Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Пазарджик, 27.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на девети Г.
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 550/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Т.М., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно
постановление № ********г. издадено от началник РУ- Г. при ОД на МВР гр.
Пазарджик, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично, но
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага съображения за отмяна на НП. Претендират се разноски за
процесуално представителство.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което
излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Не
се претендират разноски и не се прави възражение за прекомерност на разноските
на ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.01.2020 г., около 13,15
часа, в Община Г., на път ІІІ-8402, в отсечка от главен път І-8 за гр. Г., е
управлявал лек автомобил „М.К.“ с рег. № ***, собственост на Б.Д.Д.от гр. С.,
като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган, не е
спрял в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място от
представителя на службата за контрол и не е изпълнил неговите указания.
Горното съставлявало нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което св. В.И.-***
съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 351331/05.02.2020 г. в негово
присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят записал собственоръчно като възражение, че „не е видял че спират“.
Въз основа на АУАН на 12.02.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателя на 04.03.2020 г., видно от разписката към
НП (л.39), а жалбата против него била подадена до РС- Пазарджик чрез АНО-
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, депозирана от надлежно упълномощен
пълномощник в деловодството на РУ- Г. при ОДМВР- Пазарджик на 10.03.2020 г. и
регистрирана с Вх. № 340000-1361, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В.И., В.Н. и Д.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да
научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си.
На първо място от описанието на
нарушението е неясно, къде е мястото на неговото извършване. В НП е посочено
първо, че нарушението е извършено на път ІІІ-8402 в община Г., а след това е
посочено, че мястото е в отсечка от главен път І-8 за гр. Г.. При така
направеното описание са посочени две различни места като място на извършване на
нарушението. Последното е съществено обстоятелство, елемент от фактическия
състав на нарушението, което трябва да бъде посочено ясно и точно, тъй като
лицето привлечено към административнонаказателна отговорност има правото да
оборва този факти. Следва да се посочи, че начинът, по който е описано мястото
на нарушението в АУАН също не внася яснота. В акта буквално е записано „на
републикански път ІІІ-8402 в отсечка от гл. път І-8 за гр. Г.“. От така
посоченото отново не става ясно дали на път ІІІ-8402 е извършено нарушението
или на отсечка от гл. път І-8. Освен това е неясно на кой км от единия или
другия път е извършено нарушението, коя е отсечката на гл. път І-8, в каква
посока се е движел автомобила.
По-нататък от описанието на нарушението
и в акта, и в НП, не е посочено кой е контролният орган, който е подал сигнал
на водача за спиране, нито какви са указанията, които са дадени от този орган и
не са изпълнени от водача. Едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция
от показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства се установи, че
контролният орган е служител на НТУ при АПИ, който действително по закон има
правомощие да осъществява контрол на пътното движение и да спира водачите на
МПС при констатирано нарушение от негова страна по Закона за пътищата, каквото
нарушение е било констатирано и в случая. Недопустимо е обаче съставомерни
обстоятелства да бъдат изяснявани едва пред въззивната инстанция и тяхното
установяване от съда посредством събраните доказателства не може да санира
допуснатите непълноти от АНО и актосъставителя при съставянето на АУАН и НП.
Следва да се посочи, че и двата органа са разполагали с данни за контролния
орган, който е подал сигнала на водача на МПС с оглед на писмените
доказателства, с които е разполагал- докладна записка от АПИ, обяснения (л.11,14-15).
Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като за нарушава правото на защита
на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице, понеже липсата на
съставомерно обстоятелство го лишава от възможността да се брани адекватно
срещу повдигнатото му адм. обвинение.
Дори и да се приеме обаче хипотетично,
че не са допуснати горепосочените съществени процесуални нарушения, то съдът
намира че е налице още едно основание за отмяна на НП. Това е така, тъй като не
е доказано до необходимата степен на несъмненост авторството на вмененото адм.
нарушение. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
процесният автомобил, с който е извършено нарушението е собственост на А.Г.М.-
син на жалбоподателя. Установи се също от показанията на св.И., че след като се
свързал по телефона с А.М., последният му съобщил, че автомобилът бил
управляван от неговия баща- Г.М.. Поради тази причина св. И. съставил АУАН
срещу Г.М., а не собственика на автомобила, без обаче да събере достатъчно
убедителни доказателства, че на процесната дата и място именно Г.М. е
управлявал въпросното МПС, когато е било извършено нарушението. Вместо това
актосъставителят е приел за достоверно твърдението на собственика на автомобила.
В този смисъл дори не е събрал физиологически (външни) данни за водача от св. В.Н.,
от когото е взел обяснения за случая, нито пък е поискал такива от другия
служител на НТУ- св. Д.М.. От показанията на тези двама свидетели в съдебно
заседание стана ясно, че те добре са успели да видят и възприемат водача на
автомобила и описват същия като млад мъж, плешив, с очила и не бил на
70-годишна възраст. Това описание обаче не съответства на възрастта и
физиологичните данни на жалбоподателя.
При това положение липсват безспорни и
категорични доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС
на инкриминираната дата и място, респ. е извършил вмененото му нарушение.
Всичко изложено до тук води до извода, че
издаденото НП е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна, като съдът не
намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, искането за
присъждане на разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя, което според
съда е направено своевременно и надлежно, в хода на съдебното производство, се
явява основателно. Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.6), от които се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
жалбоподателят М. е заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. С оглед на това,
че органът издал НП- РУ- Г. е структурно звено на ОД на МВР- Пазарджик и не е
самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на разноските да бъде в тежест на
ОД на МВР Пазарджик, имаща статут на ЮЛ.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********г. издадено от началник РУ- Г. при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Г.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Г.Т.М., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: