Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 02.05.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 361 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе, предвид следното:
Молбата е
с правно основание чл.50 от Семейния
кодекс(СК).
Първоначално делото е образувано по
иск за развод с правно основание чл.49
ал.3 вр. ал.1 от Семейния кодекс, но в хода на производството след
постигане на споразумение между страните и по реда на чл.321 ал.5 от ГПК се е
преминало към производство за развод по
взаимно съгласие.
ИШЦАТА – Р.В.Т.
*** твърди в депозираната искова молба,
че с
ответника сключили граждански брак на 20.10.1985г., като от брака си имали
родени две деца, към момента пълнолетни. Ищцата твърди, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен. Моли съдът да прекрати същия, като одобри постигнатото между съпрузите споразумение.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.К.Т. *** моли бракът им да бъде прекратен с
развод по взаимно съгласие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на Акт за граждански брак № 0395/20.10.1985г., съставен в гр.Димитровград, е,
че страните са сключили граждански брак на 20.10.1985г. в гр.Димитровград. При
сключването на брака всеки от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име Т./а.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е
сключен граждански брак, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна. Двамата
молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, решението им за
това е сериозно, взаимно и непоколебимо, същите не желаят съдът да издирва
мотивите за прекратяване на брака, поради което и като прецени, че постигнатото
споразумение по чл.51 от СК отговаря на изискванията на закона, съдът намира
подадената молба за основателна. Споразумението урежда всички последици по
повод развода. То е пълно и не противоречи на закона и морала, поради което
депозираната молба следва да бъде уважена, като разводът между двамата съпрузи
бъде допуснат на основание чл.50 от СК и постигнатото от тях споразумение –
утвърдено.
Дължимата държавна такса съдът определя в размер на 40 лева, като същата следва да бъде заплатена
от страните по равно, съобразно постигнатото между страните споразумение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ал.3
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 20.10.1985г. в
гр.Димитровград граждански брак между Д.К.Т. с ЕГН : ********** ***, и Р.В.Т.
с ЕГН : ********** ***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ, на основание чл.50 от
Семейния кодекс.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.К.Т. с ЕГН : ********** ***, и Р.В.Т. с ЕГН
: ********** ***, споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Димитровград, ул.“Цар Борис І“ бл.6, вх.Б,
ап.7, на съпругата Р.В.Т..
Страните заявяват, че по време на брака си са придобили
недвижим имот, находящ се в гр.Димитровград ул.“Цар Борис І“ № 6, вх.Б, ап.7,
който към настоящия момент не поделят.
Страните
заявяват, че по време на брака имат придобито МПС, което към настоящия момент
не поделят.
Страните
заявяват, че личните вещи всеки от тях е получил, като придобитите по време на
брака такива са поделили доброволно преди подписване на споразумението.
Страните
заявяват, че по време на брака нямат правени общи парични влогове в банки,
дялови участия в търговски дружества или придобити ценни книжа, които да
поделят.
Страните
заявяват, че не си дължат издръжка един на друг, тъй като са работоспособни и
могат да се издържат сами.
Страните
заявяват, че теглените кредити към банкови и небанкови финансови институции
остават индивидуално задължение на съпруга, който се е задължил. В случай, че
кредиторът насочи изпълнение към другия съпруг, той има право на регресен иск
за цялата платена от него сума, вкл. лихви и разноски, от съпруга – длъжник по
кредита.
След
прекратяването на брака съпругата Р.В.Т. ще продължи да носи фамилно име Т..
ОСЪЖДА Д.К.Т. с ЕГН : ********** ***, да
заплати държавна такса в размер на 20 лв.(двадесет лева) в полза на
държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Р.В.Т. с ЕГН : ********** ***, да
заплати държавна такса в размер на 20 лв.(двадесет лева) в полза на
държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :