Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3664 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 17047 от 21.01.2019 год., постановено
по гр.дело № 17624/2017 г. на
СРС, І Г.О., 118 състав, е отхвърлен предявения от Д.Р.Д. с ЕГН **********
срещу „О.“ ЕООД, с ЕИК ******и „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху 2,231 %
ид.ч. от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността
„Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999
г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660 /хиляда шестстотин и
шестдесет/ кв.м., представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1971.1544
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-3/11.01.2011г. на Изп.директор на АГКК. С решението на съда е отхвърлен предявения от Д.Р.Д. с ЕГН **********
срещу „О.“ ЕООД, с ЕИК ******и „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, иск с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба и изграждане на недвижим имот от 21.04.2009 г., уточнен с т.4
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том II, дело №
299 от 04.08.2010 г., в частта за
продажба на 2,231 % ид.ч. от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София,
местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660
/хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ Поземлен имот с
идентификатор 68134.1971.1544 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изп. директор на АГКК. С решението
на съда е осъден Д.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на „О.“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лева – съдебни разноски. С решението на съда е
осъден Д.Р.Д. с ЕГН ********** да
заплати на „П.СД“ ЕООД, с ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лева – съдебни разноски.
Срещу
решението на СРС, 118 с-в е постъпила
въззивна жалба от
Д.Р.Д., подадена чрез пълномощника адв. А.Л., с искане същото да бъде отменено, като неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необосновано, и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен при условията на евентуалност един от предявените искове,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници „О.“
ЕООД, *** и „П.-СД“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.Х. оспорват
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане на направени по
делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като
настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца Д.Р.Д.
срещу ответниците „О.“ ЕООД, *** и „П.-СД“ ЕООД, гр.София,
главен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
и евентуален конститутивен
иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД/ чл.272 от ГПК/.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, че на
21.04.2009 г. в гр.София е бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба и изграждане на недвижим имот, по силата на който, съгласно чл.1, ал.1
продавачите „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******,
са се задължили да продадат на купувача Д.Д., склад № 2 на 4 етаж със застроена
площ 43,50 кв.м. и 49,06 кв.м., заедно с идеалните части от сградата и заедно
със съответното право на строеж върху урегулиран поземлен имот, върху който е
построена сградата, а именно: УПИ VІ-1544 от квартал 118 по плана на гр.София,
местността „ Драгалевци- разширение север“, целият с площ от 1660 кв.м. По
силата на така сключения предварителен договор, страните по него са се
задължили да сключат окончателен договор за покупко- продажба, с който
продавачите да прехвърлят по нотариален ред на купувача правото на собственост
върху обектите посочени в чл.1 и да изградят, и продадат на купувача описаните
в чл.1 обекти срещу заплащане на цена в размер на сумата от 43400 EUR. Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.4 от предварителния договор, продавачите са се задължили да прехвърлят на
купувача, а купувача се е задължил да приеме идеални части от земята,
съответстващи на описания в чл.1 имот.
Безспорно е по делото
обстоятелството, че на 04.08.2010 г. в гр.София е сключен договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299
от 2010 год., по силата на който „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******,
са продали на Д.Р.Д., следният недвижим имот, собственост на дружествата, в
груб строеж, находящ се в жилищна сграда в гр.София, Столична община,
Район-Витоша, местността „ Драгалевци- разширение север“, а именно: склад № 2,
вход „ Б“, ет.4, кота +8,40 метра, със застроена площ от 43,50
кв.м., състоящ се от две стаи, санитарно помещение, тераса и коридор, при
съседи/ посочени в нот.акт/, заедно с прилежащите на склада 2,231% идеални
части от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда,
съставляващо- Урегулиран поземлен имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на
гр.София, местност квартал „Драгалевци- разширение- север“ с площ по графични
данни от 1660 кв.м., при съседи/ посочени в нот.акт/ за сумата от 14021,00 лв.
В т.4 от процесния договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт
№ 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год., изрично е посочено, че
страните се договарят, че дружествата „О.“ЕООД, ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******/
продавачи/ се задължават в 30 дневен срок от въвеждане на сградата в
експлоатация с разрешение за ползване, да прехвърлят на купувача по настоящия
договор идеални части, отразени в окончателното площообразуване на сградата и
прилежащи към склада от урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата. Изрично е посочено също така, че цената на идеалните части от
урегулирания поземлен имот е включена в цената на имота, предмет на настоящия
договор. От нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 78, том ІІ, рег.№
4419, дело № 263 от 24.07.2007 г. се установява, че ответниците „О.“ЕООД, ЕИК ******и
„П.“ ЕООД, ЕИК ****** са собственици при равни квоти на Урегулиран поземлен
имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на гр.София, местност квартал „
Драгалевци- разширение- север“.
