РЕШЕНИЕ
№ 19971
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110113941 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Р. М. Н., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1784.43 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в
гр. София, ж.к. „Х.“, бл. ..., вх. ..., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и
сумата 50.08 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 356.18 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 22.02.2023г., както и сумата 12.11 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г. – 22.02.2023г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателите на ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №
1
..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл.... ., като ответникът имал задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Вземанията се
претендират от ответника в качеството му на собственик като наследник на Л. М. Н. и М.
Н. Е.. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът – Р. М. Н., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
само по размер, релевирайки възражение за погасяването на част от тях по давност с
изтичане на 3 години от изискуемостта на всяко вземане. Релевира довод за нередовност на
исковата молба. Признава, че е собственик на топлоснабдения имот, че ищецът е доставил
топлинна енергия в претендирания обем и стойност, че топлинния уред е в изправност,
както и че е извършена услугата за дялово разпределение. С оглед на това моли да не бъде
назначавана съдебно-техническа експертиза. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“
ЕООД не изразява становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 28.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
12.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
2
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Обявено е за безспорно между страните, че в имота ищецът е доставил топлинна енергия
и е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Обявено е за безспорно, че ищецът е собственик в рамките на процесния период на
топлоснабден имот апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл. .....
Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от ответника, а се признава.
По делото не е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, което обстоятелство е обявено за безспорно, а само досежно размера на
търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера възлиза на 1784.43 лева – главница за потребена топлоенергия,
356.18 лева – мораторна лихва върху нея, 50.08 лева – главница за осъществено дялово
разпределение и 12.11 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите
по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 17.03.2023г.
Съблюдавайки спирането на давностния срок за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
3
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, вземанията, възникнали преди 13.03.2020г. се явяват погасени по давност,
защото изискуемостта на вземанията съобразно ОУ настъпва в рамките на спрелия да тече
давностен срок, поради което давностния срок за тези вземания се удължава с 64 дни. Като
размер тези вземания възлизат на 343.91 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2019г.-31.12.2019г. и 85.04 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-22.02.2023г.
Общият размер на вземанията след 13.03.2020г. възлиза на 1440.52 лева главница за
периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г и 271.14 лева лихва за периода 15.09.2020г. –
22.02.2023г., главница за дялово разпределение 50.08 лева за периода 01.02.2020г. –
30.04.2021г. и 12.11 лева лихва върху нея за периода 31.03.2020г. – 22.02.2023г.
При изчисляване размера на дължимите суми с оглед релевираното възражение за
погасяването им по давност и съобразявайки спирането на давностния срок, съдът се ползва
от заключението по приетата ССчЕ, като освен констатираните в него погасени вземания,
прибавя и вземанията за м.11 и м.12.2019г. Тяхната изискуемост, съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ
тече след минаването на 45 дни от периода, за който се отнасят. Казано по друг начин,
задължението, отнасящо се за м.12.2019г. е изискуемо към 15.02.2020г., който момент е в
рамките на 3-годишния срок преди депозиране на исковата молба /последната е подадена на
17.03.2023г./ и преди 13.03.2023г. /от който момент спира да тече давностния срок съгласно
чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците/.
При съобразяване на горните изводи относно собствеността върху имота, предявените
искове следва да се уважат до размера, който не се явява погасен по давност. За разликата
над тези суми до пълния искан размер на главницата за топлинна енергия и лихва върху нея
– предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
За пълнота, исковата молба е редовна, а производството е допустимо. Искът е насочен
срещу този ответник, поради което релевираното възражение не се споделя.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 500 лева, от които 100.00 лева държавна
такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. С оглед размера на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 402.63 лева.
Ответника също има право на разноски, с оглед изхода на делото, каквито са
претендирани, но няма доказателства да са реално направени, поради което не следва да се
присъждат по арг. от т.1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
4
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. Н., ЕГН ..., с адрес гр. София, ж.к. „Х.“ блок ..., вх...., ап. ..., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК...., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 1440.52 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл...., вх....,
за периода 01.01.2020г. – 30.04.2021г., както и сумата 50.08 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.02.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер
на главница за топлинна енергия от 1784.43 лева и за периода 01.05.2019г.-
31.12.2019г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 271.14 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 22.02.2023г. , сумата 12.11 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2020г. –
22.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер от 356.18 лева лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. М. Н., ЕГН ..., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 402.63 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помага на страната на ищеца -
„Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5