РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
730
/ 13.10.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
и секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №
833 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
2. Образувано по жалба на К.Г.С.,
регистрирана като едноличен търговец с фирма „К.С.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Витоша“ № 3, срещу Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. №
BG05М90Р001-1-008-0153/14 от 10.07.2020г. на Заместник министър на труда и
социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.“, с което е отказано извършване
на верификация и плащане на разходи в
общ размер на 74981,04лв., включително : в
размер на 29 600,00 лв. по бюджетно
перо III.3.1 „Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на
Дейност 1“ по фактури № 350 от 12.10.2018 г. и № 365 от 20.12.2018 г., издадени
от „Инвиктус“ ЕООД за услугата по разработване и внедряване на софтуер за
управление на човешките ресурси ; в размер
на 29 690,00 лв. по бюджетно перо
III.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури № 349 от 12.10.2018
г. и № 359 от 12.12.2018 г., издадени от „Инвиктус“ ЕООД за услугата но
Разработване на стратегии за въвеждане на нови системи, практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организация на труда ; в размер на 7 574,78 лв. по бюджетно перо III.8.1
„Разходи за подготовка на внедряване на стандарт за безопасни условия на труд и
разходи за сертифициране и придобиване на сертификат, в случай че е предвиден
такъв в Дейност 3“ по фактура № 351 от 17.10.2018 г., издадена от „Инвиктус“
ЕООД ; в размер на 717,48 лв. по
бюджетно перо 111.6.1 „Разходи за дейности, свързани с осигуряване на
публичност“ по фактура № 84 от 17.12.2018 г., издадена от „Промор“ ООД ; в
размер на 7 398,78 лв. по бюджетно
перо V.10.1 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите
допустими разходи по проекта“.
3. Жалбоподателя счита оспорения
административен акт за постановен в условията на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
процесното решение е не съдържа мотиви - конкретни, ясни и непротиворечиви
фактически основания, както и годна правна квалификация на твърдяната
недопустимост на разходите, като административният орган практически не
мотивира защо счита, че са налице предпоставките за недопустимост на твърдените
разходи.
Възразява се, че по 2.1. от
решението, за сума в размер на 29 600 лева по отношение на софтуера за
управление на човешки ресурси, са посочи два отделни вида правни основания -
едните в буква „а“, съответно другите в буква „б“, като не става ясно в какво
съотношение са посочени тези две основания. Сочи се, че в т. 2.1. б. „б“ от
решението, административния орган се е позовал на нормата на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ, която има отношение към отказ за верификация поради наличие на
започната процедура по администриране на нередност, но в подточка 2.1., буква
„а“, като правни основания са посочени извършени разходи в нарушение на
изискванията за условията досежно кандидатстване по процедурата, т.е. касае се
за недопустими разходи. Аналогична според жалбоподателя е ситуацията по
отношение на т. 2.2. от решението.
Относно изпълнението на престациите
по Договор № BG05M90P001-1.008-0153-C01/Se-01, сключен между ЕТ „К.С.“ и
„Инвиктус” ЕООД се сочи, че предмет на същия е „предоставяне на услуги за
разработване на софтуер за управление на човешките ресурси“, като
административният орган при сключването на Договора за безвъзмездна финансова
помощ не е уточнил каквито и да било предварителни критерии или технически
спецификации за въпросния софтуер поради което, цялата дейност по неговото
разработване е предоставена на дружеството, избрано за изпълнител.
Относно втората от отказаните да
бъдат верифицирани суми, жалбоподателя сочи, че изработената в изпълнение на
Договора стратегия, кореспондира изцяло и с описанието на същата, а именно :
Основните акценти в стратегията, на базата на чийто изводи следва да бъде
разработен софтуер за управление на човешките ресурси, ще бъдат фокусирани
върху: въвеждане на нови
практики за обезпечаване на човешки ресурси - планиране, подбор и наемане;
подобряване на мерките за развитие на кадрите по отношение на планиране на
обучения, управление на кариерата, планиране и осъществяване на мерки за учене
през целия живот; оптимизация на вътрешната комуникация, подобряване на
взаимоотношенията и координацията в работата между длъжностите и
организационните звена на различни нива. Според жалбоподателя, набелязаните
мерки и тяхното практическо внедряване в компанията ще допринесат за повишаване
производителността на труда и за опазване на околната среда ; възможностите за
отдалечен достъп, намаляване на пътуванията от точка до точка и използването на
иновативни методи и последните достижения в областта на информационните
технологии безспорно рефлектират в нисковъглеродна и ресурсноефективна
икономика. Предвидено е също така, да се набележат и подходящи мерки за
насърчаване на по- възрастните работници и служители и удължаване на
професионалния им живот, както и инициативи, насърчаващи съвместяването на
професионалния, семейния и личния живот.
Относно сумата от 7574,78 лв. се
възразява, че органът не е цитирал кое точно нормативно изискване е нарушено,
което да вменява твърдения максимално допустим размер от 10 на сто от общите
разходи.
Счита се, че в случая не са налице
никакви реално установени финансови вреди, които да оправдаят недопустимостта
на разхода, още по-малко налагането на санкция, равна на целия размер на
разходите, които се твърди да са недопустими. Заявява се, че в крайна сметка и
по двата основни разхода, определени за недопустими (за специализирания софтуер
и за стратегията) е налице реално и пълно изпълнение от дружеството, избрано за
Изпълнител.
4. Заместник министър на труда и социалната
политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.“, чрез процесуалния представител е на
становище, че жалбата е неоснователна. Счита се, че релевантните факти в случая
са точно установени, решението е издадено от снабдения с необходимите
правомощия за това орган и при точно спазване на предвидената в закона форма. Материалния
закон е правилно приложен и са спазени съответните административно
производствени правила. Постановения резултат е съответен на целта на закона.
По същество се поддържат изцяло
фактическите констатации и правните изводи, изложени в процесното решение.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. С оглед правосубектността на жалбоподателя,
следва да се констатира, че съобразно данните в публичния търговски регистър,
предприятието на едноличния търговец е прехвърлено, като правоприемник е „КАСТО
ЧЕАРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Витоша“ № 3, в което Стойнова е съдружник. При това положение, считано от
01.12.2020 г., ЕТ „К.С.“ е заличен в регистъра. Независимо от предприетото
прехвърляне на търговското предприятие и заличаването на качеството търговец по
отношение на Стойнова, тя продължава да е надлежна страна в процеса, доколкото
съобразно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон,
при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с
кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника
до размера на получените права.
6. Според представеното данни по делото,
решението е съобщено на неговия адресат на 13.07.2020 г. Жалбата е постъпила в
деловодството на съда с писмо, върху което е положен датен печат на куриера от
24.07.2020г. При това положение, следва да се приеме, че тя е подадена в
рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. На основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, между Министерство на труда и социалната политика,
гр. София, като Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020 и К.Г.С., регистрирана като едноличен търговец с фирма
„К.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.
„Витоша“ № 3, като бенефициент е сключен Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма,
процедура чрез подбор на проекти BGO5M9OP0O1-1.008 „Добри и безопасни условия
на труд“ с регистрационен № BG05M90P001-1.008-0153 - С01 от 04.07.2018г. (л.266 и
сл. по а.д. 603/2019г.), по силата на който, ръководителя на Управляващия орган, се е
задължил за предостави на бенефициента, безвъзмездна финансова помощ (100%) в
максимален размер до 284 150,60 лева по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020. Приоритетна ос 1: Подобряване достъпа до заетост
и качеството на работните места, процедура BG05M90P001-1.008 „Добри и безопасни
условия на труд“, за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.008-0153 „Добри и
безопасни условия на труд в „К.С.“ ЕТ“.
Проекта е с основни дейности : 1. Организация и управление на
проекта; 2. Информиране и
публичност; 3. Разработване,
адаптиране и въвеждане на системи за развитие на човешките ресурси в
предприятието и въвеждане на иновативни модели за организация на труда чрез
разработване на стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организация на труда, на основата на която
да бъде разработен софтуер за управление на човешките ресурси; 4. Осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, подобряване професионалния и здравния статус на
работниците и служителите, чрез осигуряване на средства за колективна защита,
закупуване на ЛПС и специално работно облекло; 5. Осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд чрез внедряване и сертифициране на стандарт за
здравословни и безопасни условия на труд BS OHSAS 18001:2007; 6. Осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, подобряване професионалния и здравния статус на
работниците и служителите чрез Обучение на работниците и служители относно
специфичните рискове за здравето, свързани с индивидуалното работно място и
методите и средствата за тяхното ограничавано и предотвратяване; 7. Осигуряване на социални придобивки за
работещите, включително ремонт и оборудване на места за. отдих, хранене и
почивка в предприятията, спортни съоръжения и др.
Срокът изпълнение на проекта е до
31.12.2018 г.
По силата на чл. 2.4 от Договора,
бенефициентът се е задължил да изпълни проекта съгласно одобреното проектно
предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени
с Условията за кандидатстване по процедура за подбор на безопасни условия на
труд“, Ръководство за бенефициенти по изпълнение на договори по ОП РЧР по
процедурата, клаузите на договора и приложенията към него.
Съобразно чл. 3.7 от Договора,
управляващият орган прави междинни и окончателни плащания на базата на
действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след
представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл. 60 -
64 от ЗУСЕСИФ.
В чл. 3.60 от Договора е установено,
че без да противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 1304/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, както и на глава пета, раздел първи от ЗУСЕСИФ, за да
бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на
изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване по конкретната процедура.
Според т. 13.1 от Условия за
кандидатстване(л.348 и сл. по а.д. 603/2019г.), при отпускане
на безвъзмездна финансова помощ ще бъдат взети под внимание само “допустимите
разходи”. Те се определят на база изискванията на глава 5, раздел I от ЗУСЕСИФ
и ПМС №119 от 20.05.2014г. за приемане
на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми,
съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд на ЕС и от Европейския фонд за морско дело и рибарство,
разпоредбите на Регламент 1303/2013, 1304/2013,
Регламент 966/2012 и приложимото национално законодателство за финансовата
рамка 2014 — 2020.
8. От жалбоподателя е било заявено
Искане за окончателно плащане № 1 регистрирано в ИСУН на 19.03.2019 г. По повод
на това искане е било постановено Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане с рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/2 от 11.04.2019 г. на
Зам.-министър на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, с което е определен общ размер на неверифицираните средства в размер
на 74 981.04 лева.
Административния акт е оспорен по
съдебен ред и отменен изцяло с Решение № 709 от 30.10.2019 г., постановено по
адм. дело № 603 по описа на административен съд Пазарджик за 2019 г., като
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
отправеното до него искане. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 5483 от 12.05.2020 г., постановено
по адм. дело № 988 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. Двете
съдебни инстанции са приели, че при обосноваване на постановения резултат,
административния орган е допуснал разминаване между фактическите установявания
и приложеното материално право. Прието е също така, че е налице нарушение на
административно производствените правила, доколкото бенефициерът не е бил
уведомен за сложеното в ход административно производство и е бил лишен от
възможността да упражни правото си на защита.
9. До Жалбоподателя е било отправено
Писмо изх. № BG05M90P001-1.008-0153/12 от 29.05.2020 г.(л. 53 и сл.
по а.д. № 833/2020г.), с което Управляващ орган е уведомил Стойнова, че
административното производство по постъпилото искане за окончателно плащане № 1
не е приключило, поради което, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, бенефициентът
има възможност, в срок от три седмици, да представи писмени възражения по
основателността, правните квалификации и посочените размери на финансовите
корекции и при необходимост да приложи доказателства.
В писмото са изложени пространни
съображения които се свеждат до следното :
Относно сумата от 29 690,00 лв.
по фактури № 349 от 12.10.2018 г. и № 359 от 12.12.2018 г. (л.482 и л.
483 по а.д. № 603/2019г.), свързани с изпълнението на договор № BG05M90P001-1.008-
0153-C01/Se-02 от 05.10.2018 г., сключен с изпълнителя „Инвиктус“ ЕООД, относно
предоставяне на услуга по разработване на стратегия за въвеждане на нови
системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация
на труда е посочено, че представената стратегия не съдържа ясни цели и план за
извършването на конкретни действия от страна на бенефициента в качеството му на
работодател и осигурител, няма описани етапи на посочените в нея действия,
необходими ресурси, както и ясни и измерими показатели за отчитане на
резултатите, като по този начин са нарушени чл. 2.2, т. 3, във вр. с чл. 6, чл.
3.2, чл. 3.23, чл. 3.60 и др. от ДБФП, както и на т. 12.2, подт. 1 от Условията
за кандидатстване по схема BG05M90P001-1.008 „Добри и безопасни условия на
труд“, относно изискването разходите да са за „иновативни модели за организация
на труда в предприятията“, за оптимизация на работните процеси, вкл.
въвеждането на гъвкави форми на заетост (гъвкаво работно време, ротация на
работното място и др.) и други практики за по-лесно съвместяване на
професионалния и личния живот; за въвеждане на практики за удължаване на
професионалния живот на по-възрастните работници и служители (над 54 години),
въвеждане на нови практики за обезпечаване на човешки ресурси - планиране,
подбор и наемане. Посочено е още, че съдържанието на стратегията е почти
идентично с това на аналогични документи на други бенефициенти по схема
BG05M90P001-1.008, което било индиция,
че липсва индивидуален подход. Според административния орган, Раздели I и II от
Стратегията представляват повтаряне на известна на бенефициента информация,
поради което не може да се очаква, че тя му е полезна, т.к. не задоволява
никаква негова нужда. Раздел II, освен това, е с изцяло декларативен характер
(като напр. „Стратегията за развитие па
компанията включва развитие на продуктите на международния и националния
пазар“), Раздел III представлява изложение на нерелевантни към постигане на
целта на проекта факти за бенефициента, опит за преглед на пазара, на който той
оперира, както и обобщени абстрактни твърдения, за които липсва информация дали
почиват на доказани факти, нито те са в състояние да задоволят някаква нужда на
бенефициента, съгласно изискванията към Стратегията (напр. „Българските купувачи не търсят евтиното, те все повече се
интересуват от „умни мебели“ или „Разнообразието от производството отговаря на
изискванията на български и чуждестранни клиенти“), а Раздел IV съдържа
твърде общи и с декларативен характер съждения, без каквато и да е релевантна
конкретика, като някои от тях не се отличават с безспорност или яснота (напр. „Проучванията в световен мащаб
очертават привличането и задържането на добри кадри като топ предизвикателство
пред бизнеса“ или „Може да се проследят не само отпуските или отсъствията
поради болест, а и цялостното развитие на хората в компанията“).
Коментирано е, че Раздел V представлява мнение на изпълнителя за гъвкавите
форми на заетост по принцип, без да става ясно нито критерият за такова мнение,
нито по какъв начин това облагодетелства бенефициента, особено с оглед
изпълнение на оповестените проектното предложение цели на Стратегията (напр. „Гъвкавостта е свързана с гъвкава
организация на труда“, Гъвкавите форми на заетост предоставят следните
конкурентни предимства: ... повишава се .... духа на персонала; .... намалява
нивото на отсъствията по болест“ или „Възможността работодателят свободно да
определя различните режими на регулация на трудовото правоотношение - на
неговия вход и изход (сключване и прекратяване) и по време на съществуването му
(работно време, трудова функция, заплащане и други)“. Счетено е, че Раздел
VІ от Стратегията съдържа най- общи разсъждения за политиката по управление на
човешки ресурси, повечето от които с пожелателен характер и освен това е
изпълнен с клиширани послания (напр.
„Идентичността на организацията ще е все по-важна“). Според
административния орган, Раздели VI, VIII и ІХ също са с неясна полза и
приложимост за бенефициента, т.к. не разкриват никаква относимост към дейността
му, поради което се явяват безполезни от гледна точка изпълнението на проекта и
изискванията в Условията за кандидатстване по схемата (напр. „Управлението на възрастта в организацията следва да се има
предвид при формирането на работните места“). Заявено в писмото е, че
Раздел X съдържа неподкрепени с доказателства твърдения и пожелания от най-общ
характер, без каквато и да е ясна връзка с тяхната приложимост и полза за
дейността на бенефициента (напр.
„Необходимо е следене, познаване и анализ па тенденциите на пазара на труда“
или „На заключителния етап от подбора на персонал следва да се прилага
индивидуален подход за изясняване на взаимните очаквания“). В този
контекст, крайният извод на административния орган е бил, че „…..налице е основателно предположение за
недопустимост на верификацията на поисканите средства в размер на 29 690 лв.
без ДДС, поради противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, т.к. се установява
фактически непредоставяне на бенефициента на услугата по разработване на
Стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда, която да отговаря на
поканата-запитване, проектното предложение и ДБФП….“, като „…..възможно е евентуалният отказ за
верификация на поисканите средства в размер на 29 690 лв. без ДДС да бъде
направен поради противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 4 ЗУСЕСИФ….“.
Относно сумата от 29 600 лв. без ДДС
по фактури № 350 от 12.10.2018 г. и № 365 от 20.12.2018 г.(л.478 и л.
480 по а.д. № 603/2019г.), по договор № BG05M90P001-1.008- 0153-C01/Se-01, с изпълнителя „Инвиктус“
ЕООД, в писмото е посочено следното : Изпълнителят е бил избран без да е
проведена процедура за избор с публична покана по смисъла на чл. 49, ал. 2, т.
2 ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/01.07.2016 г. Констатирано е, че при изпълнение на
договора, „Инвиктус“ ЕООД и бенефициентът са се уговорили, че софтуерът остава
собственост на изпълнителя, а бенефициентът придобива само правото да го ползва
чрез „възмездно, ограничено, неизключително, непрехвърлимо право на ползване“,
като е формиран извода, че е налице основателно предположение за недопустимост
на верификацията на поисканите средства, поради противоречие с чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗУСЕСИФ, т.к. се установява непредоставяне на бенефициента на услугата по
разработване на софтуер за управление на човешките ресурси, както и че е
възможно, евентуалният отказ за верификация на поисканите средства в размер на
29 600 лв. без ДДС да бъде направен поради противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 1,
т. 2 или т. 4 ЗУСЕСИФ.
На - сетне, посочено в писмото е, че
в случай, че бъде отказана верификацията на предходните две суми, ще бъде
постановен също отказ за верификация и на сумите от: 7 574,78 лв.
по бюджетно перо III.8.1 „Разходи за подготовка на внедряване на стандарт за
безопасни условия на труд и разходи за сертифициране и придобиване на
сертификат, в случай че е предвиден такъв в Дейност 3“, поискани за
възстановяване по фактура № 351 от 17.10.2018 г. (л.479 по а.д. № 603/2019г.), поради
това, че надвишен максимално допустимият размер от 10 на сто от общите
допустими разходи по проекта ; 717,48 лв. по бюджетно перо III.6.1 „Разходи за
дейности, свързани с осигуряване на публичност“, поискани за възстановяване по
фактура № 84/17.12.2018 г. (л.480 по а.д. № 603/2019г.), поради
това, че надвишен максимално допустимият размер от 1 на сто от общите допустими
разходи по проекта ; 7 398,78 лв. по бюджетно перо V.10.1 „Разходи за организация и
управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта“, поради това,
че надвишен максимално допустимият размер от 10 на сто от общите допустими
разходи по проекта.
10. Бенефициента е подал отговор на
въпросното писмо,чрез ИСУН с кореспонденция
№ BG05M90P001-1.008-0153-С01-М016
от 29.05.2020 г.(л. 60 и сл. по а.д. № 833/2020г.), в който е заявил, че иска
да бъде уточнено от административния орган в каква връзка и относно какво
производство е издадено писмото, като се заяви правното основание на което се
развива производството и се посочат ясни факти и обстоятелства, относно които
трябва да се дадат обяснения и документите които следва да се представят. От
бенефициера са изложени допълнителни съображения относно срока на изпълнение на
договора за безвъзмездна финансова помощ, както и че стратегията представлява
„процесна иновация“ по смисъла на от
Наръчника от Осло (Manuel d'Oslo Зе edition © OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005). Заявено е,
че нито в Условията за кандидатстване, нито в Договора за безвъзмездна
финансова помощ, нито в запитването към потенциалните оференти, нито в договора
с изпълнител, нито в който и да е друг документ, има изискване „софтуерът да
бъде специално разработен/създаден“ за моята бенефициента.
11. В тази хронологична
последователност е постановено, оспореното в настоящото производство Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/14
от 10.07.2020г. на Заместник министър на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020 г.“, с което е отказано извършване на верификация и
плащане на разходи в общ размер на
74981,04лв.
В обстоятелствената част на това
решение, административния орган е изложил съображения относно искане за
„Съгласуване на промяна на правно организационния модел на работа на ЕТ К.С.“,
заявено с кореспонденция № BG05M90P001-1.008-0153-C01-M014 от 03.12.2019 г.,
във връзка с факта, че едноличния търговец е прехвърлил предприятието си на
“Касто Чеаре” ООД. Останалата част от мотивите на решението, на практика
съставляват реплики по отношение на твърденията на бенефициента, изложени в
отговор, подаден чрез ИСУН с кореспонденция
№ BG05M90P001-1.008-0153-С01-М016
от 29.05.2020г. При това положение се констатира, че обстоятелствената
част на оспореното решение не съдържа системно изложение на конкретни факти и
обстоятелства, които административния орган е приел, че са настъпили или, че не
са проявени.
В диспозитивната част на решението, отказа на административния орган
да верифицира процесните парични суми е обективиран по следния начин :
- относно отказа да бъде
верифицирана сумата от 29 600,00 лв. по бюджетно перо III.3.1 „Разходи за
специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1“ по фактури №
350 от 12.10.2018 г. и № 365 от 20.12.2018 г., издадени от „Инвиктус“ ЕООД за
услугата по разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките
ресурси е посочено, че – а) не съответства на изискванията за допустимост но
чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с нарушение на чл. 2.2, т. 3 във
вр. с чл. 6, чл. 3.2, чл. 3.23, чл. 3.60 от ДБФП, както и на споменатите части
на Условията за кандидатстване по процедура UG05M90P001-1.008 (вкл. относно
дадените разяснения на въпроси, които стават задължителни за всички кандидати
на основание чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ), във връзка със споменатите норми на
Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, чл. 3, ал. 1 и
чл. 5, ал. 4 ПМС № 189/28.07.2016 г. (per argumentum a contrario) и чл. 19, ал.
4, б. „г“ и „к“ Наредба № Н-3/22.05.2018 г.
и б) основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради започнало производство по
администриране на нередности в резултат на посочени те в съответните подточки
на т. 3 на писмо наш изх. № BG05M9OP001-1.008-0153/12 от 29.05.2020 г.
обстоятелства, за което е регистриран в ИСУ112020 сигнал № 127 (със статус
„активен“) за възможни нередности;
- относно отказа да бъде
верифицирана сумата от 29 690,00 лв. по бюджетно перо III.7.1 „Разходи,
произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на
ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури № 349 от 12.10.2018 г. и № 359 от 12.12.2018
г., издадени от „Инвиктус“ ЕООД за услугата но Разработване на стратегии за
въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда е
посочено, че – а) не съответства на изискванията за тяхната допустимост но чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, вкл. поради това, че не е доставен реално продукт, който
да е съответен на изискванията на одобреното проектно предложение, във връзка с
нарушение на чл. 2.2, т. 3 във вр. с чл. 6, чл. 3.2, чл. 3.23, чл. 3.60 от ДБФП,
както и във връзка със споменатите норми на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 4 от ПМС №
189/28.07.2016 г. (per argumentum a contrario) и чл. 19, ал. 4, б. „г“ и „к“ от
Наредба № П-З/22.05.2018 г. и б) на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради
започнало производство по администриране на нередност в резултат на посочените
в подточка 3.1 на писмо изх. № 13G05M9OP001-1.008-0153 от 12 от 29.05.2020 г.
обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал № 126 (със статус
„активен“) за възможни нередности;
- относно отказа да бъде
верифицирана сумата от 7 574,78 лв. по бюджетно перо III.8.1 „Разходи за
подготовка на внедряване на стандарт за безопасни условия на труд и разходи за
сертифициране и придобиване на сертификат, в случай че е предвиден такъв в
Дейност 3“ по фактура № 351 от 17.10.2018 г., издадена от „Инвиктус“ ЕООД е посочено, че с тях се явява надвишен
максимално допустимия размер от 10 на сто от общите допустими разходи по
проекта;
- относно отказа да бъде
верифицирана сумата от 717,48 лв. по бюджетно перо 111.6.1 „Разходи за
дейности, свързани с осигуряване на публичност“ по фактура № 84 от 17.12.2018
г., издадена от „Промор“ ООД е посочено, че с тях се явява надвишен
максимално допустимия размер от 1 на сто от общите допустими разходи по проекта
;
- относно отказа да бъде
верифицирана сумата от 7 398,78 лв. по бюджетно перо V.10.1 „Разходи за
организация е посочено, че с тях се явява надвишен максимално допустимия размер
от 10 на сто от общите допустими разходи по проекта.
12. По делото е представена
разпечатка на данни от информационната система за управление и наблюдение 2020,
за които е посочено, че съставляват сигнал № 126 и Сигнал №127. Като описание
на нарушенията, във въпросните разпечатки относно сигнал № 126 е посочено : „…
в нарушение на чл. 50, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е провел процедура за избор с публична
покана по правилата на ПМС №160/01.07.2016г….“, а директно възлагане при
сключване на договор №BG05М90Р001-1-008-0153-С01/Sе-02 от 05.10.2018г., като предприети действия : „…. Започната
процедура за ФК – поискано възражение…“. Относно описание на нарушението по
сигнал № 127 е посочено : „…1. Договор № BG05M90P001-1.008-0153-C01/Se-01 от
05.10.2018 г. с изпълнителя „Инвиктус“ ЕООД е сключен след неоснователно
извършване на директно възлагане, вместо провеждане на процедура за избор с
публична покана; 2. Сключен договор №
BG05M90P001-1.008-0153-C01/Se-01 от 05.10.2018 г. с изпълнител „Инвиктус“ ЕООД
при неопределеност на…“, а като предприети действия : „…. Започната процедура
за ФК – поискано възражение…“.
13. В хода на съдебното производство
е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото
лице инж. А.К.(л. 148 и сл. по а.д. № 833/2020г.). Според експерта, съобразно
данните съдържащи се представените по делото документи, изискванията за
разработване на процесния софтуер са следните : водене на личен състав и
заплати, приложими за всички стандартни схеми на заплащане; съхраняване на
информацията, специфична на човешките ресурси и връзка с други направления на
компанията със значение за управление на човешките ресурси; лични и адресни
данни; служебни данни - трудов стаж, клас, списъчен номер, условия на труд;
договорни условия и автоматично създаване на необходимите документи; данни за
социалното и здравното осигуряване и осигурителните прагове; следене на
използвани, полагаеми и компенсируеми отпуски; данни за безкасови плащания на
заплатата; създаване и поддържане на номенклатурата на длъжностите; изчисляване
на заплатите; осчетоводяване; отношения с външни организации; обучение на
персонала - да се планира и проследява професионалното обучение на служителите;
да се изготвят годишни планове и да се отчита преминатото обучение, при което
информацията за всеки преминат курс от служителя се отразява в личното му
досие/картон; квалификация - текуща; нужда от бъдеща такава, умения, които се
поддържат през определени интервали от време - съгласно законови изисквания
и/или други изисквания за заемане на длъжността, вкл. за участие в процедури по
СОП ; гъвкави форми на заетост; практики за удължаване на професионалния живот
на по- възрастните работници и служители; реализиране на инициативи,
насърчаващи съвместяването на професионалния, семейния и личния живот. Посочено
е още, че IT платформата на Системата за управление на човешките ресурси на
предприятието трябва да бъде: гъвкава, сигурна, уеб-базирана; адаптирана към
специфичните нужди на организацията; лесна за управление и надграждане;
интуитивен интерфейс, лекота при използването, еднократно въвеждане и
многократно използване на въведената информация, максимално автоматизиране на
ежедневните дейности.
Според вещото лице, изработеният
Софтуер 3а управление на човешките ресурси представлява онлайн система за
улеснение и автоматизация на процесите по управление на човешките ресурси.
Софтуерът е уеб базиран и се намира на интернет адрес:
http://85.187.183.123:881/MACSHR/index.php?action
= Login&module = Use rs.
14. В хода на съдебното
производство е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза, изготвено
от вещото лице М.К.(л. 368 и сл. по а.д. № 833/2020г.). В изпълнение на поставените
задачи, след проверка на приобщените по делото документи, експерта е
констатирал, че с изготвената от „Инвиктус“ ЕООД стратегия, са предложени
конкретни мерки и са идентифицирани ресурсите за въвеждането на Стратегия за
въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда, като за целта са прегледани Условията за кандидатстване
с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Процедура на
подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване BG05M90P001-1.008 „ДОБРИ
И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД“.
Според вещото лице, процесната
Стратегия отговаря на изискванията за дейността, съответно разписаното в
проектното предложение, договора за безвъзмездна финансова помощ, сключения
договор с изпълнител и цялостната документация, като : Разработване, адаптиране
и въвеждане на системи за развитие на човешките ресурси в предприятията,
включва възможности за гъвкави форми на заетост с цел оптимизация на работните
процеси, с акцент върху практиките за по-лесното съвместяване на
професионалния, семейния и личния живот, както и удължаване трудовия живот на
по-възрастните работници и служители. Въвеждане на иновативни модели за
организация на труда в предприятията, насочени към повишаване на
производителността и опазване на околната среда.
Констатацията на вещото лице е, че
дейността е изпълнена чрез разработване и внедряване на Стратегия за въвеждане
на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и
организация на труда и на Софтуер за управление на човешките ресурси. Дейността
е насочена към оптимизация на управлението и развитието на човешките ресурси.
Необходимостта от промени в наличните системи за развитие на човешките ресурси
е обвързана със стратегията за развитие на предприятието и се основава на
свързана с нея потребност от организационни промени от различен характер,
обоснована в проекта.
Според вещото лице, посредством
Стратегията и Софтуера за управление на човешките ресурси, са изпълнени
следните елементи от Условията за кандидатстване : Оптимизация на работните
процеси, включва въвеждането на гъвкави форми на заетост (гъвкаво работно
време, ротация на работното място и други) и други практики за по-лесно
съвместяване на професионалния и личния живот; - Въвеждане на практики за удължаване на професионалния живот на
по-възрастните работници и служители (над 54 години); Обезпечаване на
предприятието със софтуер за управление на човешките ресурси в предприятието;
Въвеждане на иновативни модели за организация на труда в предприятията,
насочени към повишаване на производителността и опазване на околната среда; Въвеждане на нови практики за обезпечаване на
човешки ресурси - планиране, подбор и наемане; Въвеждане/подобряване на мерките
за развитие на кадрите по отношение на планиране на обучения, управление на
кариерата, планиране и осъществяване на мерки за учене през целия живот;
Оптимизация на вътрешната комуникация, подобряване на взаимоотношенията и
координацията в работата между длъжностите и организационните звена на различни
нива.
Вещото лице е констатирало, че
практическото въвеждане в действие на разработените в дейността промени и/или
нововъведения по отношение на управлението и развитието на човешките ресурси е
реализирано чрез: Утвърждаване на разработената Стратегия; Заповед за внедряване на
Стратегията, считано от 12.12.2018 година ; Протокол от запознаване на
персонала с документацията на Стратегия от 12.12.2018 година; Заповед № СРЧР-02/ 21.12.2018 г във връзка
със Стратегията, на основание на чл. 139 ал. 3 от Кодекса на Труда и съгласно
измененията в Правилник за вътрешния трудов ред във фирмата, с която считано от
02.01.2019 година работното време се променя към режим на работа с променливи
граници; План за въвеждане на гъвкаво работно време утвърден от управителя на
дружеството на дата 21.12.2018 г.; Правилник за вътрешния трудов ред ,
актуализиран на 21.12.2018 година.
Според вещото лице, в случая
несъмнено са предложени конкретни мерки, инструментариум и са идентифицирани
ресурсите за въвеждането на Стратегия за въвеждане на нови системи, практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда, като е
отчетена спецификата на сектора, в който дружеството оперира, както и целевата
група по проекта. Планирано да бъде извършван периодичен преглед на резултатността
на Стратегията при провеждането на Вътрешен одит и Преглед от ръководството на
СУЗБУТ в съответствие със Стандарт BS OHSAS 18001:2007 през 2019 година, както
и при следващи надзорни одити от страна на сертификационната компания. Вещото
лице е заключило, че от ръководството на предприятието е избран иновативен
модел на организация на труда посредством работно време с променливи граници
(гъвкаво работно време). Заключението на вещото лице е еднозначно, че избраното работно време с променливи граници
(гъвкаво работно време) представлява нов организационен метод (процес на и
организационна иновация) в практиката на фирмата, както и в организацията на
работните места и външните връзки (включително, с други организации, в които
служителите могат да работят), като така безспорно са въведени иновативни
модели за организация на труда съгласно дефиницията дадена в Наръчника от Осло
(Manuel d’Oslo Зе edition © OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005).
Вещото лице е констатирало, че в
случая професионално е анализирана актуалната ситуация в сферата на
дейността на дружеството, като са отчетени всички специфики за развитие на
човешките ресурси, и по видове работници. Набелязаните мерки в разработената
Стратегия намират отражение и в множество документи за управление на дружеството.
С въвеждането на Стратегията за въвеждане на нови системи, практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда във фирмата
се създават условия за устойчива заетост посредством въвеждане на практики за
гъвкаво работно време, ротация на работното място и други практики за по-лесно
съвместяване на личния, семейния и професионалния живот, включително за
удължаване на професионалния живот на по-възрастните служители над 54 години.
Взет е
под внимание, както числения състав на дружеството, така и спецификата на
заетите в него, като това е намерило отражение в самите предложени мерки, така
че те да бъдат приложими именно за тази целева група.
Стратегията отговаря на отрасловата
спецификация на бенефициента и на числеността на неговия персонал, още повече
че самата дейност, целевата група и всички дейности и разходи са стриктно
разписани във всички документи и са надлежно одобрени и заложени в Договора за
безвъзмездна финансова помощ, одобрени са от Оценителна комисия и са надлежно реализирани,
за което са налични всички документи.
Крайният извод на вещото лице е, че
представеният готов продукт притежава качествата и основните характеристики на
стратегия, а именно: формулиране на ясни цели и планиране на конкретни
действия, етапи инструментариум и ресурси за постигането им, както и ясни и
измерими показатели за отчитане на резултати. По този начин , той изпълнява
изискванията и условията, описани в Условия за кандидатстване по процедурата,
формуляра за кандидатстване и ценовото предложение към договора с изпълнителя.
V. За правото :
15. Според чл. 59, ал. 1 от АПК,
административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение, а съобразно ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, когато административният акт
се издава в писмена форма, той съдържа: фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
Този текст от процесуалния закон,
ясно сочи формата и начина по който следва да бъде обективирано властническото
волеизявление в писмен документ, за да е възможно той да бъде квалифициран като
административен акт. Несъмнено са разграничени двете основни части на акта и
тяхното съдържание. Първата, съобразителната част на индивидуалния административен
акт, какъвто е процесния такъв, е необходимо да съдържа системно и логично изложение на юридическите факти, които
административния орган е приел, че са били проявени или пък не са настъпили,
обстоятелствата при които тези факти са проявени и доказателствата въз основа
на които са направени тези констатации. Така приетите за установени или
ненастъпили факти, следва да бъдат подведени от административния орган спрямо
съответната правна (материална или процесуална) правна норма, в хипотезата на
която те са възведени. Във втората, диспозитивна част на индивидуалния
административен акт, е необходимо да се съдържа властническото разпореждане на
органа с което се създават конкретни права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Разгледано в този контекст,
процесното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане
рег. № BG05М90Р001-1-008-0153/14 от 10.07.2020г. на Заместник министър на труда
и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.“, очевидно не отговаря
на изискванията относно формата в която следва да бъде обективирано
властническото волеизявление на органа на изпълнителната власт. В
обстоятелствената част на същото не се съдържа системно изложение на фактите
които са приети за установени или за ненастъпили от административния орган, а разсъждения на органа относно
направено искане от страна на бенефициера, относно съгласуване на промяна на
правно организационния модел на работа на едноличния търговец, което всъщност е
извън същността на административния въпрос, чието разрешаване е поискано от
бенефициера с регистриране не искането за окончателно плащане по процесния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Втората половина от
съобразителната част на процесното решение, съставлява реплики и съображения на
органа по становището на бенефициера изразено в писмо, регистрирано в ИСУН с
кореспонденция №
BG05M90P001-1.008-0153-С01-М016 от
29.05.2020 г.(л. 60 и сл. по а.д. № 833/2020г.). Тези реплики и съображения
на административния орган, не съдържат ясно и конкретно направени изводи
относно всички факти и обстоятелства, които се счита че са установени в хода на
административната процедура. Препращането на някои места към Писмо изх. №
BG05M90P001-1.008-0153/12 от 29.05.2020 г.(л. 53 и сл. по а.д. № 833/2020г.), не санира
липсата на системно изложение на
фактически и правни основания за издаване на акта.
Едва в диспозитивната част на
решението, която би следвало да съдържа само правата или задълженията за
адресата на акта, конкретно е заявен факт и е посочено, относимото към него
правно основание. Този факт е започнало производство по администриране на
нередност в резултат на посочените в подточка 3.1 на писмо изх. №
13G05M9OP001-1.008-0153/ 12 от 29.05.2020 г. обстоятелства, за което е
регистриран в ИСУН2020 сигнал № 126, съответно № 127 (със статус „активен“) за
възможни нередности. Посоченото правно основание в случая е основание
чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Наред с това обаче, като правно основание за издаване на
решението са посочени още и чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ по отношение
на сумата от 29 600,00 лв. и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ по отношение на
сумата от 29 690,00 лв., без да са заявени конкретни юридически факти, които да
са предвидени в хипотезите на въпросните правни норми.
Крайният извод е че в случая,
властническото волеизявление на административния орган не обективирано във
форма, която да има изискваното от процесуалния закон съдържание така, че да
отговаря на легитимното очакване на лицето, относно индивидуалния
административен акт който следва да бъде постановен по направеното от него
искане, с което органа е бил надлежно сезиран.
16. На следващо място, както се
посочи отказа да бъде верифицирана сумата от
29 600,00 лв. е правно основан
едновременно на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ и на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ. Отказа за верифициране на сумата от 29 690,00 лв. пък е правно основан
едновременно на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Според чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в
случай, че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63
или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не
се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.
Съответно според чл. 57, ал 1, т. 2 и т 3 от ЗУСЕСИФ, разходите се считат за
допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите
попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект
категории разходи; разходите са за
реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности.
Относно така посочените от
административния орган правни основания за отказа за верификация на сумите от
29 600,00лв. и 29 690,00 лв. е необходимо да се отбележи следното :
Според чл. 6 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент №
1303/2013) операциите, получили подкрепа от европейските структурни и
инвестиционни фондове трябва да съответстват на приложимото прано на Съюза и на
националното право, свързано с прилагането му. Изискването за допустимост на
разходите е гаранция, че предоставените безвъзмездно средства ще бъдат
разходвани по начин и за цели, които са предмет на одобрения от органа проект –
чл. 56, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Националният законодател, в
изпълнение на делегираното му с член 56, параграф 1 от Регламент № 1303/2013
правомощие и при отчитане на установените в регламента изисквания в чл. 57, 58
и 59 ЗУСЕСИФ е регламентирал изискванията по отношение на разходите, за да
могат да бъдат третирани като допустими. Изискванията са кумулативни, т. е.
липсата на което и да е от тях прави разхода недопустим.
Както се посочи, освен тези
основания за недопустим разход, т. е. за отказ от верификация, в чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ националният законодател е установил още две предпоставки за отказ да
се верифицира даден разход: първата е когато бенефициерът (по смисъла
на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013) не представи в срок документи
или разяснения по чл. 63 ЗУСЕСИФ и втората - когато е започнала процедура по
администриране на нередност. Неверифицирането на конкретна парична сума по реда
на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е отказ, основан на констатация, че разходът е
недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕСИФ, а в първата
хипотеза, защото не е доказано, че съответства на изискванията за допустим
разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които
органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за недопустимостта
му, и във втория случай, въз основа на съждение, че това е разход, при
осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право,
поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не
трябва да бъде възстановяван.
Правомощието на органа по чл. 64,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ във втората хипотеза е функция и едно от най-ярките проявления
на установения в член 30 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими
за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти № 1296/2013, (ЕС) №
1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) №
1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за
отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046) принцип на
добро финансово управление, задължителен за управляващия орган с оглед на
принципа на споделеното управление, въз основа на който се управляват
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – член 4,
параграф 7 от Регламент № 1303/2013. Тогава, когато органът е започнал
процедура по администриране на нередност, се предполага, че той има достатъчно
основания да счита, че даден разход е направен в нарушение на приложимото
право, поради което е налице нередност и следователно трябва да се определи
финансова корекция. С оглед на това би било пряко нарушение на принципите на
добро финансово управление изплащането на средства, за които органът знае (има
достатъчно данни), че са разходени незаконосъобразно.
Правомощието на органа да откаже
верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ обаче, не е свързано с
правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.
Това
са две самостоятелни, обосновани от различен фактически състав, основания. За
законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ
е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на
нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в
размер, съответен на размера на неверифицирания разход (така
Решение № 944 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2020 г., VII о.,
докладчик председателят Соня Янкулова, мотивите на което се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, поради което са и възпроизведени в настоящия съдебен
акт ).
17. Изложеното до тук обосновава
извода, че е недопустимо отказа да бъде верифицирана конкретно заявена от
бенефициер парична сума е недопустимо да бъде правно основан едновременно на
материално правните норми на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ. Това е така, не само защото те са две напълно самостоятелни основания,
които се черпят от различни фактически състави. Те имат и различни правни
последици. Влизането в сила на акта с който конкретна, искана от бенефициера
парична сума не е верифицирана на основанията посочени чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
има за последица окончателно и непререшимо квалифициране на този разход като
недопустим за безвъзмездно подпомагане. Обратно, влизането в сила на акта с
който определен разход не е верифициран за изплащане на някое от основанията по
чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, няма за последица окончателното му квалифициране като
недопустим. Съобразно казаната норма от закона,
този разход може да бъде включен в следващо искане за плащане.
Това ще рече, че дори в случая да се
приеме, че са налице започнали производства по администриране на нередност в
резултат на посочените в подточка 3.1 на писмо изх. № 13G05M9OP001-1.008-0153/
12 от 29.05.2020 г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал №
126, съответно № 127 (със статус „активен“) за възможни нередности, не е
възможно постановения от административния орган резултат да бъде оставен в
сила, именно защото той е основан и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.
3 от ЗУСЕСИФ, при което положение би се преклудирала възможността, бенефициента
отново да включи тези два разхода в следващото искане за плащане. Оспорения
административен акт не може да бъде оставен в сила и по отношение на сумите от
7 574,78 лв. ; 717,48 лв. и 7 398,78 лв., доколкото предпоставките за тяхното
верифициране или отказа това да бъде сторено са пряко обусловени от
предпоставките по отношение на първо посочените два разхода.
V. За разноските :
18. С оглед изхода на делото, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по производството, следва да
се определи като основателна в размер на 4945,85 лв., съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК(л.395) и приложените към него
писмени документи за извършени плащания.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. №
BG05М90Р001-1-008-0153/14 от 10.07.2020г. на Заместник министър на труда и
социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г.“, с което е отказано извършване
на верификация и плащане на разходи в
общ размер на 74981,04лв., включително : в
размер на 29 600,00 лв. по бюджетно перо III.3.1 „Разходи за специализиран
софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1“ по фактури № 350 от
12.10.2018 г. и № 365 от 20.12.2018 г., издадени от „Инвиктус“ ЕООД за услугата
по разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси ; в размер на 29 690,00 лв. по бюджетно перо
III.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“ по фактури № 349 от 12.10.2018
г. и № 359 от 12.12.2018 г., издадени от „Инвиктус“ ЕООД за услугата но
Разработване на стратегии за въвеждане на нови системи, практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организация на труда ; в размер на 7 574,78
лв. по бюджетно перо III.8.1 „Разходи за подготовка на внедряване на стандарт
за безопасни условия на труд и разходи за сертифициране и придобиване на
сертификат, в случай че е предвиден такъв в Дейност 3“ по фактура № 351 от
17.10.2018 г., издадена от „Инвиктус“ ЕООД ; в размер на 717,48 лв. по бюджетно
перо 111.6.1 „Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност“ по
фактура № 84 от 17.12.2018 г., издадена от „Промор“ ООД ; в размер на 7 398,78
лв. по бюджетно перо V.10.1 „Разходи за организация и управление до 10 на сто
от общите допустими разходи по проекта“.
ВРЪЩА административната
преписка на Заместник министър на труда и социалната политика и ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014
– 2020 г.“ за произнасяне по Искане № 1 на бенефициера за окончателно плащане,
регистрирано в
ИСУН на 19.03.2019 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Министерство на труда и социалната политика да заплати на К.Г.С.
от гр. Велинград, ул. „Витоша“ № 3, сумата от 4945,85 лв. (четири
хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и пет ст.),
представляваща извършени от последната разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ №7003/12.07.2022 Г. ПО АД №15/2022 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 730 от 13.10.2021 г. по адм.д. № 833/2020 г. на Административен
съд Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.