Решение по дело №1823/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба от Началник на отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – Варна чрез процесуален представител мл. експерт В. С., против Решение № 54/22.05.2023 г. по АНД № 263/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 23-0000191/07.04.2022 г., на Началник отдел „Контрол“ е Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2022 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на П. Х. П. е наложена глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

С жалбата се релевират доводи за неправилност на въззивното решение. Оспорва се основният извод на първоинстанционния съд, че административнонаказващият орган неправилно е посочил коя е нарушената разпоредба и коя е кореспондиращата с нея санкционна норма. Оспорва се и изводът на съда, че в представената административнонаказателна преписка липсват доказателства, от които да е видно, че към момента на извършване на проверката, при която е установено нарушението, водачът е осъществявал международен превоз на товари от Гърция за България. Изложени са подробни съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като валидността на притежаваното от П. П. У. за психологическа годност /УПГ/ е изтекла преди влизане в сила на измененията в чл. 8, ал.2 от Наредба № 36/ 2006 г., публ. ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., съгласно които Удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Позовава се на съдебна практика. С жалбата се прави искане за цялостна отмяна на Решение № 54/22.05.2023 г. по АНД № 263/2022 г. по описа на Районен съд – Девня. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание представител на касатора не се явява и не изразява допълнителни аргументи в подкрепа на касационната жалба.

Ответникът по касация, в представен отговор на касационната жалба от 03.08.2023 г. и с допълнително представена молба с.д. № 1583/01.02.2024г., оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и моли същото да бъде оставено в сила, като излага подрони аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на РС - Девня. Позовава се на Решение на СЕС по дело С – 227/ 2022 г. относно правилното приложение на Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 25.01.2022 г., около 10, 45 часа, на републикански път I - 2, на разклона за гр. Суворово, посока гр. Девня, П. П. бил застигнат и спрян за проверка от служители на РД „АА” Варна в момент на управление на товарен автомобил „Рено“, кат. N3., с peг. № [рег. номер], в композиция с полуремарке „Кроне“, кат. 04, с peг. № Т 12 80 ЕВ. При проверката водачът представил удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност е изтекъл на 15.07.2020 г. При извършената справка в регистъра на ИИ “АА“ било установено, че водачът няма издавано ново УПГ. При проверката водачът представил и CMR от 21.01.2022 г., при което контролните органи приели, че въззивникът извършва обществен международен превоз на товари от Гърция за България. Тъй като не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, проверяващите формирали извод за извършено нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, поради което срещу водача П. е съставен AУAH. Въз основа на него по-късно е издадено наказателно постановление, в което изцяло са възприети, както фактите, така и правната квалификация на деянието, дадени в АУАН.

За да отмени обжалвания акт, Районен съд – Девня е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в определените за това преклузивни срокове, но лицето е санкционирано по закон, който не е приложим за описаното в АУАН и НП деяние. Съдът е посочил в мотивите към оспореното решение, че приложеният от административнонаказващия орган Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ не урежда изискванията за психологическа годност на водачите и за издаване на свидетелства за управление и/или тяхното подновяване, независимо дали се касае за обществен или в частност международен превоз на пътници и товари. Посочено е, че в съответствие с чл. 7 ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ подзаконовите наредби на ЗАвтП не могат да уредят такива отношения, но могат да препратят към други, уреждащи такава материя. За разлика от приложената от органа обща и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвтП, за нарушения като описаното в обстоятелствената част на АУАН и на НП е налице изрична санкционна разпоредба, а именно чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г.), съгласно която се наказва с глоба в размер 500 (петстотин) лева водач, който извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност. В допълнение към вече изложеното съдът е посочил също, че по делото няма никакви данни дали към момента на проверката водачът е извършвал международен превоз на товари с автомобил с българска регистрация, както и дали е бил натоварен, респ. извършвал е празен курс, направен във връзка с такъв превоз. Според съда, събраните в хода на въззивното производство доказателства сочат единствено, че такъв превоз действително е бил осъществен, но няколко дни по - рано и от друг водач, като е започнал на 16.01.2022 г. и е приключил на 22.01.2022 година.

Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените от районния съд мотиви.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС - Девня за неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Посоченият порок, обаче, не е основание за отмяна на наказателното постановление. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради това, и доколкото не са налице нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът изменя НП, като прилага надлежната санкционна разпоредба, явяваща се закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно - нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, издаденото НП се явява незаконосъобразно с оглед задължителните постановки на Решение на СЕС по дело С – 227/ 2022 г. относно правилното приложение на Директива 2006/ 126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г.

Административнонаказателната отговорност на П. Х. П. е ангажирана за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 на Министъра на транспорта и съобщенията, изразяващо се в това, че на 25.01.2022г. водачът е извършвал международен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

С Определение № 2767/ 09.10.2023 г. настоящото съдебно производство е било спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /ЕС/ по дело № С-227/ 2022 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Габрово по въпроса дават ли нормите на Директива 2006/126/ЕО възможност на държавите членки да изискат от водачите, управляващи превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, да преминават медицински прегледи, които да установят тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС и в тази връзка да изискват отделен документ (различен от свидетелството за управление), който да удостоверява годността им. Или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно подновяването на свидетелството за управление.

Решение по цитираното дело е постановено от СЕС на 18.01.2024 година, респективно – настоящото производство е било възобновено. С акта си СЕС постановява, че чл. 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, издадено в съответствие с тази Директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават, както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.

От постановеното решение на СЕС следва извод, че наличието на валидно свидетелство за управление на МПС е достатъчно да удостовери физическата и умствена годност на водача да извършва транспорт на пътници и товари, без да е необходимо да се снабдява с друг документ за удостоверяване на същите обстоятелства. Цитираното решение на СЕС, задължително за националните юрисдикции, дава тълкуване на норми на европейското право с примат над националното законодателство, сочещи на неприложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението/ и на посочената в НП нарушена разпоредба на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002, като противоречащи на общностното право. Предвид приложеното заверено копие на СУМПС [номер] на жалбоподателя, валидно до 18.10.2022г., фактите, описани в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, не очертават съставомерност на деянието от 25.01.2022г., поради липсата на изискване за притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност наред с валидно СУМПС при извършването на международен превоз на товари.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на издаденото НП, макар и по други съображения, Районен съд – Девня е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора в настоящото производство, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН, което също се явява основателно, с оглед правната и фактическа сложност на делото и проведените заседания. Претендираното от ответника по касация възнаграждение в размер на 840 лева с ДДС следва да бъде намалено до минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., възнаграждението по административнонаказателни дела с определен материален интерес се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съгласно т. 2 от визираната разпоредба, при материален интерес в настоящото производство в размер от 1000 лв. до 10 000 лева, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. 500 лева без ДДС, респективно - 600 лева със ДДС, на осн. §2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 пред. първо от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/22.05.2023 г. по АНД № 263/2022 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на П. Х. П., [ЕГН], сума в размер на 600 лева, представляващи разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.