М
О Т И В И
към присъда № 148 от 16.10.2019 г.
по НОХД № 46/2019 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Б.А.С. за извършено престъпление по чл.325, ал.5, вр.ал.3, вр. ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, което да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим.
В с.з.
подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощени защитници. Признава
се за виновен, за това че е нанесъл удар на С.Г., но не във връзка с инцидента
между тях по-рано, а защото е бил предизвикан и ударен от него, когато спирайки
пред Детско отделение на МБАЛ "Д-р И. Селимински" му е поискал
обяснения за поведението му по-рано. По отношение на инцидента със св. С. отрича
да е извършвал с автомобила си такива действия и изобщо да е виждал тази жена
на мястото инцидента. Упълномощеният от него защитник счита, че подсъдимият не
е осъществил състава на престъплението по чл.325 от НК, нито от субективна,
нито от обективна страна. Твърди, че за извършеното спрямо лицето С.Г. вече има
влязъл в сила съдебен акт, а действията спрямо св. С. представляват адм.
нарушение, а не хулиганство. И подсъдимият и неговият защитник молят съда да
постанови оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. С. е български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан.
На 05.11.2018 г., около 9,30 ч., св.
С.М.Г. пресичал пешеходна пътека на бул. "Бр. Миладинови", гр.
Сливен, след кръстовището "Розова градина", непосредствено до
автобусната спирка, като се движел в посока МБАЛ "Д-р И. Селмински".
В същото време подс. С. управлявал л.а. "Мерцедес" с рег. № А …. НМ,
като се движел по бул. "Братя Миладинови" в посока Дамарски мост. С
него пътувала и св. И.Д.Ч., с която живеел на съпружески начала.
Подс. С. спрял на пешеходната
пътека, за да пропусне св. С.М.Г., като двамата влезли в словесен спор и си
разменили обидни реплики. След това св. Г. продължил в посока на МБАЛ "Д-р
Ив. Селимински", а подсъдимият продължил в посока светофарите към магазин "Билла",
завил наляво по бул. "Х.Димитър" и оттам отново вляво към болницата. На
ъгъла до Детското отделение на МБАЛ "Д-р И. Селимински" в този момент
се намирала св. С.Т.С. и 2-годишното й дете Борис Тодоров Симеонов. Завивайки
покрай Детското отделение по ул. "Гео Милев" автомобилът на
подсъдимия минал в непосредствена близост до двамата, като св. С. успяла да
дръпне детето си, за да не бъде блъснато от автомобила. След като ги подминал,
подсъдимият спрял на ул. "Гео Милев", вдясно до тротоара и слязъл от
автомобила. В същото време св. Г. *** посока Детско отделение на МБАЛ "Д-р
Ив. Селимински". Подсъдимият се насочил към него и след като си разменили
отново реплики във връзка с инцидента по-рано, започнал да му нанася удари в главата
и тялото. Преди да започне да му нанася удари, подс. С. свлякъл суитчъра на св.
Г. над главата и му закрил лицето. Освен ударите, които му нанесъл, подсъдимият
блъснал и няколко пъти главата на св. Г. в капака на автомобила си и от носа на
св. Г. започнала да тече кръв. В този момент се намесили минувачи, които успели
да отдръпнат подсъдимия от св. Г.. Последният се насочил към ЦСМП - Сливен,
където била констатирана фрактура на носа му. Оказана му била медицинска помощ
от св. Д-р Д. и бил хоспитализиран в отделение по "УНГ". Самият подсъдим
потеглил към бул. "Бр. Миладинови".
Св. С. съобщила за инцидента на тел.
112. Същата била силно уплашена, както за себе си и детето си, така и за
пострадалия мъж, чийто побой наблюдавала. След подадения сигнал подс. С. ***,
докато управлявал автомобила си, от св. Г. Ж., св. Ив. С. и св. П. П.. Съставен
му бил АУАН № 765442/05.11.2018 г., иззето било СУМПС на водача и същият бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
От изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на нанесения му побой св. Г.
е получил травма в лицето, в областта на носа, с наличие на малка, 0,5 см. рана на кожата в
негова основа с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните
костици, без значителна дислокация на костните фрагменти и леко изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта.
Сочи се, че уврежданията имат
травматичен характер, дължат се на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест
предмет и добре отговарят да са получени по време на описания по делото
инцидент. Заключава се, че травматичните увреждания в областта на носа е
възможно да се получат в резултат на един единствен удар с твърдия предмет.
Уврежданията са довели до "ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА" на пострадалия.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели С. и Г., като безпротиворечиви, последователни, логични
и относими към предмета на делото. Тези двама свидетели са очевидци на
възникналия инцидент и пресъздават подробности от същия, като място на
възникване, действия на всеки един от двамата – подсъдим и пострадал, получени
наранявания и т.н. И свидетелката С. и свидетеля Г. в показанията си заявяват,
че подсъдимия е нападнал Г., като е свлякъл суитчъра пред лицето му и е
започнал да му нанася удари в главата и тялото. Заявяват също, че освен
нанасяне на удари с ръце и крака, подсъдимият е ударил няколко пъти Г. в капака
на автомобила си. И двамата потвърждават наличието на кръв по лицето на Г..
Съдът констатира съвпадение и по отношение на друго важно обстоятелство, което
го мотивира да приеме, че се касае именно за хулиганство при управление на МПС.
Свид. Г. заявява, че след като е пресякъл и отсрещното платно на бул. „Бр.
Миладинови”, е тръгнал по ул. „Гео Милев” в посока Окръжна болница, видял е че
подсъдимия продължава към светофара, след което достигайки почти до болницата
до него е спрял автомобил. Според неговите твърдения, не се е спирал никъде по
пътя си, като определя изминалото време от пресичането на пешеходната пътека до
нанасянето на побоя между 3 и 5 минути. Свид. С. заявява, че подсъдимия е
спрял, като е набил спирачки, излязъл е от автомобила и след това е възприела
падналия на земята свид. Г., спрямо когото подсъдимия е нанасял побой. В този
смисъл по отношение на посоченото от двамата спиране на автомобила от страна на
подсъдимия, излизането му от него и нанасянето на побоя, като начин на описание
и последователност, показанията на двамата съвпадат напълно. Отделно от това
свид. С., свидетелства и по отношение на поведението на подсъдимия преди
спирането му, а именно начина по който е завил и действията, които тя е
предприела, за да предпази детето си. По отношение на това обстоятелство, не са
налице други преки доказателства, доколкото подсъдимия отрича изобщо да е
виждал такава жена преди инцидента, свид. Ч. също. Доколкото обаче тази
свидетелка описва всички следващи събития, по начин по който ги описва и свид. Г.,
като помежду им не е налице каквато и да е било връзка, напротив същите не са
се познавали и никога не са се виждали преди това, то даде вяра и на тази част
от показанията на свид. С., за която стана въпрос по-горе. От своя страна свид.
Г. описва други факти и обстоятелства, за които съответно не свидетелства С.,
доколкото те касаят инцидента между подсъдимия и пострадалия на пешеходната
пътека на бул. „Бр. Миладинови”. В тази им част, съдът също кредитира
показанията на свид. Г., доколкото по отношение на тези факти и обстоятелства,
те съвпадат напълно и с обясненията на самия подсъдим.
Съдът кредитира и всички останали свидетелски
показания, с изключение на тези на свидетелката Ч.. По специално внимание съдът
обърна на показанията на преките очевидци на инцидента, за това тези показания
бяха подробно коментирани по-горе. Останалите гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д., Ж., С., П. и Б., допринасят косвено за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото пресъздават това, което са
установили, във връзка с работата си след инцидента. Свид. Д. работещ в „Спешно
отделение” е приел и прегледал свид. Г. и констатирал полученото вследствие на
нанесения му побой, счупване на носа. Свидетелите Ж., С. и П. *** – СПС, които
при изпълнение на служебните си задължения и извършване на обход в района са
установили свид. Г. и които потвърждават, че носът му е бил разкървавен, както
и че са получили описание на лицето, което е сторило това, както и на
автомобила, с който това лице се е отдалечило и са предали номера за
установяване на подсъдимия. Тези свидетели заявяват също, че са получили и
сигнал за същия автомобил, отнасящ се до това, че се е движил с несъобразена
скорост и е отнел предимството на жена с дете. Тези полицейски служители
заявяват също, че подсъдимия пред тях е признал, че е ударил свид. Г., както и
че преди това са си разменили обидни думи и реплики на пешеходна пътека. От
показанията на свид. Б. се установяват фактите и обстоятелствата около
спирането и установяването на подсъдимия и съставянето на АУАН, във връзка със
сигнала подаден от свид. С..
Съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй
като същия на практика в съдебно заседание заяви, че след инцидент няма никакъв
спомен за това, което е свидетелствал и дори след прочитане на показанията му
от досъдебното производство заяви, че това което му е прочетено не му говори
нищо.
Съдът не кредитира и показанията на свид. Ч. и
то не защото, като живуща с подсъдимия на съпружески начала е заинтересована от
изхода на делото, а защото констатира множество противоречия между нейните
показания и показанията на свид. Г. от една страна, както и между нейните
показания и обясненията на самия подсъдим. Единственото, което съвпада в
нейните показания е първата среща между тях и свид. Г. и втората среща до
Детско отделение на ул. „Гео Милев”. И
ако по отношение на първата среща донякъде показанията й съвпадат с обясненията
на подсъдимия, то по отношение на втората среща е налице пълно разминаване,
дори с тези обяснения. Така свид. Ч. заявява, че са спрели от страната на
Детското отделение, докато подсъдимия твърди, че е спрял на отсрещната страна.
Подсъдимият заявява, че жена му го е попитала /възприемайки свид. Г./ дали това
е лицето, което я е псувало. Такива твърдения в показанията на Ч., не се
съдържат. Подсъдимият признава, че все пак е ударил Г., макар и да твърди, че
това е станало, тъй като Г. пръв му е нанесъл удар, а Ч. отрича въобще
подсъдимия да е удрял пострадалия. Подсъдимият заявява, че Г. не е падал на
земята, а Ч., че е паднал, но че сам се е хвърлил на земята. Подсъдимият
заявява, че не са спрели до входа на офиса на „Топлофикация”, тъй като е имало
полицаи и са го предупредили да не спира там, а Ч. заявява, че полицаи не е
имало. За полицейски служители не се споменава и в показанията на свидетелите Ж.,
С. и П., като свид. Ж. заявява, че не е обърнал внимание да е имало друг
полицейски автомобил пред Окръжна болница. Ако действително е имало такъв
автомобил, който е извършвал /по думите на подсъдимия/ проверки по ЗДвП, то
тези свидетели биха се обърнали към колегите си от този автомобил, без да се
налага да търсят по радиостанцията друг екип на СПП, който да им окаже
съдействие за установяване на подсъдимия. Освен противоречиви, показанията на
свид. Ч. са изключително нелогични. Като причина за спирането си на мястото на
инцидента и двамата посочват обстоятелството, че са възнамерявали да заплатят
сметките си към „Топлофикация”. Въпреки това и въпреки „щателното” търсене на
място за паркиране, за да бъдат заплатени тези сметки, в крайна сметка двамата
са си тръгнали без да сторят това. Естествено и двамата намират обяснения във
възникналия инцидент, но докато подсъдимия заявява, че са решили да пият кафе,
за да се успокои, то Ч. заявява, че са тръгнали към кв. „Комлука”, за да ядат
супа. Съдът не би обърнал внимание до такава степен на това противоречие, ако
изявлението на Ч. не беше до такава степен лишено от каквато и да е било
житейска логика. Ако някой е толкова притеснен, защото е бил обиден, ударен и
т.н., логично би потърсил медицинска помощ, би се прибрал, за да се успокои, но
в никакъв случай не би потеглил в посока противоположна на мястото където
живее, за да яде супа. Абсолютно нелогично звучи и твърдението и че от първата
среща със С.Г. *** до втората среща са минали 10 - 15 минути. Колкото и бавно
да е управлявал автомобила подсъдимия, всеки жител на града има представа какво
е разстоянието от въпросната пешеходна пътека, до светофара на магазин „Билла”,
от там до пресечката към Окръжна болница и мястото, където в крайна сметка са
спрели автомобила. Може би движейки се пеш, биха изминали това разстояние за
посоченото от нея време, но с автомобил това е абсурдно.
