Р Е Ш Е
Н И Е № 260527
гр. Пловдив, 13.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка гр. д. № 663
по описа на ПОС за 2021г.,
за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.
463 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по жалба на длъжника „Мастер Соп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. „Клокотница“ № 5,
представлявано от Д.И.Б., против Разпределение № 2 от 03.12.2020 г.,
постановено по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.
№ 825, с район на действие ОС Пловдив.
Жалбоподателят - длъжник по изпълнителното дело,
оспорва извършеното разпределение като незаконосъобразно. На първо място
оспорва разпределението в частта за погасените разноски. Счита, че съдебният
изпълнител е включил в разпределението като привилегировано вземане сумата от
577,87 лв. ( т. 1, подточка 1) дължими авансови такси за извършени действия,
които обаче не са били заплатени от взискателя, поради което не представляват
направени разноски на кредитор и не следва да се разпределят по реда на чл.
136, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че сумата
включва неясни разноски и такива, които не се ползват с привилегия по т. 1 на
чл. 136 от ЗЗД. Възразява по начина, по който са определени разноските по т. 26
от ТТРЗЧСИ (т. 1, подточка 2), като счита, че са изчислени неправилно и това
врече незаконосъобразност на разпределението. Счита, че не се дължи ДДС върху
таксите.
На второ място оспорва настъпило правоприемство по силата на договори за
цесия и конституирането на „Еос Сървисис“ ЕООД като взискател по делото, както
и определяне на размера на дълга му, тъй като, според него, неясен е останал
факта дали е прехвърлено цялото задължение, а освен това размерът на
задължението било определено след приспадане на разпределени суми по
Разпределение № 1 по същото дело, от същата дата, което не е влязло в сила и
прави обжалваното разпределение № 2 от 03.12.2020 г., постановено по изп. дело
№ 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, незаконосъобразно.
Възразява и по отношение на размера на дълга на присъединения взискател В.Я.,
поради неотчитане на направеното извънсъдебно погасяване на дълга със сумата от
9000 лв.
Прави искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване
на производството по обжалване на Разпределение № 1 от 03.12.2020 г.,
постановено по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.
№ 825, с район на действие ОС Пловдив, поради връзка на преюдициалност, на осн.
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С оглед посоченото моли да бъде отменено като незаконосъобразно Разпределение
№ 2 от 03.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив.
Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, като в тази връзка счита, че следва производството да се разгледа в
открито съдебно заседание. Представя писмени доказателства.
С допълнителна молба от 15.03.2021 г. прави ново искане за спиране на
делото поради преюдициалност, като счита такова образуваното пред РС Пловдив
гр.дело № 951/2021 г. Сочи като приложение писмено доказателство, което не
представя към молбата.
Постъпило е възражение от взискателя „Еос Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Ж.К., с което счита
жалбата за допустима, но неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Излага съображения за съответствие на изготвеното разпределение от съдебния
изпълнител със закона и реда на привилегии, уреден в чл. 136 от ЗЗД, както и
постановената тълкувателна практика на ВКС. Заявява, че е правоприемник на
първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, по отношение на всички вземания
по Договор за банков кредит № Рv 0080/18.09.2006 г.
Счита също, че размера на дълга на присъединения взискател В.М.Я. не влияе на
разпределението и не може да бъде основание за отмяната му. Прилага писмени
доказателства.
Постъпило е становище от взискателя В.М.Я., чрез адв. Б.И., с което
възразява по отношение на посоченото в жалбата относно определяне на размера на
дълга му. Твърди, че не е получавал извънсъдебно суми за погасяване на
вземането му, поради което и същото е неправилно посочено от ЧСИ. Също прави
искане за спиране на делото до решаване на гр.дело № 951/2021 г. по описа на РС
Пловдив, поради преюдициалност на спора.
Останалите ответници по жалбата – взискателите Община Стамболийски, ТД на
НАП Пловдив и „Е.Н.Д. Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, както и длъжниците „Мастер –
Стийл Профайлс“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, „Бутранзит – 7“ ЕООД,
ЕИК ********* и Д.И.Б., ЕГН **********, не изразяват становище по жалбата.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Стефан Горчев по реда на чл. 436 ал. 3
от ГПК, като е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, с
подробно изложени мотиви.
Съдът,
за да се произнесе по жалбата, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Разпределението е предявено на страните на 04.12.2020 г., а жалбата е
подадена на 07.12.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 462,
ал. 2 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното дело и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител.
С жалбата се предявяват: искане за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание и за събиране на доказателства – Съдебно-счетоводна експертиза със
задача, посочена в жалбата. Искането за допускане на експертиза съдът приема за
неоснователно – поставените към експертизата въпроси относно размера на
приетите за изпълнение вземания за разноски не изискват специални знания, а
извършване на аритметични действия, а въпросите относно размера на вземанията
на взискателите са правни. Поради това и не е необходимо делото да бъде
разглежданано в открито заседание.
Производството по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив, е образувано с
Постановление от 26.08.2014 г. по молба на взискателя „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* против солидарните длъжници – „Мастер – Стийл Профайлс“ АД, ЕИК
*********, „Бутранзит – 7“ ЕООД, ЕИК *********, Д.И.Б., ЕГН **********, „Мастер
Соп“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.08.2014
г. от РС Пловдив по ч. гр. д. № 10425 по описа за 2014 г. на същия съд.
С разпореждане от 01.08.2016 г. е
присъединено вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против солидарните
длъжници –Д.И.Б., ЕГН ********** и „Мастер Соп“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа
на издаден изпълнителен лист от 09.06.2016 г. от РС Пловдив по ч. гр. д. № 7431
по описа за 2016 г. на същия съд.
По молба на В.М.Я., с разпореждане от 29.05.2017
г. е присъединено вземането му против длъжника „Мастер Соп“ ЕООД, ЕИК
*********, въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. от РС
Пловдив по ч. гр. д. № 6859 по описа за 2017 г. на същия съд.
С разпореждане от 22.07.2019 г. (л.4292
от
приложеното копие на изпълнително дело), на основание постъпили молби от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД, както и приложен към тях договор за цесия
от 29.03.2019 г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* – цедент и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* – цесионер, последното дружество е конституирано
като взискател по изпълнителното дело, на осн. чл. 99 от ЗЗД, за вземанията, предмет
на издадения изпълнителен лист от 11.08.2014 г. от РС Пловдив по ч. гр. д. №
10425 по описа за 2014 г. на ПРС и издадения изпълнителен лист от 09.06.2016 г.
от РС Пловдив по ч. гр. д. № 7431 по описа за 2016 г. на ПРС.
По молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (л. 4538
от приложеното копие на изпълнително дело) е постъпила молба за смяна на пазач
на процесните имоти, като с Разпореждане от 25.11.2019 г. е насрочен оглед на имотите
и назначено вещо лице, което да изготви заключение относно фактическото
състояние, ползване и съхранение на имотите. С изпратеното уведомително писмо
до взискателя са посочени и и дължимите такси, платими на ЧСИ по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ. Извършен е оглед на имотите и е представено
заключение на вещото лице, на което е изплатено възнаграждение.
С молба от 09.12.2019 г. длъжникът в
изпълнтелното производство „Мастер Соп“ ЕООД е възразил срещу конституирането
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради липса на правоприемство по вземанията по
изпълнителните листове, предмет на изпълнителното производство. Към становище
на ЕОС Матрикс“ ЕООД от
18.12.2019 г. по така направеното възражение са приложени повторно четири броя
договори за цесия от 29.03.2019 г. и копие от разпореждане по делото за
несъстоятелност на дружеството-длъжник. (л.4710 – л.4723) С молба от 02.07.2020
г. страните по договора за цесия представят анекс от 28.01.2020 г., към същия,
в който се уточнява, че предмет на договора са всички вземания и права на
банката по Договор за банков кредит № Рv 0080/18.09.2006
г., като се прилага анекса и уведомления за извършената цесия, ведно с
пълномощни за лицата, подписали уведомленията. (л.5067 – л. 5079 от приложеното
копие на изпълнително дело).
По молба на взискателя „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с Разпореждане от 07.10.2020 г. (л.5268 – л.5270), е насрочена публична
продан върху два имота, която да се проведе от 17.10.2020 г. до 17.11.2020 г.
Под точка две от разпореждането е описан имот: сграда – склад за метали, със
застроена площ от 2128,60 кв.м, находяща се в УПИ II –
за производствени и складови дейности, в кв. 105 по плана на гр. Стамболийски, цената
на който е предмет на обжалваното разпределение. Имотът е описан с протокол от 29.09.2014
г., а с протокол на ЧСИ от 07.10.2020 г., съгласно заключение на вещото лице С.
Ж., е определена нова оценка на недвижимите имоти и нова начална цена на
проданта. Имотите, предмет на публичната продан, са били ипотекирани за
обезпечение на вземането на първоначалния взискател. Сграда – склад за метали,
със застроена площ от 2128,60 кв.м, получената цена от която е предмет на
обжалваното разпределение № 2, е ипотекирана с договори, вписани в СВ Пловдив,
съответно под Акт № 51, том 6, дв.вх.рег. № 16174/21.07.2010 г. и Акт № 102,
том 6, дв.вх.рег. № 19969/29.08.2012 г. Върху имотите са наложени и вписани в
СП възбрани.
С разпореждане от 23.11.2020 г. (л.5199
от приложеното копие на изпълнително дело), на основание постъпили молби от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и „ЕОС Сървисис“ ЕООД, както и приложен към тях договор за
цесия от 13.07.2020 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* –
цедент и „ЕОС Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* – цесионер, последното дружество е
конституирано като взискател по изпълнителното дело, на осн. чл. 99 от ЗЗД, за
вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист от 11.08.2014 г. от РС
Пловдив по ч. гр. д. № 10425 по описа за 2014 г. на ПРС и издадения
изпълнителен лист от 09.06.2016 г. от РС Пловдив по ч. гр. д. № 7431 по описа
за 2016 г. на ПРС.
С молба от 03.12.2020 г. (л.5329 от
приложеното копие на изпълнително дело), длъжникът в изпълнителното
производство „Мастер Соп“ ЕООД е поискал да бъде приспадната от дълга му към
присъединения взискател В.Я. сумата от 9000 лв., за което представя разписка за
извънсъдебно погасяване на вземането. Във връзка с постъпилото възражение от
страна на взискателя В.М.Я. от 07.12.2020 г. е постановено разпореждане от ЧСИ
да се актуализира вземането на взискателя (л.5405 от приложеното копие на
изпълнително дело).
Проведена е публична продан за периода
от 17.10.2020 г. до 17.11.2020 г., като с протокол от 18.11.2020 г. е обявен за
купувач на имот сграда – склад за метали, със застроена площ от 2128,60 кв.м, по
реда на чл. 492 от ГПК взискателят В.Я., за цена от 613 006,00 лв., след което,
на основание чл. 495 от ГПК е насрочено предявяване на разпределение на 04.12.2020
г., когато е предявено Разпределение № 2 от 03.12.2020 г., постановено по изп.
дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, част от което е предмет на
настоящата жалба, а непосредствено преди това е предявено на страните и Разпределение
№ 1 от 03.12.2020 г., постановено по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, по което се разпределя получената цена за имот, предмет на
публичната продан, описан под точка едно от разпореждането за насрочване на
публична продан.
С получената цена от продажбата на
ипотекирания недвижим имот на длъжника „Мастер Соп“ ЕООД в размер на
613 006 лв. с обжалваното разпределение са определени за погасяване вземания
по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – вземания за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение за приложения изпълнителен способ в размер на
577,87 лв., както и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 15 487,48 лв. По
т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД са определени за погасяване вземания на Община
Стамболийски, МДТ, в размер на 21 258,39 лв. за данъци за недвижимия имот,
предмет на проданта, съгласно представено удостоверение, които не се оспорват с
жалбата. А сума в размер на 575 682,26 лв. е разпределена по реда на т. 3
на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД – обезпечено със залог или ипотека вземане, от
стойността на заложените, или ипотекирани имоти. Така останалата част от
предложената цена е отредена за частичното погасяване на вземането на
първоначалния взискател, доколкото имотите, предмет на проданта, са ипотекирани
за обезпечение на вземането му.
Предвид установеното по делото от
фактическа страна и с оглед въведените възражения в жалбата, съдът намира същата
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната
по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя
суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. С извършеното разпределение съдебният изпълнител определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, в какъв ред и в какъв размер. В
конкретният случай сумата, получена от проведената публична продан, е
разпределена само за вземания, които се ползват с привилегии по чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД – вземания за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД
- вземания на Община Стамболийски, МДТ, които не се оспорват с жалбата и
вземания по т. 3 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД – вземания, обезпечени със залог или
ипотека, от стойността на заложените, или ипотекирани имоти. Погасяване на вземането
по отношение на реда на привилегиите се оспорва от длъжника само по отношение
на погасените разноски, описани в т. 1 на атакуваното разпределение.
Сумата от 577,87 лв. ( т. 1, подточка 1)
дължими такси за извършени действия, се оспорва с твърденето, че доколкото не е
заплатена авансово от кредитора, не представлява направени реално разходи и не
следва да се погасява с привилегия по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Съдът не споделя
тези твърдения. Доколкото са дължими разноски, свързани с вземанията за разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение на вземането по конкретния
изпълнителен способ, то те се ползват с привилегия, по смисъла на цитираната
императивна норма, независимо дали са заплатени авансово. В този смисъл и
установената практика на Апелативен съд Пловдив, обоснована и с приложение на т.11
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, в Решение № 215 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. №
555/2019 г., в което изрично е посочено, че в разпределението се включват и
разноските по изпълнението – „в това число и тези, които се дължими авансово,
но не са предварително внесени от взискателя и които съдебния изпълнител има
право служебно да събере за сметка на длъжника в своя полза съгласно чл. 79 ал.
2 от ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред – чл. 136
ал. 3 от ЗЗД.“. В същия смисъл – че и незаплатени авансово такси в изпълнението
се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, е и постановеното в Решение №
260016 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 41 / 2021 г. на I състав на Апелативен
съд – Пловдив.
Съдът не приема като основателно и
възражението, че включените в този ред разноски са неясни, доколкото са
подробно посочени в таблица на страница четири от обжалваното разпределение, озаглавена
„Начислени такси и разноски по изпълнително дело 20148250400371/2014 г.“, като
са посочени както по размер, така и по основание по ТТРЗЧСИ, датата на
начисляването им и в бележки е посочено самото действие, за което са начислени.
Оспорват се така начислените разноски с
твърдението, че в посочените разноски се включват и такива, които не се ползват
с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не се сочи кои точно, поради
което съдът приема възражението бланкетно. Въпреки това следва да се посочи, че
съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 /
2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, в първия ред на специалните
привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ - такси за налагането на запор върху
вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на
опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача,
включително при необходима смяна на пазача и др., или погасените разноски от
ЧСИ в обжалваното разпределение са напълно съобразени със задължителното тълкуване
на закона в посоченото решение.
Неоснователно е и възражението, че в
така посочената сума се включват и разноски, свързани с изпълнителния способ –
разгласа на проданта и др., касаят и друг имот, предмет на разпределение № 1 от
същата дата и по същото изпълнително дело. Действително се установява от
приетата по делото фактическа обстановка по делото, че публичната продан е
проведена за имоти, посочени в две точки от разпореждането за насрочване на
публична продан, като са правени разноски за обезпечаване и принудително изпълнение на всички имоти
едновременно, което не само, че не противоречи на посочения в жалбата принцип
на съразмерност на разноските, спрямо продадените имоти, а и е в интерес на
длъжника, доколкото за двата имота, предмет на проданта, е била събирана една
такса за съответните действия. От посоченото под черта на страница три от
обжалваното разпределение е видно, че погасените такси и разноски за съответния
изпълнителен способ са коригирани с коефициент в размер на 0,564939, на база на
цените, на които е обявен купувач на процесните имоти по изпълнителното дело,
като е посочено и начина на определянето му, като съотношение между общата
получена цена при продажбата и стойността на цената на имота, предмет на
разпределението. По този начин съдът счита, че е постигнат справедлив и
законосъобразен резултат, съответен на принципите, залегнали в ТТРЗЧСИ.
Оспорва се и начина на определяне на
дължимата такса към ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди, че същата е
неправилно определена и несъответна на получената цена от имота. Съгласно
цитираната разпоредба от тарифата към ЗЧС, за изпълнение на парично вземане се
събира пропорционална такса върху събраната сума, в зависимост от размера на
вземането, съгласно таблица. Този начин на изчисление, който е направил и
жалбоподателя, е правилен, когато сумата е в размер на вземането по
изпълнителното дело или е по-голяма. В същия текст, в забележки под точка 1, е
посочено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Именно по този
начин е процедирал и ЧСИ, като размерът на вземанията е посочен в първата
таблица от обжалваното разпределение, определена е стойността на таксата,
съобразно материалния интерес по буква „е“ на чл. 26 от ТТРЗЧСИ, приспадната е
авансово платената сума при описите на имуществото, служещо за обезпечение на
вземането на първоначалния взискател, тъй като за присъединения не е заплащана
такава, и дължимата такса е определена като частно между произведението от таксата
по чл. 26 в целия и размер и частично събраното парично вземане, върху размерът
на паричното вземане на взискателя в цялост. Поради това съдът счита, че
размерът на дължимата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е правилно определен, като и това
възражение на жалбоподателя се явява неоснователно. (в този смисъл ПОС се е
произнасял и с Решение № 1069/2020 г., по гр.дело № 1069 по описа на ПОС за
2020 година).
На второ място жалбоподателят оспорва
настъпило правоприемство по силата на договори за цесия и конституирането на
„Еос Сървисис“ ЕООД като взискател по делото, като не оспорва вземането, а
основава възраженията си на съмнения дали предмета на договора за цесия се
припокрива с вземанията по изпълнителния лист. Това възражение е неоснователно
по следните съображения: Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
се разглеждат следните въпроси - кои са взискателите и кои техни вземания се
признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са
привилегировани и каква е привилегията, с която се ползва всяко от тях, респ.
кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и
каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях.
При определяне кръга на взискателите
съдебният изпълнител е длъжен да зачете съдебно признатите вземания, установени
със съответните документи – изпълнителен лист или удостоверение по чл. 456, ал.
2 ГПК, но няма правомощия да преценява
съществуването на съдебно признато вземане.
В случая съдебният изпълнител се е
съобразил с представените му договори и молби от първоначалния кредитор и
правоприемника му, като правилно е констатирал, че вземането по представения му
Договор за цесия от 29.03.2019 г. и Анекс към него от 28.01.2020 г., в който се
уточнява, че предмет на договора са всички вземания и права на банката по
Договор за банков кредит № Рv 0080/18.09.2006 г. (което се оспорва от длъжника),
е идентично с това по изпълнителния лист. С оглед на това, настоящата инстанция
приема, че законосъобразно – при наличие на предвидените за това предпоставки,
въз основа на настъпилото правоприемство в хода на изпълнителното производство,
като взискател в същото е конституиран правоприемникът на първоначалния
кредитор. В последствие законосъобразно е отчетено и настъпилото правоприемство
по договор за цесия от 13.07.2020 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД – цедент
и „ЕОС Сървисис“ ЕООД – цесионер, и последното дружество е конституирано като
взискател по изпълнителното дело.
Не обуславя незаконосъобразност и
извършване на разпределението за цената, получена при публичната продан на
имотите с две разпределения. Законосъобразността на Разпределение № 1 от
03.12.2020 г., която е предмет на преценка в друго производство, образувано
пред ПОС, може да се отрази на размера на погасената част от дълга, но не и на
законосъобразността на разпределение № 2 от 03.12.2020 г., с оглед посочения
обхват на проверката.
Жалбоподателят възразява и по отношение
на размера на вземането на присъединения взискател В.Я., поради неотчитане на
направеното извънсъдебно погасяване на дълга със сумата от 9000 лв. Както бе
посочено по-горе, извън предмета на настоящото производство е изследване на
размера на вземането, като същият не влияе и върху законосъобразността на
изготвеното разпределение, тъй като вземане на взискателя, спечелил проданта,
не се погасява от посочената от него цена, тъй като сумата не е достатъчна за
удовлетворяване на привилегированите вземания. В този смисъл е и възражението на
взискателя „ЕОС Сървисис“ ЕООД, в писменото становище по делото, кето съдът
споделя.
По делото се прави искане за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производството по обжалване
на Разпределение № 1 от 03.12.2020 г., постановено по изп. дело №
20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825, с район на действие
ОС Пловдив, поради връзка на преюдициалност, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и искания от жалбоподателя и от взискателя В.Я., за спиране на
делото, поради преюдициалност между настоящото производство и образуваното пред
РС Пловдив гр.дело № 951/2021 г. Не е представено към молбата соченото
удостоверение, от което да е видно какъв е предмета на производството,
образувано пред РС Пловдив, но същото се намира в кориците на изпълнителното производство.
Съдът намира искането неоснователно. Производството е специално, скрепено с
бързи срокове за разглеждане и ограничен предмет, който бе посочен по-горе в
настоящите мотиви. В производството по обжалване на разпределение не намират
съответно приложение правилата за исковото производство, доколкото няма такова
нарочно препращане. С оглед предмета на производството такова прилагане не се
налага и по тълкувателен път. Ето защо неприложима в настоящото производство, с
оглед систематичното и място, е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и
исканията за спиране на производството се явяват неоснователни. В този смисъл
постановеното Решение на Апелативен съд Пловдив по в.гр.дело № 40/2020 г. При
посочените мотиви, без уважение, като неоснователно, следва да се остави
искането за спиране на производството по делото.
Предвид
гореизложеното жалбата се явява
неоснователна и следва
да се остави
без уважение.
По
изложените съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Мастер
Соп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски,
ул. „Клокотница“ № 5, представлявано от Д.И.Б., за спиране на производството по
въззивно гражданско дело 663 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021 г. до приключване
на производството по обжалване на Разпределение № 1 от 03.12.2020 г.,
постановено по изп. дело № 20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.
№ 825, с район на действие ОС Пловдив, както
и до приключване на производството по гр.дело № 951/2021 г. по описа на
РС Пловдив, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението в тази част е с характер на
определение и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 19447/07.12.2020
г., подадена от „Мастер Соп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стамболийски, ул. „Клокотница“ № 5, представлявано от Д.И.Б.,
против Разпределение № 2 от 03.12.2020 г., постановено по изпълнително дело №
20148250400371 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825 на НК, с район на
действие ОС Пловдив.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.