№ 1
гр. П., 02.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20215220104358 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.240 от ЗЗД от ищеца в настоящото производство Г. А. К.,ЕГН-
********** от гр. П., ул. „Б.П.“№1, обл. П. срещу С. Е. Т., ЕГН-**********
от гр. П., ул. „З.“№3, обл. П..
В исковата молба, депозирана в съда срещу ответника, се твърди, че в
началото на септември тази година ответникът С. Е. Т. е търсел около 1000 -
1500 лева да замине на постоянна обща работа в Холандия през октомври, с
които да посрещне началните си жилищни и хранителни нужди до
получаване на първите му седмични заплати. За целта бил пуснал за
продажба следният негов собствен малък лек автомобил, с приложения талон
: М., цвят Сив, първоначална регистрация от 11-09-2001 година, с
регистрационен номер ..., и рама ....
Твърди се, че първоначално обявил продажна цена около 2000 лева, но
впоследствие започнал да я спада към 1500 лева. Въпреки това, купувачите
все я намирали за висока и търсели допълнително намаление, без да е въобще
сигурно, че сериозно искат да купят автомобила.
Сочи се, че за да предпази продавача от доста неизгодна за него спешна
разпродажба на автомобила му, който бил придобил и ремонтирал наскоро за
1
около 2400 лева общо, решил да му предложи безлихвен заем от 1300 лева, от
които ответника лично щял да ползва 1000 лева за Холандия, а с другите 300
лева да услужи на майка си за заплащане на здравно-осигурителните й
вноски, необходими за възстановяване на правата й в Здравната каса, като по
този начин ответникът получил 3 ползи едновременно: - осигурил си
необходимите начални пари за заминаване в чужбина, без да се лута да търси
спешно купувачи на автомобила, които все били несигурни; - не губил
значителна сума пари (поне 1000 лева) при тази принудителна препродажба
на автомобила; - останал с автомобил на свое разположение, с който да можел
да си служи при идване в отпуск в България, или който да закарал
впоследствие за послужване в Холандия.
Твърди се, че при преговарянето на заема ответникът обещавал да му
върне парите за един месец, още в края на октомври, защото погасяването на
този заем щяло да предхожда плащанията му по всички други негови заеми. И
затова решил да му удължи този срок с 1 месец, като договорили падеж за
изплащане на целия заем на 01 декември 2021 година. Сочи се, че така предал
в брой на ответника договорената сума от 1300 лева на 29.09.2021 година, за
което подписал саморъчно приложената разписка. Впоследствие майката на
ответника не пожела да ползва горните 300 лева, и му ги върнала от името на
сина си.
Твърди се, че с приближаването на падежа на заема на 1 декември 2021
година попитал ответника дали е готов да му върне останалата сума в срок,
като той му казал, че можел да му преведе остатъка от 1000 лева предсрочно
по банков път, но можел и да му ги върне в брой в началото на декември,
когато окончателно се прибирал в България, поради напускането на работа в
Холандия, която се оказала тежка и невисоко платена.
Твърди се, че след като се прибрал от Холандия, ответникът му върнал
обаче само 500 лева, а останалите 500 лева решил да ги ползва за наемане на
ново жилище с любовницата му, макар да ползвал досега в П. едно безплатно
жилищно помещение сам.
Към исковата молба има подадена допълнителна молба с вх. №
24671/23.12.2021 г. в която ищеца Г. К. твърди, че след завеждане на делото
ответника С. Т. му платил допълнително 500 лева, с които са погасени
задълженията на ответникът към него в последователността на разпоредбата
2
на чл. 76 от ЗЗД. С оглед на горното ищецът приема, че ответникът е погасил
разноски от 350 лева и част от главницата от 150 лева.
Оформен е петитум с който се иска от съда осъди ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 350 лева по договор за заем от 29.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото
до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждането на
съдебноделоводни разноски. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез адв. М. назначена в качеството си на особен представител. Моли съда, да
прекрати делото, тъй като счита, че към настоящия момент липсва предмет на
делото, а също така и липсва правен интерес ищецът да води делото.
Мотивите за това са следните:
Сочи се, че с представената по делото разписка от 29.09.2021 г. се
твърди, че ищецът е дал на ответника сумата от 1300 лева. В исковата молба
ищецът твърди, че от тези 1300 лева майката на ответника е върнала на ищеца
300 лева. След това ответникът като се е прибрал от Холандия е върнал на
ищеца още 500 лева. С молбата за изменение на иска и движението по гр.д.
№20215220104358 се сочи, че след завеждане на делото на 14.12.2021 г.
ответникът е платил на ищеца остатъка от сумата, който е 500 лева. Така на
практика ответникът е върнал на ищеца цялата сума от 1300 лева, визирана в
представената по делото разписка. Поради това ответникът не дължи никаква
сума по тази разписка и на практика няма предмет на делото, а също така
поради връщане на цялата сума от 1300 лева от ответника на ищеца за ищеца
липсва правен интерес от водене на делото.
Поради горепосоченото следва да се оставят и без уважение двете
особени искания на ищеца, посочени в исковата молба. Счита се, че по делото
няма категорични доказателства на коя точно дата ответникът е върнал на
ищеца последната сума от 500 лева- дали я е върнал преди завеждане на
настоящото дело или след завеждане на настоящото дело.
Ето защо се счита, че ответникът не дължи разноски по делото. Счита
се, че искът е неоснователен. Ответникът е върнал цялата сума на ищеца като
първоначално му е върнал 300 лева чрез своята майка, после като се е върнал
от Холандия му е върнал още 500 лева и в последствие ответникът е върнал
3
на ищеца и последната сума от 500 лева. Сочи се, че е неправилно
твърдението на ищеца, че от последната сума от 500 лева следва да си
прихване 350 лева за разноски и само 150 лева да отидат за погасяване на
главницата. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД първо се погасява най-
старото задължение. Ноторно известен факт е, че главницата е по- старо
задължение от разноските. Поради което също следва да се счита, че с
плащането на последната сума от 500 лева ответникът е изплатил цялото си
задължение.
Твърди се, че по делото няма категорични доказателства на коя точно
дата ответникът е върнал на ищеца последната сума от 500 лева- дали я е
върнал преди завеждане на настоящото дело или след завеждане на
настоящото дело. Ето защо счита, че ответникът не дължи разноски по
делото. Във връзка с горепосоченото следва да се оставят без уважение двете
особени искания, посочени от ищеца в исковата молба. Освен това се счита,
че обезпечителните мерки следва да отговарят на тежестта на дължимата сума
/главница/ каквато в случая няма. Сочи доказателства. Прави доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД , предявен от ищеца в настоящото
производство Г. А. К.,ЕГН- ********** от гр. П., ул. „Б.П.“№1, обл. П.
срещу С. Е. Т., ЕГН-********** от гр. П., ул. „З.“№3, обл. П..
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника Т. за вземане, произтичащо
от сключен помежду им договор за заем, за което прилага Разписка от
29.09.2021г.
Съгласно съдържанието на посочената Разписка, ответникът Т. признава, че
на посочената дата /29.09.2021г./ е получил от К. сумата от 1300.00в. в брой,
под формата на заем, която сума се е задължил да върне до 01.12.2021г.
Посочената разписка е неоспорена от страните в хода на настоящото
производство и е приета като такава по делото.
По делото се установява, а и посочените обстоятелства не се оспорват
от ищцовата страна, че ищецът е предал в брой на ответника договорената
сума от 1300.00 лева на 29.09.2021 година, за което ответникът подписал
4
саморъчно приложената разписка. Впоследствие майката на ответника не
пожела да ползва горните 300.00 лева, и ги върнала на ищеца от името на
сина си. Впоследствие, след като се прибрал от Холандия, ответникът
върнал на ищеца
още 500.00 лева, а след завеждане на делото ответникът С. Т. платил
допълнително на ищеца още 500 лева, т.е ответникът Т. е върнал на
заемодателя К. изцяло заетата сума в размер на 1300.00лв., от които 800.00лв.
са били върнати преди завеждане на процесното дело, а остатъка от 500.00лв.
– след завеждането му / делото е образувано по постъпила искова молба в
съда на на 14.12.2021г./
Доколкото ответната страна твърди ,че ответникът Т. е върнал цялата
сума на заемодателя преди подаване на исковата молба в съда, то ответникът
носи доказателствена тежест да установи точната дата, на която заемът е бил
върнат и задължението на ответника е било изпълнено изцяло.Доколкото по
делото не се ангажираха подобни доказателства, с които да бъде опровергано
твърдението на ищеца, че сумата е била получена от него след 14.12.2021г.,
съдът следва да приеме за доказана изложената от ищеца фактическа
обстановка.
Същевременно, в хода на производството по делото, ответникът Т. е
погасил изцяло задълженията си към ищеца К., като е изпълнил
задълженията си към него и му е върнал заетата сума от 1300.00лв.
Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият
момент, претендираните от ищеца суми , за които се води гр.дело
№4358/2021г. по описа на РС-П., са били изцяло заплатени на ищеца, предвид
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Обстоятелството,че дължимите суми са били изплатени на ищеца не се
оспорва дори от ищцовата страна, поради което съдът не намира за
необходимо да излага по-подробни съображения в тази насока.
По разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил
изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело
№4358/2021г. по описа на РС-П. / видно от приложените по делото
документи, ответникът е погасил напълно задълженията си към ищеца след
14.12.2021г., на която дата делото е било образувано с постъпване на исковата
молба в съда ./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
5
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответникът дължи
разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото.
Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след завеждане на
делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са
изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй
като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради
което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2
от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на
делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В
конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът
с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към
момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца,
поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцовата
страна разноски.
В настоящото исково производство са направени разноски за
държавна такса в размер от 51.41 лв. , за особен представител /назначен на
ответника/ в размер на 200.99лв.,както и за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 300.00лв., или разноски в
общ размер на 552.40лв. , които следва да се присъдят на ищеца.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240 от ЗЗД, предявен от ищеца в настоящото производство Г. А. К.,ЕГН-
********** от гр. П., ул. „Б.П.“№1, обл. П. срещу С. Е. Т., ЕГН-**********
от гр. П., ул. „З.“№3, обл. П., с който се иска от съда да бъде осъден
ответникът С. Е. Т., ЕГН-********** да заплати на ищеца в производство Г.
А. К.,ЕГН- **********, сумата от 350.00 лева / триста и петдесет лева/,
6
представляваща остатък от дължимата сума в общ размер на 1300.00лв. по
Договор за заем от 29.09.2021г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
/14.12.2021г./ до окончателното изплащане на вземането, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Е. Т., ЕГН-********** от гр. П., ул. „З.“№3, обл. П., да
заплати на Г. А. К.,ЕГН- ********** от гр. П., ул. „Б.П.“№1, обл. П., сумата
от 552.40лв. /петстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№4358/2021г. по описа на РС-П.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7