ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 840
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501258 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2
ГПК и е образувано е по частната жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527, ул.Панайот Волов № 29,
ЕИК *********, против разпореждане № 2910 от 22.06.2021 г. по ч.гр.д.4358/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
длъжника З. Д. И. от ***, за сумите: 61,52 лв – договорна лихва и 22,72 лв – мораторна
лихва.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни
изводите на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е недействителен. Сочи се, че
процесният договор за паричен заем е сключен при ГПР – 49,39%, и е съобразен с
императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК. Твърди се, че чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в
ДПК изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези
допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК / т.3 от Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 ЗПК/. Сочи се, че първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове креди,
като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок. Твърди се, че
в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на
Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора. Твърди
се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е
1
изпълнено, поради което се твърди, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По
отношение на възнаградителната /договорната/ лихва се твърди, че тя представлява
договореното и съответно дължимо възнаграждение на кредитора за ползването на
отпуснатата от него в заем сума. Отностно лихвения процент по процесния договор, който е
цената на услугата по предоставяне на паричния заем, се сочи, че в случая заемът е
предоставен от финансова институция по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, която отпуска заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, т. е. възможностите й в тази насока са по-ограничени в сравнение с
банките; достъпът на кредитополучателят до паричния ресурс е бърз, лесен и
необезпечен.Ето защо се твърди, че тази цена не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с
добрите нрави. Твърди се, че поради това следва да се приеме, че няма пречка страните да
уговарят договорна лихва над размера на законната такава - свободата на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на претендираното
обезщетение за забава, се твърди, че то се дължи на основание чл. 86 ЗЗД и е изчислено
върху непогасената част от главницата.
Претендира се отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и вместо
него постановяване на разпореждане за издаване на Заповед за изпълнение за сумите,
претендирани в Заявлението по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото заявление
по чл.410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника З. Д. И. от ***, за следните суми:
400 лв - главница; 61,52 лв – възнаградителна договорна лихва за периода от 23.12.2019 г.
до 17.08.2020 г.; 22,72 лв – обезщетение за забава, считано от 23.12.2019 г. до 21.05.2021 г. и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Посочено е, че вземанията на заявителя произтичат от Договор за паричен
заем № 5570806, сключен на 09.12.2019 г. между „Вива кредит“ ООД и длъжника И., което
вземане е прехвърлено от „Вива кредит“ ООД на заявителя – частен жалбоподател с
Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
Изложени са твърдения за сключен между цедента „Вива кредит“ ООД и
длъжника Договор за паричен заем за сумата от 400 лв, срещу задължението на длъжника
като кредитополучател да върне заема на 18 бр. равни двуседмични погасителни вноски.
Посочено е, че страните са се съгласили договорната лихва по заема да е в размер общо на
61,52 лв. Изложени са твърдения, че крайният срок на погасяване на кредита е бил
17.08.2020 г., но заемателят не е заплатил нито една вноска от дължимия заем, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на 22,72 лв, както и законна лихва за забава до
окончателното изплащане на задължението.
Към заявлението са приложени Договор за паричен заем „Вива Стандарт“ 14 №
5570806 от 09.12.2019 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжника И., от който е
видно, че дружеството е предоставило на длъжника паричен заем в размер на 400 лв при
договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32% и ГПР в размер на 49,39%,
който заем е платим на договорени 18 погасителни двуседмични вноски, всяка от които в
2
размер на 36,55 лв, включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане с дата на последно плащане – 17.08.2020 г.
По заявлението е издадена Заповед № 1428/21.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 400 лв - главница; законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 61,95 лв,
включващи 20,65 лв – държавна такса и 41,30 лв - юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение, е
отхвърлено заявлението за сумата от 61,52 лв – възнаградителна договорна лихва и за сумата
от 22,72 лв – мораторна лихва. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че
вземането е основано на договор за паричен заем, който е недействителен, съгласно чл.10а,
чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради което потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък. Изложени са
съображения, че „Допълнителната услуга“ по експресно разглеждане на документи, не
едопълнителна по см.на чл.10а, ал.1 ЗПК, а е част от възнаграждението за предоставения
кредит, умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите. Посочено е, че съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички
разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Посочено е, че т.нар.“допълнителна услуга“ не фигурира в общите разходи на потребителя,
макар стойността й да се отразява на стойността на ГПР. Посочено е още, че неясната
формулировка на параметрите на кредита поставя потребителя в невъзможност да разбере
начина, по който се формират разходите и тяхната величина. На следващо място е прието, че
клаузата за договорна лихва е недействителна на самостоятелно основание – поради това, че
надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочено е, че поради изначалната
недействителност на договора, потребителят дължи на заемодателя, съотв.на цесионера,
само чистата стойност на кредита.
Настоящия състав не споделя становището на районния съд, че процесния
договор за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19,
ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи чистата стойност на кредита,
респективно неплатения остатък.
Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в
производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В
случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК
индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер за всяко от
отделните пера (главница, договорна и мораторна лихва, законна лихва върху непогасената
главница), налице са данни за завършен фактически състав на цесията предвиден в чл.99 от
ЗЗД, т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на претендираните вземания за главница, договорна и мораторна лихва в
посочения размер и период. Твърдения за съществуването и изискуемостта на вземане за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за паричен заем не са били
изложени. Липсва и претенция за такса за Допълнителна услуга за експресно разглеждане на
заявката /196,38 лв съгласно чл.1, ал.3 от договора за паричен заем/, поради което, според
настоящия състав, съображенията на заповедния съд относно недействителността на
договора за паричен заем поради невключването в ГПР на такса за Допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката, не кореспондират с претенцията на заявителя.
3
Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане произтича
от разпоредбата на чл.411, ал.2, ал.2 от ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се
издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави. В случая предмет на заявлението са вземане за неплатена
част от главницата, законната лихва върху нея, начислената договорна и мораторна лихва за
посочени в заявлението периоди от време. Предвид обстоятелството, че с депозираното пред
съда заявление, жалбоподателят не е претендирал вземане за такса за Допълнителна услуга
за експресно разглеждане на заявката, следва да се приеме, че не са били налице законовите
предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, районният съд да извършва преценка за
съответствието на включена в ДПК клауза за такса за Допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката със закона, да изследва, дали същата води до нарушение на
императивна правна норма - чл.19, ал.4 ЗПК, както и дали същата противоречи на добрите
нрави.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че приемайки че
договорът за кредит е недействителен, поради противоречие на клауза за такса за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката със закона, съдът е излязъл
извън обективните предели на дължимата потребителска защита по см. на чл.411, ал.2, т.2 от
ГПК, и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на които се претендират
уговорените с ДПК договорна и мораторна лихви.
Съдът намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд за
недействителност на клаузата за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави
поради това, че уговореният размер на договорната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва.
Както се посочи по-горе, уговореният между страните по процесния договор за
заем годишен лихвен процент, е 40,32%, при законна лихва в размер на 10% към датата на
подписване на договора.
В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е
подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.
С текста на чл.9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана
единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта,
че размера на ГПР (49,39%), в който е включен ГЛП, е съобразен с разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно
противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се издаде заповед за
изпълнение против длъжника за сумата 61,52 лв, представляваща неизплатено задължение за
договорна лихва.
Жалбата е основателна и в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от
22,72 лв, представляваща лихва за забава от датата на първата неплатена вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В чл.7, ал.1 от договора е уговорено, че при забава
на която и да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в размера на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до
неговото пълно погасяване.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.
4
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2910 от 22.06.2021 г. по ч.гр.д.4358/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527,
ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу длъжника З. Д. И. с ЕГН **********, от ***, за
сумите: 61,52 лв – договорна лихва и 22,72 лв – мораторна лихва, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1527, ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, срещу длъжника З. Д. И. с ЕГН
**********, от ***, за сумите: 61,52 лв – договорна лихва и 22,72 лв – мораторна лихва,,
дължими на основание Договор за паричен заем № 5570806/09.12.2019 г., сключен между
длъжника З. Д. И. и „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5