Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 541
гр. Перник, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа
административно дело № 546/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б.Г.Г., ЕГН **********
*** против Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул.
Антим І № 5.
Ищецът твърди, че с електронен фиш серия К №
1077945/18.11.2015 г., издаден от СДВР на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Сочи, че електронният фиш е
отменен с решение от 18.12.2018 г., постановено по АНД № 12886/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 22-ри н. с. Твърди, че в хода на съдебното
производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което на
04.06.2018 г. е сключил договор за правна защита и съдействие, в изпълнение на
който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че
заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него
имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност,
наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – електронен фиш серия К № 1077945/18.11.2015 г., издаден от
СДВР, отменен с решение от 18.12.2018 г., постановено по АНД № 12886/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 22-ри н. с., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – СДВР. Искът е оспорен като
неоснователен. Твърди се, че не е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между отменения електронен фиш и направения от ищеца
разход, тъй като адвокатската защита по админстративно-наказателни дела не е
задължителна. Твърди се, че не е налице договор за правна защита и съдействие,
както и надлежно установяване на заплатено адвокатско възнаграждение. Прави се
възражение по чл. 5 от ЗОДОВ за съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, което е довело до
ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Оспорва се
дължимостта на законна лихва върху направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник е изразила становище за основателност на
предявения иск. Предложението към съда е да го уважи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е
изпратил представител.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник, чрез
прокурор Николай Цветков изразява становище за основателност на предявения иск.
Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 12886/2018 г. по описа
на Софийски районен съд се установява, че с решение от 18.12.2018 г.,
постановено по посоченото административно-наказателно дело, влязло в сила
30.01.2019 г., е отменен електронен фиш серия К № 1077945/18.11.2015 г.,
издаден от СДВР, с на ищеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Затова настоящият състав приема, че е налице
първата предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред
акт на администрацията.
Видно от приложеното АНД № 12886/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, по него ищецът, в качеството му на жалбоподател
е представляван от адв. Д.. Като негов процесуален представител тя получавал
изпращаните призовки и съобщения и се е явила в проведеното открито съдебно
заседание. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване
от ищеца от 04.06.2018 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и
съдействие, приложен към административно-наказателното дело. За предоставената
му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат Д., в брой, сумата
от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът приема, че в
резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е
претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като
защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно
постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за
допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по
съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в
административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита,
освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за
ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е
било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
Настоящият състав намира за неоснователно и
възражението за съпричинавяне на вредите от ищеца, тъй като е нарушил правилата
за движение. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив отмяната на
електронния фиш, с който му е наложено административно наказание за извършено
нарушение по ЗДвП налага извода, че такова от него не е извършено.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение,
затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на
поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата
молба в съда – 20.08.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на
обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е
основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. Антим І № 5 да заплати на Б.Г.Г., ЕГН ********** ***, по банкова
сметка, *** „****“ АД, с IBAN: ***, BIG ****
сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – електронен фиш серия К № 1077945/18.11.2015 г., издаден от
СДВР, отменен с решение от 18.12.2018 г., постановено по АНД № 12886/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 22-ри н. с., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Столична дирекция
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. Антим І № 5 да заплати на Б.Г.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/