О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Никопол, 14.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
като разгледа докладваното гр.д. 574 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана
е ИМ от И.Н.И. ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника си адв.Б. ПлАК, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, като се иска съда да
установи, че ищеца не дължи на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от
701.58 лв., представляваща начислена по едностранна корекция на сметка за
електроенергия, за която е издадена фактура N *********/ 04.10.2019г.Претендират се и разноски.
След поискано от съда уточнение ищеца е заявил, че посочената сума от 701.58
лв. е заплатена на ответника, за което е представен и системен бон.
В отговора по чл.131 от ГПК ответника
излага доводи за недопустимост на иска и алтернативно за неоснователност.Твърди
се, че на 31.10.2019г. е платена фактура N *********/ 04.10.2019г. на стойност
701.58 лв. и при това положение за него липсва правен интерес от установяване
на несъществуването на вземането, което вече е платил.Изложени са съображения
за неоснователност на иска и е направено искане за неговото отхвърляне.
Съдът като взе предвид
гореизложеното, счита че съгласно правната доктрина и установената трайна
съдебна практика отрицателен установителен иск може да се предяви за защита в
случаите, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира
отричано от него право. Във всички случаи обаче установителният иск се явява субсидирана
форма на защита и влиза в действие, когато ищецът не разполага с друг иск.
Утвърдено е разбирането, че липсва правен интерес всякога, когато спорното
право може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск. Липсва
интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез
осъдителен иск, защото и чрез него ще се разреши със сила на пресъдено нещо
гражданският спор, но едновременно с това ще се постигне и присъщата му защитна
цел – принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника чрез
неговото осъждане. В настоящия казус ищецът е заплатил изцяло процесната сума
на ответника в хода на висящото производство, което обстоятелство се признава и
от процесуалния му представител. След като ищецът е заплатил изцяло процесната
сума, отричането на вземането на ответника е вече безпредметно, тъй като това
няма да доведе до връщане на платената сума в патримониума на ищеца. Това може да се случи чрез предявяване на иск по реда
на чл. 55 от ЗЗД. При уважаването на иска за неоснователно обогатяване
ответникът ще бъде осъден да върне претендираната сума, което означава, че
съдържа в себе си и установителна част, че сумата е недължимо (без основание)
платена. Изложеното по-горе мотивира у настоящия състав извод за липсата на
правен интерес за ищеца от търсената защита с предявяване на установителен иск,
поради което същият се явява процесуално недопустим. Като такова производството
по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде прекратено,
поради отсъствието на една от абсолютните предпоставки за съществуването на
правото на иск.
По изложените съображения и след
като констатира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 574/2019 г. по описа на НРС като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: