Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1885 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.С.М., малолетен, действащ чрез законния му
представител – неговата майка С.М.А., чрез процесуалния й представител адв.Ц.В.,
с която е предявен срещу ОЗК-З.АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 22.10.2015
г. Претендира
законната лихва от деликта до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 22.10.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът
оспорва иска като недопустим по съображения, че не е била предявена претенция
пред застрахователя съобразно изискванията на чл.380 КЗ. Оспорва иска по
основание и размер по съображения, че ищецът не е претърпял твърдените вреди в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Евентуално, оспорва
произшествието да е настъпило само по вина на застрахования водач, като твърди,
че принос за настъпването му има и поведението на водача на другия автомобил,
участвал в ПТП. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия поради
неизползване на обезопасителна система за деца. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Представен е социален доклад, приложен в
процеса по реда на чл.15, ал.6 ЗЗДт, от Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Ловеч.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV
на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила
на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
Предявеният иск се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По изложените
съображения неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
производството, които се основават на КЗ в сила от 01.01.2016 г.
Установява
се от ангажираните писмени доказателства (Констативен протокол за ПТП от 22.10.2015
г., съставен от служител на ОДМВР-Ловеч при посещение на местопроизшествието,
видно от отбелязването в самия протокол – л.8) и авто-техническата експертиза,
че на 22.10.2015 г. около 12:50 часа на път III-401, км 13, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „МАН 19.403 ФЛС“ с рег.
№*****, управляван от С.Д.Н., и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, управляван от Б.Б.М., при следния механизъм: товарният автомобил се е
движел по път III-401, в дясна пътна лента с посока на движение от гр.Ловеч към
гр.Угърчин в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост, в
зоната на продължителен ляв завой, при което е настигнал спрял в дясна лента
лек автомобил, предприел е заобикалянето му от лявата страна със скорост около
20 км/ч., при максимална допустима скорост от 40 км/ч., въведена с пътен знак, като
е навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки единична непрекъсната
линия, при което с предната си част челно е реализирал удар с насрещно движещия
се със скорост около 30-40 км/ч. лек автомобил „Опел“, при максимална допустима
скорост от 30 км/ч., въведена с пътен знак.
Констатира се от вещото лице, че към момента на предприемане на
заобикалянето на спрелия в неговата пътна лента автомобил, видимостта на водача
на товарния автомобил е била ограничена и веднъж предприел заобикалянето, той
не е имал техническа възможност да избегне удара, още повече – двата автомобила
не са имали възможност да се разминат в свободното място на пътя, където е бил
спрелият аварирал автомобил, но и двамата водачи са имали възможност да се
забележат взаимно от разстояние 40 метра.
При преценка на така установените факти съдът приема, че е извършено
нарушение от водача на товарен автомобил „МАН 19.403 ФЛС“ с рег. №*****, който
в нарушение на чл.44, ал.2 ЗДвП при невъзможност за безопасно разминаване с
насрещно движещия се лек автомобил поради наличието на препятствие – спрял
автомобил в неговата пътна лента, не е спрял, за да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство. В резултат на
противоправното поведение на водача на тежкотоварния автомобил е настъпило
процесното произшествие.
От представения лист за преглед на пациент в спешно отделение от 22.10.2015
г. (л.9) и заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена по
писмени данни от медицинските документи по делото се установява, че в резултат
на произшествието пострадалият е получил порезна
рана в областта на левия клепач, която се е възстановила за 1-2 месеца след
травмата.
Според вещото лице липсват клинични
данни за получено мозъчно сътресение като загуба на съзнание, последвана от
сънливост, световъртеж, заспиване и повръщане. Данни за загуба на съзнание след
произшествието се откриват единствено по анамнестични данни, които видно от амбулаторния
лист от спешното отделение, не са били съобщени непосредствено след инцидента
на 22.10.2015 г. По делото е представено медицинско удостоверение от 26.10.2015
г. (4 дни след произшествието), издадено от ЕТ „З.-2000 д-р Петър Христов“, в
което са описани анамнестични данни за 5 минути загуба на съзнание, след което едва
на 12.01.2016 г. (3 месеца след произшествието) при извършените прегледи от
офталмолог и невролог са били съобщени противоречиви данни за загуба на
съзнание за минута – пред офталмолога и за 5 минути – пред невролога, видно от
представените амбулаторни листи (л.10-11). Описаните данни са противоречиви, не
са били съобщени непосредствено след инцидента при прегледа в спешно отделение,
но в същото време 4 дни по-късно ищецът е снабден с медицинско удостоверение, в
което като най-вероятна причина се сочи сътресение на мозъка, без да са
ангажирани доказателства за каквито и да били медицински изследвания. Не са
налице клинични данни за нито един от останалите признаци за мозъчно сътресение.
Вещото лице е пояснило, че поставената от офталмолога като основна диагноза – нарушена акомодация след оплаквания за
главоболие и намалено зрение, представлява размазано зрение, но това не е
свързано с прекарана черепно-мозъчна травма и в случая не са констатирани
нарушения в зрението.
По отношение на твърденията за зачестили припадъци в резултат на
епилептично заболяване, по делото е представена епикриза по ИЗ № 10409 за
периода 09.12.2005 г. – 20.12.2005 г., когато пострадалият е бил на 5-месечно
бебе, издадена от МБАЛ „Проф. Д-р П.Стоянов“ АД, с която е поставена
окончателна диагноза: епилепсия, рахит.
Според заключението на СМЕ епилепсията по определение е „мозъчно заболяване,
характеризиращо се с трайно предразположение за генериране на епилептични
пристъпи и с невробиологичните, когнитивни, психологични и социални последствия
от това състояние“. Според „препоръчана от ILAE разширена дефиниция за епилепсия от 2014 г., епилепсията е мозъчно
заболяване, което се наблюдава при някое от следните условия: 1) поне 2 непровокирани (или
провокирани) пристъпа, наблюдавани през период по-голям от 24 часа; 2) Един непровокиран (или провокиран)
пристъп и вероятност за последващи пристъпи, сходна с общия рекурентен риск
(> 60%) след 2 непровокирани пристъпа през следващите 10 години (потвърден
риск от 70% при единичен пристъп поне 30 дни след невроинфекция, инсулт,
мозъчна травма). Според световната научна литература, на която се позовава
вещото лице, афект – респираторните пристъпи, фебрилните пристъпи, психогенните
(псевдоепилептични) пристъпи не са епилепсия.
Вещото лице е пояснило, че при анамнестични данни като описаните в
епикризата на детето – че по време на кърмене е посиняло, изпънало е тяло,
появила се е пяна на устата, като това състояние е продължило около час, детето
следваше да е с тежък мозъчен отток, за какъвто няма данни, и нямаше да е живо
досега, както и че от кърмаческа възраст децата често имат афект-респираторни
пристъпи при плач, фебрилни гърчове при повишаване на температурата и психогенни/псевдоепилептични
пристъпи, но тези три типа пристъпи не представляват епилепсия.
Видно от представените амбулаторни листи от 22.11.2005 г., 19.07.2007 г.,
20.09.2007 г., 27.09.2007 г., 20.02.2009 г. и 24.02.2009 г. (л.147-152), в
периода 2005 г. – 2009 г. при детето са се проявявали малки припадъци,
неуточнени, за които му е била предписана терапия.
Данни за припадъци след произшествието се съдържат в двата амбулаторни
листа от 12.01.2016 г. от преглед при офталмолог и невролог. В първия
амбулаторен лист (л.10) са посочени анамнестични данни за започнали след ПТП
припадъци, които се опровергават от медицинските документи, установяващи че
такива припадъци са получавани от детето още от ранна възраст. Във втория
амбулаторен лист (л.11) от преглед при невролог са снети анамнестични данни за зачестили
след ПТП припадъци до един път дневно, във връзка с които детето е спряло да
ходи на училище. Въз основа на тези сведения от пациента към основната диагноза
е описано зачестяване на пристъпите и са назначени изследвания – „КАТ на глава,
контролна ЕЕГ и коригиране на АЕ терапия“, които обаче няма данни да са били
проведени.
По делото е разпитана свидетелката Г.М., леля на пострадалия, която
депозира показания относно състоянието на детето след инцидента – че детето е
имало рана над клепача, плачело е и го е било страх от коли. Заявява, че детето
е било болно от епилепсия; че когато е тръгнало на градина е започнало да
получава пристъпи, защото е плачело за майка си, която не се грижи за него и
чието местонахождение е неизвестно за свидетелката; че преди произшествието
пристъпите са били на 2-3 дни, а след него
са зачестили до ежедневни, придружени с посиняване и гълтане на езика.
Съдът намира, че от представените медицински документи се установява, че
още през 2005 г. детето е било диагностицирано с епилепсия. По делото са налице
медицински документи, в които се съдържат данни, че от ранна детска възраст
детето получава припадъци. Вещото лице поставя под съмнение поставената
диагноза, но на пострадалия не е бил извършен личен преглед, от който да се установи
актуалното му състояние, за да се опровергае поставената диагноза. Независимо
от посоченото, по делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че получаваните от пострадалия пристъпи са зачестили в причинна
връзка с произшествието. Такъв извод не може да се направи от двата амбулаторни
листа от 2016 г., тъй като пострадалият е бил насочен към изследвания, които
няма данни да са били направени, нито от показанията на свидетелката М.. Съдът
не кредитира показанията на М. поради вътрешната им са противоречивост – от
една страна, че преди ПТП на детето му е било минало, разбирано в смисъл на
липса на пристъпи, но от катастрофата пак ги е получил, а от друга – че преди
ПТП е получавал пристъпи на 2-3 дни, а след това – ежедневно. Показанията
противоречат и на обективните данни от медицинската експертиза, приета по
делото: свидетелката дава като пример пристъпи на детето, получавани вкъщи, в
детската градина, където детето е плачело за майка си, в училище след скарване
в училище, а според вещото лице такива пристъпи са психогенните (или
псевдоепилептични) припадъци при конверзионно разстройство, възможни са и
афект-респираторни при плач, които също не са епилептични припадъци, а с
патогенеза на синкопи. Ето защо съдът не приема за доказано твърдението за
влошено протичане на заболяването епилепсия при ищеца, което да е в причинна
връзка с произшествието.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на товарен автомобил „МАН 19.403 ФЛС“
с рег. №*****, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.44, ал.2 ЗДвП при невъзможност за безопасно разминаване с насрещно движещия се лек
автомобил поради наличието на препятствие – спрял автомобил в неговата пътна
лента, водачът на товарния автомобил не е спрял, за да пропусне насрещно
движещото се пътно превозно средство. Съдът
намира, че от медицинските документи и съдебно-медицинската експертиза и
гласните доказателства се установява, че в причинна връзка с произшествието
пострадалият е получил порезна рана в
областта на левия клепач и психологични страдания – стрес и страх от автомобили.
Не се установява твърдяното мозъчно сътресение, тъй като според заключението на
вещото лице не са налице клинични данни за получаването му. Не се установява
твърдяното нарушение на акомодацията, констатирано с амбулаторен лист повече от
2 месеца след произшествието, да е в причинна връзка с ПТП, тъй като според
вещото лице то означава, че се вижда размазано за известно време, но това не е
свързано с прекарана черепно-мозъчна травма и в случая не са констатирани
нарушения в зрението. Не се установява твърдяното зачестяване на епилептични
пристъпи в причинна връзка с произшествието.
Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и
ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради
това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вид и характер на увреждането – порезна рана в областта на левия
клепач; интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване – 1-2
месеца, липсата на трайни последиците от полученото увреждане за З.то на
пострадалия. Не се установи в причинна връзка с произшествието пострадалият да
е получил останалите твърдяни увреди - мозъчно сътресение, нарушена акомодация
и зачестили епилептични припадъци. Съдът съобрази негативните изживявания на
пострадалия, който към датата на произшествието е бил на 10 години; ранната му
възраст, при която личността е в процес на развитие и психиката му не е така
устойчива, както при възрастен индивид; формиралия се в резултат на
произшествието страх от автомобили, сведения за който се съдържат в показанията
на свидетелката М.. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 7000 лв., обусловен преимуществено от
ранната възраст и неминуемата психологическа травма, стрес и страх от
автомобили.
Неоснователно е възражението, че принос в
настъпване на произшествието има и водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
******. При съпричиняване по
чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /в
посочения смисъл – решение № 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на
ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. За целите на настоящото
производство не се налага съдът да изследва приноса на всеки от участниците в
произшествието, доколкото искът е предявен само срещу застрахователя на един от
участниците в ПТП, като в същото време не е предявен обратен иск срещу другия
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на
собственика на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, което би обусловило необходимост
съдът да се произнесе по въпроса какъв е бил приносът на отделните участници.
Основателно е възражението за съпричиняване:
Между страните не е спорно обстоятелството, че
детето е пътувало на задната седалка в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ******, в скута на баба си. Съдът
намира за неоснователно твърдението на ответника, че детето е следвало да се
превозва с помощта на обезопасителна система в автомобила. Съгласно § 6, т.48
от ДР на ЗДвП „система за обезопасяване на деца“ е комплект от компоненти,
които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с
осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и
в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат
закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от
увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство
посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника. Според чл.137б ЗДвП
системите за обезопасяване на деца се класифицират в пет групи и в два класа.
Класификацията по групи е с оглед теглото на детето, а по класове – с оглед
конструкцията на обезопасителната система. Чл.137в ЗДвП въвежда като критерий и
ръста на детето. В случая по делото не са ангажирани доказателства за ръст и
тегло на детето към момента на ПТП, от които да се направи извод, че то е
следвало да се превозва с помощта на обезопасителна система.
Съгласно чл.137а ЗДвП обаче детето е следвало да
пътува с поставен обезопасителен колан. След като е стояло в скута на баба си,
детето няма как да е било с предпазен колан. Тази констатация обаче не е
достатъчна, за да обуслови съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. При условията на пълно и главно доказване следва да се установи,
че ако детето беше с предпазен колан, процесното увреждане нямаше да настъпи. В
заключението на АТЕ не е даден отговор на този въпрос, тъй като към момента на
изготвянето му между страните не е било отделено като безспорно обстоятелството
къде е седяло детето в автомобил, но в проведеното на 22.11.2017 г. открито
съдебно заседание вещото лице е изяснило, че ако детето е било с поставен
колан, тялото му е щяло да се задържи и да не получи удари в интериора на
автомобила. Горното обуславя основателност на възражението на ответника за
съпричиняване, което съдът определя на 1/5.
По изложените съображения предявеният иск следва
да се уважи за сумата от 5600 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и законната
лихва върху присъдената сума, считано от 22.10.2015 г. – датата на деликта до окончателното й
заплащане.
Относно актуалния граждански статут на ищеца съдът
констатира следното: Детето е с неизвестен баща и майка: С.М.А., ЕГН **********,
видно от представеното удостоверение за раждане (л.13). След молба на бабата и
дядото, в която се твърди, че майката не полага грижи за детето и
местонахождението й е неизвестно, със заповед № ЗД-ЗД01/0048/26.08.2009 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч (л.14) детето е настанено
временно до навършване на пълнолетие при М.С.А. и М.И.А.– баба и дядо по
майчина линия до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.4 Закона за закрила
на детето. С решение от 11.11.2015 г. по гр.д. № 1773/2015 г. на Ловешкия
районен съд А.С.М. е настанен за срок от три години в семейството на М.С.А. и М.И.А..
Бабата на детето е починала на 28.10.2017 г. В периода 29.01.2018 г. –
22.06.2018 г. потребностите на детето са задоволявани от Център за настаняване
от семеен тип за деца и младежи 3 – гр.Ловеч, като настаняването му там е
потвърдено с влязло в сила на 19.04.2018 г. решение № 108 от 27.03.2018 г. на
ЛРС. Със заповед № ЗД/Д-ОВ-039/22.06.2018 г. А.С.М. е настанен в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания 2 – гр.Ловеч.
Съдът намира, че с оглед конкретните данни по
делото - към момента на постановяване на съдебното решение ищецът е малолетен,
със законен представител (майка) с неизвестно местонахождение и настанен Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи 3 – гр.Ловеч, следва да упражни
вменените от закона (чл.1, ал.4 ЗЗД) правомощия служебно да охрани интересите на
детето. В тази връзка съдът намира, че определеното обезщетение следва да се
изплати по открита на името на ищеца банкова сметка, ***граничено с
оглед императивната норма на чл.130, ал.3 СК, с което в най-пълна степен ще се
съхранят интересите на детето. За решението и постановения ред за получаване на
обезщетението следва да се уведоми и институцията, която към момента полага
грижи за детето - Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи 3 –
гр.Ловеч, както и на основание чл.15, ал.6 ЗЗД – на Дирекция "Социално
подпомагане" – гр.Ловеч.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 282,15 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК съобразно отхвърлената част иска, сумата от 549,12
лв. разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 274 лв. – държавна такса,
както и сумата от 300 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***,
ж.к.Възраждане, ул.******, да заплати на А.С.М.,
ЕГН **********, малолетен – действащ чрез законния му представител, неговата
майка С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** – Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи без увреждания 2, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата
от 5600 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.10.2015 г., заедно със законната лихва от 22.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, ж.к.Възраждане, ул.******,
да заплати на адв.Ц.В., с адрес ***, офис 5, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата
от 282,15 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, малолетен – действащ чрез законния му
представител, неговата майка С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** – Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи 3, да заплати на З.О. АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес: ***, ж.к.Възраждане, ул.******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 549,12 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.О. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, ж.к.Възраждане, ул.******, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 274 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща разноски.
Определеното от съда обезщетение да се изплати по открита на
името на ищеца А.С.М., ЕГН ********** банкова сметка.
***йския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Преписи
от решението да се връчат на Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи 3 – гр.Ловеч и на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Ловеч.
СЪДИЯ: