РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Варна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20233110104935 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана от страна на Етажната
собственост, с адрес: град В., ж.к. В. № *, представлявана от управителя „Т. Е." ЕООД, ЕИК
* /с правоприемник „Т.-*“ ЕИК */ срещу А. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. №
*, ет.*, искова молба с обективирано искане с правно основание чл. 422 ГПК с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че А. А. Г., ЕГН ********** дължи
на Етажната собственост с адрес: град В., ж.к. В. № *, представлявана от управителя „Т. Е."
ЕООД, ЕИК * сумата от 561.63 лева, дължима за периода от м.06.2021г. до м.12.2022г.,
съгласно взети решение на ОС на ЕС, за което са съставени следните протоколи – протокол
от 26.02.2021 г., протокол от 26.04.2021 г., протокол от 26.10.2021 г. и протокол от
16.05.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК в съда – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна.
В исковата молба се излагат следните твърдения: По силата на договор за
възлагане на поддръжка и управление на общи части от 08.03.2021г. ЕС на адрес гр. В., ж.к.
„В.", бл. *, представлявана от П.Н.Н. - упълномощен съгласно решение на ОС на ЕС от
26.02.2021г. е възложила на „Т. Е." ЕООД да извършва от името и за сметка на етажната
собственост всички действия и сделки, свързани с управление и поддръжка на етажната
собственост. Договорът е бил за срок от две години срещу съответно месечно
възнаграждение. На проведено ОС на ЕС на 26.04.2021г. по т.1.1. от Дневния ред, ОС е
решило, че когато бъдат предадени старите задължения на собствениците от предходния
домоуправител ще бъдат представени в таблица на информационното табло за срок от един
месец, като ако няма възражения ще бъдат въведени за събиране. Взети били и решения за
такса за ел, енергия за асансьора, такса почистване на общите сгради, за създаване на фонд
„ремонт и обновяване". На проведеното ОС на 16.05.2022 г. ЕС е решила, че възлага на
управителя на ЕС да заведе иск срещу собственикът на ап.9. Собственикът на ап. 9 в ЕС - А.
1
Г. не е заплатил в срок дължимите суми към ЕС в размер на общо 561,63 лв. включваща
следните пера - такса управление - 86,00 лв.; почистване на общи части - 1,48 лв.; Такса
асансьор и сим карта „Хебър" ЕООД - 2,66 лв.; Ел. енергия за асансьор - 1,48 лв.; Обща ел.
енергия - 0,10 лв.; задължения, предадени от предходен управител - 349,19 лв. и сумата от
120.72 лева за периода от м.06.2021г. до м.12.2022г., за попълване на Фонд „ремонт и
обновяване". Твърди се, че всички разходи, свързани с поддръжката и управлението на
общите части на сградата се заплащат ежемесечно, от всички собственици, ползватели и
обитатели на сградата, включително и ползващите си по чл. 51, ал.2 и 3. Разходите на
професионалния домоуправител се заплащат ежемесечно независимо дали апартаментът е
обитаем или не. Разходите за електрическа енергия на общите части се заплащат ежемесечно
според броя ползващи във всеки апартамент; разходите за електрическа енергия за асансьор
– пропорционално според ползващите лица в апартаментите от 3-ти до 8-ми етаж; разходите
за почистване на общите части – пропорционално според броя на обитателите, включително
и домашните любимци, подлежащи на извеждане; разходите за абонаментно обслужване на
асансьора - пропорционално според ползващите лица в апартаментите от 3-ти до 8-ми етаж.
Дължимата вноска за фонд ремонт и обновяване – пропорционално на притежаваните
идеални части в етажната собственост. Моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените в производството разноски, включително и тези в заповедното.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че искът е недопустим, поради това, че ищецът Т. Е. няма
представителна власт по отношение на представителната функция на ЕС. Излага се, че
искът е и неоснователен. Оспорват се всички твърдения в исковата молба. От приложената
справка не се установява как и по какъв начин са възникнали задълженията, нито е ясно за
какъв период са. В условията на евентуалност се сочи, че задълженията са погасени по
давност. Оспорва се, че ответникът е собственик на апартамент в сградата и твърди, че
апартаментът е необитаем, а освен това взетите решения не са валидни.
По отношение релевираното възражение за недопустимост на заявената искова
претенция от страна на ответника поради липса на представителна власт на управителя „Т.
Е.“. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между
правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице
гражданско правен спор, който е подведомствен на съда. Условията, при които правото на
иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална
легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата
/положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата
на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да
са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и
отсъства отрицателната такава, поради което исковата претенция се явява допустима и
подлежи на разглеждане по същество. По делото са представени доказателства, от които е
видно, че още към датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК „Т. Е.“ е бил
избран за управител на ЕС с административен адрес: град В., ж.к. В. № *, видно от протокол
№ * от проведено Общо събрание на 2* г. и договор за възлагане на поддръжка и
управление на общи части от * г. /представен към приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на
Районен съд – град Варна/, както и протокол № * г. и договор за възлагате поддръжка и
управление от 31.05.2023 г. С оглед гореизложените мотиви, неоснователни се явяват
твърденията на ответника за недопустимост на исковата претенция. Такова е и искането за
прекратяване на производството по делото, с оглед липсата на законово основание затова,
поради което съдът следва да го остави без уважение.
На основание събраните по делото доказателства и при съобразяване на
относимата правна регламентация, съдът установи следното от фактическа и правна
страна:
2
Като писмени доказателства по делото са приети договор за възлагане на подддръжка
и управление на общи части от 31.05.2023 г., от които е видно, че „Т. Е.“ ЕООД, ЕИК * и
упълномощеният от общото събрание на ЕС на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в град Варна, ж.к. Възраждане бл.49, вх.1 е сключен договор за поддръжка и
управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост срещу месечно
възнаграждение в размер на 134.40 лева, платимо до 30 число на месеца, през който се
управлява и поддържа сградата като дължимото възнаграждение от всеки самостоятелен
обект възлиза на 5.60 лева. Срокът на договора е две години, считано от 01.06.2023 г.,
аргумент от чл. 18 и 19 от договора. Представят се и уведомление до кмета на Район
Младост при Община Варна от 09.08.2023 г. и отговор относно уведомлението от 31.08.2023
г., от които е видно, че е извършено надлежното уведомяване затова, че „Т. Е.“ ЕООД е
избран за управител на сградата, намираща се в режим на етажна собственост, находяща се
в град В., ж.к. В. № *. Решението за приподписване на договора за поддръжка и управление
с „Т. Е.“ ЕООД е обективирано в протокол № 5 от проведено на 03.05.2023 г. Общо
събрание. От гореприетите писмени доказателства следва изводът, че „Т. Е.“ е надлежно
избран за управител на сграда, намираща се в режим на етажна собственост, с
административен адрес: град В., ж.к. В. № *.
От протокол № * г. е видно, че е взето решение на Общото събрание на ЕС на сграда,
находяща се в град Варна, ж.к. Възраждане, бл.49 да се възложи поддръжката и
управлението на „Т.“ ЕС чрез сключване на договор за поддръжка и управление, считано от
01.04.2021 г., за срок от две години. Приет като писмено доказателство по делото е договор
за възлагане на поддръжка и управление от 08.03.2021 г. /представен към приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна/, от който се установява, че между „Т.
Е.“ ЕООД, ЕИК * и упълномощеният от общото събрание на ЕС на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в град В., ж.к. В. бл.* е сключен договор за поддръжка и
управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост срещу месечно
възнаграждение в размер на 120 лева, платимо до 30 число на месеца, през който се
управлява и поддържа сградата като дължимото възнаграждение от всеки самостоятелен
обект възлиза на 5.00 лева. Срокът на договора е две години, считано от 01.04.2021 г.,
аргумент от чл. 18 и 19 от договора. С оглед гореприетите писмени доказателства, следва
изводът, че за процесния период от месец юни 2021 г. до декември 2022 г. е налице
задължение за заплащане на възнаграждение за осъществяване на поддръжка и управление
на жилищна сграда, намираща се в режим на етажна собственост, находяща се в град Варна,
ж.к. Възраждане, бл. 49, вх.1 от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата, с
падеж 30 –то число на месеца, през който е управлявал и поддържал сградата в размер на 5
лева.
От протокол № * г. е видно, че е взето решение за разпределение на разходите както
следва – такса ел. енергия за асансьор – според броя ползващи от ет.3 до ет.8; такса
почистване на общи части – според броя ползващи; такса обща ел.енергия – според броя
ползващи. Начинът за разпределение на разходите е обективиран и в приетия правилник за
вътрешния ред, чието приемане е онагледено в решение на Общото събрание, видно от
протокол № 2 от проведено събрание на 26.04.2021 г. Прието е и решение за учредяване на
фонд „Ремонт и обновяване“, съобразно взетите решения по т.3 като сумата постъпваща във
фонда да бъде в размер на 156 лева месечно, общо за сградата като сумата се разпредели
пропорционално според притежавания процент идеални части за всеки самостоятелен обект.
От приложения към протокола списък на присъствалите се установява, че ид.ч. за
апартамент 9 са 5.3464%.
Като писмено доказателство е приет протокол № * от проведено Общо събрание на
етажната собственост от * г., от който е видно, че е взето решение сумата, постъпваща във
фонд ремонт да бъде в размер на 156 лева месечно, общо за сградата, разпределена
пропорционално според притежавания процент идеални части за всеки самостоятелен обект.
3
От приложения към протокола списък на присъствалите се установява, че ид.ч. за
апартамент 9 са 5.3464%.
От приетия като писмено доказателство протокол № * г. е видно, че Общото
събрание на ЕС е взело решение за възлагане на управителя на ЕС да заведе иск срещу
собственика на ап.9 за събиране на задълженията по съдебен ред от името и за сметка на
етажната собственост и се взима решение сумата, постъпваща във фонд ремонт да бъде в
размер на 156 лева месечно, разпределена пропорционално според притежавания процент
идеални части от всеки собственик.
Представена е и извадка от „Т. Е.“ ЕООД, от която е видно, че задължението на А. Г.
възлиза на 5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за декември
2022 г.; 5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за ноември 2022
г.; 5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за октомври 2022 г.;
5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за септември 2022 г.;
5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за август 2022 г.; 5.60
лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за юли 2022 г.; 5.60 лв. –
такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за юни 2022 г.; 5.60 лв. – такса
управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление; почистване на общи части – 1.48 лева,
такса асансьор 2.66 лева, ел.енергия асансьор – 1.48 лева, обща ел.енергия – 0.10 лева за май
2022 г.; 5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за март 2022 г.;
5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за февруари 2022 г.;
5.60 лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за януари 2022 г.; 5.60
лв. – такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за декември 2021 г.; 5.60 лв.
– такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за ноември 2021 г.; 5.60 лв. –
такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за октомври 2021 г.; 5.60 лв. –
такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за септември 2021 г.; 5.60 лв. –
такса управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за август 2021 г.; 5.60 лв. – такса
управление и 8.34 лева – фонд ремонт и обновление за юли 2021 г. и 349,19 лева – стари
задължения;
От приетата по делото справка от Агенция по вписванията е видно, че А. А. Г.
придобива недвижим имот чрез покупко – продажба, находящ се в град В., ж.к. В. № *, ет.*.
Разпоредбата на чл. 48, ал.8 ЗУЕС посочва, че за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание. Следователно задължение за поддържане на общите части на
имоти, намиращи се в режим на Етажна собственост имат собствениците, ползвателите и
обитателите, които следва да правят ежемесечни вноски. Основанието за заплащането на
тези ежемесечни вноски е валидно взето решение на Общото събрание или правилник за
вътрешния ред. В настоящия случай се претендира заплащането на таксите за поддръжка и
управление на общите части на сградата, намираща се в режим на етажна собственост и
таксата дължима за попълване на фонд ремонт и обновление.
От представената по делото извадка от Агенция по вписванията се установява, че
ответникът е собственик на обект – апартамент № 9, находящ се на трети етаж в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в град В., ж.к. В. № *, поради което същият е
задължен да заплаща такса за поддръжка и управление на общите части, аргумент от чл. 51
ЗУЕС. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е
подал заявление, респ. общото събрание на етажната собственост да е взело решение
ответникът да заплаща половината от разходите, аргумент от чл. 51, ал.3 ЗУЕС в редакцията
към ДВ, бр.57 от 26.07.2011 г., отнасяща се до процесния период юни 2021 г. до декември
2022 г., поради което направеното възражение от страна на особения представител във
връзка с необитаване на жилището, както и че ответникът не е собственик на жилище в
4
сградата в режим на етажна собственост, се явяват неоснователни. Видно е, че е взето
решение за начина на разпределение на разходите, обективирано в протокол № 2 от
проведеното на 26.04.2021 г. Общо събрание. Това решение е залегнало и в правилника за
вътрешния ред, приет като писмено доказателство от приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на
Районен съд – град Варна и приет на проведеното общо събрание от 26.04.2021 г., видно от
т.2 от протокол № 2/26.04.2021 г. Не са представени доказателства, че взетите решения
относно начина за разпределение на разходите и правилника за вътрешния ред са атакувани
и отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са валидни и са
породили своето действие.
От протокол за проведено общо събрание на * г. и * г. е видно, че „Т. Е.“ е избрано за
управител на ЕС като му е възложено да осъществява поддръжката и управлението на
етажната собственост на сградата, находяща се в град Варна, ж.к. Възраждане, бл. 49, вх.1
като са сключение и съответни договори за възлагане на поддръжка и управление от
08.03.2021 г. и от 31.05.2023 г. Относим към процесния период е договора от 08.03.2021 г.,
доколкото същият е със срок на действие две години, считано от 01.04.2021 г. до 01.04.2023
г., поради което съдът приема, че за целия процесен период същата е дължимата и
подлежаща на заплащане такса възлиза на 5 лева като за процесния период е в общ размер
от 80 лева.
От приетите по делото протоколи от всички проведени общи събрания се установява,
че за процесния период вноската за „Фонд ремонт и обновление“ е в размер на 156 лева
месечно, общо за цялата сграда, разпределена пропорционално спрямо притежаваните
идеални части, видно от решение № 3 от протокол от проведено на * г. общо събрание на
ЕС, на сграда с адрес: град В., ж.к. В., бл. *. Същото решение е взето и на проведеното на *г.
година Общо събрание, обективирано в протокол № * г., както и на проведеното на
26.04.2021 г. общо събрание – протокол № * г. Сумата дължимо от ответника за целия
процесен период е в размер на 8.34 лева месечно, съгласно притежаваните от него идеални
части, съгласно правилото на чл. 50 ЗУЕС. От съвкупния анализ на представените писмени
доказателства се доказва, че са налице валидно взети решения на Общото събрание на
Етажната собственост относно дължимите постъпленията във фонд ремонт, поради което
съдът приема, че за процесния период същите са дължими и подлежат на заплащане. За
процесния период дължимата сума възлиза на 133.44 лева, но предвид признатия неизгоден
факт от страна на ищеца за частично плащане в размер на 6.66 лева за месец септември 2021
г. и в размер на 6.06 лева за месец юли 2022 г., дължимата сума възлиза на 120.72 лева.
С оглед горедостигнатите изводи за дължимост на месечните суми за възнаграждение
на управителя на етажната собственост и за постъпления за Фонд ремонт и обновление,
съдът дължи произнасяне по отношение на въведеното възражение за погасяване на
дължимостта на сумите по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Процесните задължения към етажната собственост имат характер на периодично
плащане като дължимата сума е определяема, ежемесечна и има един и същ правопораждащ
факт – решение на общо събрание. Поради това вземането се погасява с изтичането на
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид факта, че исковата претенция се счита
предявена, от депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК и като се съобрази
обстоятелството че заявлението е подадено на 02.12.2022 г., а също и процесния период от
юни 2021 г. до декември 2022 г., следва изводът, че задълженията не са погасени по давност.
По отношение претендираната сумата от 349,19 лева, представляваща стари
5
задължения, включена като дължима за месец юли 2021 г., съдът приема, че относно същата
липсва валидно взето решение на Етажната собственост. Позоваването на ищеца на взето
решение на Общото събрание от 26.04.2021 г. е неоснователно, доколкото на това събрание
единствено е прието, че старите задължения ще бъдат поставени на информационното
табло, след като бъдат предадени, за срок от един месец и след това въведени за събиране
при липса на възражения. Относно кои стари задължения и за кои собственици на
самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост и в какви размери, не става
ясно. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че не се установява дължимостта на
сумата от 349, 19 лева, съобразно взето решение на етажната собствост. В случая не е
допуснато процесуално нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този
смисъл решение № 287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС,
както и решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на
ВКС.
От представените писмени доказателства се установява, че за месец май 2022 г. на
ответника са начислени следните суми – почистване на общи части – 1.48 лева, такса
асансьор и сим карта – 2.66 лева, ел.енергия асансьор 1.48 лева и обща ел.енергия – 0.10
лева. За действителното извършване на тези разходи от страна на управителя на етажната
собственост на сграда с адрес: град В., ж.к. В. № * не са представени първични счетоводни
документи, от които да е видно, че за месец май 2022 г. е налице дължима ел.енергия на
конкретна стойност, както и дължима стойност за почистване и за асансьор също като
припадащата се част на ответника, съобразно взетото решение на общото събрание на
26.04.2021 г. и отразено в правилника за вътрешния ред, съответства на 1.48 лева, 2.66 лева,
1.48 лева и 0.10 лева. Представените справки, едностранно изготвени от управителя на
етажната собственост, не установяват по реда на пълно и главно доказване дължимостта и
на тези суми, начислени за месец май 2022 г. В случая не е допуснато процесуално
нарушение от страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този смисъл решение №
287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и решение №
314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че дължимата сумата от ответника е
200.72 лева като до този размер следва да се уважи, а за горницата до пълно претендирания
размер от 561.63 лева – да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Претендират се разноски от страна на ищеца в общ размер от 711 лева, включващ
заплатена държавна такса в размер на 28 лева за исковото производство и 28 лева за
заповедното производство; 250 лева – за особен представител и 5 лева за извършения банков
превод на възнаграждението за особения представител и 400 лева адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, по което съдът дължи
произнасяне. След като съобрази минималните размери на адвокатските възнаграждения,
регламентирани в Наредба № 1/2004 г., съдът намира, че претендираното възнаграждение е
в предвидения минимум, а и с оглед на предприетите процесуални действия и явяване в
открито съдебно заседание, съдът намира, че не следва да намалява същото. Сторените
разноски в заповедното производство възлизат на 75 лева – 25 лева заплатена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Не е претендирано в заповедното
производство заплащането на сумата от 3 лева за банков превод на държавната такса, поради
което не може същата да се претендира едва в исковото производство за първи път,
доколкото със заявлението по реда на чл. 410 ГПК, следва да се заяви и какви разноски се
претендират да бъдат възложени. Предвид частичното уважаване на исковата претенция,
съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 244.10
лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция за исковото производство и в
размер на 26.80 лева – за заповедното производство, съразмерно с уважената част.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Етажната собственост, с
адрес: град В., ж.к. В. № *, представлявана от управителя „Т. Е." ЕООД, ЕИК * /с
правоприемник „Т.-*“ ЕИК */ и А. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *, ет.*,
на основание чл. 422 ГПК, че А. А. Г., ЕГН ********** дължи на Етажната собственост с
адрес: град В., ж.к. В. № *, представлявана от управителя „Т. Е." ЕООД, ЕИК * /с
правоприемник „Т.-*“ ЕИК */ сумата от 200.72 лева, дължима за периода от м.06.2021г. до
м.12.2022г., съгласно взети решение на ОС на ЕС, за което са съставени следните протоколи
– протокол от * г., протокол от * г., протокол от * г. и протокол от * г. ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда –
02.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на
Районен съд – град Варна като отхвърля исковата претенция за горницата над 200.72
лева до пълно претендирания размер от 561.63 лева
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. № *, ет.* да заплати на
Етажната собственост, с адрес: град В., ж.к. В. № *, представлявана от управителя „Т. Е."
ЕООД, ЕИК * /с правоприемник „Т.-*“ ЕИК */ сумата от 244.10 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част и сумата от 26.80
лева, представляваща сторени разноски за заповедното производство, съразмерно с
уважената част
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7