Р
Е Ш Е
Н И Е №58
гр.Кюстендил, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в
публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Росица Стоицова след като разгледа докладваното от
съдия: Костадинова т.д.№ 45/2017 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
„М.Б.д.”ЕАД-
в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” е предявило срещу „В.Б.д.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.д. ул. „Г.Д.” №** искове по чл.694,
ал.2, т.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на страните по делото, че
ответното дружество дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на ******
лв., от която главница в размер на ****** лв. и мораторни лихви в размер на ******
лв., произтичащи както следва:
1/
сумата ***** лв., представляваща неизплатени главници на месечни наеми за
периода от 19.06.2012 г. вкл. до 31.12.2013 г. вкл., дължими за ползването на
дълготрайни материални активи, предадени на ищеца от ответника на основание
сключен между страните договор за наем от 09.06.2006 г., анекс №1 към него от
същата дата, допълнително споразумение № 1912/12.06.2006 г., ведно с 116 броя
приемо- предавателни протокола от дати: 12.06.2006 г., 19.06.2006 г. и
20.06.2006 г. с приложени описи на
предадени активи по материално отговорни лица;
2/ сумата ****** лв., представляваща дължими мораторни лихви върху всеки месечен наем, изчислен от и включително последното число на месеца, за които се отнася главничното задължение до момента на депозиране на исковата молба- 26.04.2016 г.;
3/
при условията на евентуалност- да се признае за установено, че на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи на ищцовото дружество същите суми
за същите периоди като парично обезщетение за неоснователно обогатяване;
4/
сумата ****** лв., представляваща
стойността на липсващите активи, които са били част от предадените от ищеца на
ответника активи за възмездно ползване на основание договор за наем от
09.06.2006 г., анекс №1 към него от същата дата, допълнително споразумение №
1912/12.06.2006 г., ведно с 116 броя приемо- предавателни протокола от дати:
12.06.2006 г., 19.06.2006 г. и 20.06.2006 г. с приложени описи на предадени
активи по материално отговорни лица, както следва: липси в склад „МТС“, с/ка
980 - за ****** лв.; липси в рудник „Христо Ботев“ - за ******* лв.; липси в рудник „Бобов дол“ - ****** лв.; липси в
рудник „Бабино“ - за ****** лв.; липси на „М.Б.д.“ ЕАД (ЦУ) - за ****** лв.;
липси на „Централно управление“ - за **** лв.; липси на обект „ЦОФ“ - за ***** лв.; липси на обект „ЕС“ - за ****** лв.; липси на
обект „МТС“ - за ***** лв.; липси в рудник „Христо Ботев“, с/ка 302 - за ******
лв.; липси в рудник „Бабино“, с/ка 302 - за *** лв.; липси в обект „ЦОФ“, с/ка
302 - за ***** лв.; липси в рудник „Христо
Ботев“, с/ка 980 - за ****** лв.; липси
в рудник „Бабино“, с/ка 980; липси в рудник „Бобов дол“, с/ка 980; липси в
обект „ЦОФ“, с/ка 980; липси в склад „МТС“, с/ка 302; липси в рудник „Бабино“,
с/ка 302 (други липси); липси в обект „АСД и АБК“, с/ка 980; липси в обект
„Централно управление“, с/ка 980 за **** лв.
Ответното дружество оспорва исковете. По отношение на
вземането в размер на ****** лева се твърди, че стойността на липсващите вещи
не е установена от двете страни, а оценката на активите е възложена само от М.Б.д.”
ЕАД, че липсват доказателства, че вредите са причинени от наемателя, че в
счетоводните книги на “В.Б.д.” ЕООД“ задължение в такъв размер не е
осчетоводявано. По отношение на вземането в общ размер на ******* лева се сочи,
че няма окончателно определен размер на престацията, за да може да бъде
предявена от наемодателя, тъй като не ставало ясно дали „М.Б.д.” ЕАД претендира
изпълнение на договора за наем или обезщетение за неизпълнение на този договор.
Твърди се, че между „М.Б.д.” ЕАД и „В.Б.д.” ЕООД “ липсва валидно облигационно
правоотношение, тъй като „М.Б.д.” ЕАД е търговско дружество с държавно участие,
поради което липсвал елемент от
фактическия състав за сключването на сделката - предварителното разрешение на
принципала на дружеството. Според ответното дружество няма доказателства кои от вещите, предмет на
договора за наем са налични и кои от тях липсват. Твърди се, че липсва
облигационно правоотношение между ищеца и ответника, тъй като между страните
никога не е сключван договор за наем. Договорът за наем е нищожен на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.25,ал.2 от Закона за подземните богатства.
Направено е възражение за прихващане на вземания на „В.Б.д.“ ЕООД към „М.Б.д.“
ЕАД, тъй като съгласно списък на предявените в срока по чл. 685, ал 1 от ТЗ и
приети от синдика вземания на кредиторите в производство по несъстоятелност на
„М.Б.д.”ЕАД, „В.Б.д.“ ЕООД има вземания в общ размер на ******** лева по силата
на 5 договора за цесии, както и
вземания към ищеца за извършени ремонти в общ размер на *******
лв. Искането е за отхвърляне на исковете.
Синдикът на ответното дружество също оспорва исковете.
По отношение на вземането в размер на ****** лева се твърди, че не ставало ясно
дали договорът за наем е прекратен или
действащ (т.е. трансформиран в безсрочен), като се сочи, че основанието, на което се претендира вземането
е само при прекратен договор и/или възникнало задължение
от наемодателя да върне наетата вещ. Според синдика не се доказвало, че вещите
липсват, както и че вредите се дължат на причини, за които наемателят отговаря.
Според същия не е правена реална инвентаризация на активите. По отношение на
вземане в общ размер на ****** лева се твърди, че в исковата молба не се
посочва дали договорът за наем е прекратен
или действащ и в тази връзка дали
се претендира изпълнение по договора за наем или обезщетение за неизпълнение. Искането е за отхвърляне на
исковете.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за
установено следното:
От извършената служебна справка в
Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установи, че по
отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№ 55/20011
г. по описа на КнОС с решение от 15.05.2012 г., обявено в търговския регистър
на 22.05.2012 г., както и че е обявен на 06.02.2014 г. допълнителен списък №6
на неприетите от синдика вземания на ищцовото дружество, предявени в срока по
чл. 688, ал.3 от ТЗ. От този списък е видно, че ищецът е предявил пред синдика
на ответното дружество следните
вземания: ****** лв.- с правно основание чл.233, ал.1, изр.първо, във вр. с
изр.второ от ЗЗД и за сумата ****** / ******- главница и ****** лв. лихва/ с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за наем
на дълготрайни материални активи на дружеството. Синдикът на ответното
дружество не е приел първото вземане с мотива, че договорът за наем е
трансформиран в безсрочен такъв, а основанието, на което се може да се претендира
сумата е прекратен договор за наем, както и че в предявеното вземане липсват
доказателства, че вредите се дължат на причина, за която наемателят отговаря.
По отношение на второто вземане синдикът е отказал да го приеме, тъй като от
молбата, с която е предявено не ставало ясно
дали кредиторът претендира изпълнение по договор за наем или обезщетение
за неизпълнение на този договор.
В предвидения в закона срок
ищецът на основание чл. 690, ал.1 от ТЗ
е възразил срещу неприемане на посочените вземания по молбата пред съда по
несъстоятелността. С определение от 12.04.2017 г., постановено по т.д. №16/2014
г. на КнОС, съдът се е произнесъл по подаденото възражение, като го е оставил
без уважение. От извършена служебна справка в търговския регистър по партидата
на ответника е видно, че определението е
обявено в търговския регистър на 13.04.2017 г. На 27.04.2017 г.е подадена исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
В случая вземанията предмет на
молбата са възникнали след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, поради което и по арг. на чл. 639, ал.1 от ТЗ могат да се
предявяват безсрочно в производството при неплащането им на падежа.
Видно от Договор за наем № 1910/09.06.2006 г.(т.1,л.11) и
анекс №1 към него от 09.06.2006 г. (т.І,л.16) е, че ищцовото дружество като
наемодател е отдало на ответното дружество свои материални активи, като
предаването е извършено по силата на приетите като доказателства приемо-
предавателни протоколи. Договорът е сключен със срок 5 години, а именно до
10.06.2011 г. Представени са двустранно подписани протоколи за извършени
инветнаризации в различни обекти на дружеството, заедно с инветнаризационни
описи на предадените активи, както и такива за предаване и приемане на
имущество и активи от наемодателя на наемателя.( съдържащи се в т. І от
л.30-508, т.ІІ, т.ІІІ, л.1- 1122 т.ІV).
Доколкото синдикът на ответното дружество не представя
оригинала на договора за наем от 09.06.2006 г., относно установяване на факта
на сключването му са представени удостоверение от 29.05.2014 г. на Нотариус Б.Н., решение на СГС по КНАД №6490/2009 г., решение
на СРС, по н.а.х.д.№6316/2008 г., наказателно постановление №
467-752/14.04.2008 г. (т.VІ, л.2740-2762).
Представен
е Протокол РД-21-117/31.05.2006 г. на министъра на икономиката и енергетика
(т.VІ, л.2731), от който е видно, че на „М.Б.д.” ЕАД, гр. Б.д. е разрешено да
отдаде възмездно под наем за срок от 5 години на ответното дружество. Този
протокол е представен заедно с проекти на договор за наем и анекс №1 към него.
Със заповед №1/07.05.2012 г. (т.І, л.21) синдикът на
ищцовото дружество е съставил комисия, която да извърши пълна инвентаризация на
цялото имущество, активи, пасиви, материалите и разчетите на ищцовото
дружество, местонахождението и състоянието на активите на дружеството. С писмо
изх. № 8339/08.05.2012 г. (т.І, л.23) синдикът на дружеството е уведомил
ответното дружество за извършването на инвентаризацията. По делото са
представени инвентаризационни описи на отделните обекти на ищцовото дружество,
в които са описани установените наличности- наименование на вещта, стойност
(отчетна и балансова) местонахождение, състояние. Представени са и сравнителни
ведомости за проведената инвентаризация, в които са отразени установените липси
(т.ІІІ, л. 1123-1432, т.ІV и т.V, л.1876-1914). Представени са седем
постановления за възлагане на недвижим имот, издадени от публичен изпълнител за
възлагане на недвижими имоти, ведно с движими вещи, собственост на „М.Б.д.”ЕАД
т.V, л.1943-1961) и едно постановление за възлагане на движими вещи (т.V,
л.1961-2003). Според твърдението на синдика на ищцовото дружество в молбата-
уточнение (т.V, л.1926) за продадените с постановленията на публичния
изпълнител ДМА не се претендира
заплащането на наемна цена.
От заключението на съдебно-
икономическата експертиза, изпълнена от вещото лице В.Г. се установява, че за периода от 19.06.2012 г.
до 31.12.2013 г. количеството на
добитите въглища са както следва: по данни на ответното дружество - ******хил.
тона, а по данни на „М.Б.д. ” ЕАД- в несъстоятелност - ****** хил. Количеството на
реализираните въглища за същия период са: по данни на „В.Б.д.” ЕООД - в
несъстоятелност - ******
хил. тона, а „М.Б.д. ” ЕАД- в несъстоятелност не сочи данни. Според вещото лице
актуалната месечна наемна цена на ползваните от
ответното дружество земи, сгради, машини и съоръжения, собственост на „М.Б.д.”
ЕАД- в несъстоятелност според данните дадени от
последното за периода от 19.06.2012 г. до 31.12.2013 г. е ****** лв., а
по данни на ищцовото дружество- ****** лв. Вещото лице е изчислило размерът на
лихвите за забава за месечните задължения за наем за периода от 19.06.2012 г.
до 31.12.2013 г., които според данните на ответното дружество са в размер на *******
лв., а по данни на ищцовото дружество- ******* лв. Според вещото лице стойността
на липсващите активи след като се приспаднат продадените вещи на трети лица е ******
лв. Продадените активи от „М.Б.д.” на
трети лица са в размер на ****** лв.
От допълнителната съдебно-
техническа експертиза на вещото лице В.Г.
се установява, че размерът на мораторните лихви от 31.12.2013 г. до подаване на
исковата молба до 26.04.2018 г според данните предоставени от ответното
дружество е ****** лв., а по предоставените от „М.Б.д." ЕАД- в
несъстоятелност. - ****** лв. Вещото лице сочи, че М.„Б. .” ЕАД е издавало
фактури за наем на основание сключения Договор за наем от 09.06.2006 г. срещу
наемателя „В.Б.д.” ЕООД. В
счетоводството, както и в дневниците за продажби по ДДС и месечните справки
декларации „М.Б.д.'' е отразил „наем” срещу ответника по делото за съответни
месеци по фактури: ф-ра № 150/ 30.04.2008 г. на стойност 284219,21 лв., ф-ра №
152/30.04.2008 г. , ф-ра № 160/30.05.2008 г„ ф-ра № 291/30.12.2010 г„ ф-ра №
300/31.01.2011 г. на стойност 192142,86 лв., ф-ра 303/28.02.2011 г. на стойност
192142,86 лв., ф-ра № № 306/ 31.03.201 1 г. на стойност 192142.86 лв.. ф-ра №
309/ 29.04.201 1 г. на стойност 192142,86 лв.. ф-ра № 312/31.05,2011 г. на
стойност 192142,86 лв. и ф-ра № 315/30.06.2011 г. При извършения преглед на
счетоводните книжа, и по- точно от представената Главна книга за период
01.09.2006 г. до 31.12.2013 г. на сметка 4011 партиден номер на доставчик „М.Б.д.”
ЕАД видно, че в счетоводството на„В.Б.д.” ЕООД са осчетоводени по-голяма част
от горепосочените фактури, отразени в Дебит на сч. сметка 602 Разходи за външни
услуги и Кредит сч. сметка 4011 Каса в левове, както и плащания в Дебит на
сч.с/ка 4011 и в кредит на счетоводна сметка 501 Каса. Вещото лице сочи, че
ответното дружество не е предоставило счетоводни данни за осчетоводени някои от
фактурите, осчетоводени в „М.Б.д.” ЕАД за наеми, а именно: ф-ра №
291/30.12.2010 г., ф- ра № 300/31.01.2011 г. на стойност 192142,86 лв., ф-ра
303/28.02.2011 г. на стойност 192142,86 лв., ф-ра № № 306/ 31.03.2011 г. на
стойност 192142,86 лв„ ф-ра № 309/ 29.04.20 N г. на стойност 192142,86 лв.,
ф-ра № 312/31.05,2011 г. на стойност 192142,86 лв. и ф-ра № 315/30.06.201 1 г.
Вещото лице сочи, че ответното дружество е извършвало плащания по част от издадените фактури по
Договор за наем от 09.06.2006 г, като последното осчетоводено плащане по
договора е с дата 01.02.2011 г. В счетоводството на „М.Б.д.” са осчетоводени
получени плащания от ответника по делото на основание Договор за наем от
09.06.2006 г., като последното осчетоводено касово плащане от ответника по
Договор за наем от 09.06.2006 г с дата 16.02.2011 г. - ПКО №46 от същата дата
за 5000 лв. „М.Б.д. е получила в банковата си сметка и осчетоводила плащане по
горепосочени фактури чрез трето лице по банков път, като последното б.б. е с
дата 30.05.2014 г. и е осчетоводено за погасяване на задължението на ответника
по ф-ра 127/31.10.2007 г„ отнасяща се за процесния договор. От посоченото
следва, че през исковия период не са издавани фактури.
В заключение вх.№
1857/12.03.2019 г. на съдебно- икономическата експертиза вещото лице Я.А. на база направения анализ на отчетна стойност
на активите, отчитайки, че част от тях
са със специфични характеристики и приложение в отрасъл „В.", както имайки
предвид получената нова възстановителна стойност, и след като е отчело сферата, в която се използват, срока им
на употреба/експлоатация и условията на съхранение е определило пазарна
стойност общо в размер на ******* лв. Вещото лице е определило стойност за
всеки актив поотделно в приложения от №
1 до № 20 - неразделна част от експертизата, обобщени в следната. В
заключението в табличен вид е представена обобщена рекапитулацията във всеки
един от обектите.
По делото са разпитани
свидетели. В показанията си свид. К.З., която е работила в ищцовото дружество
до 2017 г. твърди, че на нея е известно, че е имало сключен договор за наем
между „М.Б.д.” и „М.О.” за отдаване на активите на „М.Б.д.” под наем. Не е виждала
оригинала. При смяната на изпълнителни директори е била назначена комисия,
която е извършила проверка на наличната документация и тогава при огледа на
документацията комисията е открила копие от договора за наем. Свидетелката
заявява, че през 2012 г. по инициатива на синдика на ищцовото дружество е била
извършена инвентаризация на дружеството.
Били са изпратени официални писма до
ответното дружество за осигуряване на присъствие от тяхна страна. Комисията е била
съставена от две външни лица и работещи в дружеството. Свидетелката също е
участвала в инвентаризацията- в столовата, но не е участвала в
инвентаризацията, извършвана под земята.
Свидетелят П.Е. е
работил в ищцовото дружество от 2005 г. до 2009 г. като изпълнителен директор.
От показанията му се установява, че преди да бъде дадена мината под наем, е
била извършена инвентаризация в дружеството и на основание инвентаризационните
протоколи е било извършено прехвърлянето
й на „О.”. Персоналът на ищцовото дружество е бил изцяло преназначен към
ответното дружество на основание чл. 123 от КТ, поради което същите материално-
отговорни лица са останали като такива в „О.”. Този свидетел заявява, че той е
подписал договора, с който са отдадени активите под наем и анекса към него след
надлежното му упълномощаване от принципала на дружеството- министъра на
енергетиката и съвета на директорите.
Във връзка с
направеното възражение за прихващане са представени писмени доказателства за
извършени ремонти за периода 2009-2014 г. и 2015 г.- 2016 г. (т.VІ,л.2453-
2728).
От така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на
исковите претенции.
Съдът, упражнявайки
правомощието си да следи служебно за допустимостта на предявените искове счита,
че искът с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумата ******* лв.,
представляваща дължими мораторни лихви върху всеки месечен наем, изчислен от и включително последното число на месеца,
за които се отнася главничното задължение до момента на депозиране на исковата
молба, е недопустим за размера над ****** лв.
и за периода след 15.01.2014 г.,
поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Съображения:
Процесуалните
предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694 от ТЗ са: кредиторът да е
предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ; да
има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по
чл.690, ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на
вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по
чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.694, ал.1 от ТЗ. В настоящия случай
съдът счита, че за сумата над ******* лв. и за периода след 15.01.2014 г. тези
предпоставки не са налице при образуването на настоящото съдебно производство.
Предметът на иска по чл. 694 от ТЗ,
следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на неприетите
вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. В случая с
молбата по чл. 688, ал.3 от ТЗ кредиторът е предявил вземане за сумата ******
лв. общо, представляваща лихва за забава, считано от датата на настъпване на
изискуемостта на всяка просрочена наемна вноска до 15.01.2014 г.- датата на
депозиране на молбата в съда вж. молба вх. № 286/16.01.2014 г. (т.V,л.1931).
Посочената сума е включена в допълнителния списък № 6 на предявените и неприети
вземания на кредиторите. Срещу тази сума е подадено възражението по чл.690,
ал.1 от ТЗ срещу отказа за приемане на вземането и по посочената сума се е
произнесъл съдът с определението си по чл.692 от ТЗ. Едва с исковата молба се
предявява по- висок размер на мораторната лихва, както се удължава и исковият период. Доколкото по отношение на сумата от
1 375 000.67 лв., представляваща разликата между предявения размер на
иска по чл. 694, ал.1 от ТЗ (****** лв.) и предявеното вземане (****** лв.). и
за периода от 15.01.2014 г. до 27.04.2017 г. не е била заявена при предявяване на вземанията, то искът в
тази част е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на останалите
претенции, съдът счита, че те са допустими. Подадено е в срок възражение по чл.
690 ал. 1 ТЗ, което съставлява положителна процесуална предпоставка за
предявяването на иска по чл. 694 ТЗ, като законодателят е предвидил и срок за предявяването на иска- 14-дневен срок от
момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за
одобряване на списъка по чл. 692, ал.
4 от ТЗ. В настоящия случай от материалите по делото се установява,
че ищецът е предявил такова възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, което с
определение от 12.04.2017 г., постановено по т.д. №16/2014 г. на КнОС е
оставено без уважение. От извършената справка в търговския регистър се
установява, че посоченото определение е било обявено на 13.04.2017 г. На
27.04.2017 г. е подадена исковата молба, по която е образувано настоящото
производство.
Разгледани по същество съдът
счита, че предявените искове с правно основание
чл. 694 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и с правно основание чл. 694 във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са основателни, а искът с правно основание чл.
694 във вр. с чл. 233, ал.1 от ЗЗД е неоснователен. Съображения :
По предявения иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 във вр.
с чл. 232, ал.2 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на кредитора „М.Б.д.”ЕАД- в несъстоятелност срещу обявения в несъстоятелност длъжник „В.Б.д.”ЕООД
в общ размер на ****** лв., представляваща незаплатени месечни наеми за периода
от 19.06.2012 г. вкл. до 31.12.2013 г. вкл., дължими по силата на сключен
договор за наем от 09.06.2006 г. и анекс №1 от същата дата.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 09.06.2006 г. е сключен договор за наем, по силата на който е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата което „М.Б.д.“ ЕАД е
предоставило на „О.“ ЕООД /няма спор, че сегашното наименование на дружеството
е „В.Б.д.“ЕООД/ всички площи, табани, технически съоръжения, инсталации и ДМА
за временно възмездно ползване, за което са били съставени приемо -
предавателни протоколи. Съгласно клаузата на чл. 4.2 собствеността на добитите
и изнесени на повърхността въглища е на наемодателя, а наемателя заплаща на
последния наемна цена, определена съобразно анекс № 1 към договора. Видно от
същото, цената на добитите въглища е определена в клаузата на чл. 2 от анекса
съобразно годината от действието на договора.
Съдът намира, че сключеният договор за наем е
валиден, като неоснователно е възражението на ответното дружество, че доколкото
ищецът е търговско дружество с държавно участие, то липсвало елемент от фактическия състав за
сключването на сделката - предварителното разрешение на принципала на
дружество. От представения Протокол РД-21-117/31.05.2006 г. на министъра на
икономиката и енергетика (т.VІ, л.2731) се установява, че такова разрешение е
дадено.
Неоснователно е възражението, че договорът за наем
е нищожен, поради противоречие с императивна норма, тъй като противоречи на чл.25,ал.2
от Закона за подземните богатства. Съгласно този текст на закона правата и
задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се
прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията
чл.23, само с разрешение на Министерския съвет. Следователно тази разпоредба
касае прехвърляне на права и задължения по договор за
концесия, а предметът на процесния
договор, касае права и задължения, произтичащи от договор за наем.
От представените по делото приемо- предавателни
протоколи, придружени от инвентаризационни описи, подписани от страна на
наемател и наемодател е видно, че активите на ищцовото дружество са били
предадени на ответника.
Съдът намира, че договорът за наем е трансформиран
по силата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД в безсрочен. Договорът за наем е сключен за
срок от 5 години. Срокът му е изтекъл на 09.06.2011 г. По делото няма спор, че
след изтичането на срока на действие на
наемния договор, наемателят е продължил да ползва наетите от него активи на
ищцовото дружество. Следва да се посочи, че по делото липсват доказателства
след изтичането на срока на договора наетите активи да са върнати на ищцовото
дружество. Напротив от заключението на вещото лице В.Г. се установява, че
ответното дружество през исковия период е продължавало да добива въглища.
Следователно, доколкото липсва изявление на някоя от страните за развалянето на
договора по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, както и за прекратяването му към
09.06.2011 г., наемното правоотношение се е трансформирало от срочно в
безсрочно при условията на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, тъй като и след тази дата
ползването на процесните активи от страна на наемателя е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя. Отношенията между страните
след 09.06.2011 г. се уреждат от общото правило на чл.236,
ал.1 от ЗЗД, според което след
изтичането на договорения срок на действие на наемния договор, когато
ползването на вещта от наемателя продължи със знанието и без противопоставянето
на наемодателя, договорът се счита за трансформиран в безсрочен. Следователно
искът за заплащане на наемна цена за исковия период е основателен.
Относно наемната цена страните са постигнали
съгласие, тя да се определя по установения с анекс 1 към
договора механизъм, а именно като коефициент, различен за всяка от петте години
действие на договора, върху добитите от наемателя с използваната и отдадена под
наем техника и други ресурси въглища от обектите. По делото липсват доказателства страните да са уговорили друг механизъм. В приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице В.Г. е изчислило наемната цена по анекс №1,
вземайки разценката на петата година от действието на договора- 6.12 лв. тон.
Вещото лице е изчислило дължимите суми за месечни наеми на ползваните от
ответното дружество земи, сгради, машини и съоръжения, собственост на ищцовото
дружество за исковия период- от 19.06.2012 г. до 31.12.2013 г. в два варианта.
В първия е взело предвид предоставените
счетоводните данни на „В.Б.д.” ЕООД за добитите количества въглища и е установило, че общият дължим наем за
периода е ****** лв. Във втория вариант за добитите количества въглища вещото
лице е взело предвид данните, съдържащи
се в писмо изх. № Е-94-С-42/17.06.2016 г. на зам. министъра на енергетиката.,
предоставени му от ищцовото дружество. Според тях дължимите суми за наем за исковия период е *********
лв. Предявеният иск е за сумата *******
лв.От горното следва, че искът е основателен за цялата претендирана сума,
поради което ще се уважи изцяло.
По предявеният иск с правно основание чл. 694 от ТЗ във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата ****** лв., представляваща дължими
мораторни лихви върху всеки месечен наем, изчислен от
и включително последното число на месеца, за които се отнася главничното
задължение до 15.01.2014 г.
По делото се установява, че ответното дружество не е изпълнило
задълженията си за заплащане на дължите по договора месечни наемни вноски в
срок, поради което от датата на настъпване на изискуемостта на всяка една от
тях до предявяване на вземането пред синдика- 15.01.2014 г. то е било в забава.
Ето защо на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение. За процесния период
при кредитиране заключението по основната ССчЕ се установява, че лихвата за
забава е в следните размери: според данните на ответното дружество- ****** лв.,
а по данни на ищцовото дружество- ****** лв.
т.е. в по- големи от претендирания от ищеца- ****** лв., до който размер
искът следва да бъде приет за основателен предвид установения принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес.
Доколкото съдът се произнесе по предявения иск с правно основание чл.
79, ал.1 във вр. с 232, ал.2 от ЗЗД, то не следва да се произнася по предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на иска за сумата ******
лв., представляваща стойността на
липсващите активи, които са били част от предадените от ищеца на ответника
активи за възмездно ползване на основание договор за наем от 09.06.2006 г.,
анекс №1 към него от същата дата, допълнително споразумение № 1912/12.06.2006
г., ведно с 116 броя приемо- предавателни протокола от дати: 12.06.2006 г.,
19.06.2006 г. и 20.06.2006 г. с приложени описи на предадени активи по материално
отговорни лица.
Предявеният иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗЗД, според която наемателят
е длъжен да върне наетата вещ. Задължението за връщане на наетата вещ от страна
на наемателя възниква след като облигационната връзка е престанала да
съществува, независимо дали поради
изтичане срока на наемния договор или вследствие на предизвестие от страна на
наемодателя. Паричното вземане, изразяващо се в равностойността на наетата вещ
няма самостоятелен характер, а произтичаща от неизпълненото задължение за
връщане на вещта, възможност за наемодателя да бъде обезщетен за вредите, които
е понесъл в резултат на посоченото неизпълнение. В разглеждания случай по делото
безспорно е установено, че по силата на възникналото наемно правоотношение
ответното дружество като наемател е получило от ищцовото дружество- наемодател
описаните в 116
броя приемо- предавателни протокола от 12.06.2006 г., 19.06.2006 г. и
20.06.2006 г.ДМА. Съдът прие, че договорът за наем на
основание чл. 236, ал.1 от ЗЗД е трансформиран от срочен в безсрочен, тъй като по делото се
установи, че и през исковия период ответното дружество е продължило да ползва
наетите активи
със знанието и без противопоставянето на наемодателя. От горното следва, че
доколкото договорът за наем не е прекратен, то е неоснователно искането за
заплащане на стойността на липсващите
активи, които са част от предадените активи от ищеца на ответника. По тези
съображения съдът ще отхвърли този иск.
В писмения си отговор ответното дружество е направило възражение за
прихващане на вземанията на „В.Б.д. ЕООД към „М.Б.д.“ ЕАД, тъй като съгласно
списък на предявените в срока по чл.685, ал 1 от ТЗ и приети от синдика
вземания на кредиторите в производство по несъстоятелност на „М.Б.д.,, ЕАД, „В.Б.д. ЕООД има вземания в общ
размер на ******
лева по силата на 5 договора за цесии, както и вземания към ищеца
за извършени ремонти в общ размер на ******** лв. Посочените в отговора договори за цесии
не са представени и съдът не може да прецени дали са налице предпоставките визирани в
разпоредбата на чл. 645 от ТЗП по отношение съществуването на насрещното задължение. За заплащане на извършени ремонти в периодите 2009 г.- 2014 г. и 2015 г.- 2016 г. са представени доказателства, но от
тях не става ясно дали ремонтите са извършени на активи, които са предоставени
под наем. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 231 от ЗЗД дребните
поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление,
са за сметка на наемателя.
При този изход на производството, ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищеца направените разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, които са в размер на ****** лв. съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС- Кюстендил дължимата държавна такса в размер на ******
лв., а
ищцовото дружество- ****** лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по иска с правно основание чл. 694 ал.2, т.1 ТЗ във вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД, предявен от М.Б.д.”ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” срещу „В.Б.д.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” №**, за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответника в
размер на ******* лв.(размерът над ****** лв. до *******лв.), представляваща дължими мораторни лихви върху всеки месечен и за
периода от 15.01.2014 г. до 26.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 694 ал.2, т.1 ТЗ във вр. с чл.79,
ал.1 във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД, предявени от М.Б.д.”ЕАД- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” срещу „В.Б.д.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.
ул. „Г.Д.” №**,
че съществуват вземания на ищеца против ответника в
размер както следва:
сумата ******* лв., представляваща незаплатени месечни наеми за периода от 19.06.2012 г. вкл. до 31.12.2013 г.вкл., дължими по силата на сключен договор за наем от от 09.06.2006 г. и анекс №1 към него от същата дата, допълнително споразумение № 1912/12.06.2006 г., ведно с 116 броя приемо- предавателни протокола от дати: 12.06.2006 г., 19.06.2006 г. и 20.06.2006 г. с приложени описи на предадени активи по материално отговорни лица;
сумата
****** лв., представляваща дължими мораторни лихви върху всеки месечен наем, изчислен от и включително последното число на месеца,
за които се отнася главничното задължение до15.01.2014
г;
ПРЕДЯВЕНИЯТ от М.Б.д.”ЕАД-
в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” иск с
правно основание при условията на чл. 694, ал.2 т.1 от ТЗ във вр. с чл. 233, ал.1 от ЗЗД срещу
„В.Б.д.”ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б.д. ул. „Г.Д.” №** за установяване съществуването
на вземане на ищеца против ответника на сумата ******* лв.,
представляваща стойността на липсващите активи, които са били част от
предадените от ищеца на ответника активи за възмездно ползване на основание
договор за наем от 09.06.2006 г., анекс №1 към него от същата дата,
допълнително споразумение № 1912/12.06.2006 г., ведно с 116 броя приемо-
предавателни протокола от дати: 12.06.2006 г., 19.06.2006 г. и 20.06.2006 г. с
приложени описи на предадени активи по материално отговорни лица ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „В.Б.д.”
ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” №"**
да заплати на М.Б.д.” ЕАД- в несъстоятелност ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б.д., ул. „Г.Д.” сумата ***** (*******.) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „В.Б.д.”ЕООД-
в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.,
ул. „Г.Д.” №"**
да заплати на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ на Окръжен
съд- Кюстендил, сумата ****** лв. (******* ст.) представляваща следващата се държавна такса по производството, която
сума да се събере като вземане от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА М.Б.д.”ЕАД-
в несъстоятелност ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Б.д.
ул. „Г.Д.” да
заплати на Окръжен съд- Кюстендил на основание чл. 694, ал.7
от ТЗ сумата от ******* лв.(******.), представляваща следващата се държавна такса по производството съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението
е постановено с участието на синдика на „В.Б.д.”ЕООД-
в несъстоятелност Б.Л.Б..
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: