РЕШЕНИЕ
№ 2297
гр. Пловдив, 11.12. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 679 по описа за 2020 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното :
Делото е образувано по жалба от "Хронос
2007“ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.Н. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г.
издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразно постановена, поради противоречие с материалния закон. Иска се
от настоящия съд да отмени заповедта. Навеждат се доводи, че не посочването на
наименованието и количеството на продадената стока не може да доведе до
неблагоприятни последици за данъчните задължения на дружеството, поради което
не е следвало да бъде налагана ПАМ. Твърди се още, че на първия възможен
присъствен ден след установяване на нарушението фискалният апарат е бил
преведен в съответствие на изискванията на Наредба № Н – 18/2006г., поради което
не е следвало да бъде издавана заповед за налагане на ПАМ, доколкото
допуснатото нарушение към датата на издаването вече е било отстранено и
преустановено.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател
се представлява от адв.А., която поддържа жалбата, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Ответникът се представлява от юрисконсулт К.,
която поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда
същата да се остави без уважение, претендира разноски.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
изложеното в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание и в
представените писмени бележки и след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г. издадена от
Началник Отдел "Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- траурна
агенция „Хронос" находящ се в град Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ №93, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана за достъп до него за срок 7
дни на основание чл.
186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от същия закон.
За да мотивира заповедта си административният орган е посочил, че при извършена проверка на 24.01.2020
г. документирана с Протокол за извършена
проверка сер. АА №0027079 от 24.01.2020 г. на процесния търговски обект е установено следното:
При извършена
контролна покупка на 10 бр. траурни
лентички на обща стойност 1 лв. за която
е издаден ФКБ №0003869/24.01.2020 г. от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта ФУ, не съдържа необходимите реквизити съгласно Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Съгласно чл.26, ал.1, т.7
Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити…
…7/доб.-ДВ,бр.76 от 2017г. /наименование на стоката/ услугата, код на данъчна
група, количество и стойност по видове закупени стоки и услуги; В случая в
касовата бележка не са посочени точните видове стоки и количеството им, а само
общо е посочено „траурни стоки“ без
конкретен вид.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Оспорената пред настоящия съд заповед е
неблагоприятна за дружеството жалбоподател и то се явява надлежна, с право на
жалба страна.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган
и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила
и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентния
за това административен орган. Разпоредбата на чл.
186, ал. 3 и 4
от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира
правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки-запечатване на
търговски обект.
Следва да се отбележи, че административния
акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да
съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е.
административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за
издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на
властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата
на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно
това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга
страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.
За резултатите от проверката е съставен
протокол, който на основание чл.50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените
от и пред органа по приходите действия и изявления, и установените факти и
обстоятелства, и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелства по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 на
МФ фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Законосъобразно заповедта е издадена на
основание чл.186, ал.1,т.1, б. ”а” от ЗДДС, на което съответстват изложените в
заповедта фактически основания за налагане на мярката. В заповедта са изложени
подробни мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на
нарушението и последиците от същото, вида и големината на търговския обект,
местоположението на обекта в оживена част на града, характера на дейността и възможността за
реализиране на високи обороти от продажби поради достъпните цени на стоките и
услугите и предвид честотата на смъртните случаи.
Съдът намира, че при безспорно установените факти органът по
приходите по чл.186, ал.1 от ЗДДС действа в условията на обвързана
компетентност и следва да наложи предвидената в чл.186 от ЗДДС принудителна
административна мярка. Определената продължителност на мярката от 7 дни е
съответна на установеното нарушение. В процесния случай е без значение липсата на неотразяване на приходи от
извършената контролна покупка, след като е нарушен реда за издаване на фискална
касова бележка за извършената продажба.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка в заповедта е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Прилагайки
принудителна административна мярка за 7-дневен срок, административният орган е
действал в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК.
Тълкуването на цитираните разпоредби в
заповедта налага извод, че неспазването на изискването на чл.26, ал.1 Наредба №
Н – 18 относно характеристиките и съдържанието на касовата бележка се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материално-правно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186,ал.1,б.“а“ ЗДДС , доколкото се свързва с неспазване
на начина на издаване на съответен документ за продажба. При анализ на
събраните по делото доказателства се установява несъмнено описаната в заповедта
фактическа обстановка на нарушението, изразяваща се в това, че при извършена
оперативна проверка в обект на дружеството е установено, че издаденият касов
бон не притежава изискуеми реквизити – наименование на стоката/услугата, код на
данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги,
като тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, както и са установени
чрез издаден по надлежния ред протокол.
При прилагане нормата
на чл.186 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи принудителна
административна мярка, като законът не предвижда възможност когато нарушение е
отстранено впоследствие, органът да не налага мярка.
Наличието или липсата на вреди, съответно на
възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към
продължителността на срока за налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване
на административното правомощие по прилагането на мярката.
При установените факти по делото
административният орган обосновано е приел, че допуснатото нарушение на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба № Н – 18/2006 съставлява основание за издаване на заповед по
чл.186,ал.3 във вр. с ал.1,т.1,б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка.
Не са основателни наведените оплаквания в
жалба свързани с неправилното описание в заповедта на вида и количеството
контролно закупената стока. Действително дори и 10 – те траурни лентички да са
продават като възможно най-малка търговска единица от 1 пакет с цена 1 лев., то
видно от приложения ФКБ №0003869/24.01.2020 г. /л.34/ е посочено най-общо
„траурни стоки“ на цена 1 лев.
Няма спор по делото, че клиент на траурна
агенция „Хронос“ не разполага с възможност да закупи 1 брой траурна лентичка,
след като същите на брой 10 се намират в един пакет, или описанието направено в
заповедта по същество е правилно и по никакъв начин не променя характера на
нарушението.„
Същото се установява и от назначената по
делото СТЕ. Видно от заключението, неоспорено от страните, на 27.01.2020 г. от
сервизната фирма „Боги-50М“ е извършена промяна във ФУ с номер DT723191 с номер на фискална памет 272319, като са
въведени артикули заведени в група Б-данъчна група по ДДС, същите са посочени в
приложение 1 към заключението.
Изискванията на които следва да отговаря
касовата бележка от фискално устройство са определени в нормата на чл.26 от
цитираната Наредба Н – 18/2006г. на министъра на финансите и едно от тях е това
по ал.1,т.1,7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. С оглед на това съдът
намира, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС – принудителна административна мярка се налага по отношение на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка /продажба/. Административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, т.е. при допуснато нарушение той е длъжен
да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В този
смисъл оплакването в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон,
изразяващо се в липса на условие за издаване на оспорената заповед, се явява
неоснователно.
При установено нарушение на реда или начина
за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен орган е
длъжен да наложи принудителната административна мярка "запечатване на
търговския обект", за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т. е органът действа в условията на обвързана компетентност.
Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да
извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Действително
не е спорно между страните по делото, а и се установява от събраните
доказателства, че на 27.01.2020 г., противоправната деятелност /издаване на
фискални касови бонове, чието съдържание не съответства на изискванията на чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/, е преустановено.
Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
законосъобразността на наложената с обжалваната Заповед принудителна административна мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. а" от ЗДДС. Приложимият специален закон /ЗДДС/, не
регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл. 186, ал. 3 във вр.
с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването /отстраняването/
на нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение,
нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването на
правопораждащия фактически състав за упражняване на административното
правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3
във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Своевременното преустановяване /отстраняване/
на нарушението представлява обстоятелство, което би могло да има значение при
определяне продължителността на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за
наличието на предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и
съдържание, следваща се за това нарушение принудителна административна мярка. В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като
констатираното нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при издаването на фискални касови бонове в
търговския обект, е било отстранено /преустановено/ към датата на издаване на
оспорената заповед, е липсвало основание за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Доколкото законът не обвързва налагането на
ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съотв.
наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на нарушението на
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито представлява
законова регламентирана материалноправна предпоставка за прилагането на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, сочената от
жалбоподателя липса на вредни последици от установеното в търговския обект
нарушение, не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на вреди,
съотв. на възможност за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо към
продължителността на срока на налагането на ПАМ, но е ирелевантно за
упражняването на административното правомощие по прилагането на мярката.
Оспорения административен акт е съобразен с
целта на закона и на принципа за последователност и предвидимост. Административният
орган е издал индивидуален административен и е извършил преценка за наличието
на баланс между личните и обществени интереси. Съразмерността на мярката, преценена
на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, не е
нарушена.
При посочения изход на спора на ответника се
дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на
база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Хронос 2007“ООД, с
ЕИК *********, представлявано от управителя И.Н. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г. издадена от
Началник Отдел "Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
"Хронос 2007“ООД, с ЕИК
********* да заплати на Националната агенция за приходите, сумата в размер на
100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: