Р Е Ш Е Н И Е
№221 06.08.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №176 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на О.К.Д. ***
срещу Решение №132/26.02.2020 год., постановено по АНД №3366/2019 год. по описа
на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен
електронен фиш серия К, № 3012356, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че съдът е направил неверни изводи, тъй като по делото
не е приложена схема за разположение на пътните знаци, както и че не е посочено
кой знак е бил нарушен. В електронния фиш е посочено, че е приспаднат
километров толеранс на разстояние от 3 км. Съдът неправилно е приел, че се
касае за толеранс от 3 км./ч. От снимката е видно, че се налице три автомобила,
разположени така на пътното платно, че не може да се твърди, коя точно скорост
е измерена. Съдът е приел, също така, че снимката е направена на 18.08.2010
год. и според касатора е изтекла абсолютната давност. Счита също така, че към
датата на административното нарушение – 18.08.2019 год. не е приложима разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като скоростта е била измерена и деянието е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, като при експлоатацията й е възможна и
човешката намеса. Това води до извода за приложимост на Тълкувателно решение №1
на Общото събрание на колегиите на ВАС от 256.02.2014 год. по тълкувателно дело
№182013 год., според което в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването
и заснемането на нарушение може да се установява само с стационарно техническо
средство. За използването на мобилните технически средства е приета и
Наредба№8121з-532/12.05.2015 год., съгласно която се изисква и попълването на
протокол за използването на техническото средство, в който следва да е
направена снимка на АТСС. Безспорно е че в конкретния случай се касае за
мобилно техническо средство, което има характер на временно разположение на
участък от пътя. От приложеният протокол по делото е видно, че не са попълнени
важни реквизити. Липсата на това води до не доказване на извършеното
административно нарушение. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №3012356 издаден от
ОД на МВР Стара Загора.
Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се
явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалбата на О.К.Д. срещу електронен фиш серия
К, №3012356, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 18.08.2019 год., в 15.32 ч. в област Стара
Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 управлява в посока центъра на гр.
Стара Загора, при ограничение от 50 км./ч. в населено място заснето с АТСС (ARH CAM S1) и отчетен толеранс от -3 км.,
лек автомобил **** с
рег. №****
със скорост 82 км/ч при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 32
км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност на Д. не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите
изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички
факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение,
включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е
съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на
мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да
потвърди издаденият електронен фиш.
Решението
на районния съд е правилно и законосъобразно.
На първо място, съдът не
намира за основателно наведеното касационно оплакване, че тъй като по делото не
е приложена план схема на нарушението, респективно на разположение на пътните
знаци, то не е установено, че въведеното ограничение е 50 км./ч. Това ще е
необходимо, ако е отбелязано, че ограничението е различно от въведеното такова
със законовата разпоредба на чл.21, ал.1 и е налице пътен знак, съгласно който
да се въведе друго ограничение. Такова оплакване не е било наведено на първа
инстанция, поради което и районният съд не дължи произнасяне в тази насока. Не
е било спорно между страните по делото, че в конкретния пътен участък
ограничението е 50 км./ч. Доколкото касационната инстанция проверява изводите
на първата инстанция и въз основа на кои доказателства същите са направени, то
въз основа на приетите писмени доказателства и неоспорени от страните по
делото, съдът намира за правилен извода на районният съд, че в посоченият пътен
участък е налице ограничение съгласно общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл не е задължително и посочването на пътния знак с който това
ограничение е въведено. Същото е задължително за всички водачи по силата на
законовата разпоредба, а не въз основа на какъвто и да е поставен знак.
Що се отнася до изписването в
оспореният електронен фиш обстоятелство за приспаднат километров толеранс от 3
километра и наведено като касационно оплакване, съдът намира, че същото не
представлява самостоятелно основание за отмяната на електронния фиш. На първо
място същото не е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
законовите разпоредби /чл.189, ал.2 от ЗДвП/. Същото има отношение относно
приетата скорост на движение от страна на наказващият орган. Безспорно е, че
същата подлежи на съдебен контрол, доколкото е елемент от съдържанието на фиша.
Видно от представеният клип, скоростта на движение на управляваният от Д.
автомобил е 85 км./ч, като в същият е посочена и скоростта на движение след
приспаднатия толеранс – 82 км./ч. Именно за движение с тази скорост е наказан и
касатора. Безспорно е че на клипа се виждат и още два автомобила, които обаче
се движат след автомобила на касатора. Абсурдно е да се твърди, че това е
скоростта на другите два автомобила. Фокуса на снимката е на автомобила,
управляван от Д., докато другите два автомобила не са заснети в цялост, нито е
видим техния регистрационен номер, да не говорим, че не е категорично, че
същите са в участъкът обхванат от техническото средство.
Основателно е оплакването, че
в обжалваното съдебно решение е посочена като на дата на направената снимка
18.08.2010 год. Безспорно е, че се касае за техническа грешка от страна на
съдебния състав, което обаче не е самостоятелно основание за отмяна на
решението, а още по-малко на електронния фиш. Всички писмени доказателства
приложени към преписката, както и посоченото в електронния фиш, сочат като дата
на нарушението 18.08.2019 год., а не 18.08.2010 год. От друга страна
техническата грешка, допусната от съда, не води до извода за изтекла
погасителна давност за санкционираното виновно поведение на касатора. Този
извод не е подкрепен от което и да е писмено доказателство по делото. От
значение е датата посочена във фиша, както и тази установена от другите
доказателства. Безспорно, че датата посочена във фиша, е тази посочена и в
протокола и в приложеният клип. Всъщност не става ясно коя е датата на
установяване на нарушението, която е възприета от касатора. Веднъж приема че
това е 18.08.2010 год., а в следващият абзац твърди, че това е 18.09.2019 год.
Не се споделя наведеното
касационно оплакване, че в конкретния случай намира приложение Тълкувателно
решение №1 на Общото събрание на колегиите на ВАС от 26.02.2014 год. по
тълкувателно дело №1/2013 год. Действително в този смисъл е посоченото
тълкувателно решение, което обаче е постановено при действащата към него момент
нормативна уредба /26.02.2014 год./ След тази дата има множество изменения,
както на ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба относно условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол
на правилата за движение по пътищата - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Същата влиза в сила от
23.05.2015 год. и допуска установяването на превишението на скоростта да се
установява не само със стационарни технически средства. Разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, която е посочена в касационната жалба, е изменена три пъти след
постановяването на тълкувателното решение - бр. 19 от 2015 год., бр. 101 от 2016
год., в сила от 21.01.2017 г. и бр. 54 от 2017 год. От 10.07.2017 год. влиза в
сила последното изменение, което предвижда, че по този ред не могат да се
налагат наказания лишаване от право да се управлява МПС и да се отнемат
контролни точки. С изменението от 2015 год., законодателят е уточнил, че
установяването следва да се осъществява с автоматизирано техническо средство.
Именно от 2015 год. /ДВ бр.19/2015 год./ е дадена и легалната дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства - §6, т.65 от ДР на ЗДвП, които
могат да бъдат два вида – стационарни и мобилни. Изхождайки от всичко това,
съдът намира, че към датата на осъществяване на административното нарушение от
страна на касатора не са налице законови пречки, нарушението да бъде установено
с автоматизирано техническо средство, което не е задължително да бъде
стационарно. Касаторът прави неправилно тълкуване на законовата разпоредба на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. При осъщественото граматическо тълкуване на нормата
/имайки в предвид мястото на поставяне на запетаята след „отнемане на контролни
точки“/, следва, че електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение,
а не че в тяхно отсъствие са установява превишението на скоростта, респективно
административното нарушение. Тълкуването на нормата така както е направено от
касатора, е неправилно. Ако същото се възприеме, то нарушението следва да се
установи не само в отсъствието на контролният орган, но и в отсъствието на нарушителя.
Това изключва и извършването на нарушението, доколкото нарушението се изразява
в управлението на МПС, което предполага и наличието на водач на това МПС.
Липсата на водач, изключва и наличието на административно нарушение, тъй като
отговорността е лична и би могло да се търси от
водача, а не от трето лице.
Неоснователни са и оплакванията
за липсата на реквизити в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Следва да
се отбележи, че в настоящия случай предмет на разглеждане е издаденият
електронен фиш, а не протокола по чл.10. Същият е писмено доказателство, прието
по надлежния ред в съдебното производство и който не е бил оспорен от касатора
в производството пред районния съд. Безспорно е че този протокол е официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и чл.179 от ГПК и като такъв има
доказателствена сила за изявленията пред него и за извършените от него и пред
него действия. Няма значение, дали към него е приложена или не снимка на временно
разположеното техническо средство. Такова оплакване не е направено пред първата
инстанция, а едва с касационната жалба. В същото време, в самият протокол е
отбелязано, че такава снимка е направена и прилагането й или не към делото, не
променя доказателствената стойност на протокола. Аналогични са и разсъжденията
относно останалите реквизити на протокола – номер на АТСС /какъвто между
другото е налице/, конкретен пътен знак за ограничение /такъв знак в участъка
липсва/, разстоянието от пътния знак да АТСС в метри /при липса на знак няма как да се попълни и
този реквизит/, номер на първото и последното статични изображения от АТСС и
дата на приемане на видеозаписите от АТСС. Между другото, липсата на което и да
е от горепосочените реквизит по никакъв начин не засяга правото на защита на
наказаното лице.
Неоснователно е и оплакването
за погрешно посочване на мястото на нарушението. Това оплакване е направено и
пред първата инстанция, като районният съд е изложил мотиви относно неговата
неоснователност, които настоящия съдебен състав споделя на основание чл.221
ал.2 от АПК.
От АНО, са представени
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на Български
институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, е одобрена като средство за измерване,
считано от 07.09.2017 год.. Последващата проверка на скоростомера следва да се
извърши, една година след одобряването му, съгласно Заповед А-233 от 29.05.2014
год. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Представен е протокол №249-ИСИ от 14.06.2019 год. /със срок до 14.07.2020
год./. Този протокол, установява годността на техническото средство към момента
на нарушението /18.08.2019 год./ При установена изправност на техническото
средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри,
са неверни.
От
приетите по делото писмени доказателства /клип, протокол за използването на
автоматизирано техническо средство или система рег. №11743С8/25.09.2019 год./ е
видно, че мястото на нарушението е в град Стара Загора. Не е оспорено мястото
на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани
каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства,
изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна
доказаност на мястото на извършване на нарушението.
Съдържанието на електронния
фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, „Електронен фиш“ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало
този фиш. Законът е предвидил, че същият има качеството на електронно
изявление, поради което и доколкото в закона не е предвидено да бъде посочен
издател на електронния фиш, то не е необходимо и посочването на лицето, което
го е издало. Всъщност такъв издател няма – касае се за електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, т.е. електронния фиш се генерира автоматично от системата, въз основа
на постъпилите в същата данни.
По делото е прието като
доказателство и извлечение от масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“, от който е видно, че електронния фиш е съставен на 14.09.2019 год.,
което доказва издаването на електронния фиш в предвидените от закона срокове,
съгласно чл.34 от ЗАНН.
Касационна инстанция намира за
необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН,
в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна
отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това
дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с
техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно
лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство,
електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган.
Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание,
което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено
факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ
от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за
установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не
съществува.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от
автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи
се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи
датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното
качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална
уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3
от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане
и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която
дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34,
ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието
за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на
ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 18.08.2019 година,
електронния фиш е издаден на 14.09.2019 год., видно от приложеното извлечение
от информационната система на МВР. Следователно, в случая следва да се счита,
че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане
на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.
По същество извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава
установеното ограничение, въведено с поставеният пътен знак. В случая става
въпрос за движение в населено място, при нормативно установено ограничение в
скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 %
на засечени скорости над 100 км/ч, то контролният орган е определил, че
превишението е от 32 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 82 км/ч в
полза на водача), над важащото за населено място ограничение. В този смисъл
извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния
фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е
приложил правилно материалния закон.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВА
В СИЛА Решение №132/26.02.2020 год.,
постановено по АНД №3366/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.