№ 20313
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110127232 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С“
ЕАД, ЕИК ***, против Е. А. А., ЕГН ********** и Е. Г. А., ЕГН **********, в
условията на разделна отговорност да заплатят на ищеца сумата от 3685.45
лева, както следва:
-Е. А. А., ЕГН ********** - 1/4, а именно: 772,77 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
148.60 лв. за периода от 15.09.2021г., до 16.04.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
-Е. Г. А., ЕГН ********** - 3/4, а именно: 2318,30 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
445,78 лв. за периода 15.09.2021г., до 16.04.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, са потребители на топлинна
енергия за битови нужди. Изтъква, че за процесния период били в сила
Общите условия от 2016г., според които клиентите били задължени да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване
на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като
лихва се начислява, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след
1
изтичане на 45 - дневен срок от публикуване на изравнителните фактури.
Поддържа, че ответниците са потребители за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 на ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост , присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Изтъква, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по схемата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Изтъква, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в
която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Н“ АД за предоставяне на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в качеството им на
изпълнител по съответния договор и с „Н“ АД като подизпълнител. Ищецът
моли съда да осъди ответниците да му заплатят предявените суми.
Ответниците Е. А. А. и Е. Г. А. са получили препис от исковата молба, като
в срока за отговор по чл. 131 ГПК депозират отговор с идентично
съдържание, в който заявяват, че предявените искове са допустими, но по
същество са неоснователни и недоказани. Оспорват да са собственици или
носители на вещно право на ползване за част от целия процесен имот.
Посочват, че източник на едно облигационно договорно отношение може да
бъде само договор, сключен между страните или техните праводатели.
Изтъкват, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ - продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при ОУ, сключени
между доставчика на топлинна енергия и потребителите в сграда - ЕС.
Твърдят, че съобразно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в хипотеза при която се касае до
топлоснабдена сграда - ЕС, то всички собственици или титуляри на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в ЕС са потребители на
топлинна енергия, като в тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Считат, че
за преценката с кого ищцовото дружество се намира в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот в рамките на
процесния период, е от значение обстоятелството с кое лице за последно е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорват да са страна по
облигационно отношение. Твърдят, че при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не доказва да е
отправил. Считат, че искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.04.2024 г. е изцяло неоснователен. Посочват, че процесните фактури са
издадени на името на другия ответник, поради което счита, че не е изпаднал в
забава. Заявяват, че претенцията за главница за предоставена услуга „дялово
разпределение“ е недопустимо определена, тъй като оспорва ищецът да е
носител на материалното право за заплащане на сумата, претендирана за
предоставена услуга „дялово разпределение“. Твърдят, че в ОУ на ищцовото
2
дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми,
дължими за услугата „дялово разпределение“. Посочват, че след като тези
суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от
кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Сочат, че доказателства
за отправена покана от страна на ищеца към ответника относно сумите за
дялово разпределение не са ангажирани. Изтъкват, че не оспорват и не
твърдят липса на несъответствие с действащата нормативна уредба дали
разпределението на ТЕ за процесния период и имот е извършена съобразно
приложимите технически правила. Заявяват, че оспорват правните основания
за начисляване на процесните суми. Заявяват възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните суми за
главници и лихви. Молят за отхвърляне на така предявените искове
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н” АД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на наредбата за държавните имоти от 1991г. (л.13), се установява, че
ОбНС е продала на А В.ов А. и Е. Г. А. ***.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници (л.15), А В.ов
А. починал, като оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. Г. А. и
двете си деца Е. А. А. и В. А. А.. След смъртта на А В.ов А. съгласно чл. 9,
ал.1 ЗН преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете.
След като се съобрази, че имотът е придобит в режим на СИО и ½-ра ид.ч. от
него представлява лична собственост на преживелия съпруг, то наследниците
по закон наследяват равна част от останалата ½-ра ид.ч, а именно по ¼-т всеки.
Така делът Е. Г. А. в процесния недвижим имот заедно с притежаваните от нея
½-ра ид.ч се увеличава до 2/3-ти ид.ч. (½-ра ид.ч, + 1/6-та = 2/3-ти), а Е. А. А. и
В. А. А. притежават по 1/6-та ид.ч. от недвижимия имот.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № ЕСРСЛ24-
УГО1-4716/17.05.2024г. от Столична община, район Слатина, се установява,
3
че В. А. А. е починал на 06.03.2024г. и е оставил единствен наследник по
закон майка си Е. Г. А.. Така съгласно чл. 6 ЗН, майката на починалия
наследява дела му. Така ответницата Е. Г. А. притежава общо 5/6-ти ид.ч. от
недвижимия имот, а дъщеря й 1/6-та ид.ч.
От приетата по делото обща фактура № ********** за периода
01.05.2021г. - 30.04.2022г. (23) се установява, че получател и титуляр на
партидата, за процесния имот е Е. Г. А..
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от
съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за
съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза
би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
В настоящия случай видно от представените по делото фактури и
изравнителни сметки, същите са издадени на името на Е. Г. А., поради което
последната се явява титуляр на партидата за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***. Ето защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми
през исковия период се явява Е. А., с оглед възникнало облигационно
отношение с ищеца, което обуславя неоснователност на претенциите за
заплащане на топлинна енергия по отношение на ответницата Е. А. А..
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 14.05.2024г.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
4
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2021г. (най-
старото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е
станало изискуемо на 15.07.2021г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 3034,98 лв., като
вещото лице посочва, че въпреки просрочието в проверката на топломера,
същият е бил годен за отчитане. Поради изложеното съдът счита, че искът
следва да бъде уважен само спрямо ответника Е. Г. А. и в посочените от ищеца
квоти – ¾-ти. Така ответникът Е. А. следва да бъде осъдена да заплати
топлинна енергия в размер на 2276.23 лева., като за горницата до пълния
предявен размер от 2318,30 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „Т.С“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „Т.С“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Предвид изложеното, мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2021г.
до 16.04.2024г. върху главницата от 2318,30 лв. и служебно изчислена от съда,
задължението възлиза в размер на 688,19 лв., но предвид обстоятелството, че
искът е предявен в по-нисък размер, то следвайки принципа на
диспозитивното начало, съдът следва да уважи исковата претенция спрямо Е.
Г. А., така както е предявена а именно в размер на 445,78 лв. и за периода
15.09.2021г.-16.04.2024г.
По отношение на ответницата Е. Е. А., предвид отхвърляне на главното
5
задължение, то и акцесорното задължение за лихва следва да се остави без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски,
съобразно уважената част от исковете в размер на 404,31 лв., (547,42 лв. общо
разноски х 73,86 % уважена част от исковата претенция = 404,86 лв.)
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответниците претендират
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Представлявани са
от отделни процесуални представители.
Същите имат право на възнаграждение съобразно отхвърлената част от
искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възнаграждението на адв. К.Б,
процесуален представител на Е. А., определено по реда на Наредба №1/2004г.
/в редакцията към датата на сключване на представените по делото
договори за правна защита и съдействие възлиза в размер на 576,81 лв.
Предвид размера на отхвърлената част от исковата претенция, съставляваща
1,88%, то на адвоката осъществил процесуално представителство следва да се
дължи процентното съотношение от определената му сума по реда на Наредба
№1/2004г. , а именно 10,84 лв.
По отношение на възнаграждението на адв. В. С., процесуален
представител на Е. А. определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията