№ 5485
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110137149 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „...........“ ЕАД срещу Д. П. Т. и Л. В. Т. в условията на солидарна
отговорност искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на
вземане за сумата от 1993.45 лева, представляваща главница за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 40.26 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на
вземане за сумата от 295.53 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. и за сумата от 7.01 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2019 г. до 11.02.2022 г.
Ответникът Д. П. Т. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез адв.К.а. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е собственик на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът Л. В. Т. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез адв.К.а. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е собственик на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 21590/19.06.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.........“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 10.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор №4751/27.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-69/03.06.2020 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Ответникът не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Писмо от СО-район „Люлин“(регистрационен индекс ОИ-
30-71/1/12.09.2015 г.) до ищеца Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 02.04.1991 г. се установява, че процесния недвижим
имот- апартамент 21, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вход А, етаж 8 е
придобит в съсобственост от Д. П. Т. и Л. В. Т..
Предвид изложеното, ответникът е потребител по смисъла на закона на доставената
за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „...........“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 290.23 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 1692.84 лева и сумата от изравнителните сметки (за
2
възстановяване) от 113.32 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1869.75
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки (за възстановяване), както и лихва от 417.57 лева, считана от първия ден след срока
на забавата за плащане на задължението до 03.04.2019 г.
Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да
бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към
процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите
условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на .........орите на
„...........“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150,
ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението
на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410
ГПК е подадено на 02.03.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б”
от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 01.03.2019 г.). Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза вземанията за главница за периода от
01.05.2018 г. до 01.03.2019 г. са в размер на 617.72 лева. В тази връзка предявения иск следва
да бъде уважен за сумата от 1252.03 лева и за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021 г., като
за разликата до пълния предявен размер от 1993.45 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
01.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за главницата за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът счита, че с оглед представените писмени доказателствени средства от
третото лице-помагач(„.........“ ЕООД) и от заключението на СТЕ се установява, че услугата е
предоставена. Доколкото по делото не сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв
размер е дължимата сума, настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи
правилото на чл. 162 ГПК, като раздели претендираната сума на броя на месеците, за да от
полученото частно да се формира извод за цената на услугата за един месец – в случая
сумата 40.26 лева, следва да бъде разделена на 28 месеца, като се получава сумата от 1.44
лева. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 02.03.2022 г., поради което от този момент
по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато
теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по
давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до
01.03.2019 г.). В тази връзка предявения иск за главницата за дялово разпределение следва да
бъде уважен за сумата от 37.38 лева и за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 40.26 лева и за периода от 01.01.2019 г. до
01.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
3
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата за периода от 01.05.2018 г.- до 01.03.2019 г. е 197.31 лева. В тази връзка и
предвид чл.119 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна
лихва, върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 98.22 лева и
за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., като за разликата от 197.31 лева до пълния
предявен размер от 295.53 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В тази насока е и разпоредбата на чл.36, ал.2 от
Общите условия, според които редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК(на 02.03.2022 г.), поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. В тази връзка предявеният иск за сумата от 7.01 лева, представляваща
мораторна лихва, върху главницата за дялово разпределение и за периода от 03.03.2019 г. до
11.02.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 642.27 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 78.02 лева, възнаграждения
за вещи лица от 475.16 лева и юрисконсултско възнаграждение от 89.09 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На адвокат Снежанка К.а, като процесуален представител на ответника Д. Т., следва
на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА да се присъди
сумата от 284.23 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производства, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На адвокат Илия Николов, като процесуален представител на ответника Л. Т., следва
на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА да се присъди
сумата от 284.23 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното и
4
исковото производства, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21 и Л. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21, в условията на
солидарна отговорност, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 1252.03
лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.03.2022
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1993.45 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 01.03.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21 и Л. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21, в условията на
солидарна отговорност, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 37.38 лева,
представляваща главница за дялово разпределение и за периода от 02.03.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
02.03.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 40.26 лева и за периода от 01.01.2019 г. до
01.03.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21 и Л. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21, в условията на
солидарна отговорност, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване
на вземането за сумата от 98.22 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за
топлинна енергия и за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 295.53 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 11.02.2022 г., съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21 и Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А, ет. 8, ап. 21, в условията на солидарна отговорност,
иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, иск за установяване съществуването на
5
вземането за сумата от 7.01 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за
дялово разпределение и за периода от 03.03.2019 г. до 11.02.2022 г.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх.
А, ет. 8, ап. 21 и Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок 227, вх. А,
ет. 8, ап. 21, да заплатят солидарно на „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
642.27 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на адвокат Снежанка К.а К.а от САК и съдебен
адрес: гр.София, ул.„Владайска“ №35, ет.3, офис 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка
с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 284.23 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на адвокат И.А.Н. от САК и съдебен адрес:
гр.Ботевград, ул.„Свобода“ №3В, ет.1, офис 6, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с
чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 284.23 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „.........“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Николай Коперник“ № 21, секция А-Б, ет.2, офис 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6