Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/27.07.2021 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав,
в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело Nо 1233 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба „ЗАД А.“ АД срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.213 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът
„ЗАД А.“ АД твърди, че с полица № **********/12.07.2014 г. е сключил договор за имуществена
застраховка „Каско“ на лек автомобил марка Хонда ЦР-В, рег.№ *******,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, със срок на
действие от 12.07.2014 г. – 11.07.2015 г. при уговорено покритие клауза
„П“-пълно каско на рисковете, съгласно „Общите условия“ на предлаганата
застраховка. Бил сключен и добавък с нов
лизингополучател.
На 27.06.2015 г. на път III-112 е настъпило ПТП между
застрахования автомобил и т.а ДАФ, рег. номер *******, причинен от водача на
товарния автомобил, тъй като е отнел предимство. Съставен бил констативен
протокол. Постъпило при ищеца уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил и е заведена преписка по щета №10315030106201.
Причинените на лекия автомобил имуществени вреди са описани от експерти на
ищцовото дружество, като е установено, че разходите за възстановяване на
автомобила възлизат на 28527,24 лева. Тази сума била заплатена на сервиза, в
който са отремонтирани вредите.
Излага
се, че между ответника ОЗК З. АД и собственика
на товарния автомобил ДАФ, рег. номер *******, причинил процесното
ПТП е бил сключен договор за застраховка ГО, валидна към датата на ПТП. Ищецът
твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение по застраховка Каско се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредите.
С
оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 28 542,24
лева– изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът
ЗАД ИЗК З. АД оспорва иска. Не спори
за съществуване на двете застрахователни правоотношения, за настъпване на
посоченото ПТП между двата автомобила, както и че ищецът е заплатил посоченото
обезщетение за ремонт и за репатриране. Оспорва се механизма на настъпване на
ПТП – твърди се, че вина за настъпване на ПТП е на водача на лекия автомобил
Хонда, евентуално се прави възражение за съпричиняване от негова страна.
Оспорва се и размерът на заплатеното обезщетение – твърди се, че е завишен,
допълнително се сочи и, че застрахования при ищеца лек автомобил е имал и
други предишни увреждания, които не са в
причинна връзка с конкретното ПТП, а изплатеното обезщетение покрива същите.
В
срока по чл.372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба. Моли да бъдат
приети като безспорни факти по делото наличието на валидно сключен договор
„Гражданска отговорност“, както и заплащането на застрахователното обезщетение
от страна на ищеца.
В
срока по чл.373 от ГПК е постъпил от
ответника отговор на допълнителната искова молба. Поддържа изложеното в
отговора на исковата молба.
С
влязло в сила протоколно определение от 08.06.2021 г. поради оттегляне на иска
е прекратено производство за сумата над 25 921,53 лева до първоначално
претендирания размер от 28 542,24 лева.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
За
безспорно е прието между страните по делото, че между ищеца и "УниКредит
Лизинг" ЕАД е сключен договор по имуществена застраховка - полица №
********** "Пълно КАСКО" на товарен автомобил с марка
"Хонда", модел "CR-V"
с рег. № *******.,със срок на действие на договора 12.07.2014 г. – 11.07.2015
г. при уговорено покритие - клауза П, - пълно каско на рисковете, съгласно ОУ
на предлаганата застраховка, добавък с нов
лизингополучател. Не се спори, че ищецът е заплатил обезщетение на
застрахованото лице в общ размер на 28 527,24 лева във връзка с процесното
ПТП. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на водача на т.а.
"ДАФ", с peг. № *******, валидна към датата на ПТП.
Тези
факти се установяват и от приложените писмени доказателства – комбинирана
застрахователна полица № ********** "Пълно КАСКО" на товарен
автомобил с марка "Хонда", модел "CR-V" с рег. № *******.,със срок
на действие на договора 12.07.2014 г. – 11.07.2015 г. при уговорено покритие -
клауза П, - пълно каско на рисковете, съгласно ОУ на предлаганата застраховка.
Договорът е сключен между застрахован – лизингодател
Уникредит Лизинг ЕАД и застраховател ЗАД А..
Спорните
факти по делото включват механизма на процесното ПТП и наличието на
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил с марка
"Хонда", модел "CR-V"
с рег. № *******.
По
делото е приложен протокол за ПТП1279209/27.06.2015 г., съставен от Д.Н.–
младши автоконтрольор при РУ Белоградчик. В протокола
за ПТП е отразено, че е съставен на път III-112 с. Арчар – с. Тополовец, км.
24+100.Съставителянапротокоале посочил, че на същата дата в 11,00 часа, е
настъпило ПТП с имуществени щети с участието на т.а "Хонда", модел
"CR-V"
с рег. № *******, управлявано от Д.А., и т.а "ДАФ", peг. № *******,управляванот Н.Н.. Отбелязани са
установени на място имуществени повреди по т.а "Хонда", модел "CR-V" с рег. № ******* – по предна
дясна част – калник, врати, огледала, броня, задна врата и др. В протокола е
посочено, че ПТП е настъпило поради отнемане на предимство от водача на т.а "ДАФ",
peг. № ******* в прав участък на пътя, на изпреварващия го на т.а "Хонда",
модел "CR-V"
с рег. № *******.
За
установяване на механизма на ПТП по делото са разпитани и свидетели – двамата
водачи, участници в ПТП. И двамата свидетели са разпитани по делегация.
Свидетелят
Д.С.А.посочва, че е участвал в ПТП на 27.06.2015 г. на пътя между с. Арчар и
сл. Тополовец, като е управлявал товарен автомобил с марка "Хонда",
модел "CR-V"
с рег. № *******. Произшествието се е случило на права отсечка, при
изпреварване от негова страна на т.а. "ДАФ", с peг. № *******. Преди
приключване на маневрата на изпреварване, т.а. "ДАФ", с peг. № *******
предприел маневра, с ляв мигач като навлязъл в лявото платно. Свидетелят се
опитал да избегне удара и навлязъл в канавката, но там се ударили с т.а.
"ДАФ", с peг. № *******. Според свидетеля, тъй като т.а.
"ДАФ" бил с десен волан, неговият водач не го е видял и веднага, след
даване на ляв мигач навлязъл в платното на товарен автомобил с марка "Хонда",
рег. № *******. Свидетелят заявява, че е шофирал с около 70-80 км/час.
Свидетелят
Н.С.Н.посочва, че е участвал в ПТП на пътя между с. Арчар и сл. Тополовец, като
е управлявал тежкотоварен автомобил. Пътното платно било с две ленти за движение.
Посочва, че при предприемане на маневрата – завой наляво е подал светлинен
сигнал и след това спрял. Предполага, че водачът на другия автомобил карал
много бързо и затова не успял да спре. Спомня си, че поради неговата маневра
другият автомобил навлязъл в страничната канавка. Заявява, че другият автомобил
го е закачил в предната част на автомобила.
По
делото са представени и документите, съставени при ищцовото дружество във
връзка с процесната щета, съставена при ЗАД А. – уведомление за щета, опис –
претенция, опис – заключение по щета 10315030106201,фактури.
По
делото е приета САТЕ, изготвена
от вещото лице Й.Й..
Вещото
лице Й. посочва, че на 27.06.2015 г. около 11:20 часа, т.а. „ДАФ ФТ ЦФ 85.430“
с peг. № ******* се движел по път III – 112 с посока от с. Арчар към с. Топловец. По същото време и посока се движел т.а. „Хонда
ЦР-В“ с рег. № ******* и в района на км. 24+100, водачът на т.а. „Хонда ЦР-В“ с
рег. № ******* предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него т.а.
„ДАФ ФТ ЦФ 85.430“ с peг. № *******. В момента, в който т.а. „Хонда ЦР-В“ с
рег. № ******* достигнал зоната между ремаркето и кабината на т.а. „ДАФ ФТ ЦФ
85.430“ с peг. № *******, водачът на товарната композиция предприема маневра за
отклонение в ляво по посока на движението. С цел избягване на удара водачът на
т.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № ******* предприема маневра вляво и навлиза в
канавката и между двете МПС настъпва
удар.
Вещото
лице Й. е посочило, че протокола за ПТП са посочени следните имуществени
повреди върху т.а. Хонда – преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна
врат6а,дясно странично огледало, предна броня, преден ляв калник, задна лява
врата. Вещото лице Й. е посочило, че след съпоставяне на установения механизъм
на процесното ПТП и констатираните повреди се установява, че повредите следват
механизма на ПТП. Стойността на констатираните вреди е в размер на
26 205,88 лева.
По
време на приемане на заключението на вещото лице Й. в о.с.з по делото,
проведено на 30.03.2021 г., вещото лице е посочило, че за ремонта на процесния автомобил са издадени
две фактури – от 24.10.2015 г. и от 26.04.2016 година. Има подменени части, стойността
на които е посочена във фактурата от 26.04.2016 година. Сочи се, че във
формения сервиз на Хонда са направени три протокола за реглаж – на 17.09.2015
г.,08.03.2016 г. и на 19.04.2016 година. при първия и трети оглед е установено
отклонение в рамките на градус и половина, а в протокола на 08.03.2016 г. –
отклонението е над три градуса. Вещото
лице е посочило, че при първоначалния оглед и протокол за реглаж
нямa
данни за увреждане на джантата. Посочва, че е възможно след 17.09.2015 г. да е
настъпило следващо ПТП, в резултат на което да е била увредена и ходовата част,
което води и до -голям градус отклонение. След процесния удар от 06.2015 г. е
установено отклонение от градус и половина. След това е установено по-голямо
отклонение, променени са носачите и след това отклонението е отново градус и
половина. Поради това вещото лице прави извод, че отклонение от градус и
половина е нормалното за конкретния автомобил. По принцип вещото лице е
посочило, че автомобилът е бил разоборудван след
първоначалното ПТП, отстранявани са повредите, което включвало и поръчка на
нови части в продължение на три месеца и оборудвано е и след това е направен
реглаж. В конкретния случай не е имало първоначална видима деформация на
окачването, поради което и не е правен първоначален реглаж, а такъв е правен
след ремонта, каквато е практиката. Според вещото лице увреждането на джантата
не е в причинна връзка с увреждане на ходовата част.
По
делото е прието и заключение на повторна СТЕ, изготвена от вещото лице А.А.. Вещото лице А. сочи, че от данните по делото –
писмените доказателства и разпитите на двамата свидетели се установява следния
механизъм на процесното ПТП:
На
27.06.2015 г. около 11:20 часа, товарен автомобил „ДАФ ФТ ЦФ 85.430“, с per. № *******, установен чрез удостоверения от РУ на МВР
Белоградчик(стр. 48 по делото), се е движил по път III - 112 с посока от с.
Арчар към с. Тополовец, управляван от водача Н.Н..
Когато се е движил по продължителен прав участък в зоната на км. 124+100, по
същото време и в посока на движение се е движил товарен автомобил джип „Хонда
ЦР-В“, с регистрационен .№ *******, управляван от Д.С.А., със скорост 70 - 80
км/час. В района на км. 24+ 00, водачът т.а.джип „Хонда ЦР-В“ е застигнал т.а.
ДАФ теглещ полуремарке и е предприел изпреварването му, като е навлязъл в лентата
за насрещното си движение. В процеса на изпреварването, когато предната
част на джип Хонда е достигнала предната част на полуремаркето, пред което се
намира кабината на седловия влекач ДАФ. водачът на
„Хонда“ е видял, че водачът на т.а. ДАФ включва ляв пътепоказател и т.а. ДАФ е
започнал да завива рязко наляво и да се доближава към него, препречвайки му,
навлизайки също в лента за насрещното движение. За да избегне удара, водачът на
джип Хонда е предприел спасително действие като е задействал спирачките и е
завил наляво, но джип Хонда се е ударил с предната си крайна дясна част в левия
край на предната броня на т.а. влекача ДАФ, след което е навлязъл в
отводнителния канал вляво от платното за движение. По неустановени причини
водачът на т.а. ДАФ също е продължил за завива наляво, вместо да реагира и да
завие надясно. Така завивайки наляво т.а. ДАФ е застигнал спиращия джип Хонда в
левия отводнителен канал, където е настъпил втори удар между двата процесии
автомобила. В резултат на настъпилите удара на л.а. Хонда са настъпили
значителни деформации и увреждания, описано от експертите на ЗАД А.. Основната
част на увреждания съответстват и могат да се получат по механизъм, описан в
протокола на ПТП. Причинените щети на
т.а. джип „Хонда ЦР-В“, е регистрационен № *******, които са отразени в
“Описите“ на застрахователя “А.” АД, съответстват на механизма на ПТП описан в
протокола за ПТП № 1149151 /17.06.2008 г. и са в причинно следствена връзка е
произшествието с изключение на следните щети:
Вещото лице А. е посочило, че не се признават
калкулираните във основната фактура № ********** от дата 24.10.2015 г. издадена
от оторизирания автосервиз на „Б.м.“ АД, щетите на детайлите, изрично упоменати
във възлагателното писмо, които са по стари щети,
настъпили преди процесното ПТП - панел зад.десен-стара щета, № 12955 ; преден
капак-стара щета, № 12955; предна броня- стара щета N2 1107.
Вещото лице е посочило, че щетите, изплатени по
фактура № ********** / 26.04.2016 г. (джанта, носач заден долен ляв и годен
ляв, диагностика, реглаж, монтаж и демонтаж на джанта и на носач), са настъпили
след извършения ремонта на т.а. джип „Хонда“ в резултата на ПТП през юни 2015
година. Това се установявало, тъй като с протокол за реглаж от 17.09.2015 г. е
установена разлика извън нормата на страничния наклон на задно ляво колело.
Тази диагностична проверка, е извършена в края на ремонта на автомобил „Хонда“,
и тогава е издадена и фактурата на стойност 26 122,40 лв., и в нея е калкулиран
труд за тази диагностика 1,8 часа. От този протокол се установява, че след
извършения ремонт всички монтажни ъгли са нормативните гранични стойности,
включително и страничния наклон на задно ляво колело. В протокола от дата
08.03.2016 г. т.е. 6 месеца след извършения ремонт, в който процесния автомобил
е бил експлоатиран от собственика му, е установена разлика извън нормата на
страничния наклон на задно ляво колело. Тази разлика на увеличен страничен
наклон -страничен ъгъл - 3° 12”, на задно ляво колело над нормата , показва че
това колело е претърпяло страничен удар и затова са настъпили деформации на
окачването му и по-конкретно в горния и долния му носачи и затова са били
сменени с нови.
Освен
това в описите на щетите по процесното ПТП няма описани щети по джантата и
гумата на задно ляво колело, нито има деформации в зоната около нея, иначе
застрахователя трябваше да ги опиши в описите си. Боядисването на задния ляв панел-
калник е по старата щета, а не е свързано с настоящето ПТП. Вещото лице е
посочило, че джантата, посочена като заменена при втория ремонт не се
установява категорично да е във връзка с процесното ПТП, ако автомобилът е върнат
на собственика след първия основен ремонт. Третият диагностичен протокол за
реглаж е издаден след втория ремонт и смяната на горния и долния задни леви
носачи от дата 19.04.2016 г. след което е издадена втората фактура № **********
/ 26.04.2016 г. при приемане на автомобила. По изложените съображения, вещото
лице А. е посочило, че възстановителната стойност на щетите, съобразно средствата
необходими за ремонт на т.а. джип “Хонда ЦР-В” е рег.№ *******, определена към
датата на застрахователното събитие - ПТП 27.06.2015 г. с нови оригинални
авточасти без отчитане на овехтяването и износване е 26 122,40 лева. Вещото
лице обаче е посочило, че следва да се приспадне от тази сума сумата от 299,21
лева – приспадане износване 30 % от предна дясна гума.
Съдът кредитира заключението на повторната
експертиза, като отбелязва, че в изводите на двете вещи лица няма разлика
относно механизма на процесното ПТП, вкл. и относно констатираните липси на
увреждане на джанта и ходова част след процесното
ПТП, както и обстоятелството, че е налице промяна в ъгъла на ходовата част след
първоначалния реглаж, което вероятно се дължи на последващи повреди, несвързани с процесното
ПТП.
При
така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 213, ал.
1 от КЗ(отм.), доколкото нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР
на КЗ, според която част ІV на КЗ
(отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на
действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
Съгласно
чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне и може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е свързано с установяване на следните
кумулативни предпоставки:
1. валидно
облигационно отношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно
дружество по застраховка „Каско“;
2. заплащане
на застрахователното обезщетение от застрахователя;
3. наличие
на застрахователен договор по застраховка "Гражданската отговорност"
между ответното застрахователно дружество и причинилото застрахователното
събитие лице;
4. установяване
предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно деяние от страна на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди.
Както
бе посочено по-горе, не се спори относно съществуването на валиден договор за
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, марка Хонда
и ответника и собственика на товарен автомобил ДАФ по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Първият
спорен въпрос е относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността
по чл. 45 от ЗЗД на водача на товарния автомобил ДАФ.
На
първо място, следва да се отбележи, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство
за факта на направени пред съставителя изявления и за "извършените от него
и пред него действия". В конкретния случай това са извършените констатации
от длъжностното лице за ситуацията на пътя,разположение на автомобилите в
момента на огледа, който е извършен, състоянието на пътната мрежа, видимите
щети по двата автомобила.
Като
цени в съвкупност представеният протокол за ПТП, огледът на застрахования
автомобил, направен от служители на ответника като застраховател,
непосредствено след инцидента, и заключенията на двете вещи лица (в тази част
няма разминавания в заключенията на вещото лице по основната и повторната
експертиза), Съдът намира, че се установява точно вида и естеството на вредите
по двата автомобила и разположението на автомобилите в момента, в който органът
на МВР е посетил мястото на ПТП, което е съответства и на отразеното в
протокола.
По
тези съображения Съдът намира, че оспорването от ответника на материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП в частта относно описаните видими
вреди, разположението на автомобилите, състоянието на пътната обстановка,
време, място на огледа, не бе успешно.
На
базата на така установени обстоятелства, с оглед заключението и на двете вещи
лица, които в това отношение нямат разлика, показанията на разпитаните
свидетели, Съдът намира, че по делото се доказа механизъм на процесното ПТП,
настъпило на 27.06.2015 г., така както е описан в заключението на повторната
САТЕ, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца в ИМ.
Доводът
на ответника, че е налице съпричиняване от водача на застрахования при ищеца
автомобил за настъпване на процесното ПТП не се доказа по делото. От
приложената схема на мястото на настъпване на ПТП, показанията на двамата
свидетели, вкл. и справката от АПИ от 20.05.2021 г. относно маркировката на
пътя, където е станал инцидента, се установява, че е налице нарушение от страна
на Н.Н. – водач на т.а. ДАФ, на правилата по Закона
за движение на пътищата - чл. 41,ал.1,т.1 и т.2, регламентиращи задължения за водача,
който ще предприеме изпреварване преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво и след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение.
Доказаха
се и вида на настъпилите щети по застрахования при ищеца автомобил Хонда, така
както са описани в описа – заключение на ищеца, с изключение на щети по панел заден десен-стара щета, № 12955; преден
капак-стара щета, № 12955; предна броня- стара щета N2 1107, и повреди, изплатени
по фактура № ********** / 26.04.2016 г. - джанта, носач заден долен ляв и годен ляв,
диагностика, реглаж, монтаж и демонтаж на джанта и на носач), тъй като не са в
причинна връзка с процесното ПТП.
С оглед допълнителното заключение на САТЕ,
установява, се че стойността на вредите, настъпили в резултат на процесното ПТП
възлиза на 25 921,53 лева.
Съгласно чл. 208, ал.
3, изр. първо от КЗ (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. След изплащане на
определеното по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има
право да се суброгира в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата, респективно срещу неговия застраховател.
Отговорността на застрахователя, в хипотеза на регрес спрямо него не е
обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател.
Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие – чл. 273, ал.
2, изр. 1 от КЗ (отм.);. Следователно, размерът на дължимото
застрахователно обезщетение по чл. 213, ал.
1 от КЗ (отм.) се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно паричната оценка на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към същия момент.
В
този смисъл следва да се приеме, че дължимото застрахователно обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В случая, необходимите средства за възстановяване на щетите по т.а. „ДАФ ФТ ЦФ
85.430“ с peг. № *******, съгласно заключението на повторната САТЕ, е на 25 921,53 лева.
Поради
това и искът следва да се уважи изцяло.
Относно
разноските:
Ищецът
претендира разноски в размер на сумата 1 141,69 лв. – държавна такса, сумата
400 лв. – депозит САТЕ, сумата 50 лв. – депозит свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 950 лева. Ответникът прави искане за определяне на
юрисконсултско възнаграждение за ищеца съобразно размерите, посочени в
наредбата. Съдът приема това искане като искане за намаляване на претендирания
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
претендира разноски в размер на сумата от 100 лв. – депозит САТЕ, сумата от 5
лв. – такса за СУ, сумата от 50 лв. – призоваване на свидетел, депозит повторна
САТЕ – 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредбата за
минималните размери на юрисконсултските възнаграждения.
И
двете страни са представлявани от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.
С
оглед пълното уважаване на иска на ищеца, на същия се дължи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима в конкретния случай съгласно чл. 37 от ЗПП, за защита по дела
с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
В
конкретния случай, Съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, фактът, че същото е продължило три
заседания, но това се дължи на неявяване на вещо лице за приемане на изготвена
експертиза. Няма основание за завишаване на размера на юрисконсултското
възнаграждение, независимо от размера на иска.
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„ЗАД А.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.); сумата от 25 921,53 лева по щета №
10315030106201, в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" във връзка с настъпило на 27.06.2015 г. ПТП с участието на
т.а "Хонда", модел "CR-V" с рег. № *******, управлявано от Д.А., и т.а "ДАФ",
peг. № *******,управляванот Н.Н.,
заедно със законната лихва от 06.07.2020 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК разноски по делото, както следва: 1
036,86 лева – държавна такса, сумата 400 лв. – депозит САТЕ, сумата 50 лв. –
депозит свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Апелативен съд - гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: