№ 16736
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110102746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламента),за признаване за установено, че „*********, дължи
на К. П. Т. сумата 782,33 лева - главница, представляваща обезщетение по договор за
въздушен превоз за отмяна (голямо закъснение) на полет W******/05.11.2021 г., Б.-С.,
ведно със законна лихва от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№49671/2022 г. по описа на СРС.
В искова молба се твърди, че страните са сключили договор за въздушен превод, по
който ответното дружество е в неизпълнение, за което се претендира обезщетение.
Поддържа се, че неоснователно е отказал неговото изплащане, в т.ч. не са настъпили
обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност.
Ответникът оспорва иска с довод, че е настъпило извънредно обстоятелство по чл. 5,
ал. 3 от Регламента, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички
необходими мерки, а именно удар на самолета с птица на летището при излитане в Б.. Преди
отстраняване на повредата не е било безопасно изпълнението на полета, не е имало
свободен самолет или свободни места.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото, неоспорен от
страните, обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички правнорелевантни
1
факти за възникване на правото на парично вземане, освен наличието на извънредно
обстоятелство по чл. 5, ал. 3 от Регламента, по който въпрос се концентрира правния спор.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента предвижда право на превозвача да откаже
изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки.
От представените доклад за събитие и поръчка за работа се установява, че на
05.11.2021 г. в 19:37 часа капитанът на процесното въздухоплавателно средство, съобщил за
удар от птица в предната част на корпуса – в долна лява част на носа на самолета, по време
на кацане на летище в Б.. В резултат на проведена инспекция е открит удар на мястото на
сензора за измерване на скоростта на изтичане на течности. В тази връзка следва да се
отчете, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че
нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно
обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или
отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която
посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото
въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-
74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след
него (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). Следователно, за
да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на
голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове
на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на
това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos
Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно
обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран
от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата
предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при
пристигането. Доколкото сблъсъкът с птица е станал не по време на процесния полет, а по
време на кацане при предхождащ го такъв, това обстоятелство може да бъде квалифицирано
като извънредно такова по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента, а в случай, че бъде
установена и причинно-следствена връзка между настъпването му и закъснението на
следващия полет, изпълнен с процесното въздухоплавателно средство, отговорността на
ответника ще бъде изключена.
Не се спори, че птица се е ударила в корпуса на самолета, като в тази насока са и
приетите писмени доказателства. Предвид това следва да се съобрази, че сблъсъкът на
самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди не са неразривно
свързани с операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или
произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Ето защо и такъв сблъсък
трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004, като не е от значение дали действително сблъсъкът е причинил
повреда на съответния самолет – в този смисъл Решение по дело № С-315/15 M. P.и
Jiri P.срещу T. S. a. s. на СЕС. Независимо от това, дори ударът на птица в корпуса на
самолета, в резултат на който да е възникнала повреда, чието отстраняване е необходимо за
нормалната експлоатация на въздухоплавателното средство, да се приеме за извънредно
обстоятелство, то разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента изисква кумулативното
2
наличие и на още една предпоставка – извънредното обстоятелство да не може да бъде
избегнато "дори и ако са взети всички необходими мерки". С оглед на това, доколкото не
всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се
позове на тях, следва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразени със ситуацията мерки. Според практиката на Съда на Европейския съюз по
приложението на чл. 5, ал. 3 от Регламента – решение по дело С – 294/10 /Еglitis – Ratnieks/ -
„чл. 5, пар. 3 от Регламент №261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 следва да се тълкува в
смисъл, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяването на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално
настъпване на такива обстоятелства. Превозвачът трябва да предвиди известен запас от
време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед
капацитета на предприятието му към дадения момент.
В случая по данните, удостовеР. в доклада за събитие, необходимата част за
извършване на ремонта за отстраняване на повредата не е била налична в Б., а в К. и е щяла
да бъде доставена в Б. в 07:50 координирано универсално време. Изяснява се, че ремонтът е
извършен и самолетът е бил готов за експлоатация е 08:48 часа на 06.11.2011 г. - почти 13
часа по-късно от определения час за излитане на процесния полет. В този период от време
не се твърди и не се установява ответникът да е положил каквото и да е усилие да ограничи
времето на закъснение, в т.ч. и да осигури друго въздухоплавателно средство, с което да
осъществи полета. Не са ангажирани доказателства, за това, че при полагане на усилия в
насока преодоляване извънредните обстоятелства и своевременното осъществяване на курса
превозвачът би претърпял „непоносими жертви“, с оглед капацитета на предприятието си
към дадения момент. Ето защо съдът намира, че в случая ударът на птица в корпуса на
самолета не представлява извънредно обстоятелство по см. на чл. 5, пар. 3 от Регламента. Не
се доказа и пълна невъзможност за осигуряване на друг самолет за осъществяване на полета,
респ. че всички самолети на авиокомпанията са били заети с планирани полети, вкл. че не е
имало свободни места, нито други положени от авио-превозвача усилия в тази насока.
Предвид това съдът не е убеден, че не е съществувала никаква друга възможност за
премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и да
е друг въздушен превозвач и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет
на съответния въздушен превозвач, и извършването на такова премаршрутиране
представлява за последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му
към релевантния момент (вж. в този смисъл Решение от 24.10.2022 г. по в.гр.д. №
10186/2020 по описа на СГС). С тези съображения и доколкото не се доказа по делото да са
налице обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на отговорността на
ответника, съдът приема, че ответникът е допуснал виновно неизпълнение на поетите към
ищеца с процесния договор за въздушен превоз задължения, и съдът приема за доказана по
основание исковата претенция. Съгласно чл. 7 т.1 б.“б“ от Регламента, дължимото
обезщетение в случая възлиза на сумата от 400 EUR за всеки пътник или сумата от 782.33
лв., поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена в предявения размер.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на предявяване
на иска – 13.09.2022 г. по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца стоР.те съдебни разноски, а с оглед на разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски, стоР. в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ответното дружество трябва да заплати на
ищеца сумата 540,00 лв. за платени държавни такси и възнаграждение за адвокат за
3
настоящото производство, и 325,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч.гр. д. №49671/2022 г., СРС, или общо 865,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „**********, с рег. №: ********, действащо чрез
************, с ЕИК:**********, седалище и адрес на управление: ***********, дължи на
К. П. Т., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата 782,33 лева – главница, представляваща обезщетение по
договор за въздушен превоз за закъснение на полет W******/05.11.2021 г., Б.-С., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№49671/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „„**********, с рег. №: ********, действащо чрез ************, с
ЕИК:**********, седалище и адрес на управление: ***********, дължи на К. П. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 865,00 лева – съдебни разноски по ч. гр.
дело № 49671/2022 г. и гр. дело № 2746/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4