№ 577
гр. Ловеч, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. И.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100529 по описа за 2025 година
Осъдителна искова претенция с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от ЕТ“Дракх-Д. М.“, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : с.Дойренци, Община-гр.Ловеч, ул.“Овчарска“№1,
представлявано от Д. Х. М., чрез пълномощника й адв.Д. Н. от АК-гр.Ловеч против „DUA-NET”
BVBA, с идент.№ВЕ **********, със седалище и адрес на управление : Кралство
**********гр.Гент – 9041, ул.“Рijphokstraat“№2, представлявано от Управителя А. Я. И., в която
посочва, че в качеството си на търговец фирма ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : ********* през месец
август 2021 год. извършила двустранна търговска сделка с „DUA-NET“ BVBA, с идент. номер BE
**********, със седалище и адрес на управление : Кралство **********гр.Гент - 9041,
ул."Pijphokstraat" № 2, представлявано от Управителя си А. Я. И., ЕГН-*****, като им извършили
ремонт на камион на стойност 5 750 лева без ДДС, какъвто е и един от предметите на дейност на
дружеството.
Като страна по сделката фирма ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : ********* изпълнила
задълженията си, извършвайки договорираната ангоремонтна-услуга по изпълнението на
поръчката. Същата била приета от възложителя без забележки.
За извършената авто-ремонтна услуга на ответното дружество ЕТ„ДРАКХ-Д. М.", ЕИК :
********* издало Фактура №**********/30.08.2021 год. за сумата от 5 750 лева без ДДС, но
плащане по нея така и не било извършено до момента.
През месец август и месец септември 2022 год. ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : *********
извършило нова авто-ремонтна услуга на „DUA-NET“ BVBA, с идент. номер BE **********,
изразяваща се в ремонт и боядисване на камион, възлизащо на обща стойност 6 600 лева без ДДС.
Като страна по сделката фирма ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : ********* изпълнила задълженията си,
като извършила договорираната ангоремонтна-услуга по изпълнението на поръчката. Същата била
1
приета от възложителя без забележки.
За извършената авто-ремонтна услуга на ответното дружество ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК :
********* издало Фактура №**********/01.09.2022 год. за сумата от 6 600 лева без ДДС, но
плащане по нея така и не било извършено до момента. Плащания на авто-рементните услуги не
били извършвани и след отправените устни покани за това. Не постъпили плащания и след
подписано Споразумение за разсрочено погасяване на задължения от 28.11.2022 год., подписано от
представляващите двамата търговци лица.
За събиране вземането на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : ********* предприели действия по
образуване на производство по чл.7 и сл. от Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета, като
образували пред Окръжен съд-Ловеч Частно гражданско дело №20254300100027 по описа на съда.
В хода на същото била издадена Европейска заповед за плащане по чл.16, пар.2 от Регламент /ЕО/
№ 1896/2006 год. на ЕП и Съвета, като в срока на възражение, ответниците подали такова.
Ищецът пояснява, че основанието, от което произтича задължението на ответника са
задълженията му по 1/.Фактура №**********/30.08.2021 год. за сумата от 5 750 лева без ДДС и
2/.Фактура №**********/01.09.2022 год. за сумата от 6 600 лева без ДДС.
Претендираната мораторна лихва за сумата от 5 750 лева по Фактура
№**********/30.08.2021 год. за времето от 30.08.2021 год. до 13.01.2025 год. е в размер на сумата
2 326,52 лева.
Размерът на претендираната мораторна лихва за сумата от 6 600 лева по Фактура
№**********/01.09.2022 год. за времето от 01.09.2022 год. до 13.01.2025 год. е 1 997,60 лева.
Предвид гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който моли да бъдат призовани на съд и след като счете исковете им за основателни и
доказани, да постанови решение, с което да осъди „DUA-NET" BVBA , с идент. номер BE
**********, със седалище и адрес на управление : Кралство **********гр.Гент - 9041,
ул."Pijphokstraat"№2, представлявано от управителя си А. Я. И., ЕГН-***** да заплати на
ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : *********, със седелище и адрес на управление : с.Дойренци, Община-
гр.Ловеч, ул.“Овчарска"№1, представлявано от Д. Х. М. сумата в размер 12 350 лева - главница,
ведно с мораторната лихва върху нея начиная момента на издаване на данъчните фактури до
13.01.2025 год., възлизаща в размер на 4 324,12 лева, ведно със законната лихва върху нея начиная
14.01.2025 год. до пълното изплащане на сумата, както и да осъди ответника „DUA-NET" BVBA , с
идент. номер BE **********, със седалище и адрес на управление : Кралство
**********гр.Гент-9041, ул."Pijphokstraat"№2, представлявано от Управителя си А. Я. И.,
ЕГН-***** да заплати на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : *********, със седелище и адрес на управление
: с.Дойренци, Община-гр.Ловеч, ул.“Овчарска"№1, представлявано от Д. Х. М. направените по
делото разноски.
В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от
ответника, чрез пълномощника му адв.В. К. от АК-гр.Ловеч, в който последната от името на
доверителя си счита, че така предявеният от ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“ иск е допустим. Относно
основателността му го намира за абсолютно неоснователен, необоснован, а изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения счита за неверни. На първо място оспорва
твърдението, че между страните е бил сключен писмен или устен договор за поръчка, както и че са
извършени търговски сделки. Оспорва твърдението, че описаните във фактури
№**********/30.08.2021 год. и №**********/01.09.2022 год. дейности са извършени от ищеца.
2
Оспорва и твърдението ответникът да е приел изпълнението по посочените от ищеца поръчки,
предвид факта, че такива поръчки изобщо не е имало. Оспорва истинността на цитираните по-горе
две фактури, навеждайки твърдения, че описаните в тях услуги не са били извършени. Пояснява, че
във фактура №**********/01.09.2022 год., като наименование на услугата е посочено – боядисване
и ремонт на камион 1***, но ответникът, чрез пълномощника си е категоричен, че този камион
никога не е влизал в Република България. Не отрича, че фирма „DUA-NET BVBA“, с идент.номер
ВЕ ********** ползва такъв камион, но описаният във фактурата камион е лизингов, с първа
регистрация на 24.08.2020 год., собственост на лизинговото дружество „МАХITRUCK FINANCE &
LEASE NV, притежава застраховка Автокаско, същият е в гаранционен срок на обслужване и няма
как първо след като не е преминавал нито една от границите на Република България, да му е
извършван ремонт, още повече при наличието на застраховка Автокаско и в гаранционен срок, да е
бил предоставен за ремонт на ищеца.
По отношение на другата фактура №**********/30.08.2021 год. също оспорва да е
извършен ремонт на камион. В тази фактура не е посочено какъв ремонт е извършен, за кой камион
става въпрос, талон на камиона, какви части са вложени, колко труд е начислен. По делото не са
приложени и приемо-предавателни документи, от които да е видно какво МПС е прието. Няма
диагностика, от която да е видно какви дейности ще извършва сервиза, включително и документ,
че предоставеното МПС е получено от собственика. Тези документи липсват, защото такава
поръчка не е имало. И в двете фактури, както и в приложеното Споразумение с дата 28.11.2022 год.
като МОЛ е посочен А. Я. И.. Твърди, че Споразумение с дата 28.11.2022 год. е недействително, тъй
като към момента на подписването му А. Я. И. не е бил нито собственик, нито съдружник, нито
управляващ, нито представляващ дружество „DUA-NET BVBA“. Не е бил упълномощено лице,
което да представлява дружеството. Видно от справка в Търговския регистър, дружеството е
основано на 22.02.2008 год., като от тази дата до 21.01.2024 год. единствен Управител е било
лицето В. И.. Действително след 21.01.2024 год. А. Я. И. е избран за втори Управител на
дружеството, но към 2022 год. той е бил назначен за шофьор в дружеството и не е имал никаква
представителна власт. В този смисъл се позовава на ТР №5/2014 от 12.12.2016 год. на ВКС на
Република България, ОСГТК, предвиждащо, че Договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените от него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждение, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници. Договорът, при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД, не поражда
целените от него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се
позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Твърди, че сключеното
споразумение, подписано от лице без представителна власт, е сключено във вреда на доверителя й
и е недействителен. Въпросното споразумение не е потвърдено от представляващия фирма „DUA-
NET“ BVBA към онзи момент, не е потвърдено и към момента. В счетоводството на ответната
фирма не са осчетоводени фактури №**********/01.09.2022 год. и №**********/30.08.2021 год. и
такива не са получавани от фирмата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от процесуалния си
представител адв.Н., който от името на доверителя си поддържа исковата претенция и я намира
основателна и доказана. Посочва, че в хода на съдебното дирене по безпорен начин е установено,
че ищцовото дружество е извършил ремонт на спойлери на камиони и лично настоящият
3
Управител на дружеството е дал регистрационните номера на товарния автомобил, който е твърдял
пред ищцовото дружество, че се ремонтира. Товарният автомобил се е намирал постоянно в Белгия
и не е минавал граница. Не е идвал на територията на Република България. Заявява, че тук са били
носени детайли за възстановяване, като Управителят е твърдял, че са на въпросните товарни
автомобили на белгийската фирма. Към момента, в който са се сключвали сделките той не е бил
Управител на „DUA-NET“ BVBA, а единствено негов служител, но счита, че в качеството си на
служител, той е имал възможност да извършва ремонтни дейности на въпросните товарни
автомобили, дори без да е Управител на дружеството. По тези съображения моли съда да уважи
претенцията, с която е сезиран, като осъди ответника да заплати на доверителя му и съдебно-
деловодните разноски
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.В. К., която поддържа отговора на
исковата молба и оспорва исковата молба. Намира за безпорно установено по делото, че предметът,
който е изписан в двете фактури, а именно ремонт на камиони боядисване не е бил извършван. От
показанията на разпитаните свидетели, които са служители на ЕТ“ДРАКХ-Д. М." се установява, че
действително са ремонтирали някакви спойлери и части от някакви автомобили, които са били
собственост на фирма „В.а“, а не на „DUA-NET“ BVBA. Ремонтната дейност, която извършва
ищцовото дружество нито е лицензирана, нито е сертифицирана, нито има законово разрешение да
извършва каквито и да било ремонтни дейности, още повече ремонт на камиони. Позовава се на
събраните по делото доказателства затова, че процесният камион, описан във фактура
№1191/01.09.2022 год. дори не е собственост на ответното дружество, а собственост на лизингова
компания нов камион и твърдението, че в Белгия ремонтът е много скъп и затова отделни части,
без дори да се посочват какви точно, били пренесени в Република България, намира за абсолютно
несъстоятелно и недоказано. Начинът, по който са изписани ремонтните дейности в двете фактури
сочат на ремонт на камион, а не на детайли. Твърди, че ако е имало възложен някакъв ремонт, то е
следвало да се опише какви са детайлите, да е имало спецификация, справка колко часа труд и
какви материали са вложени. Такива доказателства по делото не са събрани. На следващо място
потвърждава се и възражението й, че А. Я. И. не е бил собственик на фирмата, поради което не
може да задължи дружеството с процесните фактури, защото той няма такива правомощия, а и
действията му, за които няма доказателства, тъй като нямат подпис, не са потвърдени от
действителния управител на фирмата. Ако действително се твърди, че са извършвани ремонтни
дейности на детайли на „DUA-NET“ BVBA, безпорно се доказа, че това е белгийска фирма. Белгия
е страна членка на ЕС, начислено е ДДС, а това по ЗДДС е освободена сделка. Тоест във всяка една
насока изтъква, че исковата претенция не е доказана. Напротив събрани са доказателства в
обратния смисъл – за липса на извършена дейност, липса на възлагане от страна на „DUA-NET“
BVBA, поради което моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана,
като присъди на доверителя й съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК.
Съдът като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, както и
доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема
за установени следните факти :
Не се спори по делото, че страните са поддържали търговски взаимоотношения, като
ищцовото дружество ЕТ“ДРАКХ-Д. М. е извършвало услуги на ответника на „DUA-NET“ BVBA,
за което са издадени две фактури : 1/.Фактура №**********/30.08.2021 год. за сумата в размер на
6 900,00 лева с включен 20% ДДС за извършен ремонт на камион. Като дата на данъчното събитие в
тази фактура е посочена датата 30.08.2021 год. Място на сделката е посочено с.Дойренци, Община-
гр.Ловеч и 2/.Фактура №**********/01.09.2022 год. за сумата в размер на 6 600,00 лева, без
начислен ДДС. Извършената съгласно тази фактура услуга е свързана с боядисване и ремонт на
камион 1YGJ463. Данъчното събитие е на дата 01.09.2022 год., с място на сделката с.Дойренци,
Община-гр.Ловеч.
Видно е, че на 28.11.2022 год. в гр.Ловеч е сключено Споразумение за разсрочено
погасяване на задължения между ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“, с ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : с.Дойренци, п.к.5500, ул.“Овчарска“№1, в качеството на кредитор, от една страна и от
4
друга „DUA-NET“ BVBA с идент.номер ВЕ**********, със седалище и адрес на управление :
Кралство **********град Гент, адрес Pijphokstraat 2, представлявано от А. Я. И., с ЕГН-
**********, в качеството на длъжник, от което се разбира, че страните приемат за безпорно, че
„DUA-NET“ BVBA дължи на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“ сумата в размер на 12 350 лева за извършени
услуги, от които 5 750 лева по Фактура №**********/30.08.2021 год. за ремонт на камион и 6 600
лева по Фактура №**********/01.09.2022 год. за боядисване и ремонт на камион. С така
подписаното споразумение страните са се съгласили горепосоченото задължение да бъде
разсрочено, като „DUA-NET“ BVBA с идент.номер ВЕ**********, със седалище и адрес на
управление : Кралство **********град Гент, адрес Pijphokstraat 2, представлявано от А. Я. И., с
ЕГН-**********, се задължава да прави ежемесечни вноски в размер на 1 000 евро, която вносна
да бъде превеждана по следната банкова сметка, с титуляр ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“, с ЕИК : *********, а
именно : IBAN : BG27FINV91501016064067, Банков код : FINVBGSF. Страните са се споразумели
сумата в размер на 1 000 евро да бъде превеждана по банковата сметка до 31 число на съответния
месец, ако месецът няма 31 дни, то сумата е следвало да бъде преведена до последния ден от
месеца, за който се дължи. Установява се от т.4 на споразумението, че в случай, че „DUA-NET“
BVBA пропусне месечна вноска, дружеството ще се счита в забава и ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“ разполага с
възможността да потърси остатъка от дължимата сума по съдебен ред. Споразумението е съставено
в два еднообразни екземпляра, по един от всяка от страните и подписано от Управителите на
дружествата – Д. Х. М. и А. Я. И..
С Разпореждане Рег.№84/07.02.2025 год. по Ч.гр.дело №27/2025 год. ОС-гр.Ловеч, в
производство по чл.625 и сл. от ГПК във връзка с чл.12 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 год. за създаване на процедура за европейска
заповед за плащане, е издадена европейска заповед за плащане в полза на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : с.Дойренци, п.к.5500, ул.“Овчарска“№1 против
„DUA-NET“ BVBA с идентификационен код ВЕ **********, със седалище и адрес на управление :
Кралство **********град Гент, п.к.9041, адрес Pijphokstraat 2, за следните суми : главница в общ
размер на 12 300 лева, от които 5 750 лева по Фактура №1149/20.08.2021 год. и 6 600 лева по
Фактура №1191/01.09.2022 год.; законна лихва в размер на 2 326,52 лева за периода от 30.08.2021
год. до 13.01.2025 год. върху сумата от 5 750 лева; законна лихва в размер на 1 997,60 лева за
периода от 01.09.2022 год. до 13.01.2025 год. върху сумата 6 600 лева; законна лихва върху сумата
от 12 300 лева, начиная от 14.01.2025 год. до окончателното плащане; разноски в общ размер на
2 333,50 лева, от които 2 000 лева адвокатски възнаграждение и 333,50 лева държавна такса.
Като доказателство по делото е представено удостоверение за регистрация Част I от
Федерална служба за мобилност и транспорт в Кралство **********с превод от фламандски език
за автомобил марка „Рено“, влекач, дизел, с рег.№1 ***, с дата на първа регистрация 26.07.2016 год.
и дата на последна регистрация 24.08.2020 год. Посочено е, че шофьорът трябва да може винаги да
представи свидетелството за регистрация. Ако собственикът се смени, свидетелството за
регистрация остава да принадлежи на автомобила. Това удостоверение не е доказателство за
собственост на автомобила.
Съдът служебно е изискал информация от Агенция Митници относно преминаването на
влекач Рено с рег.№1 *** през границите на Република България за периода от 24.08.2020 год.
/датата на първата регистрация на влекача/ до 01.09.2022 год. /датата на издадената фактура/, в
която да е отразено влизания и излизания на посоченото МПС в страната, като видно от писмо вх.
№7409/18.06.2025 год. на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе е, че в ТД“Митница Русе“ е
извършена справка в информационната система за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически документи на Агенция „Митници“, но за посочения времеви период и
наличните данни за цитираното ППС в писмото, не са били открити записи за изходящ и входящ
контрол, касаещи преминаването през ГКПП, включени в структурата на ТД“Митница Русе“.
От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза с в.л.Н. Р. се установява, че
процесните две фактури - Фактура №**********/30.08.2021 год. и Фактура
№**********/01.09.2022 год. са надлежно осчетоводени при ищеца. Плащания по тези две
фактури не са постъпвали. Към 22.05.2025 год. – датата на проверката по аналитичната партида на
„DUA-NET“ BVBA в сметка 411 „Клиенти“ е налице дебитно салдо в размер на сумата 13 500,00
5
лева – вземане от „DUA-NET“ BVBA. В счетоводната система на ответника през 2021 год. и 2022
год. не е регистриран доставчик ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“, ЕИК : *********, което е видно от
представените списъци на доставчици, с които фирмата е работила, извлечение от досието на
същата, които до 31 март всяка година се предоставят на данъчните власти в Кралство Белгия. Не е
налице и осчетоводяване на процесните фактури.
На въпроси, зададени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, към Управителката на ЕТ“ДРАКХ-Д.
М.“ - Д. М., същата заяви пред съда, че е Управител на фирмата, но е дала пълномощно на внука си
Д.. Имало автосервиз там, като тя не е участвала в приема на коли. Дала е пълномощно, което важи
и към момента, като внука й се занимава с всичко. Лично тя не знае какво са ремонтирали, това
може да го каже Д..
От ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. Х. К., който
е внук на Управителката на ищцовата фирма, поради което и съдът ги преценява с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание
чл.172 от ГПК, се установява, че той е упълномощен от Д. М.. Има генерално пълномощно, което
му позволява всички генерални права. Поясни, че познава А. И., тъй като е работил с него в друга
фирма и се занимава с ремонтни работи. Фирмата ЕТ“ДРАКХ-Д. М. се намира в с.Дойренци,
Община-гр.Ловеч и се занимава с автосервизни услуги. Свидетелят подчерта, че А. през 2013 год. е
идвал и в сервиза и в града, като с него се договаряли да се карат части по части. Тогава само по
снимка е виждал камиона, който са ремонтирали. Той никога не му е казвал къде се намира
камиона, който е ремонтирал. Той не е вкарвал целия влекач, идвал с едно пикапче, стоварват части
и му казвал, че това са части на еди кой си камион за боядисване. Каквото му е казвал е било
извършено. Той приел елементите. През м.август 2022 год. са извършвали ремонт на въпросната
фирма на авточасти и първия път, като се договаряли той му казал, че ще си плати и тогава
докарали тези части. Разбрали се, че ще си оправят сметката. Свидетелят подчерта, че не е вярвал,
че А. няма да си плати. Той не му е спорил, че му е извършил такъв ремонт. Търсил го многократно,
но така и фактурата останала неплатена. Никога не му е казвал, че няма да плати, а му е
споменавал, че има проблеми и по-късно ще плати. Връчил му и покана за доброволно плащане.
През цялото време А. се представял като Управител на белгийската фирма. Не е в лоши отношения
с този човек, но свидетелят поясни, че е осчетоводил всички фактури, платил си е данъци, а реално
насреща тези пари ги няма. С А. е работил във фирма „В.а“, като свидетелят се занимавал с една
дейност, а А. се занимавал с камиони във фирма „В.а“. Свидетелят не знае дали А. е имал камиони
в тази фирма през 2021 год. Изпращали са му снимки и свидетелят по снимки е поправял тези
части. Камиона е сниман отстрани, не е видял номера на камиона. Правил е ремонт на един камион.
Частите, за които твърди във фактурата от 30.08.2021 год. са за ремонт /боядисване/ на един
камион, като свидетелят описа точните части - десен спойлер. Поясни, че фактурата се издава след
като свършат определената дейност. Свидетелят е имал доверие на А. и не е описвал какво ще се
ремонтира, няма регистър, на който да водят работниците си и като възлагателно писмо. Тогава
сервизът му е имал лиценз, като фирмата се е занимавала с тази дейност, но към 2021 год. -2022
год. не са имали такъв лиценз. Повечето камиони, които е боядисвал на А. са еднотипни и
свидетелят не си спомня цвета и марката на камиона.
Свидетелката Ц. В. Б. е счетоводител в счетоводна къща „***“. Ищцовият ЕТ „ДРАКХ-Д.
М.“ е техен клиент от м.февруари 2020 год. и към настоящия момент. Спомни си, че е издала две
фактури на името на „DUA-NET“ BVBA. Подчерта, че във фирмата е идвал собственика на
въпросната фирма А. И., който й издиктувал данните на фирмата. Когато издала фактура за
извършените дейности от ищцовата фирма, той не е възразявал. При тях в счетоводството няма
постъпило плащане. Пуснати са по банковата сметка на фирмата, но няма постъпило плащане.
Виждала е А. И. един път.
Установява се от показанията на свидетеля Г. М. Д., че той е работил във фирма
ЕТ“ДРАКХ-Д. М.“, като се занимава с бояджийска и тенекеджийска работа от 6-7 години. Заяви, че
през 2021 год. е извършван ремонт на елементи на камион на фирма „DUA-NET“ BVBA, на
спойлери на камиони на външни детайли. Тази заявка/поръчка дошла от лицето А.. Въпросната
поръчка била на фирма „В.а“. Не си спомня дали са били камиони и на белгийска фирма. Виждал е
като се договарят, но лично не е присъствал. Свидетелят поясни, че неговата работа се изразява в
6
изграждане със смола, с лепене, такива неща. Впоследствие са боядисвали и въпросните спойлери
карали им спойлерите разглобени с бусове с едно пикапче. Карали им ги разглобени и те ги
ремонтирали. А. не е бил недоволен от ремонта, нещо да не е било както трябва на камиона. През
2022 год. бил на трудов договор в ищцовата фирма. Сервизът се намирал в с.Дойренци, Община-
гр.Ловеч. А. е идвало в сервиза. Като бройка колко спойлера са отремонтирали точно не може да
каже, повече от един спойлер, но точната бройка не си спомня. Не са им карали заедно спойлерите.
Примерно им карат 3-4 детайла, а когато е по-голям им карат една част. Може да гарантира, че е
боядисвал зелен цвят, като това било през 2021 год. През следващата 2022 год. свидетелят не си
спомня да му е каран спойлер, как точно изглежда като цвят.
По иска с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на описаните във
фактурите услуги, по силата на което ищецът изпълнил задълженията си за извършване ремонт и
боядисване на камион, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена.
В тежест на ответника /при установяване на посочените обстоятелства/ е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Правното действие на сключените договори за търговска продажба попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци
и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – аргумент от чл.318, ал.1 във
връзка с чл.286, ал.1 от ТЗ. Договорът за търговска покупко-продажба е консенсуален и
неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този
смисъл е и разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ. С оглед на това сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата
– стока/услуга и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато
страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, тя е годно доказателство за
установяване на договор за търговска продажба на стоки/услуги, когато съдържа необходимите
елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока /извършена услуга/, стойност,
начин на плащане, падеж, време и място на издаване /на сключване на договора/, наименование на
страните.
По тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
задължения – да извърши определен вид услуга, а за ответника – да заплати уговорената продажна
цена и да приеме услугите, предмет на договорите – аргумент чл.200, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.288 от ТЗ. В случая от ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на св.Д. К. и
Г. Д. се установява, че Управителят на ответното дружество А. Я. И. не е имал забележки и не е бил
недоволен от извършения ремонт. Същият никога не е казвал на представител на ищцовата фирма,
че няма да плати, но е имал финансови затруднения. Показанията на тези свидетели съдът
кредитира с доверие, тъй като те изцяло кореспондират с другите събрани по делото доказателства
и най-вече със сключеното между страните споразумение за разсрочено погасяване на
задълженията с дата 28.11.2022 год.
В конкретният казус в представените по делото две фактури - Фактура
№**********/30.08.2021 год. и Фактура №**********/01.09.2022 год., съдът приема по безпорен
начин, че са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор
за търговска продажба – страни, предмет и цена за услугата, обект на продажбата. По тях ищецът
се е задължил възмездно да извърши определен вид услуга – ремонт и боядисване на камион, при
уговорена цена. В тези две фактури е посочено, че получател е А. И., като изрично е посочено, че
съгласно чл.6, ал.1 от ЗСч, чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС печатът и подписът не са
задължителни реквизити във фактурата. След като се касае за възмезден договор, какъвто е
търговската продажба и след, като ищцовата фирма се установи, че е извършила съответната
услуга на ответното дружество, като представителя на последното дружество е приел въпросните
услуги без каквито и да е забележки, то за него като насрещна страна по сделката остава
задължението да плати цената на извършената услуга. След като не е направил това, а и пред
настоящата съдебна инстанция не доказа, че е погасил дълга си, то за ищеца е налице правен
7
интерес от събиране на вземането му чрез подаване на настоящата искова молба.
Възраженията на пълномощника на ответника, че между страните е бил сключен писмен
или устен договор за поръчка, както и че са извършени търговски сделки и че описаните във
фактурите услуги не са били извършени, съдът намира за изцяло голословни, неоснователни и
неподкрепени с каквито и да е доказателства, които да ги подкрепят, тъй като факт е, че по делото
са представени фактури, оформени по надлежния ред, съдържащи необходимите реквизити по
ЗСч, като плащания по тези две фактури не са постъпвали, видно от заключението на вещото лице
по съдебно-икономическата експертиза, в който смисъл тезата на адв.В.К. е напълно неиздържана
и неотговаряща на събраните в хода на исковото производство писмени и гласни доказателства.
По тези съображения съдът приема, че исковата претенция се явява основателна и доказана
и следва да бъде уважена като се осъди „DUA-NET" BVBA , с идент. номер BE **********, със
седалище и адрес на управление : Кралство **********гр.Гент - 9041, ул."Pijphokstraat"№2,
представлявано от управителя си А. Я. И., ЕГН-***** да заплати на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК :
*********, със седелище и адрес на управление : с.Дойренци, Община-гр.Ловеч, ул.“Овчарска"№1,
представлявано от Д. Х. М. сумата в размер 12 350 /дванадесет хиляди триста и петдесет/ лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея начиная 14.01.2025 год. до пълното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При търговска покупко-продажба задължението на купувача да плати услугата е със
законово определен, съгласно текста на чл.327, ал.1 от ТЗ, падеж – при извършване на
услугата/предаване на стоката/ или документите, които дават право на купувача да я получи, освен
ако страните не са уговорили друго. С оглед уважаване на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск по размер и период за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като се доказа по делото, че между страните е налице
неизпълнение на парично задължение, поради което и ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
мораторната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на данъчните фактури –
30.08.2021 год. и 01.09.2022 год. до 13.01.2025 год., възлизаща в размер на 4 324,12 /четири хиляди
триста двадесет и четири лева и 12 ст./ лева.
По разноските.
При този изхода на процеса разноски следва да се присъдят на ищеца, в който смисъл
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер общо на 2 867 лева, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските, от които 2 000 лева адвокатски
хонорар, 667 лева държавна такса за настоящото исково производство и за това пред ОС-гр.Ловеч
по чл.625 и сл. от ГПК и 200 лева депозит за в.л. по съдебно-икономическата експертиза.
Водим от горното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.318 и сл. от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, „DUA-NET" BVBA , с
идент. номер BE **********, със седалище и адрес на управление : Кралство **********гр.Гент -
9041, ул."Pijphokstraat"№2, представлявано от управителя си А. Я. И., ЕГН-***** да заплати на
ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : *********, със седелище и адрес на управление : с.Дойренци, Община-
гр.Ловеч, ул.“Овчарска"№1, представлявано от Д. Х. М. сумата в размер 12 350 /дванадесет хиляди
триста и петдесет/ лева - главница, ведно с мораторната лихва върху тази сума, начиная от момента
на издаване на данъчните фактури – 30.08.2021 год. и 01.09.2022 год. до 13.01.2025 год.,
8
възлизаща в размер на 4 324,12 /четири хиляди триста двадесет и четири лева и 12 ст./ лева, ведно
със законната лихва върху нея начиная 14.01.2025 год. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА DUA-NET" BVBA , с идент. номер BE **********, със седалище и адрес на
управление : Кралство **********гр.Гент - 9041, ул."Pijphokstraat"№2, представлявано от
управителя си А. Я. И., ЕГН-***** да заплати на ЕТ“ДРАКХ-Д. М.", ЕИК : *********, със
седелище и адрес на управление : с.Дойренци, Община-гр.Ловеч, ул.“Овчарска"№1,
представлявано от Д. Х. М. сумата в размер общо на 2 867 /два хиляди осемстотин шестдесет и
седем/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
съгласно представен списък на разноските, от които 2 000 лева адвокатски хонорар, 667 лева
държавна такса за настоящото исково производство и за това пред ОС-гр.Ловеч по чл.625 и сл. от
ГПК и 200 лева депозит за в.л. по съдебно-икономическата експертиза.
Банковата сметка на ищеца, по която ответника може да извърши плащане е следната :
ВG27FINV91501016064067 при „Първа Инвестиционна Банка“АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9