РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. ХАСКОВО, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена Г. А.И. и К. Ж. И. от
гр.***, чрез процесуалния им представител адв.З.Д. от АК- Варна, против
Решение №26056/16.04.2021г. на РС- Харманли, постановено по гр.д.
№1011/2020г. по описа на същия съд, в частта с която е отхвърлен
предявеният като частичен, иск с правно основание чл.439 ГПК, против
"Банка ДСК" АД да бъде признато за установено по отношение на ответника
"Банка ДСК" АД, че ищците Г. А. И. и К. Ж. И. не дължат по изпълнителен
лист от 26.06.2013г., издаден по ч.гр.д. №569/2013г. по описа на Районен съд-
Харманли, следните суми в общ размер от 1000 лева, а именно: 600 лева,
представляващи част от сумата в размер на 28014,13 евро- главница; 250 лева,
представляващи част от сумата в размер 7657,62 евро- договорна лихва за
периода 23.05.2008г. до 25.06.2013г.; 50 лева, представляващи част от сумата
в размер на 248,96 евро- наказателната лихва за периода от 29.11.2010г. до
25.06.2013г., както и законна лихва от 25.06.2013г. до пълното погасяване на
1
задължението.
В жалбата са развити доводи за неправилност на постановения
съдебен акт на РС- Харманли. Хронологически се излагат обстоятелства във
връзка с издаването на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№569/2013г. по описа на РС- Харманли и изпълнителен лист от
26.06.2013г. срещу длъжниците във връзка с обявения на 25.06.2013г. за
предсрочно изискуем кредит. Твърди се, че с образуването на изпълнително
производство срещу длъжниците ответникът „Банка ДСК“АД е извършил
действия по принудително събиране на задължението, възможността за
провеждането на които е била погасена по давност. В този смисъл се прави
извод, че всички суми, които са били платени от длъжниците след образуване
на изпълнителното производство, въз основа на издадения на 26.06.2013г.
изпълнителен лист, са недължими. Иска се от съда да отмени
първоинстанционното решение и да признае за установено, че ищците не
дължат платените по изпълнителното производство суми. Претендират се
сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения за това срок е депозиран писмен отговор от
„Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Г.П., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се конкретни доводи във връзка с
направените оплаквания във въззивната жалба. Твърди се, че възможността за
принудително изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит
не е погасена по давност, доколкото същата е била прекъсвана през годините
със сключването на споразумения за признаване на дълга между банката и
длъжниците на основание чл.116 б“а“ ЗЗД. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд,
страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на етапа размяна на
книжа. Процесуалният представител на въззивниците- адв.З.Д. поддържа
въззивната жалба, като уточнява, че същата касае именно отхвърлителната
част на първоинстанционното решение. Не се правят искания за събиране на
2
нови доказателства.
Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните, и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна по
делото, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо
на обжалване, валидно и допустимо решение на районния съд.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
В мотивната част на своя акт първоинстанцинният съд приема, че
основният спорен въпрос по делото е свързан с това дали давността за
принудителното събиране на вземането е прекъсната, доколкото между
страните не се спори, че между тях е подписан Договор за кредит от ***г. за
сумата от 32 415 евро, за остатъка от задълженията по който е издадена
Заповед по чл.417 ГПК №584/26.06.2013г. от РС- Харманли по ч.гр.д.
№569/2013г. и изпълнителен лист. За да отхвърли като неоснователен
предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 вр. чл.439 ал.1 от
ГПК, районният съд приема, че с подписването на споразумения от
05.02.2014г., 25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г. между страните и
декларации по чл.116 б“а“ ЗЗД от името на ищците, погасителната давност за
вземането на ответника се явява прекъсната. В този смисъл е цитирана
практика на ВКС, подкрепяща така направения извод от съда.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими, допустими и необходими доказателства. Въззивният съд от
своя страна намира за правилно произнасянето на РС- Харманли и в този
смисъл, отхвърлянето на предявения иск- за правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да
дадат основание да бъде направен извод, различен от този на контролирания
съд.
Действително не е спорно по делото, че между страните е сключен
Договор за жилищен и ипотечен кредит от ***г. /усвоен на ***/ в размер на
32 415 евро, поради неплащане на който банката се снабдила със Заповед за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№584/26.06.2013г., издадена по ч.гр.д.№569/2013г. по описа на РС- Харманли,
и изпълнителен лист от 26.06.2013г. за сумата от 35 920.71 евро. Отделно от
това не е налице спор между ищците и ответника за това, че на 05.02.2014г.,
25.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г. между тях са подписани
споразумения към процесния договор за кредит, като в т.9 на последното
изрично е посочено, че длъжниците признават по основание и размер сумите
по така издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този
смисъл и на основание чл.116 б“а“ ЗЗД от страна на длъжниците по договора
за кредит са подписани на 06.06.2018г. и Декларации за признаване на
вземането по заповедта и изпълнителния лист.
Безспорно по делото е, че въз основа на изпълнителния лист от
26.06.2013г., по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД, е образувано
изпълнително дело №20209290401036 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
рег.№929 на КЧСИ, с район на действие ОС- Хасково, по което са извършени
действия по изпълнение. Делото е прекратено отново по молба на взискателя
с постановление на ЧСИ изх.№1476/08.01.2021г..
Ищците основават предявения отрицателен установителен иск на
обстоятелството изтекла погасителна давност по отношение на вземането на
ответника- кредитор и взискател по изпълнително дело №20209290401036 по
описа на ЧСИ Николета Кавакова. За последното се счита, че е образувано на
31.07.2020г., към който момент задължението вече било погасено по давност.
Именно поради това твърдение на ищците спорен по делото се явява
въпросът от кога е започнала да тече погасителната давност относно
процесното вземане и дали е изтекла към момента на образуване на
изпълнителното производство.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че давността не следва
да се приема за изтекла към момента на сключване на последното от
процесните споразумения между страните, а именно на 21.06.2018г.. С
подписването на всяко едно от предхождащите го такива, съответно на
05.02.2014г., 25.11.2015г. и 21.06.2017г., е било извършвано на практика
признание от страна на длъжниците на задължението им по договора за
кредит.
4
Случаите, при които се прекъсва погасителната давност, са изчерпателно
изброени в чл.116 ЗЗД. Според цитираната разпоредба, давността се прекъсва
с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение, или на искане за почване на помирително производство, с
предприемане на действия да принудително изпълнение.
Настоящата въззивна инстанция намира, че в конкретния случай всяко
едно от процесните споразумения съдържа признание за задължението,
поради което и следва да се разглежда като прекъсващо давността по смисъла
на чл.116 б."а" от ЗЗД, доколкото със същото се разсрочва именно
изпълнението на възникналите отпреди задължения по договора за кредит.
Още едно доказателство в тази насока са и подписаните от двамата
длъжници Декларации по чл.116 б“а“ ЗЗД от 06.06.2018г., съдържащи
изрично изявление за признаването размера на задължението по процесния
договор за кредит.
Не се твърди от страните, а и не се установява от доказателствата по
делото, че не е било подавано възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради
което и не е било и образувано исково производство по реда на чл.422 ал.1 от
ГПК. Поради това /само за пълнота на изложението/ следва да се приеме, че в
случая заявлението на кредитора, въз основа на което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №584/26.06.2013г., получена лично
от длъжниците на 18.08.2020г., не прекъсва течението на давността за
погасяване вземането на кредитора.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че след като от
момента на сключване на всяко едно от така подписаните между страните
споразумения започва да тече нова давност, която е петгодишната обичайна
такава, /тъй като не са налице изключения по смисъла на чл.111 от ЗЗД, а и
такива не се твърдят да са налице, предвид изложеното в исковата молба,
очертаваща предмета на спора/, то тази давност не е изтекла към датата на
образуване на изпълнително дело №20209290401036 по описа на ЧСИ
Николета Кавакова- на 30.07.2020г., въз основа на издадения на 26.06.2013г.
изпълнителен лист.
5
Поради изложените съображения настоящият въззивен състав намира,
че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 вр. чл.439 от
ГПК, се явява неоснователен, а решението на РС- Харманли в
отхвърлителната му част- правилно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има
право на претендирано юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, в размер на 450 лева, съгласно представен списък на разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26056/16.04.2021г. на РС- Харманли,
постановено по гр.д.№1011/2020г. по описа на същия съд, в частта с която е
отхвърлен, предявеният като частичен, иск с правно основание чл.439 ГПК,
против "Банка ДСК" АД, да бъде признато за установено по отношение на
ответника "Банка ДСК" АД, че ищците Г. А. И. и К. Ж. И. не дължат по
изпълнителен лист от 26.06.2013г., издаден по ч.гр.д. № 569/2013г. по описа
на Районен съд- Харманли, следните суми в общ размер от 1000 лева, а
именно: 600 лева, представляващи част от сумата в размер на 28014,13 евро-
главница; 250 лева, представляващи част от сумата в размер 7657,62 евро-
договорна лихва за периода 23.05.2008г. до 25.06.2013г.; 50 лева,
представляващи част от сумата в размер на 248,96 евро- наказателната лихва
за периода от 29.11.2010г. до 25.06.2013г., както и законна лихва от
25.06.2013г. до пълното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г. А. И. ЕГН ********** и К. Ж. И. ЕГН ********** от
гр.*** да заплатят на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Московска №19, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7