О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 29.03.2021                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 29 март                                                        Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 677 по описа за 2021 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София против Д.П.З.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№4779/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПРИЕМА като доказателства по делото: Договор за потребителски кредит № FL 252634 от 25.04.2007 г. и приложения към него- погасителен план, Бордеро № 321661/02.05.2007 г.; Договор за прехвърляне на вземания от 18.10.201 Зг. и Приложение №1 към него; 2 броя пълномощни, Писмо-уведомление за прехвърляне на вземания и обратна разписка към него; Договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017г. и Приложение №1 към него; пълномощно, Писмо-уведомление за извършено прехвърляне на вземания и обратна разписка към него.

               ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 4779/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

               ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 28.04.2021 г.  от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

            Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София против Д.П.З.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.4.2007 г. бил подписан Договор за потребителски кредит с номер FL252634 между "Българска пощенска банка" (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) и Д.П.З., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5000 лв за текущи нужди. Отпуснатата от кредитора сума била предоставена по банкова сметка, ***. 2 на договора и усвоена от длъжника. Договорено било между страните предоставената в заем сума да се олихвява с лихвен процент, подробно описан в договора за кредит. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 108 месечни вноски с краен срок за издължаване - 2.5.2016 г. С подписването на договора ответникът се задължил да погасява задълженията си към кредитора ежемесечно на 2-ро число на съответния месец чрез анюитетни вноски. Първите шест вноски, всяка в размер на 75,92 лв., съгласно приложения към настоящата искова молба погасителен план, последна вноска в размер на 76.94 лв, а всички останали вноски - в размер на 77.14 лв. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към „Юробанк България“ АД ЕИК, като останало непогасено задължение в размер на 4569.71лв. — главница и 911.98 лв. — договорна лихва. Кредитът станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 2.5.2016г. На 18.10.2013 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД, с ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Д.П.З., произтичащо от Договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.4.2007г., било изкупено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. На свой ред, на 30.11.2017 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД прехвърлил на „СИС КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* вземането си към Д.П.З., произтичащо от Договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.4.2007 г., като сключил нов договор за цесия с настоящия кредитор „СИС КРЕДИТ” АД. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД. За доказателство на твърдените от обстоятелства прилагал съдържанието на изпратеното писмо-уведомление и известие за доставяне на писмото, от което било видно, че същото е получено лично от длъжника на 11.11.201Зг. Към настоящата искова молба прилагал и съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента. От това следвало, че е извършено надлежно съобщаване за цесията. Съгласно чл. 9 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания и приложени към настоящата искова молба изрични пълномощни, цесионерът - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, било изрично упълномощен да извършва уведомяване по реда на чл. 99 ЗЗД от името на цедентите. Моли, ако съдът прецени, че извършеното уведомяване за сключената цесия не е надлежно, да счита длъжникът за уведомен с връчването на исковата молба и приложените към нея уведомления за цесия. Твърди, че на 30.11.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, като цедент, и „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като цесионер. По силата на договора дружеството-цедент прехвърлило свои вземания на дружеството-цесионер, сред които и вземането си срещу Д.П.З., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г., съгласно Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД. За доказателство на твърдените обстоятелства прилагал съдържанието на изпратеното писмо-уведомление и известие за доставяне на писмото, от което било видно, че същото не е получено от длъжника като е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. Съгласно чл. 8, т. 3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени към настоящата искова молба изрични пълномощни, цесионерът - „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, бил упълномощен от цедента „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да извършва уведомяване по реда на чл. 99 ЗЗД от името на цедента. Моли, ако съдът прецени, че извършеното уведомяване за сключената цесия не е надлежно, да счита длъжникът за уведомен с връчването на исковата молба и приложените към нея уведомления за цесия. „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, пристъпил към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като на 19.11.2020 г. пред Районен съд — гр. Стара Загора подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 4779/20 г. и издадена заповед за изпълнение № 260736 от 20.11.2020 г. срещу Д.П.З.. След извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, какго и за месторабота, била изпратена за връчване издадената заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК на 22.12.20г. пред Районен съд - гр. Стара Загора. Към настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение не било осъществено. Не било налице и основание, на което задължението на ответника да е отпаднало. Предмет на настоящото производство било единствено установяването на вземането за главница, а именно за сумата от 1250,00 лева, частично от 4569,71 лева. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.П.З. му дължи сума в размер на: 1250,00 лева - главница, като част от общо задължение за главница в размер на 4569,71 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г. Моли да му бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото производство.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че искът е недопустим и неоснователен. Задължението било погасено по давност по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД, налице били периодични плащания и била приложима кратката тригодишна давност. Законовата уредба на договора за банков кредит се намирал в Търговския закон и Закона за кредитните институции, а когато една от страните има качеството на потребител, тогава приложение намирал Законът за потребителския кредит. Поддържа, че в хипотезата на сключен договор за банков кредит и при наличието на погасителен план, задължаващ кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във времето, били налице частични плащания. Счита, че при договора за банков кредит са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД и приложение намира кратката тригодишната давност, основаваща се на понятието „периодични плащания” в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Кредитът станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 02.05.2016г. Тригодишният давностен срок изтекъл на 02.05.2019 г. и вземането бшло погасено по давност.  На 30.11.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, като цедент и „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като цесионер. По силата на договора дружеството-цедент прехвърлило свои вземания на дружеството-цесионер, сред които и вземането си срещу него, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г. Следователно преди прехвърляне на вземането (цесия), на 02.05.2016г. започналата да тече погасителната давност за вземането и била изтекла на 02.05.2019г. Цесионерът трябвало да понесе негативната последица за продължителното си бездействие и да бъда освободен от отговорност за заплащане на претендираните вземания. Счита, че извършеното уведомяване за сключената цесия не било надлежно. Изпратеното писмо-уведомление за сключения договор за цесия не било получено от него. Кредиторът отбелязал, че получателят се преместил на друг адрес. И в този случай ищецът бездействал, като бездействието му се състояло в това, че не предприел никакви действия за установяване на новия му адрес, след като е бил уведомен, че същият е сменен. В исковата молба бил посочен новият му адрес от което следвало, че фирма „СИС КРЕДИТ“ АД не е имала пречки да се снабди с новия му адрес и през 2017г., когато узнала за смяната му. Сочи, че до настоящият момент не му е съобщено за договора за цесия между фирма „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и фирма „СИС КРЕДИТ" АД, с ЕИК ********* от което следвало, че този договор за цесия нямал действие спрямо него. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът и да му бъдат присъдени направените разходи по исковото производство.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4463/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги от 26.06.2014г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит.  Ответникът следва да докаже възражението си за погасяване на ищцовото вземане по давност.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: