№ 13630
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110166114 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от К. К. К., ЕГН: **********, К. К. К., ЕГН:
**********, Ц. К. К., Р. К. К. и Е. К. К. срещу [***] с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищците за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
причинила смърт на М. К. К. ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 24.10.2022 г. до окончателното им изплащане. Сумите се
разпределят както следва: за К. К. К., ЕГН: ********** – сумата от 26000
лева, частичен иск от сумата общо 200000 лева; за К. К. К., ЕГН: ********** –
сумата от 26000 лева, частичен иск от сумата общо 50000 лева; за Ц. К. К. –
сумата от 26000 лева, частичен иск от сумата общо 50000 лева; за Р. К. К. –
сумата от 26000 лева, частичен иск от сумата общо 50000 лева и за Е. К. К. –
сумата от 26000 лева, частичен иск от сумата общо 50000 лева. В исковата
молба се твърди, че първият ищец бил баща, а останалите – братя и сестри на
М. К. К.. Последният бил служител на ответника по силата на Трудов договор
№ 13961 от 13.08.2021 г. По време на изпълнение на служебните си
задължения М. К. претърпял трудова злополука, вследствие на която починал
на 13.12.2021 г. Ищците претърпели значителни травми и шок от загубата на
бившия си роднина. Всички те живеели в една къща, споделяли общо
домакинство, грижели се един за друг и поддържали тесни връзки. Молят съда
да осъди ответника да им заплати исканите суми. Ответникът в срока по чл.
131 ГПК оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с М. К., настъпването на злополуката и определянето като
трудова. Оспорва фактите, че част от ищците са роднини на същия, фактите, че
всички те са живеели в едно домакинство, както и че ищците са страдали от
смъртта му. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
1
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни са фактите, че ищецът е бил служител на ответника по силата
на Трудов договор № 13961 от 13.08.2021 г., както и че същият е починал на
13.12.2021 г. Безспорен между страните е и фактът, че починалият е имал
дъщеря – Г. Ф. К. – починала на 05.11.2021 г. Злополуката е призната за
трудова с Разпореждане № 31165 от 14.06.2022 г. и Разпореждане № 31165 от
18.07.2022 г. на НОИ – ТП София-град, влезли в сила (л. 15 и л. 19 от
приложеното към настоящото Гражданско дело № 11130 от 2022 г. по описа на
СГС). От приетото по делото удостоверение за наследници (л. 18 от
приложеното към настоящото Гражданско дело № 11130 от 2022 г. по описа на
СГС) се установява, че наследници на починалия са ищеца К. К. К., ЕГН:
********** и трето по делото лице – Г. К.К.. От представен препис на
удостоверение за родствени връзки, изх. № 9400-3218 от 13.02.2023 г. (л. 99 от
настоящото дело) се установява, че всички ищци са роднини на починалия М.
К. К.. К. К. К., ЕГН: ********** е негов баща, а К. К. К., ЕГН: **********, Ц.
К. К., Р. К. К. и Е. К. К. са негови братя и сестри. Направеното от страна на
ответника оспорване на този документ съдът намира за неоснователно. От
преписа е видно, че документът е подписан и подпечатан от длъжностно лице
– П. Г. – същият има качеството на официален удостоверителен документ и
няма основание да не бъде ценен от съда. По делото също така е представен
препис от разписка за получена сума и декларация (л. 64 от настоящото дело),
от която се установява, че на 15.12.2021 г. ищецът К. К. К., ЕГН: ********** е
получил от ответника сумата от 3000 лева – платено в брой договорено пълно
обезщетение по споразумение, сключено между тези две лица.
Всички останали писмени доказателства по делото, съдът счита за
ирелевантни към предмета му.
Като свидетел по делото беше разпитан Г. С. И.. Заявява, че работел като
общ работник за ответника, като носач и товарач. Започнал от 25.08.2020 г. до
края на март 2022 г. Към момента на разпита работел за [***]. Работел на едно
и също място на работа в гр. [***]. Произвеждали се точени кори и банички.
Познавал М. К., били приятели. К. му бил споделил, че дъщеричката му била
починала. Не си спомня дали М. съжителствал с някого. Били заедно на смяна
на 12 декември. Били на смяна петима общи работници, началничката
попитала кой ще занесе стоката по етажите. Отишли свидетелят и М. К..
тити
Качили се по етажите, за да разнесат стоката на 3 и 4 етаж на
производствената база, след това когато слизали надолу, асансьора спирал
между етажите, в него били свидетелят и М. К.. Асансьорът бил спрял между
етажите и М. поискал да слезе от асансьора. Бил седнал в асансьора, искал да
скочи от седнало положение. Вратата на асансьора била отворена. Когато
скочил си ударил челото в желязната каса и паднал под асансьора. Асансьорът
бил във вдигнато положение от етажа и имало отвор. От пода на асансьора до
пода на етажа имало разстояние. Често се случвало асансьорът да блокира. Не
се случвало често вратите да са отворени. М. К. казал, че желае да излезе и
затова излязъл от асансьора. Свидетелят не бил звънял на началника във
връзка с инцидента. Ударът на К. се случил между етаж 2 и етаж 3. Имало
специален чип, който се слагал на специално гнездо, давал сигнал и натискали
2
етажа. Чипът беше в началничката, която го дала на М. и той го дал на
свидетеля. Чипът бил при М.. Свидетелят казал на началничката, че желае да
занесе стоката. Тя му дала чипа и стока, и попитала дали ще я качат.
Свидетелят казал, че ще я качи и М. К. се качил с него. След като М. паднал,
свидетелят звъннал на началничката, а тя се обадила на техниците във
фирмата. След което тя се качила горе, видяла, че вратата е отворена и че М.
К. е долу. Свидетелят бил в асансьора през това време. Началничката се качила
по стълбите и видяла, че М. К. е паднал в шахтата. След час освободили
свидетеля от асансьора. М. К. бил висок близо два метра и тежал близо 120
килограма.
Като свидетел по делото беше разпитан и А.А.И.. Заявява, че познавал
М. К.. Починал през 2022 г., било студено. Не успели да съберат пари за
погребението. Баща му дошъл при свидетеля и го помолил да отиде с него при
фирмата, където М. К. работел, за да вземат пари за погребението. Отишли в
завода в гр. [***], където работел М. К.. К. К. влязъл в завода, чакало го едно
момче и го вкарали там. Останал около 10-15 минути. Излязъл с пари. Казал,
че са 3000 лева, хвърлил ги в колата си и започнал да плаче. Казал, че парите
били за погребението. Преди да почине, М. живеел с баща си в една къща,
близо до дома на свидетеля. Сградата била двуетажна сградата. Живеел с жена
си, имал малко момче. Жена му изчезнала. Детето останало при дядо си. М. К.
имал дъщеря, която също умряла. Били месеци, нямало година. Братята му
също живеели там, сестра му, цялото семейство К.и живеели там. Имало
четири стаи на единия етаж и четири на другия.
Като свидетел беше разпитан и Д.М.Б.. Заявява, че живее в гр. [***].
Познава ищеца К. К. К., ЕГН: ********** от малък. Познавал М. К., но не
помни кога е починал. Познава всички деца на К. К. К., ЕГН: **********,
имал трима синове и две дъщери. В самото начало три дни свидетелят спял у
тях да ги утешава. Били тъжни, К. К. К., ЕГН: ********** дори получил
инсулт. На другия ден му побеляла косата. Жена му била жива. Децата му
живеели с него. В една къща и в един двор. Къщата била на два етажа от
едната страна и на един етаж от другата. В момента на разпита там живеели К.
К. К., ЕГН: ********** и децата му. Е. все още ходел на гробищата, плачел за
брат си. М. бил в близки отношения с братята и сестрите си. Р. К. също била
тъжна, както при всяка смърт. К. К. К., ЕГН: ********** преживял лошо
смъртта на брат си. Ц. К. също лошо го преживя, всички плачели и си скубели
косите. След смъртта имало разлика, загубили близък човек и още тъжали за
него. Не е имало кавги между тях, да са се карали. Преди инцидента М. имал
семейство и деца. Малката му дъщеря починала. К. К. К., ЕГН: **********
бил разделен с жена си, не живеели заедно.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Относно материалната легитимация на всеки от ищците: съгласно чл.
200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от
трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя.
Неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща от това, дали
негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. На
репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени вреди,
включително и пропуснатата полза. Възникването на тази отговорност зависи
от осъществяването на следните юридически факти: трудово правоотношение
3
между работника и работодателя, злополука или смърт, признаване на същата
за трудова по надлежния ред, временна или трайна неработоспособност, или
смърт претърпени от работника или от близките му неимуществени вреди –
болки и страдания. В случая първите два факта не са спорни между страните.
Признаването на злополуката за трудова се установява от приетите по делото
Разпореждане № 31165 от 14.06.2022 г. и Разпореждане № 31165 от 18.07.2022
г. на НОИ – ТП София-град. Смъртта на работника М. К. също не се оспорва
между страните. Спор е налице по отношение на материалната легитимация
на ищците, като роднини на починалия и доколко те имат право да
претендират неимуществени вреди от неговата смърт. По този въпрос
настоящата инстанция намира, че в случая се касае за особен вид деликтна
отговорност, специална по отношение на общата такава, уредена в чл. 45 ЗЗД.
При условие, че пряко пострадалият от трудовата злополука е починал,
законът не определя изрично изброен кръг от субекти, които в този случай да
имат качеството на увредени лица и правото да искат обезщетение по реда на
чл. 200, ал. 1 КТ. Поради това през годините е възникнала необходимостта
кръгът на материално легитимираните за това лица да бъде извеждан по
тълкувателен път. С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. С
Постановление № 2/30.ХI.1984 г. са дадени указания, че кръгът на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е
посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания
за разширението му, включително по отношение на други възходящи и
низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. С Тълкувателно
решение № 1 от 2018 г. по т.д. № 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС беше
обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.Х1.1984 г. на Пленума на
Върховния съд и беше прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в постановление № 4 от 25.V.1961 г. и постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на пленума на върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Съобразявайки тълкувателните
разяснения, дадени във всички тези актове, съдът достига до извода, че в
рамките на гражданския процес братята и сестрите не са имали качеството на
пострадали от смъртта на близък човек и не са били правно легитимирани да
претендират обезщетение на общото основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД или на
специфичното на чл. 200, ал. 1 КТ в която и да било хипотеза преди
постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 2018 г. по т.д. № 1 от 2016
г. на ОСНГТК на ВКС. Доколкото трудовата злополука е настъпила след
постановяването на това решение, въпросът за материалната легитимация на
К. К. К., ЕГН: **********, Ц. К. К., Р. К. К. и Е. К. К. зависи от това дали в
рамките на производството се установи, че са създали с М. К. К. изключително
4
трайна дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът не намира такава изключителна връзка за доказана. От
показанията на свидетелите, преимуществено на свидетеля Б. се установява,
че М. К. е живял в една къща с баща си, братята и сестрите си, както и че
всички те са били опечалени от неговата загуба. Тези обстоятелства без
съмнение обосновават наличието на близка роднинска връзка между
починалия и неговите братя и сестри и наличието на страдания у тях
вследствие на смъртта му, но не в степен, която да оправдае наличието на
изключителност. По показанията на свидетеля Б., Е. К., Ц. К., Р. К. и К. К.,
ЕГН: ********** са страдали за смъртта на брат си, като при всяка смърт,
което е напълно разбираемо. Наличието на смърт на близък човек съвсем
естествено води до страдание, но за да се преодолее бариерата, поставена с
тълкувателната практика на Върховния съд, а в последствие и на ВКС е
необходимо да се докаже изключителност и продължителност на болките и
страданията, която не беше доказана в настоящия процес. Поради изложеното
съдът намира, че Е. К., Ц. К., Р. К. и К. К., ЕГН: **********, въпреки че са
претърпели страдания от загубата на брат си, не са материално легитимирани
да търсят вреди от неговата смърт, поради което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени по отношение на тях. К. К., ЕГН: **********, като баща на
починалия, изрично е посочен като един от най-близките му и още с
Постановление № 4/25.V.1961 г. е прието, че е материално легитимиран да
получи обезщетение, стига да бъдат доказани претърпените от него вреди. По
този въпрос е правно установено, че размерът на обезщетението следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост и съдебната
практика при аналогични случаи, като същевременно се съобразят
конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и
страдания на ищеца. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в
което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането,
че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Тя
/справедливостта/ се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения и др. В случая
по делото е безспорно, че този ищец и починалия са живеели заедно,
споделяли са едно домакинство и са имали близки отношения, като К. К.,
ЕГН: ********** се е грижел за децата на М. К.. От показанията на
свидетелите също се установяват преживените от този ищец страдания. За
пълнота следва да се отбележи, че по отношение на него не е приложим
предвиденият от тълкувателната практика на ВС и ВКС висок стандарт на
изключителност, който вече беше обсъден. Свидетелят И. заявява, че К. К.,
ЕГН: ********** е започнал да плаче след срещата си с представител на
ответника, а свидетелят Б. заявява, че косата на К. К., ЕГН: **********
побеляла, получил инсулт и бил много тъжен. Въпреки че побеляването на
косата и наличието на инсулт у ищеца не са установени като факти, нито пък
евентуалната им причинно-следствена връзка с трудовата злополука, по
5
делото е доказана близката роднинска връзка и споделеното ежедневие между
М. К. и К. К., ЕГН: **********, поради което е общожитейски обосновано да
се приеме, че смъртта на близък низходящ – син – ще остави трайни болезнени
усещания у баща му. По делото не се установи М. К. и К. К., ЕГН: **********
да са били в обтегнати или отрицателни отношения, свидетелят Б. заяви, че
никога не са се карали. Смъртта на едно лице е невъзвратим факт, който
оставя непоправими вреди у скърбящите за него и като съобрази всички тези
обстоятелства съдът намира, че сумата от 26000 лева представлява справедлив
размер на обезщетение. Представеното споразумение, от което се установява
получаването от този ищец на сумата от 3000 лева, съдът счита за
ирелевантно към размера на иска. От същото не се установява нито защо тези
пари са предадени и получени, нито дали ищецът е поемал някакъв
ангажимент срещу получаването им. От показанията на свидетеля И. се
установява, че те са дадени за провеждане на погребението на М. К. и в този
смисъл може да се предположи, че са послужили за обезщетение на
претърпени от К. К., ЕГН: ********** имуществени вреди свързани със
смъртта на сина му. Настоящото производство разглежда неимуществените
вреди и тази сума е извън предмета на делото. Искът, предявен от това лице, е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца К. К.,
ЕГН: ********** не се дължат разноски, тъй като от него не са сторени
такива. С оглед представения по делото договор за правна помощ и
съдействие – л. 189 от делото – на процесуалния му представител се дължи
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно новоустановената
практика на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело №
С-438/22 – съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, описани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да определя
размера на дължимото адвокатско възнаграждение при преценка на интереса
по делото, фактическата и правна сложност и участието на процесуалния
представител. Съобразно цената на иска, броят проведени съдебни заседания,
присъствието на процесуалния представител на всяко от тях, фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че на адв. Г. Г. следва да се заплатят
3000 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също следва да се
заплатят разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. От него бяха
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10572 лева – така
л. 187 от делото. Доколкото в представената фактура не е посочено как се
разпределя това възнаграждение съобразно броя на исковете, съдът приема, че
те се разпределят поравно за всеки от петимата ищци или по 2114,40 лева за
всеки от тях. Възражението на процесуалния представител на ищците за
прекомерност на това възнаграждение съдът намира за неоснователно отново
с оглед цената на иска, броят проведени съдебни заседания, присъствието на
процесуалния представител на всяко от тях, фактическата и правна сложност
на делото. Всеки от ответниците Е. К., Ц. К., Р. К. и К. К., ЕГН: **********
следва да заплати поотделно на ответника сумата от 2114,40 лева – разноски
за разглеждане на съответния иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1040 лева – държавна
такса върху уважения иск, предявен от К. К., ЕГН: **********.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК: [***] със съдебен адрес [***] да заплати на К. К.
К., ЕГН: **********, със съдебен адрес [***] на основание чл. 200, ал. 1 КТ
сумата от 26000 лева – частичен иск от сумата от общо 200000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука, претърпяна от сина на ищеца – М. К. К., ЕГН: ********** – и
довела до неговата смърт на 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес
[***] срещу [***], ЕИК: [***] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
присъждане на сумата от 26000 лева – частичен иск от сумата от общо 50000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, претърпяна от брата на ищеца – М. К. К., ЕГН: **********
– и довела до неговата смърт на 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес
[***] срещу [***], ЕИК: [***] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
присъждане на сумата от 26000 лева – частичен иск от сумата от общо 50000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, претърпяна от брата на ищеца – М. К. К., ЕГН: **********
– и довела до неговата смърт на 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес
[***] срещу [***], ЕИК: [***] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
присъждане на сумата от 26000 лева – частичен иск от сумата от общо 50000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, претърпяна от брата на ищеца – М. К. К., ЕГН: **********
– и довела до неговата смърт на 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес
[***] срещу [***], ЕИК: [***] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
присъждане на сумата от 26000 лева – частичен иск от сумата от общо 50000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, претърпяна от брата на ищеца – М. К. К., ЕГН: **********
– и довела до неговата смърт на 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА [***], ЕИК: [***] да заплати на адв. Г. С. Г. от САК с адрес
[***] на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лева
– адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2114,40 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2114,40 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
7
ОСЪЖДА Ц. К. К., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2114,40 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН: ********** да заплати на [***], ЕИК: [***] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2114,40 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [***], ЕИК: [***] да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1040 лева – държавна такса върху
уважения иск, предявен от К. К. К., ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, по реда на
Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8