Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА Х.
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Х. гр. д.
№ 2197 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 9594/25.06.2018 г.,
депозирани от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., против В.М.Х.,
ЕГН **********.
В исковата и
уточнителната молба се твърди, че с ответницата е бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер №
М4065130 от 10.04.2014 г. с ID на клиента
*********, по силата на който ответницата е ползвала услуги за мобилен номер
********** по тарифен план LOOP 005 с
месечна абонаментна такса 13,90 лева с вкл. ДДС за срок от 24 месеца. Сочи се,
че договорът е подписан при общи условия, приети и подписани от ответницата.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения за
заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги, начислени в 3 бр. фактури,
издадени за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г. на обща стойност
37,77 лева. За задълженията били издадени фактури, както следва:
Фактура №
*********/19.01.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. за
сумата от 17,14 лева с падеж за плащане 03.02.2015 г.;
Фактура №
*********/19.02.2015 г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. за
сумата от 20,05 лева с падеж за плащане 06.03.2015 г.;
Фактура №
*********/19.03.2015 г. за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. за
сумата от 0,58 лева с падеж за плащане 03.04.2015 г.
Поради
изпадане в забава на ответника, на 24.06.2015 г. договорът бил предсрочно
прекратен от ищеца, като на ответницата били начислени неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Неустойката за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя е в размер на 104,22 лева
и е формирана от сбора на дължимите 9 броя стандартни месечни абонаментни такси
от датата на прекратяване до изтичане на първоначално определения срок на
договора – от 24.06.2015 г. до 10.04.2016 г. Договорът е сключен за 24 месеца и
неустойката е формирана от 9 месечни такси, всяка в размер на 11,58 без ДДС. За
това задължение била издадена фактура № *********/24.06.2015 г. с падеж на
плащане 24.06.2015 г.
Сочи се, че
по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58/2018
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което е
налице правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните
суми. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено,
че В.М.Х., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 37,77 лева - главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от
10.04.2014 г. за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
04.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 104,22 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за
далекосъобщителна услуга, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който ответницата чрез назначения й особен
представител адв. И.И. счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Заявява, че сумите, претендирани за неплатени далекосъобщителни
услуги, са недължими, а в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане
спрямо ответника на твърдяното основание и в твърдяния размер, както и
предоставянето на мобилната услуга. На следващо място, заявява, че от
фактурата, издадена за претендираната неустойка, не е посочено във връзка с кой
договор се дължи, прекратен ли е, кога и на какво основание, както и колко на
брой са абонаментните такси и от кой момент са начислени. Твърди се, че
клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер
нарушава принципа за справедливост и добросъвестност. Изложени са подробни
съображения и е цитирана съдебна практика. Сочи се още, че съгласно чл. 87, ал.
2 ЗЗД договорът е следвало да бъде прекратен с изявление в писмена форма,
каквото в случая не е налице. Заявява възражение за изтекла погасителна давност
на всички претендирани вземания. Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и присъждане
на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против В.М.Х., ЕГН **********, е издадена Заповед № 74/08.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 37,77 лева /тридесет
и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги №
М4065130 от 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 10,44 лева /десет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.04.2015 г. до
18.12.2017 г., сумата от 104,22 лева /сто и четири лева и двадесет и две
стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор за
далекосъобщителна услуга, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски в
производството за държавна такса и 180 лева /сто и осемдесет лева/ - платен
адвокатски хонорар.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на
уведомление, поради което и с Разпореждане
№ 2035/29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова
молба е образувано настоящото гр. д. № 2197/2018 г. по описа на РС – гр. Враца,
ГО, VII състав.
С влязло в
сила Разпореждане № 4563/26.06.2018 г., постановено в настоящото производство,
производството по делото е прекратено в частта за сумата от 10,44 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.04.2015 г. до 18.12.2017 г.
поради отказ от иска и е обезсилена заповедта за изпълнение в посочената част.
По делото е
представен Договор № ********* от 10.04.2014 г. с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги от оператора „Мобилтел“ ЕАД на абоната В.Х., като
услугите се предоставят при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите /чл. 3.1/. В чл. 3.2 от
договора е посочено, че същият урежда условията, валидни за всички услуги, а
всяка конкретна избрана от абоната услуга или пакет от услуги се описват в приложение,
неразделна част от договора.
Съгласно чл.
3.3, за всяка услуга, ползвана от абоната, се прилагат действащите общи условия
за съответната услуга и се посочват в приложенията по чл. 3.2.
Представено е
Приложение № 1 към Договор № ********* от 10.04.2014 г. – Условия за ползване
на тарифен план LOOP 005, съгласно което на
ответницата се предоставят електронни съобщителни услуги с телефонен номер **********
по абонаментен план LOOP 005 със срок на действие на договора 24 месеца срещу
заплащане на посочените в чл. 3 месечна абонаментна такса от 13,90 лева и цени
на предоставени услуги. Съгласно приложението, същото влиза в сила на
16.04.2014 г. /чл. 5.1.1/ и изтича на 16.04.2016 г. /чл. 5.2.1, изр. последно/.
Съгласно чл. 5.3.1
от Приложение № 1 за в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това приложение, договора или общите условия, в това число ако по негово
искане или по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване.
Представени
са следните фактури:
Фактура № **********/19.01.2015
г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. на стойност 17,14 лева с
ДДС и срок на плащане 03.02.2015 г.,
Фактура № **********/19.02.2015
г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 20,05 лева с
ДДС и срок на плащане 06.03.2015 г.,
Фактура № **********/19.03.2015
г. за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. на стойност 0,58 лева с
ДДС и срок на плащане 03.04.2015 г.
Фактурите са
придружени от подробни справки за потреблението /Приложение А/ през съответния
отчетен период, от които са видни ползваните от абоната за съответния отчетен
период услуги – вид и количество /съответно минути, брой или мегабайти/.
Представена е
**********/24.06.2015 г. за сумата от 104,22 лева – неустойка.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са два
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
Искът е предявен за сумата от 37,77 лева, представляваща стойността на доставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от
10.04.2014 г. за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018
г. до окончателно изплащане на вземането;
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
фактическия състав, както следва: 1. че между страните са били налице
облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни
услуги № М4065130 от 10.04.2014 г.; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си,
определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. стойността на доставените услуги по договора за
посочения период.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 10.04.2014 г. между ищцовото дружество и ответницата
е сключен договор за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги
съгласно посочените в него и Приложение № 1 към него условия /срок на договора,
цена за услугите и срок за плащането им/.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи изпълнение на задължението си по договора да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това
обстоятелство са представени 3 броя фактури за процесните отчетни периоди,
заедно с приложение за потреблението на ответницата, в които подробно са описани
потребените услуги – брой минути разговори към мобилната мрежа на МТел и извън
нея, пренос на мобилни данни, абонаментни такси, СМС-и и др. Срещу същите няма
данни абонатът да е възразил. Ето защо възраженията в отговора на исковата
молба относно липсата на доказателства за реално предоставяне на мобилните
услуги са неоснователни.
Общата стойност на потреблението за
исковия период от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г. е 37,77 лева, която сума
включва дължимите абонаментни такси, стойността на телефонните услуги, СМС-и,
интернет, абонаментни такси и ДДС.
Неоснователно е възражението, заявено в
отговора на исковата молба, за изтекла погасителна давност по отношения на
вземанията по трите издадени фактури. Видно е, че срокът за плащане на първата
от тях е 03.02.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано в съда на 04.01.2018 г. Следователно тригодишната погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД не е била изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
С оглед гореизложеното, искът с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС по сключения
договор за мобилни услуги е изцяло основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 37,77 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на доставени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4065130 от 10.04.2014 г. за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г.
включително.
Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен за сумата от 104,22 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор
за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г.
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г.; 2. наличие на клауза за неустойка за предсрочно прекратяване като елемент от съдържанието на посочения договор, 3. едностранно прекратяване на процесния договор от ищеца по вина на потребителя, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
Твърди се, че сумата от 104,22 лева е формирана от сбора на дължимите 9 броя стандартни месечни абонаментни такси от датата на прекратяване до изтичане на първоначално определения срок на договора – от 24.06.2015 г. до 10.04.2016 г.
Както бе посочено по – горе, от представените
по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и
ответницата е сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от
10.04.2014 г.
Съгласно чл.
5.3.1 от Приложение № 1 за в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това приложение, договора или общите условия, в това число ако по негово
искане или по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване.
Съдът намира, че клаузата в чл. 5.3.1 от договорите,
уреждащи задължение за абоната за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края на срока на
договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което и не
пораждат задължения за ответника Х..
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, която е в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на неговия първоначално
уговорен срок, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната
месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор
и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на първоначално
уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015
г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т.
д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. В настоящия случай и от особения
представител на ответника в отговора на исковата молба е заявено възражение за
нищожност на тези договорни клаузи поради противоречие с добрите нрави, което е
основателно.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че
възражението, заявено в отговора на исковата молба, за изтекла погасителна
давност по отношения на вземането за неустойка, е неоснователно. Видно е, че
неустойката е начислена на 24.06.2015 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано в съда на 04.01.2018 г. Следователно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД не е била изтекла към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. Ответникът не
претендира и не е представила доказателства да е сторила разноски в
производството, поради което и такива не й се дължат.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 205 лева, от които 25
лева – платена държавна такса и 180 лева – платен адвокатски хонорар. От тези
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество съобразно уважената част от исковете разноски в
общ размер на 50,80 лева.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК,
инкорпориран в молба вх. № 5290/03.04.2019 г., както следва: държавна такса в
размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер на 150 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
Видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г. /л. 7/, между ищцовото дружество и Адвокатско
дружество „Г. и П.“ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева,
която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
От сторените
в исковото производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в общ размер на
87,98 лева съобразно уважената част от исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”, ул.
„Кукуш” № 1, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 37,77 лева /тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
стойността на доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г. за отчетни периоди от
16.12.2014 г. до 15.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 74/08.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, против В.М.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 104,22 лева /сто
и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за далекосъобщителни
услуги № М4065130 от 10.04.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 87,98 лева /осемдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част на исковете, както и 50,80
лева /петдесет лева и осемдесет стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 58/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….