Отделно освен противоречията със самия подсъдим,
съдът констатира и противоречия и с показанията на останалите свидетели, които
са очевидци на инцидента и които пресъздават по идентичен начин случилото се
между подсъдимия и пострадалия. Съдът наблегна на противоречията с обясненията
на подсъдимия, тъй като дори самия той признава както в съдебно заседание, така
и пред полицейските служители, чиито показания коментира по-горе, че е нанесъл
удари на свид. Г., докато тя в стремежа си да го оневини в пълна степен, отрича
дори тези обстоятелства, които са признати от него.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по
изготвените техническа и съдебно-медицинска експертиза, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, а съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността
и професионалната компетентност на експертите.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи :
С
деянието си подс. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325 ал.5, вр. 3, вр. ал.1, от НК, като на 05.11.2018 г. в гр. Сливен, в условията
на опасен рецидив при управление на МПС – л.а. „Mercedes ML 320 CDI 4 Matic” с
рег. № А …. НМ, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото /на ул. „Гео Милев”, до Детско
отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински”, застрашил живота и здравето на
пешеходците С.Т.С. и малолетния й син Борис Тодоров Симеонов, като създал
предпоставка за ПТП с тях, след което нанесъл побой на Светослав М.Г.,
причинявайки му травма на лицето в областта на носа, с наличие на малка рана на
кожата в неговата основа, с клинични и рентгенологични данни за счупване на
носните кости, без значителна дислокация на костните фрагменти и леко изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, довели до „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”/. Съдът намира, че извършеното от подсъдимия покрива от
обективна и субективна страна, именно състава на престъплението хулиганство при
управление на МПС. Естествено законодателят не е имал в предвид, че действията,
с които се изразява неуважение към обществото, следва да са извършени
единствено и само докато субектът управлява реално МПС. Следва да се имат
предвид и всички действия, извършени от субекта на престъплението, при и по
повод управлението на МПС. В този смисъл подсъдимият е осъществил действия,
както при управлението на МПС – по отношение на свид. С., така и по повод
управлението на МПС – по отношение на свид. Г., които действия са непристойни действия и грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. На първо
място, действията са извършени на обществено място, каквото съставлява улицата пред МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” гр. Сливен,
пред множество граждани. Действително отнемането на предимство на пресичащ
пешеходец, създаването на предпоставки за ПТП и други, представляват нарушение
на разпоредбите на ЗДвП. Именно за това на подсъдимия е бил съставен АУАН. Това
обаче не означава, че тези действия не могат да се третират като престъпни,
когато са с висока обществена опасност и да представляват престъпление. Именно
обществената опасност е разграничителния критерий между административно
нарушение и престъпление и в много случай едни и същи действия в зависимост от
степента на обществена опасност се квалифицират и като административни
нарушения и като престъпления. Самото хулиганство е административно нарушение
по УБДХ, когато се приеме, че действията не са с такава висока обществена
опасност, че дееца да отговаря по чл. 325 от НК. По подобен начин стоят нещата
и с управление на МПС под въздействието на алкохол. В границите до 1,2 промила
това представлява административно нарушение и се санкционира от ЗДвП, а над
тази норма е престъпление по НК. На плоскостта на цялостното поведение на
подсъдимия, на инкриминираната дата, на действията му, при управлението на
автомобила и завиването му по ул. „Гео Милев” и впоследствие на нанесения побой
на свид. Г., заради инцидент настъпил на пешеходната пътека на бул. „Бр.
Миладинови”, малко по-рано, поведението му по отношение на свид. С. не следва
да се разглежда единствено и само като административно нарушение, а като
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото при управлението на МПС. В същия смисъл следва да се разглеждат и
преценяват и действията му по отношение на свид. Г.. Всъщност подсъдимия
признава за нанесения побой, но отрича да е налице връзка между инцидента на
пешеходната пътека и този побой, като излага твърдения, че е спрял автомобила,
за да плати сметките си за топлофикация, случайно е видял Г. и го е ударил,
защото Г. пръв му е посегнал и го е ударил, когато подсъдимият е поискал от него
обяснение за отправените по-рано обиди. Съдът обаче прие, че поведението на
подсъдимия и нанесения на свид. Г. побой са били изцяло и единствено и само във
връзка с възникналия на пешеходната пътека инцидент, който инцидент от своя
страна се е развил при управление на МПС от страна на подсъдимия. От там
нанасянето на побой на пострадалия на обществено място пред множество хора, във
връзка с управлението на МПС от страна на подсъдимия следва да се квалифицира и
беше квалифицирано от съда като хулиганство при управление на МПС. За да изведе
този извод, съдът взе предвид цитираните и приети по-горе гласни доказателства,
от които е видно, че след инцидента на пешеходната пътека, свид. Г. *** пеш и в
нейния край на кръстовището с улицата пред Окръжна болница е бил застигнат от
страна на подсъдимия. Последният от своя страна незабавно след като е възприел Г.
е спрял автомобила, насочил се е към него и му е нанесъл побой. В този смисъл
съдът прие, че всъщност подсъдимият е отишъл до мястото на побоя именно с цел,
да се саморазправи със свид. Г., за възникналия на пешеходната пътека словесен
спор. Както беше отбелязано по-горе нелогично и абсурдно звучи твърдението, че
разстоянието от тази пешеходна пътека до мястото на побоя е изминато за 10-15
минути, тъй като подсъдимият е карал много бавно и се е оглеждал за място за
паркиране. Нито това разстояние може да бъде изминато с автомобил и при
най-ниската скорост за толкова продължително време, нито разстоянието, което е
изминал Г. *** може да бъде изминато за същото време, още повече, че свидетелят
/а съдът кредитира изцяло неговите показания/, заяви, че никъде не се е спирал
и отбивал по пътя, а ноторно известно е, че от спирката на бул. „Бр.
Миладинови” до края на ул. „Гео Милев” е не повече от 500 метра. Ето затова
съдът прие, че подсъдимият се е придвижил по този път, именно за да пресрещне Г.
и да се саморазправи с него. Доколкото от мястото където се е намирал, не може
да завие наляво по ул. „Гео Милев”, то единственият маршрут е този, по който
той е минал. Както беше отбелязано също и Г. и свид. С. са възприели внезапно
спиране на автомобила и слизането на подсъдимия от него, което още веднъж
говори за намерението на подсъдимия, да се срещне и саморазправи с пострадалия.
Действително в началото намеренията му най-вероятно са били насочени единствено
и само спрямо личността на свид. Г., но предвид факта, че побоят е нанесен на
обществено място, пред няколко човека, пред малко дете и предвид, че поведението
му е предизвикало възмущение и уплаха в свидетелите на инцидента, действията му
вече следва да се квалифицират като хулиганство т.е. като действия насочени към
обществения ред, а не към личността на пострадалия.
Съдът не прие доводите на защитата
на подсъдимия касаещи на първо място обстоятелството, че според него действията
на подсъдимия спрямо свид. С. представляват административно нарушение, като
подробно изложи съображенията си по-горе и на второ място, че по отношение на
действията на подсъдимия спрямо свид. Г. е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който вече е решен този въпрос и не следва и не може да се решава още веднъж в
това производство. Действително в СлРС е било образувано НЧХД № 111/2019 г. по
повод подадена тъжба от С.М.Г. против Б.А.С. за престъпление по чл. 130 ал. 1
от НК. От обстоятелствената част на тъжбата е видно, че тя касае абсолютно
същия инцидент и нанесения побой от страна на подсъдимия спрямо свид. Г.. Само
че това производство е приключило с влязло в сила определение, с което съдът е
одобрил постигната между страните спогодба и е прекратил производството по
делото. Тази спогодба обаче касае единствено и само изплащане на обезщетение от
подсъдимия спрямо Г. за причинените му от престъплението неимуществени вреди.
По това дело подсъдимия С. не се е признал за виновен и никъде не е разглеждан
въпроса за неговата вина. Напротив, същият изрично е посочил в протокола, че е
съгласен с посоченото споразумение в гражданската част. В този смисъл, доколкото с посочения съдебен
акт не е решен въпроса за вината на подсъдимия, което да представлява пречка за
повторно произнасяне на настоящия състав по същия въпрос, то съдът осъди
подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 325 ал. 5 от НК.
Подс. С. е осъждан многократно за
престъпления от общ характер, като са му налагани ефективни наказания „Лишаване
от свобода”. С Присъда № 469/12.05.2005 г. по НОХД № 1567/2004 г. на СлРС подсъдимият
бил осъден за деяние по чл. 196, ал.1 т.1 от НК на 4 години „Лишаване от
свобода” при ПСР. С определение от 18.12.2013 г. по ЧНД № 1131/2013 г. на БОС
бил условно предсрочно освободен с неизтърпяна част от наказанието 10 месеца и
23 дни. В периода 30.01.2011 г. - 18.12.2013 г. били изтърпени наказанията по
НОХД № 1567/2004 г. на СлРС - 4 години „Лишаване от свобода” и по НОХД №
1519/2004 г. на СлРС - 1 година „Лишаване от свобода”. С определение №
229/11.12.2014 г. по ЧНД № 943/2014 г. по описа на БОС, в сила от 23.03.2015
г., потвърдено с определение № 42/23.03.2015 г. по ВЧНД № 2/2015 г. по описа на
АС - Бургас, било постановено подс. С. да изтърпи отделно неизтьрпяна част от
наказанието „Лишаване от свобода”, за което е бил условно предсрочно освободен
с определение от 18.12.2013 г. по ЧНД № 1131/2013 г. по описа на БОС, в размер
на 10 месеца и 23 дни при ПСР. Същото наказание било изтърпяно на 01.04.2016 г.
В този смисъл деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на НК.
Деянията си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство,
съдът прие единствено обстоятелството, че подсъдимият направи частични
самопризнания, като макар да не призна, че е извършил престъплението
хулиганство, призна за нанесения спрямо свид. Г. побой.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да не са включени в състава на повдигнатото му
обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът
определи наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, тъй като все пак констатира едно такова
обстоятелство, а не констатира отегчаващи и наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” в минималния предвиден в закона размер, а именно за срок от една
година. Доколкото подсъдимият е осъждан и няма настъпила реабилитация, така
наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
05.12.2019 г . РАЙОНЕН СЪДИЯ: