Р
Е Ш Е Н И Е
№3/10.02.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети
януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка А.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №896 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК във връзка със ЗУЕС.
Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответницата, че тя дължи сумата от 429,91 лева по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№641/2019г. по
описа на РРС, представляваща месечна такса включваща: поддръжка на общи части,
административно обслужване и управление на етажната собственост и фонд ремонт и
обновление за периода от м.юли 2016г. до
м.януари 2019г.вкл., определени с решение на ОС на ЕС от 24.06.2015г.-т.2 и
т.3, 21.01.2016г.-т.1 и 23.08.2016г.-т.2. Твърди, че съгласно влезлите в сила
решения на ОС таксата за поддръжка на общи части, административно обслужване и
управление на етажната собственост е в размер на 4 лева, таксата „фонд ремонт и обновление“ е съответно по 4
лева за гарсониера и 10 лева на апартамент; съобразно ид.части от общите части
на ЕС, като за апартамент №**, собственост на ответницата, е в размер на 6,13
лева, а с решението от 23.08.2016г. е по 10 лева на апартамент, независимо
големината и квадратурата му. Заявява още, че с внесените от ответницата 320 лева са погасени стари задължения за
времето от м.октомври 2014г. и частично до м.юли 2016г. Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание заявява, че е собственик на ап.35 в ЕС, който е
на последен етаж, необитаем е от 2012г. и е гарсониера. Твърди, че не дължи
суми на ЕС за 2014 и 2015г., че не е ясно как са определени вноските за нейното
жилище, че за 2015 и 2016г. са определени погрешно, като не е отчетено, че
нейното жилище е гарсониера, че през 2017 и 2018г. е платила общо 360 лева,
като изрично е посочила кои задължения плаща и пред вид разпоредбата на чл.76
от ЗЗД, ищецът няма право по свое усмотрение да ги прихваща за други
задължения. Заявява, още, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗУЕС и не живее в жилището
от 2012г. не дължи плащане такса в размер на 4 лева по договора с платения
управител. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички
вземания търсени от ищеца за 2014г.и за 2015г., която в случая е тригодишна.
Оспорва претенцията за 2016г., твърди че търсените суми са завишени пред вид
посочените в исковата молба 6,13 лева месечно съобразно общите части и
решението на ОС от 21.01.2016г., като заявява, че решението на ОС от
23.08.2016г. е нищожно относно приетия размер от 10 лева за всички апартаменти,
като противоречащо на чл.50 ал.2, т.1 от ЗУЕС. Оспорва още размера на търсената
сума за 2017г. в размер на 168 лева, като твърди, че няма решение на ОС за
дължимите вноски за 2017г. и техния размер, а съгласно чл.6 от Примерния
правилник за вътрешния ред на ЕС вноските се определят всяка година до края на
м.януари от ОС. Заявява и оспорва размера на вноските за 2018г.и за м.януари на
2019г., като твърди че договора с платения управител е изтекъл на 24.07.2017г.,
тъй като съгласно чл.34 ал.10 и чл.19 ал.8 от ЗУЕС договорът за управление на
ЕС е две години. Настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, а видно и от представения по делото договор за
продажба на недвижим имот по реда на НДИ с дата 06.01.1992г.-л.26 от делото,
ответницата е собственик на ап.**, намиращ се в сграда етажна собственост в
гр.В., ж.к.***. Притежаваното от ответницата жилище е гарсониера, с площ от
40,25 кв.метра, с прилежащо избено помещение с полезна площ от 3,70 кв.м. и
0,4162% ид.части от общите части на сградата. Няма спор още, че считано от
2012г. ответницата не живее в посоченото жилище и апартамента се води
„необитаем“.
По реда на заповедното производство на основание чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№641/2019г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата от 429,91 лева, ведно със законна
лихва, считано от 08.03.2019г.-деня на постъпване заявлението в съда, до
окончателното плащане, представляваща общ размер на: разноски по поддръжка,
управление и административно обслужване на ЕС и фонд ремонт и обновление за
периода от м.юли 2016г- до м.януари 2019г. Със заповедта за изпълнение са
присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 225 лева , от които 25 лева платена
държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение.
С възражение вх.№3953 от 18.04.2019г. длъжникът-настоящата
ответница е заявил, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск. В исковата молба твърди, че
ответницата дължи посочената по-горе и е посочил размера на сумите помесечно,
считано от м.10.2014г. до м.01.2019г., като заявява, че начислените такси са
единствено за поддръжка, управление и административно обслужване на сградата и за
фонд ремонт и обновление. По делото ищецът представя четири броя протокола за
проведено Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в сградата с дати:
24.6.2015г.; 21.01.2016г.; 23.08.2016г. и допълнително след отговора на
ответницата, от 27.11.2014г. Така с първия протокол от 24.06.2015г. и прието
решение-т.2, да се сключи договор за абонаментна поддръжка и управление с
Кантора Акорд Плюс ООД срещу заплащане на 4,00 лева на апартамент месечно, и
решение- т.3 за Фонд ремонт и обновление е определена такса от 4 лева за
гарсониери и 10 лева за всички останали. На база тези решения за периода
м.12.2014г. до м.01.2016г. в тежест на ответницата са начислявани по 17 лева
месечно, приемайки, че жилището й не е гарсониера. С протокол от 21.01.2016г. с
т.1 е прието решение, считано от м.02.2016г. сумите за фонд ремонт и обновление
да се събират по % ид.части. За периода м.02.2016г. до м.08.2016г. ответницата
е задължавана със сумата от 13,33 лева месечно. С протокол от 23.08.2016г. с
т.2 е прието друго решение-таксата за фонд ремонт и обновление да бъде по равно
за всяко жилище-по 10 лева месечно. На ответницата е начислено задължение за
периода от м.09.2016г. до м.01.2019г. по 14 лева месечно. С допълнително
представения протокол от ОС от 27.11.2014г.-л.36 от делото, взетото решение е
за фонд ремонт и обновление -3 лева на апартамент, а такса управление-4 лева.
След депозиране на писмен отговор от страна на
ответницата и представяне на доказателства, че притежаваното от нея жилище е
гарсониера, ищецът признава, че действително след м.07.2015г. таксата ФРО
дължима от ответницата е следвало да бъде по 4 лева месечно, а не по 10 лева и
е поискал намаление размера на дължимата сума с 183 лева и е поискал иска му
да бъде уважен в размер на 246,91 лева.-виж
писмени бележки-л.33 от делото.
Видно от представеното от ответницата у-ние на Български
пощи-л.27 от делото, с три парични превода с дати 23.01.2017г.; 06.12.2017г. и 20.12.2018г. ответницата е превела по
120 лева или общо 360 лева на управителя на ЕС. Последният признава, че е
получил сумите, но заявява, че с тях са погасени по-стари задължения на
ответницата.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Твърди се в исковата молба, че съгласно ЗУЕС
собствениците на жилища в ЕС дължат три вида такси:1/такса консумативни разходи
за поддръжка на общите части; 2/ такса разходи за управление и поддържане на
общите части и 3/ такса фонд ремонт и управление. Не се спори, че жилището на
ответницата е необитаемо и тя не дължи таксата под №1. Пред вид разпоредбата на
чл.51 ал.2 от ЗУЕС тя не дължи и таксата под №2, тъй като е собственик който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Неоснователно ищецът възразява, че сключения договор с
„платения управител“ не е такъв по чл.19 ал.8 от ЗУЕС и за него не важат
нормите на този закон, тъй като има само консултативен характер. Напротив ОС на
ЕС на 24.06.2015г. е взело решение за сключване на договор за управление и
поддръжка с Кантора „Акорд плюс“ООД и съдът приема, че така избраното ЮЛ има
правата, задълженията и отговорността именно по ЗУЕС, а не по общия ЗЗД, още
повече че ищецът не представи по делото сключения договор, въпреки вмененото му
задължение за това с определението по чл.140 от ГПК.
Като собственик на жилище в ЕС ответницата дължи такса
Фонд ремонт и управление, която през процесния период м.юли 2016-м.януари
2019г. съгласно решение на ОС, първоначално е била съобразно притежаваните
ид.части от общите части на сградата, а впоследствие по 10 лева на апартамент.
Тази такса ответницата е заплатила на три пъти още преди депозиране на
заявление по чл.410 от ГПК в съда. Неоснователно ищецът възразява, че е отнесъл
получените 360 лева за погасяване на стари задължения, но не представя
доказателства за наличие на такива нито по основание, нито по размер. Само в ИМ
сочи дължими суми по месеци за 2014 и 2015г. без да става ясно за какво са
натрупани те и как са определени. Сочените суми не отговарят по размер и на
взетите решения на ОС от 27.11.2014г. и 24.06.2015г. От друга страна, предмета
на установителния иск по чл.422 от ГПК е обусловен от основанието и размера на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и следва да е налице
съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и
вземането, предявено в исковото производство. Липсата на ангажирани
доказателства, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест
, прави иска неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, пред вид разпоредбана на чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи направените от ответницата разноски, но такива не се
претендират и затова не следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на
собствениците на обекти в сграда с адм.адрес: гр.В., ж.к.**, действащ чрез
управителя на етажната собственост Х. А. С. против Д.Х.Й. с ЕГН-********** ***
иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в размер на 429,91 лева, ведно
със законна лихва, считано от 08.03.2019г. до окончателното плащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№641/2019г. по
описа на РРС, като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :