МОТИВИ по НОХД 3981/2019г.по
описа на СГС-НО, 2 състав
В
Софийски градски съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу М.П.Н.
за това, че на 31.05.2019г. около 23.25 часа в гр. София, в служебен автомобил,
маркиран като патрулен полицейски автомобил марка „Опел Астра“ с ДКН ******ММ
предложил дар – парична сума в размер на 50.00 лева на полицейски орган -
инспектор И.Ч. и инспектор К.С. – служители на 1 РУ-СДВР, назначени като
автопутрул за времето от 19.00 часа на 31.05.2019г. до 07.00 часа на
01.06.2019гл, за да не извършат действие по служба - да не задържат М.П.Н. по
реда на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР по повод извършени от него непристойни действия –
престъпление по чл. 304а вр. 304, ал.1, пр.2 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата изразява
позицията си, че в проведеното съдебно следствие по безспорен начин от
показанията на полицейските служители Ч. и С. и от заключението на изслушаната
техническа експертиза се доказва обвинението спрямо подсъдимия като те подкрепят
установената фактическа обстановка. След излагане на възприетата от него
фактология предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Прокурорът посочва
смекчаващи отговорността на Н. обстоятелства, изразяващи се в липсата на негови
предходни осъждания и младата му възраст, за да претендира налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение бъде
отложено за определен от съда изпитателен срок като му бъде наложено и кумулативно
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът
на подсъдимия моли да бъде постановен акт, с който неговият подзащитен бъде
признат за невиновен по предявеното пред съда обвинение. В своята пледоария
защитата акцентира на противоречия в показанията на полицейските служители
относно изваждане на инкриминираната парична сума от портфейл от джоба на
подзащитния му при поставени белезници на неговите ръце – действие, което
твръди, че не е и възприето от св. С.. Противоречия защитата съзира и по
отношение възприемането и съотвено невъзприемане на лица около подсъдимия при
спиране на полицейския автомобил до мястото, където се е намирал Н.. Развива се
тезата, че извършеното от Н. е несъставомерно от субективна страна, тъй като
той е имал съзнание, че със сумата от 50 лева заплаща глоба за извършени
предхождащи задържането свои действия, базирайки тезата си на отразеното в
заключението на техническата експертиза. На следващо място счита, че
полицейските служители са извършили спрямо подзащитния му провокация към
подкуп, тъй като с неоснователното му задържане по повод отправяни
неперсонализирани обидни реплики, са дали възможност за осъществяне на
процесното деяние при упражнена повече от необходимото спрямо него репресия.
Моли за постановяване на оправдателна по отношение на М.Н. присъда, която би
била и единствено справедливата.
Подсъдимият
подкрепя заявеното от своя защитник и не се възползва от предоставената му
възможност за последна дума.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.П.Н. е роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, студент, ЕГН: **********.
Свидетелите И.Ч. и К.С. били
полицейски служители – Ч. заемал длъжността командир на отделение в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 1 РУ-СДВР, а С.
– старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към 1 РУ-СДВР. От 19.00 часа на 31.05.2019г. до 07.00 часа на 01.06.2019г. те
изпълнявали задълженията си като автопатрул с позивна АП-72 в служебен
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДКН ******ММ.
Около 23.10 часа на 31.05.2019г. свидетелите се движели в град София в кв.
„Слатина“ със свалени предни стъкла на страничните прозорци на автомобила и
скорост около 5-10 км/ч, когато възприели подсъдимия, намиращ се вдясно от тях
по посока движението на автомобила на тротоар на кръстовището на ул. „Гео
Милев“ и ул. „Владово“. При преминаване на полицейския автомобил покрай подсъдимия
той отправил нецензурни изрази към Ч. и С.: „******“ и показал неприличен жест
с ръка с насочен спрямо тях среден пръст. Поведението на Н. мотивирало С. да
спре управлявания от него полицейски автомобил, двамата слезли от него,
приближили се до Н. и след като се представили го задържали за афишираното от
него непристойно поведение, слагайки му белезници. Белезниците били поставени
на ръцете на подсъдимия зад гърба. След като го задържали свидетелите настанили
Н. на задната седалка на автомобила, до него седнал св. Ч., след което тримата се
отправили към сградата на 1 РУ-СДВР. От момента на качването си в служебния
автомобил и по време на краткото пътуване до полицейското управление подсъдимият
Н. умолявал полицейските служители да го пуснат, защото трябвало да отиде на
абитуриентски бал на свой приятел, предлагайки им за това сумата от 50 лева.
Свидетелите Ч. и С. му казали, че предлагането на пари е престъпление и след
получен утвърдителен отговор от подсъдимия, последният предложил да им даде
сумата от 100 лева – по 50 лева за веки един от тях, за да го пуснат. По време
на този разговор свидетелят Ч. включил комутатора на радиостанцията, за да
записва изявленията на М.Н., уведомил дежурния офицер за случилото се и че
водят към полицейското управление задържаното лице. Преди пристигане пред 1
РУ-СДВР, подсъдимият извадил от заден джоб на панталона си намиращ се там
портфейл и извадил от него банкнота с номинал 50 лева със сериен номер БР
5731970, която оставил на задната седалка на служебния полицейски автомобил.
След пристигане пред полицейското управление в 23.10 часа била изготвена
заповед за задържане на М.Н. на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок от 24
часа, бил извършен негов личен обиск на основание чл.80 ЗМВР, при който били
намерени мобилен телефонен апарат, колан, черен кожен портфейл с надпис „ART“ и сумата от 60.00 лева. Бил
извършен и оглед на паркирания пред районното полицейско управление служебен
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДКН ******ММ,
на чиято задна седалка била намерена и иззета банкнотата с номинал петдесет
лева и сериен номер БР 5731970.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на И.Ч. и К.С.,
включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК показания на Ч., депозирани в хода на
досъдебното производство /л.25/, от доказателствения способ – заключение на
техническа експертиза /л.28-31 от материалите по досъдебното производство/, от
писменото доказателствено средство – протокол за отлед на местопроизшествие
/л.22/ и от писмените доказателства по делото – заповед за задържане на лице
/л.7/, протокол за личен обиск /л.9 от материалите по досъдебното
производство/, ежедневна ведомост, наряд /л.12 и л.13/, актове за встъпване в
длъжност /л.42 и 43 от материалите по досъдебното производство/, длъжностни
характеристики /л.44 и л.46/ и справка за съдимост на подсъдимия.
Основен
източник на доказателствена информация са показанията на свидетелите Ч. и С.,
които поради своето качество са и преки очевидци на осъщественото от подсъдимия
Н., както са и субектите, към които са отправените реплики за предоставяне на
парична сума. Едностранчивостта на показанията на тези свидетели по основни
факти, свързани с предмета на доказване по делото – време, място на деянието,
възприемането от тяхна страна на репликите на подсъдимия, както и причината за
предприемане на действия по отвеждане на Н. в сградата на полицейското управление,
мотивират съда да възприеме изнесената от тях информация като достоверна.
Съдебният състав съобрази и обстоятелството, че фактите, за които двамата свидетели
депозират показания, са в немалък в темпорално отношение аспект от момента на
възпроизвеждане на възприятията и изтеклия период неминуемо е повлиял върху тяхната
конкретика. Въпреки това, както бе отразено, по важни за правилното решаване на
спора обстоятелства, показанията на Ч. и С. са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и дори двамата свидетели изнасят информация за конкретни факти,
несъотносими към предмета на доказване по делото, но сочещи за наличен спомен у
тях за случилото се. За детайлизиране на показанията на свидетеля Ч. съдът се
възползва от процесуалната техника, съдържима в разпоредбата на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК и приобщи неговите показания, депозирани в хода на
досъдебното производство във време, по – близко до момента на възприемане на
събитията от негова страна. Тези показания и при съобразяване на гаранционната
разпоредба на ал.8 на чл. 281 НПК съответстват както на изнесените от С.
твърдения, така и на обективираното в заключението на техническата експертиза,
в което, въз основа на своите специални знания, експертът е снел на хартиен
носител информацията, записана от включения от Ч. комутатор на радиостанция. Поради
това и съдът базира своите изводи и на приобщените по този ред свидетелски
показания. Съдебният състав не се съгласява със защитата, че показанията на Ч.
и С. са противоречиви, в подкрепа на които твърдения се излагат доводи за несъответствие
в изявленията им относно липсата респ. наличието на лица около подсъдимия към
момента на възприемане на обидните реплики и жест. Тази несъответност в
изявленията им не дискредитира показанията на свидетелите, които по отношение
на основните факти, свързани с предмета на доказване по делото – предлагане на
парична сума, нейният размер, промяната в размера на предлаганата сума – от
петдесет на сто лева, причината за предлагане на сумата – да бъде пуснат, за да
посети абитуриентски бал, са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се, тъй
като тя би могла да се дължи както на изтеклия времеви период, който вече бе
коментиран, така и на професионалните функции на двамата свидетели, които
перманентно са свързани с идентични случаи по неспазване на обществения ред или
негативно отношение към служители на реда. По отношение наведените от защитата
доводи за неперсонализиране именно към полицейските служители на неприличния
жест и израз от Н. – това твърдение се оборва от категоричните и последователни
показания на св. К.С., който изрично заявява, че по време на тяхното
преминаване по пътното платно не са преминавали други пътни превозни средства
или лица и поведението на Н. е било насочено конкретно към тях - пътуващи
униформени в обозначен служебен автомобил. От обсъжданите до момента показания
се установява и причината за обективираното желание от подсъдимия за престиране
на инкриминираната сума – неотвеждане в полицейското управление на подсъдимия.
Хармония в показанията на коментираните свидетели има и по отношение на факта,
че към момента на отправяне на репликите, подс. Н. е бил с поставени белезници
и че към този момент е бил уведомен дежурният офицер в полицейското управление за
извършения арест. В подкрепа на това е и съдържимото в заключението на
техническата експертиза, което потвърждава изнесената ог
Ч. и С. информация, че са уведомили дежурния офицер за задържането на
подсъдимия, че го отвеждат към полицейското управление и той им предлага пари,
за да бъде пуснат. Предлагането на паричната сума от страна на М.Н. намира и
своето потвърждение в последващите негови действия по изваждане на банкнота с
номинал 50 лева от портфейл, намиращ се в негов заден джоб и установен
впоследствие при негов личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР и поставянето й на
задната седалка в полицейския автомобил, където е седял по време на
привеждането му до районното полицейско управление. Това действие е възприето
от св. И.Ч., който изнася твърдения както за това обстоятелстгво, така и за
възможността в положението, в което се е намирал подсъдимия – с поставени на
ръцете белезници зад гърба, да извърши физически това действие.
Показанията
на полицейските служители – свидетели по делото се подкрепят и от други
доказателствени източници – протокол за личен обиск на М.Н., извършен по реда
на чл.80 ЗМВР, който протокол съдът третира като писмено доказателство по
делото, тъй като възпроизвежда данни, които са относими към обстоятелствата по
делото и допринася за тяхното изясняване. В коментирания протокол за личен
обиск е обективирано установяване у подсъдимия на черен кожен портфейл и
парична сума от 60.00 лева. Установената парична сума по своя размер подкрепя
изявленията на Ч. и С., че подсъдимият Н. е заявил желание да им даде парична
сума от 50.00 лева /установена при извършен оглед на лекия автомобил/,
впоследствие променено на сумата от 100.00 лева, каквато всъщност той реално е
притежавал. Тези доказателствени източници мотивират настоящия съдебен състав
да приеме като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели и въз
основа на тях и на останалата доказателствена съвкупност да възприеме
фактология, на която да гради и своите правни изводи.
Не следва
да бъде подминаван въпросът относно доказателствените източници, определящи
наличието или липсата на качеството „полицейски орган” на свидетелите Ч. и С. –
въпрос, който е от съществено значение за съставомерността на деянието. В
материалите по досъдебното производство са приложени два акта за встъпване в
длъжност, от които се установява, че св. К.С. на 23.04.2015г. съгласно заповед
№ 513- 2508/17.04.2015г. на Директора на СДВР е встъпил в длъжност като старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
1 РУ-СДВР, а св. И.Ч. – на 24.04.2015г. съгласно заповед № 513-
2508/17.04.2015г. на Директора на СДВР е встъпил в длъжност като командир на
отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към 1 РУ-СДВР, чиито задължения двамата следвало да изпълняват с униформено
облекло. Тези длъжности те са заемали и към момента на порцесното деяние. От
приложените длъжностни характеристики за длъжността „полицай – старши полицай”
и „командир на отделение” се установява, че на С. и Ч. са вменени задължения по
осъществяване охранителна дейност, свързана с опазване на обществения ред,
осигуряване безопасност на движението и оказване противодействие на
престъпността – задължения, които те са изпълнявали към момента на възприемане
противоправното поведение на подсъдимия. Длъжностите, които са заемали свидетелите
И.Ч. и К.С. и функциите, извършвани от тях като автопатрул с позивна АП 72 към
момента на възприемане непристойното поведение на подсъдимия М.Н., определят
тяхното качество като полицейски орган. Именно задълженията на Ч. и С. по
опазване на обществения ред са подтикнали същите да спрат полицейския автомобил
и задържат подсъдимия Н. след отправените от негова страна псувни и неприлични
жестове спрямо тях и в този смисъл съдът не споделя заявеното от защитата, че
действията им по задържане на подзащитния му са несъразмерни на извършеното от
него и са провокирали последния към предлагане на сумата от 50 лева на
полицаите, за да го пуснат да празнува и последващото й оставяне в служебния
автомобил. Поведението на Н. е изразявало негативно отношение към полицейски
орган и задължение на този орган е да предприеме действия по преустановяване на
това поведение, включително и с ограничаване свободното придвижване на
извършителя. Не може да бъде възприета тезата, че с изпълнение на законово
регламентирани задължения от съответни длъжности лица се мотивират друг лица да
извършат противоправно поведение, прогласено от закона и за престъпление,
предлагайки парична сума на тези длъжностни лица, за да не изпълнят
задълженията си. Самият подсъдим е имал съзнание за противоправността на своите
дейстивя – за това свидетелства К.С., коментирайки, че подсъдимият чувал от
свои приятели, че „плащат си на момента и те пускат“ и че „знаел как стават
нещата“. Тези твърдения намират опора и в обективирания в техническата
експертиза запис „...да мога да отида на един приятел на бала без да имам
проблеми...С тия петдесе лева си плащам един вид глобата,тва което съм
направил...“. Тълкуването на тези реплики от страна на Н. към Ч. и С.,
разгледани в контекста и на техните изявления за предхождащо предупреждение от
тяхна страна, че предлагането на пари, за да го пуснат, е престъпление, не води
до направения от защитата извод, че подсъдимият е искал да плати глоба с
паричната сума, още повече, че той, въпреки заявеното нежелание на Ч.и С., е
извадил банкнота от петдесет лева от портфейла си и я е оставил на седалка в
полицейския автомобил.
Установените
от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимият М.Н. е предложил
дар – сумата от 50 лева на полицейски
орган
– И.Ч. и К.С. – служители
на 1 РУ – СДВР, за да не извършат
действия по служба.
Съдебният състав, обаче, прецени, че М.Н. не е осъществил
деянието в посоченото от прокурора в обвинителния акт време и съответно
предлаганата от него сума не е била свързана с неизвършване на действия от
страна на полицейските служители по задържането му, а са касаели отвеждането му
в сградата на 1 РУ-СДВР, респективно освобождаването му преди пристигане в
полицейското управление. Обвинението, по което съдът се произнася, се рамкира с
обвинителния акт и в него прокурорът изрично е посочил, че Н. е предлагал дара -
паричната сума от 50.00 лева на 31.05.2019г. около 23.25 часа, за да бъде
задържан от Ч. и Н.. Наличната по делото доказателствена маса е
непротиворечива, че Н. е бил задържан в 23.10 часа на 31.05.2019г. - от момента
на поставяне на белезници на ръцете му – момент, от който, както коментират Ч.
и С., са му ограничени правата. Именно този час е отразен и в изготвената
заповед за полицейско задържане по реда на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, съставена в
1 РУ-СДВР и двамата полицейски служители напълно добросъвестно коментират, че
от този час всъщност подсъдимият е бил задържан. Те самите на път към
полицейското управление /разстоянието до което е около 10-ина минути от мястото
на задържане на Н./ са уведомили дежурния офицер, че го „карат“ /отразено в
изследваните чрез техническа експертиза звукови файлове на комуникация между
ОДЧ и АП - 72/. При тази ситуация обективно невъзможно е в 23.25 часа на 31.05.2019г.
– 15 минути след като подсъдимият М.Н. вече е бил задържан, той да предлага на
задържалите го полицейски служители дар, за да не го задържат, а именно това
желано от подсъдимия нарушение на служебните задърлжения е инкриминирал
прокурорът. Всъщност със своето поведение подсъдимият М.Н. е вербализирал намерението си да предостави на полицейски
орган - полицейските служители Ч. и С. парична сума в размер на петдесет лева,
която да послужи като основание да не извършат те бъдещи действия – отвеждането
му в сградата на полицейското управление или да го пуснат преди отвеждането му
в сградата на 1 РУ-СДВР, но не и да бъде задържан, тъй като неговото задържане
е било факт в 23.10 часа и преди предлагане на сумата. Изразявайки по този
начин намерението си, подсъдимият всъщност е предложил дар на полицейските
служители да не извършат действия по служба – отвеждане в сградата на 1 РУ-СДВР
или преустановяване на задържането му преди отвеждането му до сградата на
полицейското управление, тъй като към момента на произнасяне на инкриминираните
реплики и оставяне на сумата на седалката в служебния автомобил подсъдимият е
бил фактически задържан и предлагането й е било обвързано не с негово бъдещо задържане
/каквото фактически е било налице/, а с отвеждането му в сградата на РПУ,
каквито са били задълженията на Ч. и С..
При тази позиция на съдебния състав и при тези налични
рамки на обвинението, с което съдът е обвързан, категорично сочещо на волята на
прокурора, че около 23.25 часа на 31.05.2019г. подс. М.Н. е предложил дар на
полицейски орган да не извърши действия по служба – да не бъде задържан, при
положение, че към момента на предлагане на дара той вече е задържан, единствена
последица според този съдебен състав е признаване на подсъдимия за невиновен по
така предявеното му обвинение поради негова обективна несъставомерност.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: