№ 184
гр. С.З., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000182 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 198/30.03.2022г., постановено по гр.д. № 2044/2021г.
по описа на Районен съд – гр.С.З., с което са отхвърлени предявените искове
от „А.**“ ЕАД против Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч., искове за установяване
съществуването на вземания на „А.**” ЕАД за следните суми: сумата в
размер на 24.00 лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М6062780, ведно с Приложение № 1 към него от 13.07.2018 г. за
периода 23.11.2018- 22.02.2019г. и сумата в размер на 353.12 лв.,
представляваща две неустойки за неизпълнение на договор М6062780, ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението –
29.03.2021г. до окончателното плащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1504/2021 г. по описа на PC – С.З., като неоснователни и „А.**“
ЕАД е осъдено да заплати на Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч. направените по делото
разноски.
Въззивникът „А.**“ ЕАД обжалва изцяло първоинстанционното
решение, като излага във въззивната жалба съображения за неговата
неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост,
1
като прави искане да се отмени и вместо него да се постанови друго решение,
с което да се уважат изцяло предявените искове. Доказателствени искания не
са направени. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Н.Б. Ч. и
ИЛ. Г. Ч. чрез адв.ИВ. ИЛ., в който е направено искане жалбата да бъде
отхвърлена изцяло и обжалваното решение потвърдено, като законосъобразно
и правилно. Изложени са аргументи по наведените в жалбата оплаквания.
Претендират се разноските за двете инстанции.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А.**“ ЕАД моли съда да признае за установено, по отношение
на Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч., че дължат солидарно на „А.**” ЕАД, сумата от
377.12 лв., представляваща: 24.00 лв. - месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М6062780 за периода 23.11.2018-
22.02.2019г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; 353.12 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор М6062780, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците, в който заявяват, че искът е допустим, но неоснователен по
размер, като излагат подробни съображения. Претендират разноски.
По делото е представен договор за използване на мобилни услуги
*********, I D на договор М6062780, сключен на 13.12.2017г. между „А.**“
ЕАД и ДЗЗД „С.Г.“ (със съдружници ответниците – чл. 357 и сл. ЗЗД). С
Приложение № 1 от 13.07.2018 г. към договора е активирана услуга фиксиран
интернет през мобилна мрежа Net Box, с месечна абонаментна такса 13.32 лв.
без ДДС, за срок от две години. Съгласно т. 5.1. от Приложението абонатът
получава за временно ползване в рамките на срока на договора оборудване
wi-fi рутер Huawei В310s-22 (предадено видно от протокол от 13.07.2018г.)
2
със задължение да го върне при прекратяване на договора. Представени са по
делото и Общите условия на ищеца.
Видно от искане от 25.07.2018г. (л.60 от делото) от И.Ч. като съдружник
в ДЗЗД „С.Г.“ до ищеца, в същото Ч. е посочил, че е получил договореното
устройство, но не е доволен от предлагана услуга и желае да се откаже от
услугата. Видно от отговора на мобилния оператор клиентът е насочен към
служителя З.Р. и уверен, че въпросите, предмет на искането, предстоят да
бъдат изяснени.
Относно ползваните услуги договор ищецът е издал следните данъчни
фактури (представени по делото) на обща стойност 24.00 лв., а именно:
фактура № *********/28.12.2018 г. на стойност 20,00 лв. и фактура №
*********/26.02.2019 г. на стойност 15.98 лв., ведно с кредитно известие за
сумата 11.98 лв.
По делото са представени и издадени от ищеца сметка №
*********/02.03.2019 г. с начислена неустойка за устройство 140 лв. и сметка
№ *********/02.03.2019 г. с начислена неустойка 213.12 лв..
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1504/2021 г. по описа на Районен съд
- С.З., съдът е издал в полза на „А.**” ЕАД срещу Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
24.00 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М6062780 за периода 23.11.2018- 22.02.2019г., 353.12 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор М6062780, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението – 29.03.2021г. до окончателното плащане ,
както и за разноските по заповедното производство – 325 лв.. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците. В срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК „А.**” ЕАД е предявило против тях настоящите установителни
искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за
изпълнение.
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана като свидетел
именно Зорница Траянова Рахова, която от името на ищеца е подписала
договора с ДЗЗД „С.Г.“ (със съдружници ответниците). Същата разказва, че
по времето на сключване на процесния договор политиката на мобилния
оператор е била такава, че при сключен договор с корпоративен клиент, дори
и при върнато устройство, договорът не се прекратявал, като или услугата се
3
предоставяла на друг клиент или услугата се спирала чак след изтичане на
срока на договора, като се дължали таксите за услугата. Затова тя обяснила на
клиента, че не можели да прекратят договора предсрочно въпреки неговото
желание за това, а единственият вариант той да не плаща бил да предоставят
услугата на друг клиент, който тя (свидетелката) поела ангажимент да
намери, но не успяла. Свидетелката казва още, че клиентът й върнал
устройството в 14 – дневен срок от подписване на договора, но тя не успяла
да намери друг клиент и тъй като не можела да прекрати договора, дори
лично тя с нейни лични пари платила 2 или 3 такси, като му казала това на Ч..
Това го направила, тъй като той бил корпоративен клиент с цел да го запази
като такъв. Свидетелката казва, че не помни вече дали е дала устройството на
друг клиент или го прехвърлила някъде. Казва, че ответникът не продължил
да плаща услугата, защото не ползвал услугата, той й върнал рутера, а преди
това имал пусната молба за прекратяване на договора. Коментирано било с
ръководителите й, но официално писмено нямало нищо. Процедурата била
такава, че вземат устройството с идеята тази услуга да се прехвърли на друг
клиент. Ако го била прехвърлила на друг клиент, щял да се прекрати
договора. Но тъй като не успяла, процедурата за прекратяване била само при
неплащане 6 месеца, тогава услугата се спирала и се начислявали неустойки –
такава била практиката на мобилния оператор. Съдът кредитира показанията
на свидетеля като съответни на писмените доказателства, като по делото не се
събраха други, които да поставят под съмнение достоверността им или да ги
оборват.
От заключението на СИЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно и ясно, се установява, че процесните фактури и сметки
са осчетоводени при ищеца като вземания от ДЗЗД „С.Г.“, а в ДЗЗД „С.Г.“
липсва такова осчетоводяване.
От заключението на СКТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно и ясно, се установява, че в софтуерната програма на
мобилния оператор е отразено – на 23.10.2018г. – временно спиране на
услугата (спрени изходящи обаждания), на 27.12.2018г. – спрени изходящи и
входящи обаждания и на 02.03.2019г. е отразено прекратяване на услугата.
Вещото лице е посочило още, че услугата не може да се ползва без да е
предоставено устройството и че при прекратяване на договора системата на
оператора генерира неустойка.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото не е спорно, че между страните по делото по силата на
Приложение № 1 от 13.07.2018 г. към договор за използване на мобилни
услуги *********, I D на договор М6062780, сключен на 13.12.2017 г. на
ответниците е предоставена услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа
Net Box, с месечна абонаментна такса 13.32 лв. без ДДС, за срок от две
години. Въз основа на горепосоченото приложение, абонатът е получил за
временно ползване в рамките на срока на договора оборудване wi-fi рутер
Huawei В310s-22, което е предадено видно от протокол от 13.07.2018 г.) със
задължение да го върне при прекратяване на договора. На 25.07.2018 г.,
ответникът И.Ч., като съдружник в ДЗЗД „С.Г.“ е отправил искане до ищеца
за прекратяване на предоставената услуга с Приложение № 1 от 13.07.2018 г.,
тъй като не е доволен от предоставената услуга. Поради това следва да се
приеме, че договорът в тази част е прекратен от страна на абоната с
едномесечно предизвестие, съгласно чл. 7.5 от приложение 1 към договора.
Следователно няма основание от ответниците да дължат цена за тези услуги
на стойност 24 лв. за периода от 23.11.2018 г. – 22.02.2019 г., тъй като към
този момент договорът вече е бил прекратен и съответно услугите, не са им
били предоставени.
По отношение на претенидираните неустойки в размер на 140 лв. и в
размер на 213, 12 лв.
Въззивният съд намира, че на първо място не са представени никакви
доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е
достигнало до ответника. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не
установи, че процесният договор е прекратил действието си предсрочно и на
коя конкретно дата, а това е необходимо и за изчисляване на размера на
претендираните неустойки, както и периода, за който са начислени. Освен
това съдът приема, че ответниците не дължат и неустойка в размер на 140
лв., за невърнато устройство, тъй като видно от свидетелските показания на
З.Р., устройството е било върнато. Поради това предявеният иск за неустойка
в размер на 140 лв. е неоснователен.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 213, 12 лв.
видно от съдържанието на представената по делото сметка №
5
*********/02.03.2019 г. за начислена неустойка 213,12 лв., същата по никакъв
начин не може да бъде обвързана с представения по делото договор. Не са
представени доказателства, дали същият е прекратен, от кого и на какво
основание. Поради това само на това основание следва да се приеме, че
предявеният иск от „А.**“ ЕАД против Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч. за неустойка в
размер на 213,12 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Въззивникът „А.**“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. В настоящия
случай въззиваемите „Д.Н.Б. Ч. и ИЛ. Г. Ч. са заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., което е под минимално предвиденият
размер от 300 лв.
С оглед изхода на делото „А.**“ ЕАД следва да заплати на Д.Н.Б. Ч. и
ИЛ. Г. Ч. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/30.03.2022г., постановено по гр.д. №
2044/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „А.**” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.**, да заплати на Д.Н.Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
С.З., *** и на ИЛ. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С.З., *** направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7