престъпление - по чл. 345, ал. 2 от НК). Наред с
това конкретното нарушение е тясно свързано с неизпълнение на друго задължение
на жалбоподателя, като купувач на автомобил – това по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно не става дума за инцидентно нарушение на ЗДвП, а за комплекс от
действия, които са в нарушение на закона и са довели до налагане на санкция по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Нещо повече – жалбоподателят е правоспособен водач от
18.03.2019г. и за период от около година и поливна от придобиване на
правоспособност до изготвяне на справката за целите на образуваната прокурорска
преписка (на л. 23 – л. 25) е допуснал множество нарушения на ЗДвП, като за
голяма част от тях е бил наказан с влезли в сила актове (към онзи момент с 14
фиша и 4 влезли в сила наказателни постановления). Последното очертава
жалбоподателя като водач с по-висока степен на обществена опасност по отношение
на обществените отношения, свързани с движението по пътищата и следва да се
отчете като отегчаващо вината обстоятелство. При наличието на посочените
обстоятелства и като се отчете обществена опасност на извършеното съдът намира,
че кумулативно предвидените наказания правилно са определени от наказващия
орган в размери между средния и максималния в санкционната норма. С така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят, които до момента въпреки налаганите
по-леки наказания очевидно не са постигнати, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Тези наказания в най-пълна степен отговарят на
обществената опасност на извършеното нарушение.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде потвърдено.
При този изход
на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд
Несебър сумата от 8,38 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000006 от 04.01.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас,
РУ Несебър, с което на И.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, са наложени наказания
глоба в размер на 400 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от
10 месеца.
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на
Районен съд Несебър сумата от 8,38 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за един свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: