Р Е Ш Е Н И Е

№3/10.02.2020г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ганка А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №896 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК във връзка със ЗУЕС.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че тя дължи сумата от 429,91 лева по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№641/2019г. по описа на РРС, представляваща месечна такса включваща: поддръжка на общи части, административно обслужване и управление на етажната собственост и фонд ремонт и обновление за периода  от м.юли 2016г. до м.януари 2019г.вкл., определени с решение на ОС на ЕС от 24.06.2015г.-т.2 и т.3, 21.01.2016г.-т.1 и 23.08.2016г.-т.2. Твърди, че съгласно влезлите в сила решения на ОС таксата за поддръжка на общи части, административно обслужване и управление на етажната собственост е в размер на 4 лева, таксата  „фонд ремонт и обновление“ е съответно по 4 лева за гарсониера и 10 лева на апартамент; съобразно ид.части от общите части на ЕС, като за апартамент №**, собственост на ответницата, е в размер на 6,13 лева, а с решението от 23.08.2016г. е по 10 лева на апартамент, независимо големината и квадратурата му. Заявява още, че с внесените от ответницата  320 лева са погасени стари задължения за времето от м.октомври 2014г. и частично до м.юли 2016г. Претендира  и направените по делото разноски. 

Ответницата с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание заявява, че е собственик на ап.35 в ЕС, който е на последен етаж, необитаем е от 2012г. и е гарсониера. Твърди, че не дължи суми на ЕС за 2014 и 2015г., че не е ясно как са определени вноските за нейното жилище, че за 2015 и 2016г. са определени погрешно, като не е отчетено, че нейното жилище е гарсониера, че през 2017 и 2018г. е платила общо 360 лева, като изрично е посочила кои задължения плаща и пред вид разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, ищецът няма право по свое усмотрение да ги прихваща за други задължения. Заявява, още, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗУЕС и не живее в жилището от 2012г. не дължи плащане такса в размер на 4 лева по договора с платения управител. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички вземания търсени от ищеца за 2014г.и за 2015г., която в случая е тригодишна. Оспорва претенцията за 2016г., твърди че търсените суми са завишени пред вид посочените в исковата молба 6,13 лева месечно съобразно общите части и решението на ОС от 21.01.2016г., като заявява, че решението на ОС от 23.08.2016г. е нищожно относно приетия размер от 10 лева за всички апартаменти, като противоречащо на чл.50 ал.2, т.1 от ЗУЕС. Оспорва още размера на търсената сума за 2017г. в размер на 168 лева, като твърди, че няма решение на ОС за дължимите вноски за 2017г. и техния размер, а съгласно чл.6 от Примерния правилник за вътрешния ред на ЕС вноските се определят всяка година до края на м.януари от ОС. Заявява и оспорва размера на вноските за 2018г.и за м.януари на 2019г., като твърди че договора с платения управител е изтекъл на 24.07.2017г., тъй като съгласно чл.34 ал.10 и чл.19 ал.8 от ЗУЕС договорът за управление на ЕС е две години. Настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно и от представения по делото договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ с дата 06.01.1992г.-л.26 от делото, ответницата е собственик на ап.**, намиращ се в сграда етажна собственост в гр.В., ж.к.***. Притежаваното от ответницата жилище е гарсониера, с площ от 40,25 кв.метра, с прилежащо избено помещение с полезна площ от 3,70 кв.м. и 0,4162% ид.части от общите части на сградата. Няма спор още, че считано от 2012г. ответницата не живее в посоченото жилище и апартамента се води „необитаем“.

            По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№641/2019г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за  сумата от 429,91 лева, ведно със законна лихва, считано от 08.03.2019г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, представляваща общ размер на: разноски по поддръжка, управление и административно обслужване на ЕС и фонд ремонт и обновление за периода от м.юли 2016г- до м.януари 2019г. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 225 лева , от които 25 лева платена държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение.

            С възражение вх.№3953 от 18.04.2019г. длъжникът-настоящата ответница е заявил, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск. В исковата молба твърди, че ответницата дължи посочената по-горе и е посочил размера на сумите помесечно, считано от м.10.2014г. до м.01.2019г., като заявява, че начислените такси са единствено за поддръжка, управление и административно обслужване на сградата и за фонд ремонт и обновление. По делото ищецът представя четири броя протокола за проведено Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в сградата с дати: 24.6.2015г.; 21.01.2016г.; 23.08.2016г. и допълнително след отговора на ответницата, от 27.11.2014г. Така с първия протокол от 24.06.2015г. и прието решение-т.2, да се сключи договор за абонаментна поддръжка и управление с Кантора Акорд Плюс ООД срещу заплащане на 4,00 лева на апартамент месечно, и решение- т.3 за Фонд ремонт и обновление е определена такса от 4 лева за гарсониери и 10 лева за всички останали. На база тези решения за периода м.12.2014г. до м.01.2016г. в тежест на ответницата са начислявани по 17 лева месечно, приемайки, че жилището й не е гарсониера. С протокол от 21.01.2016г. с т.1 е прието решение, считано от м.02.2016г. сумите за фонд ремонт и обновление да се събират по % ид.части. За периода м.02.2016г. до м.08.2016г. ответницата е задължавана със сумата от 13,33 лева месечно. С протокол от 23.08.2016г. с т.2 е прието друго решение-таксата за фонд ремонт и обновление да бъде по равно за всяко жилище-по 10 лева месечно. На ответницата е начислено задължение за периода от м.09.2016г. до м.01.2019г. по 14 лева месечно. С допълнително представения протокол от ОС от 27.11.2014г.-л.36 от делото, взетото решение е за фонд ремонт и обновление -3 лева на апартамент, а такса управление-4 лева.

            След депозиране на писмен отговор от страна на ответницата и представяне на доказателства, че притежаваното от нея жилище е гарсониера, ищецът признава, че действително след м.07.2015г. таксата ФРО дължима от ответницата е следвало да бъде по 4 лева месечно, а не по 10 лева и е поискал намаление размера на дължимата сума с 183 лева  и е поискал иска му да бъде уважен в размер на 246,91 лева.-виж писмени бележки-л.33 от делото.

            Видно от представеното от ответницата у-ние на Български пощи-л.27 от делото, с три парични превода с дати 23.01.2017г.; 06.12.2017г. и 20.12.2018г. ответницата е превела по 120 лева или общо 360 лева на управителя на ЕС. Последният признава, че е получил сумите, но заявява, че с тях са погасени по-стари задължения на ответницата.

            Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Твърди се в исковата молба, че съгласно ЗУЕС собствениците на жилища в ЕС дължат три вида такси:1/такса консумативни разходи за поддръжка на общите части; 2/ такса разходи за управление и поддържане на общите части и 3/ такса фонд ремонт и управление. Не се спори, че жилището на ответницата е необитаемо и тя не дължи таксата под №1. Пред вид разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС тя не дължи и таксата под №2, тъй като е собственик който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Неоснователно ищецът възразява, че сключения договор с „платения управител“ не е такъв по чл.19 ал.8 от ЗУЕС и за него не важат нормите на този закон, тъй като има само консултативен характер. Напротив ОС на ЕС на 24.06.2015г. е взело решение за сключване на договор за управление и поддръжка с Кантора „Акорд плюс“ООД и съдът приема, че така избраното ЮЛ има правата, задълженията и отговорността именно по ЗУЕС, а не по общия ЗЗД, още повече че ищецът не представи по делото сключения договор, въпреки вмененото му задължение за това с определението по чл.140 от ГПК.

            Като собственик на жилище в ЕС ответницата дължи такса Фонд ремонт и управление, която през процесния период м.юли 2016-м.януари 2019г. съгласно решение на ОС, първоначално е била съобразно притежаваните ид.части от общите части на сградата, а впоследствие по 10 лева на апартамент. Тази такса ответницата е заплатила на три пъти още преди депозиране на заявление по чл.410 от ГПК в съда. Неоснователно ищецът възразява, че е отнесъл получените 360 лева за погасяване на стари задължения, но не представя доказателства за наличие на такива нито по основание, нито по размер. Само в ИМ сочи дължими суми по месеци за 2014 и 2015г. без да става ясно за какво са натрупани те и как са определени. Сочените суми не отговарят по размер и на взетите решения на ОС от 27.11.2014г. и 24.06.2015г. От друга страна, предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК е обусловен от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Липсата на ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест , прави иска неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.  

            С оглед изхода на спора, пред вид разпоредбана на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи направените от ответницата разноски, но такива не се претендират и затова не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с адм.адрес: гр.В., ж.к.**, действащ чрез управителя на етажната собственост Х. А. С. против Д.Х.Й. с ЕГН-********** *** иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в размер на 429,91 лева, ведно със законна лихва, считано от 08.03.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№641/2019г. по описа на РРС, като неоснователен и недоказан.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :