Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
09.12.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ…………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 683 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1293 от 11.07.2019година., постановено
по гр.д. № 501/2012г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.121 ЗЗД по отношение на ответника С.И. ***, че дължи на кредитора „ИВЕНТИ” ООД гр.
Пловдив, представлявано от И.Н. И.
сумата 7509,60 лева, представляваща стойността на извършена доставка на стоки
по Договор за продажба на стоки от 06.11.2013г., по Фактура №
**********/01.10.2018г., за което вземане е възникнала солидарна отговорност на
С.И. по т.6.1. от Договора, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 5143/14.11.2018г. по ч.гр.д.№8226/2018
по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
13.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Присъдени са и направените от
ищеца за първата инстанция разноски за държавна такса и депозит за особен
представител в размер общо на 550,20 лв., както и сумата 950,20 лв. - за
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.8226/2018 по описа на РС-Плевен.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата С.И.И., представлявана от особения
представител адв. С.И.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да
отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с
което да бъде отхвърлен предявения срещу него установителен иск.
Ответната страна, чрез пълномощникът адв.Р.П. ***,
е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
писмения отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на С.И.
***, че дължи на кредитора „ИВЕНТИ” ООД
гр. Пловдив, представлявано от И.Н. И.
сумата 7509,60 лева, представляваща стойността на извършена доставка на стоки
по Договор за продажба на стоки от 06.11.2013г., по Фактура №
**********/01.10.2018г., за което вземане е възникнала солидарна отговорност на
С.И. по т.6.1. от Договора, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 5143/14.11.2018г. по ч.гр.д.№8226/2018
по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
13.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и за разноските направени
в заповедното производство за издаването на Заповед за изпълнение № 5143 от 14.11.2018 г. по
ч.гр.д. 8226/20182г.
на ПлРС.
Безспорно е между
страните, а се установява и от приложения Договор за продажба на стоки от 06.11.2013г.,
че „Ивенти“ ООД гр.Пловдив, в качеството си на продавач и „Н.“ ЕООДгр.Плевен, в
качеството си на купувач са постигнали съгласие продавачът да продава, а
купувача да купува стоки, описани в писмен договор, в приложение към такъв договор,
в приемо-предавателен протокол и/или фактура, изготвена по образец от продавача,
и/или стокова разписка, изготвена по образец на Продавача, при цени, посочени в
ценова листа, неразделна част от договора. Уговорен е следния ред за осъществяване
на сделката: В едноседмичен срок от сключването на договора продавачът да предостави
на купувача стоков кредит под формата на стоки: ризи, вратовръзки, панталони,
сака, костюми, жилетки, шалове, шапки, колани и други на максимална стойност
9990 лв., като доставка да се осъществи с транспорт за сметка на продавача в
търговския обект на купувача и се удостовери с приемо-предавателен прокотол или
стокова разписка. След изпълнение на първоначалната доставка, последващо
зареждане на търговския обект на купувача със стоки, собственост на продавача,
се извършва по заявка на купувача/писмена или устна/ за покупка на стоки,
съдържаща наименование и количество на стоката. Безспорно е, че съгл. т.2.2.4.
от договора, предаването на стоката следва да се извършва чрез подписване на
приемо-предавателен протокол и/или фактура, изготвена по образец на продавача,
и/или стокова разписка, изготвена по образец на Продавача. Съгласно т. 2.2.7. купувачът е поел задължение на всеки
петнадесет календарни дни да отчита реализираните в търговския си обект
продажби на стоки на продавача чрез представяне на копие от дневните отчети по
касовия си апарат и да заплаща на продавача продадената стока, като съгл. т.2.2.8
плащането на цената на продадената стока следва да се извърши едновременно с предоставяне
на отчета. В т. 2.2.10. е уговорено в пет-дневен срок от извършване на
плащането продавачът да издаде фактура и я да я предаде на купувача, освен ако
не е издал и предал на Купувача фактура към момента на доставката на стоката.Безспорно
е, че договорът се е трансформирал в безсрочен, на основание т.3 от същия, а
също и че съгл. т.6.1. за изпълнението на договора е поета солидарна
отговорност между дружеството-купувач „Н.” ЕООД, град Плевен и неговия
управител и едноличен собственик на капитала - С.И.И., която подписвайки
договора е гарантирала с личното си имущество изпълнението му. Уговорено е и
това, че при прекратяване на договора, независимо от основанието за това, купувачът
се задължава в тридневен срок от прекратяването да заплати на продавача всички
дължими парични суми, както и да върне на продавача наличната в търговския си
обект стока-собственост на продавача.
Спорно е извършена и
заплатена ли е, съгласно постигнатата между страните договореност доставката от
01.10.2018г.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното :
Ищецът е съставил стокова разписка за продажба на стоки №
**********/01.10.2018г., в качеството си на доставчик, за доставени на
посочената дата стока на обща стойност 7509,60 лева., описани подробно в нея,
на „Н.“ ЕООД в качеството му на получател, като стоковата разписка е подписана
от Т.М. в качеството на съставител.
Ищецът е издал и Фактура №**********/01.10.18г. за същата стока, въз основа на стоковата
разписка от 01.10.2018г., на стойност 7509,60лв., с ДДС, подписана за
съставител от Т. М. . Нито стоковата
разписка, нито фактурата са подписани от получател. За да уважи иска, районният
съд е приел, че е налице валидно
облигационно правооотношение по договор за търговска продажба между „Ивенти ООД“гр.Пловдив
и „Н.“ ЕООДгр.Плевен, сключен на 06.11.2013г., който съдържа в себе си и
договор за поръчителство, сключен между ищеца „Ивенти“ ООД и С.И.И., с който И.,
като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-купувач поема
солидарна отговорност и гарантира с личното си имущество изпълнението на
задълженията на купувача, който договор също е валиден.Приел е за установен,
чрез показанията на разпитаните по делото свидетели и процесния писмен договор и
факта, че „Ивенти“ ООД и „Н.“ ЕООД са били в трайни търговски взаимоотношения
от 2013г. Разгледал е възражението на ответника, че с договора е уговорено за
предаването на стоката да се съставя приемо-предавателен протокол, фактура или
стокова разписка и че такива двустранно подписани по делото липсват. Счел е
възражението за неоснователно, тъй като изготвянето на посочените документи не се
явява уговорена между страните форма за действителност или за доказване на извършеното
предаване на стоката, а само уреден между страните документооборот в
търговските им взаимоотношения. Приел е за установено по безспорен начин, въз
основа на непротиворечиви показания на разпитаните по делото свидетели, че доставката
на описаните в стоковата разписка и фактура стоки е извършена. Приел е също, че
купувача не само, че не е оспорил въпросната продажба, а е потвърдил същата устно,
чрез законния си
представител-управителя и ответник по делото С.И..Посочил, е липсват
твърдения и не са ангажирани доказателства, ответницата да е заплатила сумата по
издадената фактура, задължението за доказване на който факт е в нейна
доказателствена тежест.
Въззивният съд намира тези изводи
за правилни и обосновани на събраните по делото доказателства и препраща към
тях, на основание чл.272 ГПК.От събраните пред районния съд гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. Г. М. и В.С.О. , се установява, че ищеца и „Н. “ЕООДгр.Плевен
са в трайни търговски отношения от 2013г., от когато „Ивенти“ООД гр.Пловдив е започнало
да доставя и продава на „Н. “ЕООДгр.Плевен стока. В отношенията между
търговците, като представител на купувача е участвала ответницата С.И., която
свидетелите познават лично. Последната доставка на стока е била извършена от тях
двамата, а заявката за стоката - направена от С.И. по телефона. Стоката е била в
7-8 кашона и 50-60 закачалки с облекла, която двамата свидетели натоварили в
служебния автомобил, заедно със стока за купувач в гр.Ловеч. Пристигнали в
гр.Плевен по обяд и паркирали в близост до магазина, в който се е продавала
стоката от „Н. “ ЕООД, в гр.Плевен, на ул.В.Л. № ***. Св.М. установява, че е отишъл първо до магазина за
да провери дали С.И. е там и след като се уверил в това, заедно със св.О. разтоварили стоката. С.И. била видимо
притеснена и бързала, тъй като имала час при лекар.Не оформила стоковата
разписка, тъй като нямала време да провери стоката, поради което свидетелите оставили стоката и придружаващата
я стокова разписка в магазина, с уговорката С.И. да им се обади по телефона
по-късно. Докато пътували обратно към Пловдив, тя действително се обадила и потвърдила,
че получената стока съответства на описаното в стоковата разписка. Като се
прибрали в гр.Пловдив, съобразно установената от години обичайна практика, св.М.
издал фактурата и я изпратил по имейл на
С.И.. Очаквал плащането, както ставало обикновено, да се извърши след седмица и
като не постъпило такова, свидетелят потърсил по телефона С.И., но телефона се
оказвал постоянно изключен. Наложило се да отиде на място в магазина, носейки
издадената фактура, но магазина бил заключен и не функционирал. Попитал в
намиращата се в съседство оптика какво се е случило с магазина и от там
разбрал, че магазина е освободен. Изпратил фактурата и чрез куриер, но тя се
върнала, като непотърсена.
Обосновано и законосъобразно РС е приел, въз основа на
тези последователни, подробни и логични показания, които кореспондират с
договора и другите писмени доказателства, че доставката на описаната в исковата
молба стойка е била извършена и приета лично от ответницата. Правилен е изводът, че наличието на трайни
търговски отношения/от 2013г. до 2018г./, обуславя постигнатото мълчаливо
съгласие, от значение за прилагане на презумпцията на чл. 292 от ТЗ, при
положение че цената, количеството или видът на доставената стока не са били
оспорени в разумен срок. При доставката и преминаване на собствеността върху
стоките е възниквало задължение за заплащане на договорената цена, макар и
видът на стоката и нейната цена да са считат уговорени от страните при
мълчаливо съгласие на основание чл. 292 от ТЗ, предвид непротивопоставянето на
купувача и качеството му на търговец. Относно изискуемостта на вземането,
въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации и правни изводи на
районния съд, който не следва да бъдат преповтаряни.
При
така изложеното следва да се приеме, че установителният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено дължимостта на
исковата сума 7 509.60лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -13.11.2018г.Като
е стигнал до същите правни изводи Плевенски районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което на основание чл.271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.Следва
да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 800лв.
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно списъка с
разноските и договора за правна защита и съдействие, сключен с адв.Р.П. и
представените доказателства/на л.16/ за плащане на хонорара ѝ от
въззиваемото дружество „Ивенти“ООД гр.Пловдив.Последното следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на Плевенски ОС депозит за назначения на въззивницата
особен представител адв.С.И., в определения от Плевенски ОС размер от 705лв.,
който е минимален и съответства на цената на иска, на фактическата и правна
сложност на делото и който въззиваемият не е заплатил в указания му срок.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1293 на
Плевенския районен съд, постановено на 11.07.2019г. по гр.д. № 501/2019г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.273 ГПК С.И.И., ЕГН
**********,***, да заплати на „ИВЕНТИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Борба“№ 17, ет. 7, ап. 20, представлявано
от И.Н. И. сумата 800лв. за
направени разноски по делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ИВЕНТИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Борба“№ 17, ет. 7, ап. 20, представлявано от И.Н. И. да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд сумата 705лв. за разноски за особен представител на
въззивницата С.И.И., за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: