Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 14970 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.08.2019 г. СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 83802/17
г. е осъдил Столична община да заплати на А.Т.Л. на основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД сумата в размер на 74,90 лв.-имуществени вреди и 10 000 лв.-неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие претърпяно от ищеца увреждане-навяхване и
разтягане на ставни връзки на дясна глезенна става,
частично разкъсване на предна част на делтоидната
връзка на дясна глезенна става с наличие на дефект,
настъпило на 16.08.2016 г. в резултат на спъване в дупка на място на пътното
платно, намиращо се пред бл.245 в жк „Обеля 2“ в гр.София със законната лихва за
забава от датата на увреждането-16.08.2016 г. до погасяването, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника-Столична община /СО/ в частта, с която е уважен иска за
неимуществени вреди.Жалбоподателят излага оплаквания, че решението е неправилно
и необосновано.Твърди, че от описаната фактическа обстановка не става ясно как
е установено, че инцидента е вследствие на дупка на пътното платно, липсват и
писмени доказателства, че по същото време и на същото място е имало дупка, като
първоинстанционният съд е достигнал до това заключение само от свидетелските
показания.Излага твърдения, че до СО не са подавани сигнали от пострадали
граждани, не са завеждани искове и не са регистрирани ПТП поради нарушена
цялост на пътното платно, и че дори и да е настъпила вреда, тя е резултат от
проявена небрежност от страна на ищцата.Моли съда да отмени обжалваното решение
и да отхвърли иска, а ако счете, че са налице предпоставките за уважаването му,
да намали присъденото обезщетение до размера на реално причинените вреди.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-
А.Т.Л. оспорва същата.Твърди, че жалбата е бланкетна.Излага
доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
постановено след подробно обсъждане на събраните доказателства, и че ответникът
не е участвал ефективно в процеса.Моли съда да потвърди решението.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Ищцата- А.Т.Л. твърди, че на 16.08.2016 г. около 09,15
ч. сутринта е излизала за работа.Слизайки от тротоара пред бл.245 в гр.София,
жк „Обеля 2“, който е с неудобен бордюр, между две паркирани коли на уличното
платно е стъпила на улицата и десният й крак е попаднал в голяма дупка /7-8 см
дълбочина/ на асфалта до тротоара.Кракът й се е закачил в ръба на дупката и се
е подгънал, паднала е на коляното на левия си крак и на десния лакът и длан.От
болката й е прилошало и двама младежи, които са били пред съседния вход, са й
помогнали да седне на тротоара и е взела такси, за да отиде на работа.Докато е
пътувала кракът й е започнал да се подува в глезена, кракът й е посинял, изпитвала
е неописуема болка и с такси е отишла до „Пирогов“, където са обработили
откритите й рани на лявата й ръка и левия крак и са й поставили ваксина против
тетанус.Направена й е рентгенография на глезена и е гипсиран десния й крак до
коляното, поставена й е диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки на
глезена“.Твърди, че е била в болнични за периода от 17.08.2016 г. до 29.10.2016
г.На 31.08.2016 г. й е махнат гипса от крака, направена й е нова рентгенография
и кракът й е бил гипсиран отново поради констатация за скъсани влакна на
ставните връзки на глезена, получени в резултат на изкълчване.След свалянето на
гипса на 17.09.2016 г. е трябвало да стяга крака си и да носи ластична
превръзка и да не стъпва на него, движела се е с две патерици, и то при крайна
необходимост.На 30.09.2016 г. отново е бил продължен отпускът й по болест, тя е
продължила да се движи с патерици, десният й крак е бил подут, има синини и
ищцата изпитва болка при придвижване.Твърди, че й е била назначена физиотерапия
от 03.10.2016 г.-20 посещения за три вида прцедури:
електростимулация, лечение с ултразвук и лечебна физкултура с уреди.Ищцата
непрекъснато ползва чужда помощ и таксиметров превоз.На 11.01.2017 г. отново й
е даден отпуск по болест, който е продължил до 23.02.2017 г. със същата
констатация за скъсани влакна на ставните връзки на глезена в резултат на
изкълчване, като мнението на докторите е било, че болката ще бъде хронична и ще
се усилва в студено време.На ищцата е била назначена нова рехабилитация от
03.02.2017 г.-20 посещения за три вида процедури: лечение с нискочестотно
магнитно поле, с нискочестотни токове и лечение с ултразвук.На 16.06.2017 г.
болката й отново се е усилила, има затруднения с ходенето и кракът й е бил
подут, като й е даден още 30 дни болничен отпуск-до 15.07.2017 г.Ищцата излага
твърдения, че постоянно изпитва болка, която се усилва на периоди, през нощта
кракът й се подува, не е в състояние да изпълнява пълноценно ежедневните си
трудови и житейски функции, разчита на чужда помощ за неща, с които се е преди
се е справяла сама, започнала е да движи неправилно /щадящо/ крака си, което е
довело до промяна на стойката й,
нарушено движение на гръбначния й стълб и болки в поясната област, а работата й
като продавач изисква да стои права.Ищцата твърди, че е налице противоправно
поведение на ответника, чиито служители не са извършили необходимите действия
за поддържане на общинските пътища, визирани в чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/
и чл.167, ал.1 ЗДвП.Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 79,40 лв.-обезщетение
за претърпени имуществени вреди и 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, затруднения в движението,
битови неудобства и непрекъснато ползване на чужда помощ, негативни психически преживявания-чувства
на непълноценност, невъзможност за лично обслужване, страх от излизане и
осъзната социална изолация, затруднение при осъществяване на трудови функции,
нетрудоспособност в общ размер на 138 дни, настъпили в резултат на
травматичното увреждане на десния й крак при пропадане в дълбока дупка при
слизане от тротоар със законната лихва от датата на увреждането-16.08.2016 г.
до окончателното плащане на главницата.
Представени са четири броя амбулаторни листове за извършени прегледи на
ищцата на 13.10.2016 г., 21.10.2016 г., 03.02.2017 г., 13.02.2017 г. и 22.10.2018 г. с поставени
основна диагноза: навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена.
Видно от представените болнични листове ищцата е била в отпуск по болест за
периода 17.08.2016 г.-29.09.2016 г., 11.01.2017 г.-23.02.2017 г., 16.06.2017
г.-15.07.2017 г., 01.03.2018 г.-13.04.2018 г., 13.09.2018 г.-26.09.2018 г.,
15.01.2019 г.-28.01.2019 г.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ на вещото
лице К.Симеонов, изготвено след преглед на представените по делото документи и
личен преглед на ищцата е установено, че
при инцидента на 16.08.2016 г. ищцата е получила навяхване и разтягане на
ставни връзки на глезенната става.Медикобиологичния
характер на полученото увреждане е временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.През възстановителния период, който е около три месеца ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите 30 дни болките са били с по-голям
интензитет.Последица от такова увреждане е наличието на ставна халтавост на
дясна глезенна става, за което по делото няма
приложени документи за провеждане на лечение на увредата на връзките на дясна глезенна става след сваляне на гипсовата имобилизация и провеждане на курс по физиотерапия и
рехабилитация.Провежданото лечение е по повод болки, оток и зачервяване на
дясна глезенна става.От предоставяне на направено
изследване с ЯМР е видно частично разкъсване на предната част на делтоидната връзка с наличие на дефект с последици
претоварване на останалите връзки на глезенната става
и сухожилията около ставата, които се възпаляват и отичат.Пълно възстановяване
може да има само при оперативно лечение.
Разпитаната свидетелка Е.Р.-съседка на ищцата твърди, че на 16.08.2016 г. я
е видяла през прозореца, която е тръгнала да пресича между две спрели коли и е
паднала.Две момчета от съседния вход са й помогнали да седне на тротоара и е
останала там 15-20 минути до идване на таксито.Късно следобяд
свидетелката е посетила ищцата, която е била с гипсиран десен крак, а на коляното
на левия крак е имала рана.Свидетелката е разказала на зет си какво се е
случила с ищцата и той е споделил, че и той е
щял да пострада на същото място, на което има дупка.Когато е имала
възможност свидетелката е посещавала ищцата, за да й помага, придружавала я е
на прегледи в „Пирогов“.Ищцата се е придвижвала с патерици, гипсирана е 2-3
пъти през различен период за 20 дни или за месец, ходила е на рехабилитация,
кракът й е бил в синини.Ищцата е започнала да стъпва първо на пръстите на крака
си, след това на цялото стъпало, походката й се е възстановила след няколко
месеца.Свидетелката твърди, че дупката на улицата все още е там и не може да се
види при паркирани коли.
Свидетелят Л.Л./съпруг на ищцата/ заявява, че се
е налагало кракът на ищцата да бъде гипсиран на три пъти, ищцата се е
придвижвала с чужда помощ и с патерици, ходила е на процедури, от които е имало
минимален ефект, тъй като е продължила да накуцва и да се оплаква от болки,
походката й не е възстановена и досега, много пъти кракът й се е подувал.След
инцидента ищцата не може да шофира.Свидетелят твърди, че дупката пред блока все
още съществува.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Фактическият състав на чл.49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно
поведение на лицата, на които
е възложено извършването на работа, изразяващо
се в умишлено или по непредпазливост
причиняване на вредата, причинна връзка между вредите
и поведението на изпълнителя на възложената работа.
Първоинстанционният съд е приел, че
от събраните гласни доказателства е установено, че на 16.08.2016 г. ищцата е
претърпяла увреждане от спъване в дупка на пътен участък пред бл.245 в жк
„Обеля 2“, гр.София.От приетите СМЕ са установени получените от ищцата
увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на ставни връзки на дясна глезенна става, частично разкъсване на предна част на делтоидната връзка на дясна глезенна
става с наличие на дефект.Съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл.2, ал.1,
т.2 ЗОбС и & 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА процесният
пътен участък е общинска собственост, и че ответникът не е изпълнил
задължението си да поддържа същия в изправно състояние, поради което на
основание чл.49 ЗЗД носи имуществена отговорност за причинените на ищцата вреди,
като е определил неимуществените такива на 10 000 лв.При определяне на
размера на обезщетението съдът е съобразил вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на търпените болки,
страдания и битови неудобства, продължителността на възстановителния период и
на състоянието на нетрудоспособност. Съдът е отчел и обстоятелството, че
болките са били интензивни в началния период, както и че обичайният начина на
живот на ищцата не е възстановен напълно въпреки изминалия продължителен период
от инцидента.
В частта, с която е уважен иска за имуществени вреди решението е влязло в
сила поради необжалването му.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след анализ на
всички събрани по делото доказателства.При постановяването му не е установено
нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата е претърпяла инцидент-стъпване в дупка на пътното платно при опит за
пресичане на улицата, от което е претърпяла увреждания, изразяващи се в навяхване
и разтягане на ставни връзки на глезенната става и
частично разкъсване на предната част на делтоидната
връзка с наличие на дефект с последици претоварване на останалите връзки на глезенната става и сухожилията около ставата, които се
възпаляват и отичат.Получените травматични увреждания са й причинили болки,
страдания и неудобства в ежедневното обслужване.Възстановителният период е продължил
около три месеца, като пълно възстановяване може да има само след оперативно
лечение.По делото не е установено инцидентът да е настъпил в резултат на
небрежно поведение на ищцата.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че не е доказано, че на посочения
пътен участък има дупка.За установяване на това обстоятелство са събрани гласни
доказателства, които съдът кредитира, тъй като свидетелите възпроизвеждат лични
впечатления и показанията им не противоречиви.За доказването на този факт не се
изискват писмени доказателства, а обстоятелството, че не са подавани сигнали от
граждани и не са завеждани други дела срещу ответника за посочения пътен
участък е ирелевантно към конкретния казус.
Задължението на общината да поддържа пътищата в годно за безопасното им
ползване състояние с грижата на добър стопанин е визирано в чл.11, ал.1 ЗОбС.Съгласно чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от ЗП
управлението на общинските пътища е възложено на кметовете на съответните
общини, като част от тази дейност е поддръжката на същите. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.Нормата на
чл.167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние.Същото
задължение произтича и от разпоредбата на чл.28, ал.1 от Наредбата на СОС за
управление на общинските пътища, според която общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици, а чл.31 от цитираната наредбата изяснява, че поддържането включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности.Легално определение на понятието „поддържане на
пътища“ се съдържа и в & 1, т.14 от ДР на ЗП, който гласи, че това е дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
При определяне на обезщетението първоинстанционният
съд е съобразил обстоятелствата, релевантни за размера му-от една страна- вида и
обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства при ежедневното обслужване и от друга страна-продължителният възстановителният
период, както и обстоятелството, че не е налице пълно възстановяване на
ищцата.При съобразяване на посочените обстоятелства определеният размер от 10 000
лв. се явява справедлив.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.Изложените в молбата от 02.01.2020 г. доводи са извън срока за обжалване и
имат характер на доводи по съществото на спора.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 1 200 лв.-направени разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.08.2019 г. на СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 83802/17 г.в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр.София, ул. „*****и със съдебен
адрес:*** да заплати на А.Т.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Н.Г./ сумата от 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.