№ 22563
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110101289 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Агенция ,,Пътна инфраструктура”,
БУЛСТАТ ********* и адрес: гр. София, пл. ***, представляван от инж. Й.В. –
председател на Управителния съвет на АПИ, чрез Областно пътно управление
– Ямбол, гр. Ямбол, ул. ,***, чрез юрисконсулт Я.П., доуточнена с молба с вх.
№ 23751/23.01.2025 г., срещу Застрахователна компания ,,ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. ***, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от
1187,23 лева - главница, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца
имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 06.07.2023 г., реализирано от лек автомобил ,,Д.С.” с ДК № *** с
водач Г.Д.Б., на път I-7 „Мараша" – Зимница – Окоп - Елхово - Гранитово –
Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 2/
обезщетение за забава в размер на 208,70 лева за периода от 02.10.2023 г. до
08.01.2025 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 06.07.2023 г. на републикански път I-7 „Мараша" - Зимница - Окоп
- Елхово - Гранитово - Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102
дясно (по Протокол за ПТП км 303+100), констатирано с Протокол за ПТП №
*** г., били нанесени материални щети на Агенция „Пътна инфраструктура“,
изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности, а именно 8-метрови
ограничителни системи за пътища в пътната част – еластична ограда.
Уврежданията били причинени от лек автомобил ,,Д.С.” с ДК № *** с водач
Г.Д.Б..
Твърди се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с изх. №
1
*** г., получено на 02.10.2023 г. съобразно върнатото известие за доставяне.
Към заявлението за уведомяване и изплащане на претенцията пред ответното
дружество била представена количествено-стойностната сметка относно
размера на причинените щети, както и Протокол за ПТП и снимков материал,
от който били видни уврежданията на пътните принадлежности. В
съставената количествено-стойностна сметка били описани причинените
действителни вреди, както и всички съпътстващи възстановяването им
необходими действия и тяхната цена, а именно: 1. Доставка и монтаж на нови
ограничителни системи за пътища и всички свързани с това присъщи разходи,
вкл. светлоотразители - 862,40 лв. без ДДС (8 метра при единична цена 107,80
лв/м); 2. Демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища в
пътната част и всички свързани с това присъщи разходи - 126,96 лв. без ДДС
(8 м. при единична цена 15,87 лв/м). Така общата стойност на вредите,
нанесени на Агенция „Пътна инфраструктура" вследствие на
пътнотранспортното произшествие, възлизала на 1 187,23 лв. с ДДС.
Твърди се още, че посочената количествено-стойностна сметка била
изготвена въз основа на цената по позиции 1003 и 1081 от действащия към
момента на процесното ПТП Договор № РД-*** г. за възлагане на обществена
поръчка.
Посочва се още, че причина за настъпилото ПТП съгласно описанието
по Протокол за ПТП № *** г. били несъобразяване поведението на водача с
релефа на местността – а именнопри спускане на десен завой водачът, поради
несъобразена скорост, се блъснал в предпазна мантинела, при което е
причинил ПТП с материални щети.
За извършеното нарушение бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение № ***. Отразеният механизъм на ПТП
установявал по безспорен начин, както и че събитието е настъпило в резултат
на противоправното поведение на водача на автомобила, който в нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП причинил ПТП.
В исковата молба се твърди още, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие - 06.07.2023 г., управляваният от водача автомобил
съгласно Протокола за ПТП бил собственост на „НИ" ЕООД и гражданската
отговорност била покрита от сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия
автомобил и ответното дружество със застрахователна полица № BG/***,
валидна от 29.05.2023 г. до 28.05.2024 г.
Твърди се, че след отправеното от ищеца заявление за изплащане
размера на нанесените щети с изх. № *** г. при ответника е образувана щета
№ ***. Към датата на предявяване на исковата молба обаче не било
постъпвало плащане по сметката на АПИ ОПУ-Ямбол.
Посочва се още, че по силата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за
вредите, причинени на чуждо имущество. На основание чл. 499, ал.2 от КЗ
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за
2
причинени имуществени вреди е в размер на действителната стойност на
вредата. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 от
КЗ била пазарната стойност, т.е. стойността, срещу която можело да се закупи
имущество от същия вид и качество като увреденото, респективно пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Твърди се, че тъй като ищецът имал сключен договор за възлагане на
обществена поръчка, стойността на причинените вреди следвало да се
определя от цените в посочения договор. Поради това стойността на
ремонтните работи за възстановяване на тези щети била 1 187,23 лв. с ДДС
(989,66 лв. без ДДС).
Посочва се, че застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите била предназначена да покрие гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
те отговаряли - чл. 477, чл. 480 и чл. 493 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432,
ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, имал
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност". В конкретния случай и двете материалноправни
предпоставки за прилагането на тази разпоредба били налице, доколкото бил
осъществен деликт и бил налице валиден към момента на извършване на
деликта застрахователен договор между деликвента и застрахователя.
Твърди се, че увредените от процесното ПТП пътни принадлежности
били отремонтирани през 2024 г.
Във връзка с предявения иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че
застрахователното покритие включвало и лихвите по чл. 429, ал.1, т.2 от КЗ, В
чл. 429, ал. 3 КЗ било регламентирано, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащали от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение - която от
двете дати е по-ранна. Поради тази причина и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ застрахователят следвало да покрие отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от 02.10.2023 г. - датата на предявяване на
претенцията със Заявление с изх. № *** г., до 09.01.2025 г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда.
В допълнение към това ищецът претендира и присъждането на законна
лихва върху главницата от 1187,23 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: Заявление за плащане на нанесените
щети с изх. № *** г.; Количествено-стойностна сметка за възстановяване на
нанесените щети; Констативен протокол за ПТП № *** г.; Снимков материал;
Известие за доставяне на писмо с изх. № *** г.; Извадка от официалната
3
интернет страница на Гаранционен фонд, съдържаща информация за
сключена застраховка „Гражданска отговорност" към 25.01.2023 г. на
автомобил с рег. № ***; Договор № РД-*** г. за възлагане на обществена
поръчка; Сертификат № *** г. за действително изпълнените и приети работи,
Гаранционен протокол към Сертификат № 101, Двустранен констативен
протокол № *** г., Схема към двустранен констативен протокол № *** г.,
Планова заявка за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ОС;
Извлечение-справка от Търговския регистър за ,,ЗК ЛЕВ ИНС” АД;
Пълномощно с изх. № П-*** г.; Заповед № ЧР-Яб-*** г.; Платежно нареждане
за внесена държавна такса.
Иска се по делото да бъде допусната съдебно-автотехническа
експертиза /САТЕ/.
Иска се на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК да бъде задължено трето
неучастващо в процеса лице – РУ Елхово при ОДМВР Ямбол, да представи
преписката по съставяне на АУАН № *** и издаденото въз основа на акта
наказателно постановление, както и направените снимки на
местопроизшествието на електронен носител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по
основание и размер..
Ответникът признава, че във връзка с твърдяното в исковата молба
ПТП, реализирано на 06.07.2023 г., при ЗК „Лев Инс" АД е образувана щета №
***. Същата действително била отказана поради липса на извършен оглед с
представител на ЗК „Лев Инс" АД след декларираното застрахователно
събитие. Извършването на оглед било необходимо, за да се установи
техническото естество на уврежданията и да се определи връзката с
механизма и размера на увреждане по предявените имуществени щети, което
било съществено обстоятелство за произнасяне по основателността на
претенцията. Оспорва се искът поради това, че не било уточнено техническото
естество на твърдените повреди.
В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за
основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че същият бил
предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените
вреди. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди, което се дължи
от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се определяло в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от
КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2
от КЗ обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на
причинената вреда, настъпила при конкретно застрахователно събитие.
Плащане на обезщетение в размер, по-голям от действителния, щяло да
доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.
Оспорва се размерът на обезщетението, посочен от ищцовото
дружество, да е равен на действителния размер на вредите, да е съобразен с
процента овехтяване на ограничителните системи в района, да е отчетена
масата на металния отпадък, чрез продажбата на който ищцовото дружество
4
можело да реализира приход. Размерът на обезщетението, определен от
ищцовото дружество, не бил съобразен и със среднопазарната стойност за
възстановяване от уврежданията към момента на възникването им и не бил
формиран при съобразяване на техническото естество на установените
повреди.
Оспорва се на ищцовото дружество да се дължи ДДС, начислено и
претендирано по исковата претенция. Твърди се, че не били представени
доказателства относно претенцията в частта, отнасяща се до формирането и
изчисляването на количествено стойностната сметка за възстановяване на
нанесените вследствие на ПТП щети.
Посочва се още, че представеният протокол за ПТП нямал материална
доказателствена сила нито относно механизма на процесното ПТП, нито
относно вредите /Решение № 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на
ВКС. ТК. 1, т.0., и др./. Протоколът на основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал
обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като
посочените следвало да са възприети лично от него. В настоящият случай
обаче произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на
акта.
Посочва се още, че в представените документи не била описана
скоростта, с която се движел водачът, което било от съществено значение с
оглед преценката за времето и разстоянието, които са необходими на водача на
МПС да възприеме опасността и да предприеме действия за предотвратяване
на произшествието. Липсвал снимков материал от произшествието съгласно
Наредбата за взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и АЗН.
В условия на евентуалност ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите имуществени вреди,
поради извършено нарушение на чл. 8 ал. 2 от Закона за пътищата.
Управлението на републиканските пътища съгласно разпоредбата на чл. 19
ал.1 т.1 от ЗП било възложено на Агенция „Пътна инфраструктура".
Съобразно разпоредбата на чл. 48 т. 1 б. "а" от ППЗП организирането на
дейностите по поддържане на републиканските пътища извън урбанизираните
територии отново било възложено на ответника.
Аналогична била и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20-
19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ,
издадена на основание чл. 50 от ППЗП, която възлагала поддържането и
текущия ремонт на републиканските пътища на АПИ.
Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по
пътищата ответникът бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Ответникът твърди, че една от
причините за реализираното ПТП била липсата на надлежна видима
маркировка, която да очертае зоната, в която автомобилите безопасно могат
5
да се придвижват. Липсата на маркировка се дължала на виновно
противоправно поведение (бездействие) от страна на служители на АПИ,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за сигнализация на
пътищата със светлоотразяваща пътна маркировка, която да е видна през деня
и през нощта при различни метеорологични условия,
Оспорват се механизмът на процесното ПТП и наличието на виновно
поведение на водача.
Оспорват се изцяло акцесорните искове за присъждане на лихви като
неоснователни поради неоснователността на главните искове.
Посочва се още, че ответното дружество с извънпроцесуалното си
поведение не било дало повод за завеждане на настоящото производство.
Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
Моли по делото да бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/.
Моли съда да не уважава направените доказателствени искания в
исковата молба и да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право, намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Доказателствените искания за допускане на съдебна-автотехническа
експертиза, поискана от ищеца и ответника, с оглед изложените твърдения в
исковата молба и заявените оспорвания с отговора на исковата молба,
досежно факта на осъществяване на ПТП и неговия механизъм, се явяват
допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор.
Следва да се изиска и административно наказателната преписка за
ПТП.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира обезщетение за нанесени имуществени
вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
06.07.2023 г., реализирано от лек автомобил ,,Д.С.” с ДК № ***, застрахован
при ответника, с водач Г.Д.Б. на пътя I-7 „Мараша" – Зимница – Окоп - Елхово
6
- Гранитово – Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и обезщетение за забава в размер на 208,70 лв. за периода от 02.10.2023
г. до 09.01.2025 г.
- правна квалификация – предявеният иск за имуществени вреди е
осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45
ЗЗД във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1187,23 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, искът за
сумата от 208.70 лева е с правно основание по и чл. 86 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек
автомобил ,,Д.С.” с ДК № ***; обстоятелството, че ищецът е подал заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което в
ответното дружество е образувана щета № ***, като същата е отказана и
плащане не е извършено.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпване на
процесното ПТП и механизма на същото. В частност ищецът следва да
докаже, че настъпването на процесното ПТП се дължи на виновни и
противоправни действия на водач на лек автомобил ,,Д.С.” с ДК № ***, който,
несъобразявайки се с релефа на местността, при спускане по време на десен
завой се блъска в предпазна мантинела, при което нанася материални щети
върху същата. Ищецът следва да докаже и претърпените вреди и тяхната
действителна стойност, както и причинната връзка между процесното ПТП и
нанесените щети. Ищецът следва да докаже и че е заплатил стойността за
отстраняване на вредите на трето лице, ако твърди подобно обстоятелство.
Ответникът следва да докаже настъпване на правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти, а също така и възраженията
си, в това число и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника по направеното възражение за съпричиняване е
да докаже противоправно поведение на ищеца при настъпване на процесното
ПТП, което е в причинна връзка с настъпването на уврежданията по
посочените пътни принадлежности.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства в подкрепа на възражението си за съпричиняване, а
ищецът не сочи доказателства относно размера на претърпените вреди.
7
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА ПО РЕДА на чл. 192, ал. 1 от ГПК от РУ МВР Елхово
да представят в едноседмичен срок от получаване на съобщението копие от
административно наказателна преписка – във връзка с протокол за ПТП № ***
г. евентуално издаден на водач Г.Д.Б., с ЕГН: *** АУАН.
ДОПУСКА изслушването на съдебно автотехническа експертиза като
вещото лице след запознаване с материалите по делото следва да даде отговор
на поставените от ищеца задачи, както и на задачите, поставени от ответника в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 700 лева – вносими по
300 лева от ищеца и 400 лева от ответника.
УКАЗВА на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението с
препис от настоящото определение да внесе възложения в нейна тежест
депозит по сметка на Софийски районен съд и да представи доказателства за
това, като в противен случай съдът може да цени поведението на страната по
реда на чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, относно
които страната е създала пречки пред доказването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по САТЕ Й.Д.Й., който да се призове след
внасяне на депозита и от двете страни.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. от
10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
депозит.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
8
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9