№ 142
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110207515 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „ИНТРАНСМАШ -ИНЖЕНЕРИНГ“ АД,
представлявано от управителя Владислав Александров чрез упълномощения им процесуален
представител – адв. М. В. против наказателно постановление № 23-230093/10.04.2023г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на основание чл.
413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 5, ал.2 от ЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция ” в размер на 2000 / две хиляди / лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за
незаконосъобразно и неправилно, като навежда доводи, че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.413, ал. 2 от КТ, доколкото дружеството няма качеството работодател, а
е възложител. Посочва, че описанието на нарушението е неясно, тъй като едновременно се
сочи, че отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на работодател по
смисъла на ЗБУТ и на възложител по смисъла на Наредбата, което води до неяснота и
препятства нарушителя да разбере обвинението. Посочва, че по делото е представено
споразумение за съвместни мероприятия за осигуряване на безопасни условия на труд, което
не е съобразено от АНО при издаване на атакуваното НП. На самостоятелно основание
релевира доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание, дружеството – въззивник, редовно призовано, се представлява от адв.
И., която поддържа изцяло депозираната жалба . Акцентира, че дружеството не може да
бъде субект на процесното нарушение . Претендира разноски съобразно представения
списък.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. И., който оспорва жалбата.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата, че нарушението е
доказано от обективна страна. Твърди, че в действителност дружеството няма качеството на
работодател, както е посочено в АУАН и Н П, но има качеството на възложител. По
отношение на представените споразумения за съвместни мерки по ЗБУТ посочва, че същите
не са били представения в хода на административнонаказателното производство, поради
което не са съобразени от АНО. Намира, че не са налице предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ. Пледира за съдебен акт в тази насока. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.09.2022г. на строителен обект, находящ се в гр. София, ул. „Братя Бъкстон“ № 40
възникнал инцидент по време на който Н.В.Н. получил травматични увреждания.
С постановление от 22.01.2023г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство, поради липса на данни за извършено престъпление. Материалите били
изпратени по компетентност в ИА“ГИТ“.
На 01.02.2023г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството – жалбоподател, като бил посетен обект на контрол – изграждане на
фотоволтаична инсталация 177,6 kWp за производство на електроенергия /за собствени
нужди и продажба/върху покривите на сградите с идентификатори 68134.1930.885.2 и
68134.1930.885.1 в УПИ I, кв. 264, местност “Павлово – Бъкстон”, район “Витоша”.
С призовка от същата дата било указано на дружеството да представи подробно описани в
нея копия на документи, в това число и договори за възлагане на СМР и съвместни
мероприятия по ЗБУТ.
Проверката продължила до 10.02.2023г., като резултатите от нея били обективирани в
протокол № ПР 2304159/10.02.2023г.
Пред контролните органи били представени договор за доставка и монтаж от 03.08.2022г.,
сключен между „ВИО Енерджи“ ООД, в качеството на изпълнител и „ИНТРАНСМАР
ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, в качеството на възложител по отношение на монтаж на ФЕЦ на адрес
гр. София, ул. „Братя Бъкстон“ № 40. Към така сключения договор било подписано и
2
споразумение за съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и опазване на околната среда.
На 30.08.2022г. между „ВИО Енерджи“ ООД / инвеститор/ и „Диана Комерс- 1“ ЕООД
/изпълнител/ бил сключен договор за строителство за обект фотоволтаична инсталация 177,6
kWp за производство на електроенергия /за собствени нужди и продажба/върху покривите
на сградите с идентификатори 68134.1930.885.2 и 68134.1930.885.1 в УПИ I, кв. 264,
местност “Павлово – Бъкстон”, район “Витоша”.
На същата дата „Диана Комерс-1“ ЕООД / инвеститор/ сключил договор за строителство с
„Хрим 2010“ ЕООД по отношение на същия обект. Към посочения договор било сключено и
допълнително споразумение по ЗБУТ между „Диана Комерс-1“ ЕООД и „Хрим 2010“
ЕООД.
На 20.09.2022г. между „Хрим 2010“ ЕООД и Н.В.Н. бил сключен граждански договор за
доставка и изграждане на 30 броя скари за фотоволтаични панели за обект
„ИНТРАСМАШ“, находящ се ул. „Бъкстон“.
В хода на проверката била изготвена и идентификационна карта, съгласно която
„ИНТРАНСМАШ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД нямало разкрити работни места.
Въз основа на така събраните в хода на проверката писмени доказателства св. Жасмина
Петрова – на длъжност главен инспектор при ДИТ- Софийска област – София преценила, че
е осъществено нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
За така констатираното нарушение на 10.02.2023 г. св. Петрова в присъствието на
упълномощен представител на „ИНТАНСМАШ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД и свидетел съставила
срещу дружеството АУАН № 23-2300093 за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
АУАН бил връчен на упълномощеното лице на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН, на 10.04.2023г. в кръга на правомощията си директор на
дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издал обжалваното наказателно
постановление № 23-230093/10.04.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Софийска област, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 5, ал.2 от
ЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на
2000 / две хиляди / лева.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел
3
Петрова, които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите
приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон
4
Според разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, "В процеса на проектирането, строителството
и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а
съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. ". Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, възложителят или упълномощеното от него лице не се
освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това,
че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на
задачите по чл. 7 и 11. От друга страна анализът на посочените норми води до
недвусмисленият аргумент, че нарушението може да се извърши само от особен субект -
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ според която допълнителна разпоредба с
определителен характер "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. За целите
на Закона за здравословни и безопасни условия на труд / § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ/, по
приложението на който е издадена Наредба № 2/2004 г. за нарушение на чл. 6 от която
Наредба е издадено процесното НП, "работодател" е всяко лице, което: 1. има това качество
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. От посочената разпоредба
във втората й част е видно, че качеството на работодател има и възложителя на работа (без
наличие на трудово - правни отношения), в рамките обаче на предприятието му. В
конкретния случай видно от събраните по делото доказателства e установена трудово-
правна връзка между наказаното лице и лицата, които са извършвали дейности на
строителния обект. Във връзка с горното „ИНТРАНСМАШ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД има
качеството на възложител на работата спрямо работниците, чийто живот и здраве охранява
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, като носи отговорност за работата на дружествата
изпълнители, по силата на сключените договори за СМР, Договор за упражняване на
строителен надзор. Отговорността за предприятията на дружествата - възложители е на
самите тях, включително отговорността за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд по отношение на наетите лица по граждански или трудово-правни
договори. Отговорността за чуждо предприятие, включително за осигуряване на безопасни
условия на труд по отношение на работници или служители на чуждо предприятие e
възложена на юридическото лице - възложител, с което дружествата -изпълнители, се
намират в облигационна връзка.
Предвид тези изводи възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Следва да се отбележи, че по делото в действителност фигурират споразумения за
съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
опазване на околната среда. Такива, обаче са били сключени между „ВИО Енерджи“ ООД, в
5
качеството на изпълнител и „ИНТРАНСМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ АД на възложител, както и
между „Диана Комерс-1“ ЕООД и „Хрим 2010“ ЕООД. Това обстоятелство не изключва
допуснатото от въззивника нарушение.
АНО е подкрепил обвинението със съответните доказателства, като нарушението се доказва
категорично от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или
не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.
413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност
закони и нормативни актове. Чрез неизпълнението на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, и оттам на императивните изисквания на чл. 5, ал. 2 от
ЗЗБУТ дружеството е реализирало състава на чл. 413, ал. 2 от КТ
Отговорност на юридическите лица е безвиновна и са изразява именно в неспазване на
императивно законово предписание, което е задължително за работодателя.
Според разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ Работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В настоящия случай, с НП е наложена имуществена санкция е над
установения минимум. В НП са изложени мотиви, които се споделят от съда, който приема,
че наказанието е съответно на тежестта на нарушението предвид, че неизпълнението на
изискванията на Наредбата са довели до злополука .
В този смисъл издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, които съдът определя в
размер на 80 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-230093/10.04.2023г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на основание чл. 413, ал. 2 от
КТ за нарушение на чл. 5, ал.2 от ЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция ” в размер на 2000 / две хиляди / лева.
ОСЪЖДА „ИНТРАНСМАШ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на
ДИТ – Софийска област сумата от 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
6
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7