В процесния случай, ищецът Д.Р.Д.
твърди, но не установява обстоятелството, че същия е собственик на 2,231 %
идеални части от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на
гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660
/хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1971.1544 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изп. директор на АГКК. От
събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ищецът Д.Р.Д. е собственик единствено на склад
№ 2, вход „ Б“, ет.4, кота +8,40 метра, находящ се в жилищна сграда
в гр.София, Столична община, Район-Витоша, местността „ Драгалевци- разширение
север“, със застроена площ от 43,50 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарно
помещение, тераса и коридор, при съседи/ посочени в нот.акт/, заедно с прилежащите на склада 2,231%
идеални части от общите части на сградата, и заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда,
съставляващо- Урегулиран поземлен имот VІ-1544, в квартал 118, по плана на
гр.София, местност квартал „Драгалевци- разширение- север“ с площ по графични
данни от 1660 кв.м., при съседи/ посочени в нот.акт/, без да е придобил собствеността на 2,231 % идеални части от УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на
гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”, одобрен със заповед №
РД-09-50-196/01.04.1999 г., № РД-50-185/16.11.2007 г., целият с площ от 1660
/хиляда шестстотин и шестдесет/ кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1971.1544 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на Изп. директор на АГКК. Като
неоснователни следва да се преценят доводите на ищеца изложени по делото, че
същия е собственик на 2,231 % идеални части от дворното място върху което е
построена жилищната сграда/ УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София,
местността „Драгалевци - разширение север”, на основание чл.40 от ЗС.
Процесният УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността
„Драгалевци - разширение север” е собственост на ответниците по делото, като
същите по силата на чл.2, ал.4 от предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, сключен между страните на 21.04.2009 г. са поели задължение да
прехвърлят на ищеца идеални части от земята, съответстващи на описания в чл.1
имот. В т.4 от процесния договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010
год.,, изрично е посочено, че страните се договарят, че дружествата „О.“ЕООД,
ЕИК ******и „П.“ ЕООД, ЕИК ******/ продавачи/ се задължават в 30 дневен срок от
въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване, да прехвърлят на
купувача по настоящия договор идеални части, отразени в окончателното
площообразуване на сградата и прилежащи към склада от урегулирания поземлен
имот, в който е построена сградата. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца относно обстоятелството, че процесната жилищна сграда е
надлежно въведена в експлоатация с разрешение за ползване на същата. В
процесния случай, съдът намира, че не е настъпил падежът на задължението на
ответниците, като продавачи за сключване с купувача на окончателен договор за продажба
на съответните идеални части от УПИ, върху който е построена жилищната сграда,
така както страните са се уговорили в чл.2, ал.4 от предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, доуточнен с т.4 от договор за продажба на
недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в нот.акт № 129, том ІІ, рег.№
9778, дело № 299 от 2010 год.
В процесния
случай, падежът на задължението за сключване на окончателен договор за продажба
на прилежащите на самостоятелния обект - склад № 2, вход „Б“, ет.4 идеални
части от урегулирания поземлен имот, е уговорен между страните в т.4 от
процесния договор за продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в
нот.акт № 129, том ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год. В цитираната клауза
настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор е
относително определен - свързан е с настъпването на две бъдещи събития -
въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване и изготвяне на
окончателното площообразуване на сградата. По делото не е спорно, че нито едно
от тези събития не се е осъществило – сградата не е въведена в експлоатация по
надлежен ред от компетентния държавен орган с разрешение за ползване и не е
изготвено окончателно площообразуване на сградата, определящо точно припадаща
се идеална част в % или в кв.м., съответно от общите части на сградата, от
правото на строеж или от терена, върху който е застроена сградата. Следователно
не е настъпил падежът на задължението на продавача да сключи с купувача
окончателен договор за продажбата на съответните идеални части от УПИ, така
както страните са уговорили в предварителния договор, доуточнен с т.4 от договор
за продажба на недвижим имот от 04.08.2010 г., обективиран в нот.акт № 129, том
ІІ, рег.№ 9778, дело № 299 от 2010 год.
По тези съображения, след като падежът
на задължението за сключване на окончателния договор не е настъпил, предявеният
иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за
продажба на недвижим имот за окончателен, в
частта за продажба на 2,231 % ид.части от правото на собственост върху
дворното място също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са доводите на ищеца
изложени в исковата молба и по делото, че същия е собственик на 2,231 % идеални
части от дворното място върху което е построена жилищната сграда/ УПИ VI -
1544, от квартал 118 по плана на гр.София, местността „Драгалевци - разширение
север”, на основание чл.40 от ЗС. Разпоредбата на чл.40 от ЗС определя начина
на разпределение на дяловете на съсобствениците в общите части, но тя няма
отчуждително действие по отношение на собствениците на терена, които не
притежават обекти от етажната собственост. Обемът на общите части се определя
към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл.40 ЗС.
Общите части в етажната собственост се делят на две групи - по естеството си и
по предназначение. Дворът, извън застроената му част, е сред изрично изброените
в чл.38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по
предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като
обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо
съгласие на собствениците или по разпореждане на закона/чл. 63 ЗС/. Етажната
собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са
били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и са станали
собственост на тези лица, от който момент те са станали собственици и на общите
части, визирани в чл. 38 ЗС /решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.дело №
415/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.дело №
979/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 438 от 05.01.2012 г. по гр.дело №
987/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр.дело №
1718/2013 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.38 ЗС дворното място е обща част към етажната
собственост. Това е така обаче само когато всички етажни собственици са
съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място
да бъде обща част. Те могат да уговорят обаче, че дворното място ще остане
съсобствено. В този смисъл положението на земята, върху която е изградена
сграда етажна собстветност е сходно /но не аналогично/ с това на общите части по
предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. Това разбиране
произтича от възможността, предвидена в чл.63 ЗС, сграда или самостоятелен
обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото
на собственост върху терена. Възможно е част от съсобствениците на терена да не
притежават обекти от етажната собственост, защото са учредили само право на
строеж. В този случай след построяването на сградата-етажна собственост те не
изгубват правото на собственост върху терена или идеална част от него, защото
съгласно чл.99 ЗС правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го
придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата или
самостоятелен обект от нея, но той не придобива с изграждането й право на
собственост върху терена. Нормата на чл.40 ЗС определя начина на разпределение
на дяловете на съсобствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие
по отношение на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната
собственост. Щом собствеността върху сградата или част от нея може да
принадлежи на лица, притежаващи право на строеж, различни от собствениците на
терена, то и дворното място придобива статут на обща част на етажната
собственост само по волята на страните. В този случай собственикът на отделен
обект от етажната собственост притежава правото на строеж за него без да
притежава идеална част от терена. Такъв е и процесния случай, тъй като ищецът
притежава единствено идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, но не притежава в собственост 2,231 % ид.части от правото на собственост
от терена/ земята върху която е построена жилищната сграда/. Този извод се
подкрепя и по аргумент на по-силното основание, произтичащ от изменението на
чл.66, ал.2 ЗС/ДВ.бр.33/1996г./, който допуска да се уговори при учредяване
право на строеж с погиване на постройката то да се погаси, т.е. да се прехвърли
обект на собственост без правото на строеж върху него. Аргумент в тази насока е
и обстоятелството, че дворното място може да е със значително по-голяма площ,
която да не изчерпва нуждите на етажната собственост и да може да има и друго
предназначение. Ако обаче етажните собственици изразят воля дворното място, на
което са съсобственици да бъде обща част, то правата върху него се определят по
правилото на чл.40 ЗС / решение №661/02.11.2010 г. по гр.дело № 1437/2009 г. на
І г.о. на ВКС/.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗС
урежда признатата правна възможност на собственика на терен да разпореди в
полза на друго лице собствеността само по отношение на вече построена,
съществуваща постройка върху неговата земя. Тълкувайки тази разпоредба в
контекста на ал.3 на чл.63 ЗС, собствеността на постройката се прехвърля в
чуждия патримониум “отделно от земята под нея”. След прехвърлянето т.нар. суперфициарна
собственост има самостоятелно, независимо от това на терена върху който е
изградена, съществуване в гражданския оборот и като обект на право на
собственост може да бъде предмет на разпоредителни сделки без обаче това
разпореждане да променя статута на терена като чужда собственост, а земята
остава изцяло собственост на прехвърлителите. По силата на разпоредителна
сделка никой не може да получи нещо, което праводателят му не е притежавал.
Така и суперфициарният собственик, когато се разпорежда с придобитото право на
собственост на постройката, изградена в чужд недвижим имот, не може да
прехвърли на правоприемника си нещо, което не е притежавал, а именно идеални
части от терена като обща част. При разпореждане на целия обект на
суперфициарна собственост или на части от него, не се засяга собствеността на
чуждия терен, а доколкото от единия обект се обособяват повече от един и се
създава режим на етажна собственост, то общи части са само общите части на
сградата при условията на чл.40, ал.1 ЗС / Решение №191/18.07.2011 г. по
гр.дело №1414/2010г. на ВКС,ІІ ГО/. За собствениците на земята, която
последните са застроили с жилищна сграда, безспорно е налице възможността да
прехвърлят собствеността на сградата или на самостоятелни обекти от същата,
като запазят собствеността върху земята. В този случай законът допуска
създаване на етажна собственост върху сградата, при която собствениците на
етажи не са собственици на земята, тъй като същата не е обща част на такава
етажна собственост. Земята не във всички случаи е обща част, тъй като
собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без
земята съгласно предвиденото в чл.63, ал.2 ЗС /в този смисъл- решение
№181/07.07.2011г. по гр.дело №1159/2010 г. на ВКС, ІІ г.о./. Очевидно такъв
е и процесния случай, в който ответниците, като собственици на земята върху
която е построена сградата са прехвърлили на ищеца собствеността върху склад в
жилищната сграда, без 2,231 % идеални части от дворното място върху
което е построена жилищната сграда/ УПИ VI - 1544, от квартал 118 по плана на
гр.София, местността „Драгалевци - разширение север”.
На следващо място, съдът намира, че
макар и да разграничава “земята върху която е построена сградата” от “двора”,
чл.38, ал.1 ЗС не третира тези две части различно, тъй като те съставляват
заедно единен урегулиран поземлен имот /парцел/, който се подчинява на един и
същи правен режим-този, установен за общите части. Когато съсобствениците на
терена построят жилищна сграда и въз основа на съдебна делба или доброволна
договорна делба възникне етажна собственост, дворното място, върху което е
построена сградата е обща част, необходима за съществуване на постройката като
цяло. За него се прилагат нормите, относими към общите части и е недопустимо
земята да променя качеството си на обща част. Съгласно чл.40, ал.1 ЗС дяловете
на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между
стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяване на етажната собственост. Това правило съдържа забрана за
установяване на други съотношения между дяловете в общите части, различни от
съотношението между стойностите на отделните обекти, а и изключва възможността
да се определи съотношение между частите в една обща част в размер, различен от
съотношението в частите на други общи части. Доколкото законът включва в
понятието “обща част” и терена /дворното място/, върху което е построена
сградата, чл.40, ал.1 ЗС изключва възможността да бъдат валидни съглашения
между етажните собственици, по силата на които дяловете относно мястото, върху
което е изградена сградата да са несъответни на съотношението между стойностите
на отделните обекти. Меродавният момент, към който се преценява дали един обект
представлява обща част, е възникването на етажна собственост. Характерно за
общите части по предназначение е, че сградата може да съществува и да се ползва
и без тази обща част. Общите части по естеството си са тези, без които сградата
– етажна собственост не може да функционира, или без които етажните собственици
не могат да използват обектите си на собственост / решение № 159/02.01.2019 г.
по гр.дело № 4622/2017 г. на І г.о. на ВКС/. Дворното място е обща част на
сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при което,
ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил
самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т.е. не
представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла
на чл.38, ал.1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и
сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател
е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и
разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй
като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг
обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане
на правата му / решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.дело № 979/09 г. на І
г.о.; решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.дело № 911/11 г. на ІІ г.о.; решение
№124/20.10.2014 г. по гр.дело №2054/2014 г., ІІ г.о. на ВКС/. Когато етажната
собственост възниква при поделянето на съсобствен имот, независимо дали делбата
се извършва доброволно или по съдебен ред, припадащите се на отделните
самостоятелни обекти идеални части от общите части на сградата или дворното
място, се определят по правилото на чл.40 ЗС.
С оглед на изложеното, неоснователен и
недоказан се явява, както предявения главен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищецът е собственик на 2,231% идеални части от дворното
място, а така също и предявения при условията на евентуалност конститутивен иск
с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за
продажба на недвижим имот за окончателен в частта за продажба на 2,231% идеални
части от правото на собственост върху дворното място, и като такива правилно са били отхвърлени
от първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на
приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
С
оглед изхода на спора на въззивникът- ищец не се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция. На въззиваемите страни- ответници не следва да бъдат
присъждани разноски за въззивното производство, доколкото не е направено
изрично искане за това.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 17047 от 21.01.2019 год., постановено по гр.дело № 17624/2017 г. на СРС, І Г.О., 118 състав.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.