Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 21.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9952 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Н.Н.Н., действащ чрез законния си представител Д.Й.Н. срещуС.„Н.Б.НА
Б.А.З.“ обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 497 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 120000,00лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сума в
размер на 2442,00лв, обезщетение за
причинени имуществени вреди, по повод възникнало на 11,06,2016год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 03,05,2016год. до
окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 11,06,2016год.,
около 11,15часа, по път I-9, с. Приселци, до дом № 12 се движил лек
автомобил, с марка „Опел Астра“, с молдовски рег. № ******, управляван от водача А.Ц., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е съобразил поведението си със съществуващите опасности на
пътя, не възприел наличието на пешеходеца Н.Н.Н., в резултат на което го
блъснал. Вследствие на произшествието са причинени телесни повреди на ищеца,
които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и битови неудобства. Твърди се, че във връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство. Поддържа се,
че делинквента има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователя „М. - СА“. Посочва се, че произшествието е предизвикано от МПС с
чужда регистрация на територията на Република България, при което е пострадал
български гражданин и в този случай, на осн. чл. 511 и сл. от КЗ, следва да се
ангажира отговорността на ответника, в качеството му на представително бюро.
Твърди се, че пред ответника е заведена щета с № 05-17-ЕН-063-MD. Навеждат се доводи, че във връзка с претърпените телесните увреждания,
ищецът е направил разходи за лечение-закупуване на титаниева мрежа, които също
подлежат на обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Сдружение Н.Б.НА Б.А.З. в указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва да са възникнали елементите на
деликтната отговорност на водача на автомобила. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е нарушил
правилата чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, вр.чл.125, ал.3 от СК. Оспорва обемът на
претърпените от пострадалото лице увреждания. При условията на евентуалност
излага доводи за прекомерност на предявената претенция за обезщетение. Оспорва
размера на претърпените имуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна лихва,
както и началния момент, от който се дължи законна лихва върху претендираното
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените
доказателства –констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 11,06,2016год.,
съставен от МВР Варна се установява, че на 11,06,2016год., е реализирано ПТП на главен път І-9, с Приселци до дом №123, на ул.Централна,
с участието на моторно превозно средство, с марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.
******управлявано от А.Ц., при което е пострадал Н.Н.Н. –пешеходец и на
когото са причинени травматични увреди.
С постановление
от 24,11,2017год. на Районна прокуратура Варна е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №2146/2016 по описа на
ІV РУ ОД на МВР Варна, за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК на осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1,
т.1 от НК.
Заявена е претенция вх.№2-0527/08,02,2017год. за
изплащане на обезщетение до ответника,
по която не е определено и изплатено обезщетение.
С писмо изх.№ 1-0428/14,02,2017год. НББАЗ е отправило искане до процесуалния
представител на ищеца за представяне на документи и краен постановен акт по воденото досъдебно производство.
В съдебно заседание проведено на 27,04,2018год. по
реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че лек автомобил Опел се намира обичайно извън територията на Р.България.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на
път свързващ гр.Бургас с гр.Варна. Пътя се състои от едно платно и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният лек автомобил „Опел” се е движил по пътя в дясната пътна лента с
посока от гр.Бургас към гр.Варна, със скорост на движение 60км/ч. В същото
време, пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение, от
дясно на ляво за посоката на автомобила. Водачът на процесния автомобил е
реагирал с отклоняване на автомобила под малък ъгъл наляво и задействане на
спирачната система аварийно. Въпреки това се е реализирало ПТП. Автомобилът с
предната си дясна част странично в зоната на преден десен калник, е ударил
пешеходеца
от лявата му страна. Вследствие на
удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходеца, той е бил качен
върху предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си до предното
стъкло и го е счупил. След удара, тялото на пешеходеца е преминало в дясно от
автомобила и си и установило върху платното за движение. Причина за произшествието е
навлизане на пешеходеца в опасната зона за спиране на автомобила. Изложено е
становище произшествието да е било предотвратимо от водача на МПС при
установената скорост от 60км.ч. при
спокоен и бърз ход на пешеходеца. Не са
налице данни за пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието. Във
вариант спокойно бягане на
пешеходеца или по-бързо водачът на
автомобила не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при скорост от 60км.ч. е 39,80м. Всеки от участниците в
произшествието е имал възможност да възприеме другата страна предвид
отстоянието на автомобила до мястото на удара в рамките на /73,47м. до 38,71м.
в зависимост от начина на пресичане на
движението на пешеходеца./ При изслушване на заключението в съдебно
заседание е дадено уточнение, че произшествието е настъпило в населено място, поради
което разрешената скорост на движение е 50км. При движение със скорост 50км /ч, водачът на МПС е
имал възможност да спре преди мястото на удара. В ситуация при спокойно бягане
на пешеходеца, водача не е имал
възможност да спре. При вариант на спокойно бягане, в момента на стъпване на
платното за движение, скоростта на автомобила би трябвало да бъде 43,8км/ч, за
да може водача да спре преди мястото на удара. Ако се е движел със скорост 50
км/ч нямаше да настъпи удар, за предпоследния вариант-бърз ход.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което следва да бъда кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
І. Черепно-мозъчна травма състояща
се от следните компоненти:
- Контузия на мозъка средна степен на тежест;
- Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
лява задна теменна област на главата;
- Линейно счупване на лява тилна кост на черепа
- Разкъсно-контузна рана в лява теменно-тилна област на
главата с разкъсване на тилния мускул;
Канстатираните травматични увреди в своята съвкупност/контузията на
мозъка,травматичния кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява задна
теменна област на главата и линейното счупване на лява тилна кост на черепа/ реализират
медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота.
Разкъсно-контузната рана в лявата теменно-тилна област на главата
с разкъсване на подлежащия тилен мускул е
причинило на ищеца болки и страдания. Възстановителният
период при средна по тежест контузия на мозъка с травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка и линейно счупване на черепа при пациент на възрастта
на ищеца е в рамките на една година при правилно протичане на оздравителния
процес и липса на усложнения. Разкъсно-контузната рана на главата оздравява за
период от три седмици като конците се свалят на 7-8 ден от поставянето им.
Проведено е комплексно болнично лечение в
Клиника по неврохирургия на МБАЛ „Света Анна-Варна”АД включващо режим на легло,
активно неврологично наблюдение, оперативно лечение, медикаменти. Проведени били
параклинични/кръвни/ и образни изследвания. Компютърната томография на главен
мозък без контраст е установила епидурален/кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка/ хематом в задна теменна област на главата в ляво и линейно счупване на
лява тилна кост на черепа. От страна на гръдния кош и корема компютърната
томография е без данни за травматични изменения. Разкъсно-контузната рана в
лява теменно-тилна област на главата е обработена хирургично. На 13.06.2016г. е
извършена оперативна интервенция: Краниектомия с евакуация на кръвоизлива. Предписано
е медикаментозно лечение. На 13.09.2016г. ищецът отново е постъпил в Клиниката
по неврохирургия на МБАЛ „Света Анна-Варна” АД за пластично затваряне на
костния дефект на черепа останал след отстраняването на кръвоизлива. Извършена
е операция: Алокраниопластика с титаниева мрежа. При постъпване и болничния
престой неврологичния статус е бил в граници на нормата. Изписан е с препоръки
за лечебно-охранителен режим и медикаменти.
Най-интензивни болки и страдания Н.Н.Н. е
търпял при постъпване непосредствено след травмата, периодите след оперативните
интервенции. Болеви усещания е имал и при превръзките на оперативните рани и
сваляне на конците. Костният дефект останал след евакуацията на травматичния
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява задна теменна област на главата
е създал неудобство и опасност за ищеца от нараняване на мозъка по
непредпазливост от остри или ръбести предмети.
Черепно-мозъчната травма при ищеца не е довела до отпадна
неврологична симптоматика. При проведения личен преглед за нуждите на
експертизата се установява пострадалия да е в добро общо състояние, с ясно
съзнание, адекватен с нормален неврологичен статус. Счупването на черепа при
пациенти на възрастта на ищеца се възстановява за година и половина до две години. Епидуралният
хематом/травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/ е един от
рисковите фактори за епилептични пристъпи след черепно-мозъчна травма. По тази
причина при тези пациенти се препоръчва електрофизиологично проследяване в
първите три години през шест месечни интервали, а принципно са възможни епилептични припадъци и до 10 години от произшествието.
Изложено е становище разходите по фактура №26914 на стойност 2440лева, във връзка със закупуване на
титаниевата мрежа да са били необходими за пластичното затваряне на черепния
дефект.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Н., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват неимуществени вреди за ищеца.
След изписването от
болнично заведение ищецът бил отслабнал и смачкан психически. Не искал да ходи
никъде сам, налагало се да бъде придружаван, а преди това бил много деен,
експулсивен, темпераментен. Това състояние продължило около месец и половина –
два. След като възстановил посещението си в училище се наблюдавала промяна в
поведението му, както и в успеха. Станал прекалено чувствителен, изпитвал
притеснения от белега от операцията. Около 3-4 месеца се изолирал от приятелите
си. Към момента все още изпитва периодично главоболие.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в
случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл.
496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл. 380, поради което процесуална предпоставка
за допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане
на спора.
Ответникът не оспорва обстоятелствата основание на претенцията, а именно
застрахователят на водача на МПС, което
се намира извън територията на страната да няма кореспондент за
територията на Република България. Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата
на чл.
513, ал.1 от
КЗ, съгласно който текст в случаите на
съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и
при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на
виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално
легитимиран по исковете по изречение първо.
С оглед данните за депозирана молба от ищеца от
08,02,2017год. и изтекъл срок по смисъла на чл.380 от КЗ, съдът намира
депозираната искова претенция на 03,08,2017год. за процесуално допустима.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
по договор застраховка Гражданска отговорност на
виновния водач сключен със застраховател, установен в държава различна от
Република България към датата на
събитието настъпило в Република България.
Обстоятелството по наличието на
застрахователно правоотношение за МПС
Опел Астра със срок на застрахователно покритие към датата на ПТП е
прието за безспорно по реда на чл.146 от ГПК /с.з. от 27,04,2018год./, видно и
от КП от 11,06,2016год. относно удостовереното от длъжностното лице, което има обвързваща
материална доказателствена сила.
Налице е фактическия състав на непозволено увреждане от страна водача на МПС Опел, а именно нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДВП/ред.към датата на събитието/. Установи се водачът на МПС
да се е движил със скорост от 60км.ч. при разрешена за населеното място от
50,00км.ч. При движение с разрешената скорост на движение водачът би имал
възможност да спре преди мястото на удара при движение на детето със спокоен, и
бърз ход. В случай, че детето е пресичало
със спокойно бягане има възможност да бъде предотвратено ПТП ако автомобилът се
е движил със скорост от 43,8км.ч./с.з. от 08,10,2018год./, в който случай
отново би било налице противоправно деяние от нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП,
вменяващ задължение на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Безспорно при движение в населено място водачът е бил длъжен да предвид възможността
от възникване на опасност за движението, което не е сторил. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази медико-биологичния характер на причинените физически увреждания- Контузия на мозъка средна степен на тежест;
Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява задна теменна област
на главата; линейно счупване на лява тилна кост на черепа, разкъсно-контузна
рана в лява теменно-тилна област на главата с разкъсване на тилния мускул; При определяне на обезщетението, съдът съобрази
възрастта на пострадалото дете към датата на ПТП-11години /като утежняващ
фактор, предвид крехкото емоционално състояние на индивида в посочената
възраст/, както и обстоятелството, че всяко физическо ограничение, невъзможност
да спортува, гледа телевизия, да се излага на слънце логично води до напрежение и стрес за пострадалия,
предвид обстоятелства ограничаващи ежедневието му на дете на посочената
възраст/, обстоятелството, че след пътнотранспортното произшествие ищецът е
претърпял оперативна интервенция, за
евекуиране на мозъчните кръвоизливи, а впоследствие и втора за пластично затваряне на костния дефект, обстоятелството, че
пострадалото дете безспорно е имало нужда от по-интензивна грижа в периода на
възстановяването /над обичайните за възрастта/, фактът, че и към настоящия момент към приключване на устните
състезания- година и 5 месеца след инцидента пострадалия не е възстановен
напълно-изпитва периодично главоболие, в период от 3-4 месеца бил откъснат от
общуване с връстници са от значение за определяне на дължимото обезщетение. Следва да бъде отчетен и рискът от развитие
на късна епилепсия вследствие на
черепно-мозъчната травма, което е от естество да обоснове ексцес на
увредите, в който случай пострадалия би имал възможност да претендира
допълнително обезщетение. Значение за определяне размера на обезщетението са и
характеровите отражения от ПТП. Следва да бъде отчетено и психичното отражение
от реализирания деликт, установено и от гласните доказателства/ пострадалият
изпитвал притеснения от оперативните белези, намалил успеваемостта си в
училище, променил поведението си, чувствал се различен от другите/, което сочи на констатирани изменения/ макар и
временни/ в поведението на ищеца в пряка
причинна връзка с процесния инцидент.
Предвид горните
мотиви и съобразно икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на застрахователното
събитие и лимитите на отговорност при застрахователната закрила, съдът определи
дължимото застрахователно обезщетение.
За
основателно съдът намира релевираното възражението на ответника за
съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед установения механизъм на
пътнотранспортно произшествие се установява пострадалия да е допринесъл за
настъпване на инцидента, тъй като е предприел необезопасено пресичане на
пътното платно и в нарушение на чл.113
ЗДВП/ няма данни за пресичане на пешеходна пътека/, чл.114 ЗДВП /предприето е внезапно
пресичане на платното за движение съгласно показанията на св.Р./, което съдът
намира да е продиктувано от нарушение от страна на законните представители на
детето на нормата на чл. 125, ал.1 от СК, според която родителят има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси като негово е задължението да осигури постоянен надзор по отношение на
малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Фактът, че поради неупражнен родителски надзор малолетният е извършил необезопасено пресичане в пряка връзка с причиняване на катастрофата налага извод, че е
налице недостатъчен и неподходящ родителски надзор, който е в пряка връзка с
реализирания деликт, с висока степен на обществена опасност. При осъществен
подходящ контрол детето не би навлязло в траекторията на управляваното МПС. Ето
защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Създаването на условия или улесняването настъпването на резултата могат да бъдат налице и независимо от това
дали лицето
е действало или бездействало виновно. При
определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е
необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е
дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен.
Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение
по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на
причинителя, и вредите, причинени от увредения. Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962
г., ОСГК на ВС. Така установеното съпричиняване настоящия състав определя на 30%, с оглед характера на
съпричиняване като приноса на водача на МПС е съществен за настъпване на
събитието, при което в тежест на водачите на МПС е да са особено внимателни спрямо уязвимите
участници в движението, вкл. деца. Съобразно изложеното и при отчитане процента на съпричиняване
на ищеца се дължи обезщетение в размер на 56000,00лв.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Претенцията
за имуществени вреди за сума в размер на
2442,00лв. е изцяло основателна. От заключението на СМЕ се установи имуществените вреди да са в причинна връзка и
необходими за лечението на ищеца/ разходи за медицински консумативи-титаниева
мрежа/. Приложени са доказателства за
извършено плащане на сума в размер на 2442,00лв./стр.16-18/. При прилагане на
процента съпричиняване съобразно чл.51,
ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение е в размер на 1709,40лв.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
В
случая преписката по процесната щета № 05-17-ЕН -063-МД е постъпила в НББАЗ на 08.02.2017г. Лихвата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 08,02,2017год. е дължима от 09,05,2017год. до изплащане на вземането. Не е налице основание за отговорност на кредитора, тъй като ответникът
разполага с възможността съобразно чл.107, ал.1 от КЗ да получи необходимата информация, съхранявана от
органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите
държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата,
които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и
заверени преписи от документи.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 2496,37лв.,
от които 2308,37лв. - държавна такса и 188,00лв. от общо 400,00лв.-/ 100,00лв.
САТЕ и 300,00лв.-СМЕ/.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски на ищеца не са
дължат, тъй като не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 2012,40лв. от общо 3870,00лв., от които 200,00лв.-в.л., 3600,00лв.-адвокатско
възнаграждение, 20,00лв.-СУ, и 50,00лв.-свидетел. /Съдът намира релевираното
възражение на процесуалния представител на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно,
тъй като дължимото възнаграждение определено съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ и предвид
цената на исковата претенция е в размер на 3978,84лв., поради което платеното
от 3600,00лв. не е прекомерно. /.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.П.К. се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 1870,05лв. от общо 3978,84лв. Върху същото се начислява ДДС в размер на 20%,
с оглед данни за регистрация по ЗДДС в размер на 374,01лв. или общо се дължи 2244,06лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДАС.„Н.Б.НА Б.А.З.“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** да заплати на Н. Н.Н., с ЕГН **********, чрез законен
представител Д. Й.Н., с ЕГН **********, със
съд. адрес ***, на осн.чл.511, ал.1,т.2
от КЗ, вр. чл.513 КЗ и чл. 497, ал. 1 от КЗ, сумата от 56000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
по повод възникнало на 11.06.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09,05,2017год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 56000,00лв.
до предявения размер от 120000,00лв., както и за законна лихва от 03,05,2016год.
до 08,05,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДАС.„Н.Б.НА Б.А.З.“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** да заплати на Н. Н.Н., с ЕГН **********, чрез законен
представител Д. Й.Н., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, на осн.чл.511,
ал.1,т.2 от КЗ, вр. чл.513 КЗ и чл. 497, ал. 1 от КЗ, сумата от 1709,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 11.06.2016г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху тази сума от 09,05,2017год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
1709,40лв. до предявения размер от 2442,00лв., както и за законна лихва от
03,05,2016год. до 08,05,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДАС.Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2496,37лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Н.Н., с
ЕГН **********, чрез законен представител Д.
Й.Н., с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати наС.Н.Б.НА Б.А.З.,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 2012,40лв.- разноски.
ОСЪЖДАС.Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** да заплати на адв.П.К. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 2244,06лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: