Решение по дело №687/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 652
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700687
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

               652 / 1.9.2020г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

Съдия :                     ГЕОРГИ ПЕТРОВ

при секретаря        АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №687 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, исковите претенции и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 

2. Образувано е по искови претенции, заявени от Б.Г.М., ЕГН : ********** ***, с посочен съдебен адрес ***, офис № 11, адв.Е.Б., да бъде осъдена Столична Община, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр. София ул. „Московска“ № 33, да заплати на ищеца сумата от 45 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равностойни на сумата която ищеца е заплатил при подписването на предварителен договор от 08.01.2001г., претърпени от него, след установяването по съдебен ред, че М. И.Г. ЕГН********** е собственик на имота предмет на предварителния договор, които вреди са в резултат на незаконосъобразни действия на общинска администрация на Столична община, изразяващи се в издаване на Удостоверение № 000016 от 11.01.2006г. с невярно вписани данни за наследник, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Иска се да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

3. От страна на ищеца се поддържа, че е закупил с предварителен договор за продажба от 08.01.2001 год., от И.Р. Г.ЕГН**********, недвижим имот, намиращ се в гр.Велинград, представляващ жилищна сграда на три етажа, със застроена площ от 190м², с разгърната застроена площ 650,00м², в завършен вид, без довършителни работи, построена в УПИ XXV – общински, в квартал 207 по плана на града, с площ 500,00м², заедно с отстъпено право на строеж върху същото дворно място. На 25.01.2001 год., И.Р.Г. е починал, като смъртта е констатирана с акт за смърт №66 от 27.01.2001 год. на Община Пловдив.

На 16.12.2005 год., М. е предявил иск по чл.19,ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за обявяване на окончателен предварителния договор за продажба, по повод на което е образувано производство по  гр.дело №621 по описа на Районен съд Велинград за 2005 г. В хода на производството е представил Удостоверение за наследници № 001371 от 04.10.2001г., издадено от Столична община, Район Триадица, в което като единствен наследник по закон на починалия Гьошев е посочена неговата майка М.И. Г., ЕГН **********. С оглед правилно конституиране на страните в процеса, М. се е сдобил с  Удостоверение за наследници № 000016 от 11.06.2006г., издадено от Столична община, Район Триадица, в което отново, като наследник по закон на Г. е посочена М. И. Г., ЕГН **********. Искът е бил уважен, но решението по-късно било обезсилено. С оглед правилата на родовата подсъдност е било образувано гр. дело № 571 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2008г. В това производство е било представено Удостоверение за наследници № 001402 от 07.10.2008г., издадено от Столична община, Район Триадица, в което е посочено, че наследник по закон на починалия Г. е неговата дъщеря М. И. Г., ЕГН **********. С Решение № 731 от 14.12.2010г., постановено по гр. дело № 1494 по описа на Върховния касационен съд е прието, че искът срещу М. И. Г. е бил предявен на 18.11.2008г., когато е била конституирана като страна в процеса, поради което е констатирано, че срокът за предявяване на иска с правно основание чл. 19 от ЗЗД е изтекъл на 26.02.2006г. Искът на М. е бил отхвърлен, а той осъден да заплати сумата от 6930,00лв., деловодни разноски.

Сочи се, че на основание съдебно решение N965 от 03.04.2002 год., постановено по гр.д.№602 по описа на Софийски градски съд за 2001 год., в Акт за раждане на №195 от 09.08.2001 год. съставен в Столична община район Лозенец в графа „Бележки“, като баща на М.Г. е вписан И. Р. Г.. Отбелязано е, че решението е влязло в законна сила на 24.04.2002 год. Вписването е извършено на 13.05.2002год. Последвало е вписване  на детето Магдалена и в личния регистрационен картон на починалия И. Р. Г.Ищеца счита, че ответната община е била длъжна да състави, съхранява и поддържа, личния регистрационен картон на И. Р.Г., но Столична община е издала Удостоверение за наследници № 000016 от 11.06.2006г., издадено от Столична община, Район Триадица, в което е вписано невярно обстоятелство, доколкото като наследник по закон на Г. е посочена единствено, неговата майка М. И.Г., а не неговата дъщеря М. И. Г..

С влязло в сила Решение № 291 от 04.05.2018г., постановено по адм. дело № 133 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., Столична община е била осъдена да заплати на М. сумата от 6930,00лв., представляваща размера на претърпените от него вреди в резултат на заплатените деловодни разноски по прежд0е посоченото гражданско дело.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – давност и владение № 144 от 16.02.2011г., том І, дело № 101 по описа на Служба по вписвания към Районен съд Велинград, Б.М. е признат за собственик на процесния недвижим имот.

С влязло в сила Решение № 449 от 27.10.2016г., постановено по гр. дело № 664 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2016г. е признал за установено, че собственик на въпросния недвижим имот е М.И.Г., ЕГН ********** и е отменил Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – давност и владение № 144 от 16.02.2011г., том І, дело № 101 по описа на Служба по вписвания към Районен съд Велинград.

При това положение, ищеца счита, че е претърпял имуществена щета в размер на 45 000,00 лева, тоест сумата, която той е заплатил при подписването на предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот от 08.01.2001 год. Счита се, че щетата е настъпила след постановяване на решението, с което е прието за установено, че М. И.Г. ЕГН********** е собственик на процесния недвижим имот и е отречено правото на собственост на Б.М.. 

 

4. В представен по делото писмен отговор, ответната Столична Община, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр. София ул. „Московска“ № 33, чрез процесуалния представител юрк. Калоян Г. е на становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани.

Възразява се, че обезщетението, което ищеца претендира да му се дължи по никакъв не е типична последица от вредоносен резултат, причинен от общинска администрация. Счита се, че наличието на претърпени имуществени вреди в случая, не са пряка и непосредствена последица от действията на администрацията по издаването на удостоверението за наследници с невярно съдържание, поради което не е изпълнена една от предпоставките, за да бъде уважен искът по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ.

Пояснява се още, че удостоверенията за наследници № 001371 от 04.10.2001г. и № 000016 от 11.01.2006г. на И. Р.Г.са издадени въз основа на регистъра за население и данни в локална база население. За посочените години, локалната база население е била отделна за всеки един район на Столична община ( район „Лозенец“ и район „Триадица“) и актуализацията и промените в гражданското състояние се виждали само от района който ги е обработил. Съобразно доказателствения   материал по дело № 133 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., Софийски градски съд е изпратил навреме съдебното решение за произход на детето от баща Г.. Район „Триадица“ е издала удостоверение за наследници от 2008г. след представяне на служителите по гражданско състояние, на съдебното решение и акта за раждане издаден от район „Лозенец“.

Поддържа се също така, че Удостоверение за наследници № 000016 от 11.01.2006, издадено от Столична община е индивидуален административен акт, като в конкретния случай той  не е отменен по съответния ред, а и не са налице фактически твърдения и не се сочат доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че липсвала процесуалната предпоставка за допустимост на предявения иск, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно изискването на чл.204 ,л.1 от АПК.

Счита се, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, като се иска да бъдат присъдени сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

5.  Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в случая исковите претенции са доказани и основателни, поради което следва да бъдат уважени.

 

II. За допустимостта  :

 

6. Според чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В случая, това е Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като според чл. 9 от същата, за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. Съобразно чл. 11, 2 от Наредбата, за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние, а според чл. 11, ал. 5 от Наредбата, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството.

Съобразно §1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, „Административна услуга“ е издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение.

Най – сетне, според § 8 от ПДР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

 

7. Както се посочи, в случая ищеца твърди, че ответника е извършил административна услуга в противоречие със закона, като е издал индивидуален административен акт, с които се удостоверил факти с правно значение, които са несъответни  на фактите, вписани в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Това е достатъчно, в контекста на правилото на чл. 204, ал. 2 АПК, за да се приеме, че исковата молба е допустима.

 

ІІІ. За фактите :

 

8. От страна на ищеца по делото се представиха :

- Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.01.2001г., сключен между И. Р. Г., чрез пълномощника му Л. Г. И., като продавач и Б.Г.М., като купувач, относно покупко продажбата на следния недвижим имот : жилищна на 190м², с разгъната застроена площ от 650м², изградена на три етажа в груб завършен вид, без да е довършена отвътре, построена върху дворно място находя що се в гр. Велинград, при съседи - парцел XXVI, общински с ОПС на Т. О.; парцел XXIV, общински с ОПС на М. М. и улица, съставляващо по плана на гр. Велинград, парцел XXV, общински в кв. 207 по плана на града, с площ от 500м², ведно с отстъпеното право на строеж върху същото дворна място.

Според чл. І от договора, И. Р.Г. продава на Б.Г.М. собствения си недвижим имот, така както бе описан по-горе, за сумата от 45 000,00лв., която сума Г.е получил, чрез пълномощника са И. напълно и в брой от М. при подписване на договора.

В чл. ІV от договора е посочено, че купувачът влиза във владение на имота от деня на подписване на договора ;

- Удостоверение за наследници № 000016 от 11.01.2006г. на Столична община, район Триадица, в което е посочено, че след смъртта на И. Р. Г., починал на 25.01.2001г., негов наследник по закон е М.И.Г., ЕГН **********, негова майка;

- Удостоверение за наследници № 001402 от 07.10.2008г. на Столична община, район Триадица, в което е посочено, че след смъртта на И. Р. Г., починал на 25.01.2001г., негов наследник по закон е М. И.Г., ЕГН **********, негова дъщеря;

- Личен регистрационен картон на И. Р. Г., като в раздел „Деца“ на същия е отбелязано – М., ЕГН **********, Ар 195/09.08.202г. Лозенец, реш. 65/03.04.2002г., СГС;

- Решение № 731 от 14.12.2010г., постановено по гр. дело № 1494 по описа на Върховния касационен съд за 2009г., с което е отхвърлен предявения от Б.Г.М. против М.И. Г., чрез майка и законен представител Я. П. В., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключен на 8.01.2001 г. в гр. Велинград между Б.Г.М. в качеството на купувач и бащата и наследодател на ответницата И.Р. Г., б. ж. на гр. София, починал на 25.01.2001 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва: жилищна сграда на 190 кв. м. с РЗП 650 кв.м., изградена на три етажа в груб завършен вид, без да е завършена отвътре, построена върху дворно място, намиращо се в гр. Велинград, като Б.Г.М. е осъден да заплати на М.И. Г. чрез майка и законен представител Я.П. В. сумата 6 930.00 лв. разноски по делото за всички инстанции. ;

- Решение № 291 от 04.05.2018г., постановено по адм. дело № 133 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., с което Столична община е осъдена да заплати на Б.Г.М., сумата 6 930.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от  незаконосъобразни бездействия на администрацията на Столична община /район Триадица и Лозенец/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.06.2016г., до нейното окончателно изплащане. Въпросното адм. дело № 133 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г. е приложено по настоящото в хода на текущото съдебно производство  ;

- Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – давност и владение № 144 от 16.02.2011г., том І, дело № 101 по описа на Служба по вписвания към Районен съд Велинград, с който Б.М. е признат за собственик на процесния недвижим имот ;

- Влязло в сила Решение № 449 от 27.10.2016г., постановено по гр. дело № 664, по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2016г., с което е прието за установено по отношение на Б.Г.М., че М. И. Г., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: жилищна сграда на 190 кв.м. (по нотариален акт, а в действителност с РЗП около 600 кв.м.), изградена на два етажа върху дворно място общинска собственост от 500 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху същото дворно място, съставляващо парцел XXV, общински, в квартал 207 по плана на гр. Велинград ; отменен е нотариален акт № 30, том I, per. № 178, н.д. № 29 от 16.02.2011 г. на нотариус Г.Х. с № 156 в НК, който нотариален акт е вписан в СВ с акт № 144, том I, дело № 101 от 16.02.2011 г., а Б.Г.М. е осъден да заплати на М.И.Г.сумата от 6268,00лв., разноски по касационното производство.

 

9. Данните съдържащи се описаните до тук документи не са спорни между страните. Те налагат извода, че фактите заявени в обстоятелствената част на исковата молба, основани на тези документи са истинни.

 

IV. За правото :

 

10. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно процесуалния кодекс.

Следователно, иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав : причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са постановени или проявени при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

Разбира се, единствено кумулативната даденост на всички тези елементи от състава има за последица извод за основателност на исковата претенция или казано с други думи, при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се осъществи отговорността на държавата/общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

11. С оглед изложените до тук фактически и правни съображения, ще следва да се приеме, че в конкретния казус не се констатира този фактически състав да е завършен по отношение на иска за обезвреда на твърдените имуществени вреди. Съображенията за това са следните :

 

12. Имуществената вреда има две проявни форми : претърпяна загуба - щета, тоест това с което имуществената сфера на ищеца е намаляла като пряка и непосредствена последица от деликта и пропусната полза, тоест това с което ищеца несъмнено е пропуснал да увеличи имуществената си сфера, като пряк и непосредствен резултат от противоправното поведение на ответника.

В случая каза се, исковата претенция е обоснована по следния начин „… Б.Г.М. е претърпял имуществена щета в размер на 45000 лева, сумата, която той е заплатил при подписването на предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот от 08.01.2001 год. Щетата за доверителя ми е настъпила след постановяване на решението, с което е прието за установено, че М.И. Г.ЕГН********** е собственик на процесния недвижим имот и е отречено правото на собственост на Б.М. ….“. 

 

13. Очевидно, негативния по отношение на имуществената сфера на М. резултат е пряка последица от заплатената от него сума от 45 000,00лв.  с оглед на неосъществено или отпаднало основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Според отразеното в Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.01.2001г., тази парична сума е заплатено изцяло и в брой от М. на И. Р. Г., при подписване на договора, тоест на 08.01.2001г.

Казано с други думи, към този момент, не е било издадено Удостоверение за наследници № 000016 от 11.01.2006г. на Столична община, район Триадица, в което е посочено, че след смъртта на И. Р. Г., починал на 25.01.2001г., негов наследник по закон е М.И. Г., ЕГН **********, негова майка, не е било издадено и Удостоверение за наследници № 001402 от 07.10.2008г. на Столична община, район Триадица, в което е посочено, че след смъртта на И.Р. Г., починал на 25.01.2001г., негов наследник по закон е М. И. Г., ЕГН **********, негова дъщеря, която към 08.01.2001г., даже не е била родена.

Това означава, че издаването на Удостоверение за наследници № 000016 от 11.01.2006г. и Удостоверение за наследници № 001402 от 07.10.2008г. от Столична община, няма каквато и да е релация с правоотношенията установени между М. и Г. по силата на  Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.01.2001г. Сключването и изпълнението на този договор не е обусловено и не се влияе по никакъв начин от издаването на двете удостоверения за наследници.

 

14. Въпросната сума от 45000,00лв. не е била изплатена от  М. ***, а на И. Р. Г., което ще рече, че общината не е получила от ищеца нищо с оглед на неосъществено или отпаднало основание, не се е обогатила неоснователно и не дължи нищо на М..

 

15. Изложеното до тук е достатъчно за да обоснове извод за неоснователност на исковата претенция, доколкото не се установи, фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да е завършен. Не се установи, издаването на Удостоверение за наследници № 000016 от 11.01.2006г. на Столична община, да е в пряка причинна връзка със заплащането на сумата от 45000,00лв. от М., не се установи и тази сума да е получена от Столична община с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

 

IV. За разноските :

 

16. Относно размера на дължимите разноски, във връзка с чл. 144 от АПК, ще следва да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите на ответника разноски следва да бъдат определени в размер на 100,00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ искови претенции, заявени от Б.Г.М., ЕГН : ********** ***, да бъде осъдена Столична Община, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр. София ул. „Московска“ № 33, да заплати на ищеца сумата от 45 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равностойни на сумата която ищеца е заплатил при подписването на предварителен договор от 08.01.2001г., претърпени от него, след установяването по съдебен ред, че М. И. Г. ЕГН********** е собственик на имота предмет на предварителния договор, които вреди са в резултат на незаконосъобразни действия на общинска администрация на Столична община, изразяващи се в издаване на Удостоверение № 000016 от 11.01.2006г. с невярно вписани данни за наследник, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН : ********** ***, да заплати на Столична Община, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр. София ул. „Московска“ № 33, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляващи разноски по осъществена юрисконсултска защита в настоящото производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия : /П/